Всички наши закони и действия: „не прави на другия онова, което ти е ненавистно”, „възлюби ближния като самия себе си”, 613-те заповеди, са включени в общия закон за взаимното поръчителство.

Защото този закон е сложна система, състояща се от множество детайли, всеки от които трябва да бъде нейна интегрална част и да работи за благото на цялата система. Това ще бъде и нейния живот. Тази част трябва да изхожда от това, доколко носи полза за цялата система.

Такива системи, в които действа закона за взаимното поръчителство, съществуват дори и в нашия свят.

В неживата, растителната и животинската природа няма свобода на избора. Такава свобода няма и човекът.

Но, когато се издигнем над своята егоистична природа и реално, независимо от своето его погледнем тези природни системи, тогава ще видим, че те работят съгласно закона за поръчителството. В противен случай, природата няма да има право на съществуване.

И само хората, в които се е разкрила точката в сърцето, получават възможност да излязат от този всеобхватен закон за поръчителството, който изпълняват неосъзнато и да постигнат изпълнението му чрез своя свободен избор, със собствените си усилия. След това, тази възможност ще има и цялото човечество.

Както в човешкия организъм, най-важните, обезпечаващи живота системи се намират осъзнато в поръчителството като закон, съгласявайки се с него, така и цялото човечество постепенно ще стигне до неговата реализация.

Цялото творение, в пълна степен изпълнява закона за поръчителството. Единствено всеки човек се пробужда постепенно, съгласно определения процес и ред, за да може чрез своя свободен избор да реализира участието си в общата система, която се нарича „тяло на Адам”.

Затова, не е необходимо да мислим, че в света липсва някакъв закон. Просто, по отношение на нас, това се разкрива като възможност осъзнато да започнем да изпълняваме закона за поръчителството.

От урока по статията „Поръчителство“, 15.10.2010

[24396]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

През цялото време трябва да проверяваме на практика, прагматично и без илюзии, от какво живеят нашите желания, с какви средства разполагаме, отчитайки степента на тяхната порочност и способността да се поправим.

При такова отношение към реалността ние откриваме, че се намираме между две дадености: „Аз – първи и аз – последен“, и че тук, по средата, имаме възможност за свободен избор – да привличаме поправящата сила.

Ние я привличаме на принципа „ще направим и ще чуем“, – с други думи, обединяваме се в група и чрез учебни занимания, за да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

Така откриваме, че всички наши състояния са първоначално програмирани свише, от замисъла на творението, от замисленото бъдещо сливане.

Посредством светлината, те идват при  нашето желание за наслаждения и му действат последователно, от лекото към трудното, оставяйки ни винаги възможност за избор.

Понякога скриват от нас, че няма никой, освен Него, направо до пълно скриване, а понякога ние сами избираме  това скриване – и така се движим напред: от Него, първия – чрез себе си– до Него – последния.

При това трябва да разбираме, че всичко става само вътре във връзката, в обединението на душите. Там е станало разбиването, и там Творецът пробужда съответните решимот. Само на мястото на разрива трябва да извърша своето поправяне, за да разкрия, именно там, сливането.

По този начин, винаги се занимавам с практически работи, като се старая  да се обединя с другарите и да предизвикам общо единство. По този начин аз насочвам себе си и целия свят към добро.

Първия импулс към това ми е дал Творецът, а след това, според степента на моите усилия, идва светлината и осъществява действие, разкривайки Първия и Последния в самата точка на единството, където ние постигаме сливане.

Получава се, че целта на нашите усилия е да заобичаш ближния, като себе си, а последната стъпка по този път ни повдига на степен  любов към Твореца.

Любовта към другите – това е  подготовката на кли (съсъда), а любовта към Твореца означава, че Той идва последен и завършва действието.

От урока по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Свобода на волята - Няма коментари→

Всяко творение е длъжно да съдържа в себе си 5 степени на своето развитие– иначе там няма да бъде самото творение, Малхут, на пета степен.

Светлината, действаща във всяка точка на творението, трябва да премине в нея 5 степени (отгоре надолу), и само на 5-та степен тя изгражда творение, което Го усеща.

Петата степен, творението, усеща светлината, която й въздейства от сфира Кетер –от своя Творец, като й отдава.

Сега самата тя започва да се развива (в хоризонтална посока) и строи своя собствена степен, като също преминава 5 степени.

Докато не са минати всичките 5 състояния, ние не можем да различим нищо, защото то трябва да дойде до нашето усещане и осъзнаване (сърце и разум).

Може би аз вече усещам, но още не осъзнавам това– тоест, явлението трябва да достигне до мен отгоре надолу, и аз трябва да го осъзная от обратната страна – отдолу нагоре: какво е това, откъде и защо.

Ако аз не разбирам всичко това, то не забелязвам и самото явление – така сме създадени, необходими са ни пълните 10 сфирот осъзнаване.

След това, от някаква степен, например Бина, аз изграждам нов парцуф, и той също има 5 части (например, аз изграждам парцуф Бина, изхождащ от Хохма и Кетер), а после от него – още един парцуф от 5 части… и така израства „дърво“, огромна система, в която всички части са свързани.

И тя се развива във всички посоки, във всички части – всеки път от състояние, ставащо Кетер, в следащата верига от 5-те състояния, които се развиват от него.

Всяка част е изградена свише, за да пожелае творението да опознае своя Творец и да стане подобен Нему, движейки се обратно към Него.

И така творението изгражда същите тези части, създадени вече от Твореца, и като взема пример от Него, умножава състоянията и духовните парцуфи.

Може всички те да се номерират, като в каталог, но в кабала им се дават имена, за да се проследи съответствието помежду им.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 19.10.2010

[24194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има ли разлика между изучаването на книгата „Зоар” на конгреса, заедно с масата участници и изучаването на „Зоар” в нашата група на сутрешните уроци? Кое е по-важно – количеството или качеството?

Отговор: Количеството не намалява качеството. Винаги вътре, в голямо количество хора има способни да се съединят повече или по-малко, а има и такива, които изобщо не могат да се съединят или забравят за това.

Във всички случаи, количеството има своето преимущество, както е казано: „Сред народа Свой, Аз пребивавам”. Какво значи „сред народа”? Става дума не за особена група хора – ярки, целенасочени, умеещи да се занимават с вътрешна работа и добре подготвени.

Творецът се намира сред целия народ, а не в тази малка група особени личности, които Той сам е издигнал и съединил заедно като връх на пирамидата. И все пак, Той казва, че се намира именно сред голямо количество хора.

Висшето управление се грижи най-много за неживото ниво (в човечеството), по-малко за растителното и още по-малко – за животинското и човешкото.

Колкото по-слабо е създанието, колкото по-малко свободна воля притежава, колкото по-малко е способно да работи самостоятелно в името на поправянето на творението, изхождайки от Замисъла на творението и общата система, толкова повече в него се облича Висшето управление – и това е признак за разкриването на Твореца (Елокут).

Тоест става дума не за разкриването на Твореца в такива високи души като Рашби и всички велики кабалисти. Разкриването на Твореца се измерва съгласно обществото, а не съгласно отделните личности.

Затова ние не само, че не трябва да пренебрегваме голямото количество, но трябва и да го уважаваме. Масата е силна със своето количество, а не с отделните си личности, които притежават лични постижения и се занимават с лична духовна работа.

Най-важна е именно общата работа, защото по този начин ние позволяваме на светлината да се разкрие и постигаме разкриването на Твореца.

А личната, особената работа на отделни хора, на нашата група или на няколко групи е необходима единствено, за да можем да се включим в тази огромна маса (от няколко милиона човека – до милиардите) и чрез себе си да ѝ донесем духа на живота.

Затова посоката, намерението и целта са именно обществото, народът. И това е причината, поради която е необходимо масовото разпространяване на науката кабала.

От урок по книгата „Зоар”, 21.10.2010

[24423]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Целият Исраел са поръчители един за друг (Санхедрин, 27б, Шавуот 39).

(продължение на Как да престана да мисля за себе си?)…

7. Ако в групата, всеки мисли за другите, тя се превръща в съвършена система, която съществува в състояние на Арвут (взаимно поръчителство) – една душа. Всички приятели, в нея, се издигат над своите желания и встъпват в обединяваща взаимовръзка помежду си, ставайки поръчители в отдаването един на друг.

Всеки от тях, отделя своята „точка в сърцето” от егоизма си и я свързва с „точката в сърцето” на другите. По този начин, желанията остават „отдолу”, а съединението възниква между „точките в сърцата”.

В такава връзка на взаимно отдаване, вече действат други, напълно различни алтруистични закони. Пред човекът се разкрива един нов свят.

8. Веднъж издигнал се над своя егоизъм, човекът започва поправяне на своите връзки с останалите, посредством отхвърлените по-рано желания. Това първо се случва в „отдаването заради отдаване”, а след това в „получаването заради отдаване”.

Всички взаимоотношения са извършат само за това, просто, да насладят Твореца. Този общ дух, който присъства между приятелите, се проява във всеки един от тях. Те вече са способни да го разпознаят и насочат своето намерение единствено към него.

Възниква усещането на взаимодействие не със себе си и не с другите, а с обединеното цяло. Връзката с Твореца, който е бил разкрит в обединеното цяло, се поражда от това цяло.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23179]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „съд и милосърдие“ в духовното – приличат ли на обичайния морал?

Отговор: Баал аСулам пише, че мнозина мислят, че Тора едва ли не говори за морал – но това е огромно, горчиво заблуждение.

Защото моралът се основава просто на жизненият опит. Човек извлича жизнена мъдрост, като изхожда от ситуациите в живота.

Но науката кабала изобщо не се основава на събитията от нашия земен живот и на опита от него в този свят. Ние изпълняваме съветите на кабалистите, които ни издърпват „за ушите” (ухото се отнася към стъпалото Бина) във висшия свят.

Тоест аз не се уча въз основа на опита, който получавам от обичайния живот, а напротив – издигам се над всичко в него, над целия му опит!

Тъй като тук мога да се занимавам само със своя егоизъм и да давам изгодни за него съвети, както учим детето: „Не приближавай зло куче, ако не искаш да те ухапе”. Мога да кажа какво ни е от полза и какво във вреда – нищо повече от този морал не ще ми помогне.

Но науката кабала не действа на принципа на страха и наказанието, а казва, че трябва да промениш желанията си, да ги поставиш под въздействието на светлината.

Тоест тя се занимава с вътрешното ни поправяне, а не с наставления и объркване, заплашвайки те със зло куче или лош Творец, раздаващ наказания.

Кабала не плаши човека и не обещава възнаграждение в бъдещия свят. Тя не си играе с егоизма, а само го поправя посредством светлината, връщаща към източника.

Съединяването на съденето и милосърдието е съчетаването на Малхут и Бина – доколко Бина може да се включи в Малхут, а Малхут – в Бина и да се поддържат една друга.

Малхут влиза в Бина, степента на „съдене” прониква в милосърдието и го съкращава.Тоест в степента, в която Малхут не може да съответства на Бина – тя я съкращава, а в степента, в която може правилно да съответства на Бина – я разкрива.

И се получава включване на Бина в Малхут, когато Бина внася в Малхут степента на милосърдие. И сега Малхут влиза в Бина и с помощта на степента на „съдене” определя, доколко Бина може да и позволи да отдава, получава и да се присъединява.

Тоест при съединяването на степента на милосърдие със степента на „съдене”, работата се извършва от две страни: висшият се съкращава и се възползва от степента на съдене, макар и да желае да разкрие себе си и да използва степента на милосърдие.

Нисшият желае да постигне степента на милосърдие и затова внася във висшия свойството на съдене и казва: „Не ми давай! Аз те закривам!”

Или дори казва: „Можеш да се откриеш, аз все едно от тебе нищо няма да получа! Притежавам екран и съм съгласен да те открия в тази степен, в която мога да се уподобя на теб.”

Но тук няма никаква заплаха и морал, а напротив – има пълна свобода в търсенето и единствената свобода на волята.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот”, 21.10.2010

[24429]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да разбера, че не греша в преценката на своите желания?

Отговор: Не си струва да се заравяме в своите желания. Какво значение има какво става там и колко зле вървят нещата?

В края на краищата какво друго може да има там, освен себелюбието, което ме е завладяло и не ми дава да се издигна?

Полезно е да почувствам до каква степен не приемам мнението и целите на групата, единството и поръчителството на другарите.

Ако съм съединен с тях, тогава винаги ще виждам, че те са по-добри от мен. Ако не съм част от тяхното единство – този факт, сам по себе си говори, че те са над мен.

Не е важно в какво състояние се намират. Обединението автоматично ги поставя над мен, колкото и високо да съм се издигнал. Защото единството – това е кли, с което работи светлината. А онзи, който е сам – е нищо.

От урок по статия на Рабаш, 21.10.2010

[24404]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

На конгреса човек преминава през различни състояния, подеми и спадове на настроението, в него пробягват много мисли: "за" и "против".

Но ние ще се опитаме да обясним на начинаещите, че това е вътрешна работа, която ни развива много бързо. Тези изяснявания ни спестяват години от живота и напразни страдания.

Ти за целия си живот не можеш да преминеш толкова, колкото за трите дни на конгреса – и всичко това се отнася за подготовката на твоя вътрешен, духовен съсъд, благодарение на силата на светлината, привлечена от тази огромна маса от хора.

Тъй като Творецът присъства "вътре в народа". Съединението носи светлина вътре в себе си, и тази светлина ни въздейства!

Някои разбират това повече, други – по – малко, и на всеки въздейства светлината, съответстваща на неговото ниво. В това няма никакъв риск– човек изяснява своите състояния и това е много полезно. Ние ще обсъждаме това на конгреса.

Вие можете да поканите когото желаете – той ще се чувства там напълно свободно, тъй като винаги може да излезе навън и да седи и разговаря с другите (наоколо ще има маси, заредени с чай, кафе и сладки), а после да се върне в залата, или да си отиде вкъщи и да се върне на следващия ден.

Но той вече се е докоснал до своята вътрешна работа, и това ще остави в него следа. Не бива да се прилага никакъв натиск върху него– трябва само да му се даде възможност да се докосне до светлината, до духовното.

Не бива да се страхуваме, за всеки е отредено пресметнатото свише, колко той трябва да получи от силата на тази маса, която ще го придвижи напред. Това не може да има никакви отрицателни последствия.

От урока по статията "Науката кабала и нейната същност", 18.10.2010

[24148]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

В нашия свят, мъжът се държи по отношение на жената  като „мачо”, за да покаже, че е по-висш, че превъзхожда жената по сила и успехи.

Това е обусловено от природата, независимо, че в духовното всичко е точно обратното. Тъй като жената поражда новото стъпало и подтиква мъжа към развитие, тя е по-важна от него.

Точно както в нашия свят жената ражда новото поколение, така е и в духовното – женската част създава новото, по-близко до Твореца стъпало.

Кой прави стъпката за сближаване с Твореца? Мъжът привежда в действие силата, но жената прави тази стъпка, тя ражда следващото стъпало. В нашия свят, възползвайки се от това, че той нищо не ражда, че е по-свободен – мъжът прави това, което му се иска.

В духовното, мъжът напълно, в цялата си свобода е насочен към организирането на женската сила, за да се роди ново стъпало и двамата да се приближат към духовното.

Всичко, което мъжът притежава, той влага в жената и от нея произлиза тяхното ново стъпало. Точно както е в нашия свят, който се явява естествена проекция на духовното, където мъжът дава семето, а жената го развива и носи следващото поколение.

Въпрос: Какво е това, което жената притежава, че успява да вземе семето и да го развие?

Отговор: Жената притежава две сили – силата на получаването и силата на отдаването. Мъжът има само едната сила, тази на отдаването, затова е слаб и това не му е достатъчно, за да съществува в природата. А жената притежава и силата на отдаването, и силата на получаването.

Въпрос: Значи тя символизира самото творение?

Отговор: Тя символизира творението, и самото творение е създадено за нея – това е Бина, Висшата Майка.

Бащата (Аба) има само силата хохма, а Майката (Има) има и хохма, и хасадим, и тя знае как да организира тези две сили, така че да породи мъжката и женската сили и след това да ги насърчи да напредват.

Пораждането, изхранването, зрялата възраст – всички тези етапи изхождат от Има.

Въпрос: И всичко това се проектира в нашия свят?

Отговор: Трябва да разберем, че пренесем ли в нашия свят  поправяне, което е в съответствие с духовния свят, тогава ще видим другия свят.

Тогава ще има напълно различни отношения в семейството – между мъжете, жените, децата. Всичко ще придобие друга форма, затова е казано: „Аз видях противоположния свят”.

И обратно – ако не използваме науката кабала, ще се спускаме все по-ниско и по-ниско, и каквото и да влагаме в новите училища, частните и обществени организации, нищо от това няма да ни помогне и светът ни ще изпадне в пълна деградация.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24282]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да направя, за да получа сили и да поискам поправяне?

Отговор: За това е необхдоимо човек правилно да си представя мрежата от взаимно свързаните желания – искри, разбирайки, че те трябва да работят заедно и да разкриват помежду си особената обща сила, наречена „Творец”.

Тази сила си е отишла оттам, защото във връзката между искрите няма взаимност, сплотеност. Но човекът отново и отново рисува картината на взаимната връзка и по този начин привлича светлината от поправената система.

Засега това е игра и от него все още не се изисква да извършва духовна работа, но се изисква да полага старание.

Нека дори да троши – но той трябва да се учи от това. Детето не се учи, ако не чупи. То трябва да рзглоби играчката, за да разбере какво има вътре.

Така е и по духовния път. Но стремежът тук е към съзидание, към издигане.

Ние, все повече засягаме разбитата система от връзки между душите. В действителност, няма да разкрием нищо друго, освен нея.

Вътре в тези връзки, ние ще видим механизма, който действа отгоре надолу. Той се разкрива от централната точка, от Малхут на света на Безкрайността, приближава се към мен в разбирането, в осъзнаването. Именно това е системата на световете.

След разбиването, тя се е поправила и се е изградила пред мен така, че с нейна помощ да мога да премина през всички етапи на поправяне, изначално заложени в нея.

Така че, системата вече се намира пред мен, а всички ние сме свързани и обединени в състоянието на окончателно поправяне.

Аз трябва само да разпозная себе си в правилното единство с всички и да разкрия помежду ни Силата, която се нарича „светлина” или „Творец”.

От урок по статия на Рабаш, 20.10.2010

[24287]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→