В процеса на развитие, достигайки осъзната възраст, ние вече сме въоръжени с огромно количество образи и понятия за този свят.

По тази причина, можем да разделяме и да съединяваме различни образи и понятия във въображението или в действията си.

Затова, когато чуем за нещо, ние можем да си го представим, изхождайки от това, което ни е известно от „онова на което е подобно”  дори, ако никога не сме виждали този обект и нямаме никакво отношение към него.

А за духовното нямаме ни най-малка представа, никакъв контакт, знание за неговите елементи, които бихме могли да разделим на части или да съединим, да си представим нещо „подобно”.

Четем за духовните явления и ако си представяме нещо образно, трябва да осъзнаем, че това е самозаблуда. В този случай, вземаме познати образи от нашия свят и от тях, във въображението си съставяме предполагаеми образи от висшия свят.

Тъй като това очевидно не е правилния начин, то при изучаването на кабала се стараем да не съединяваме (да не натрупваме) нищо в разума и чувствата, а да изхождаме, както е казано от: „съдията няма нищо повече от това, което виждат очите му”.

Не трябва да добавяме (доизмисляме, фантазираме), защото това вече означава форма, която не е облечена в материя. Кабала е против това, защото ние трябва да постигнем форма, облечена в материя.

А ако започнем да си представяме форма, която не е облечена в материя, то това винаги ще бъде лъжлива форма, заимствана от нашия свят и никога няма да стигнем до истината.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 20.10.2010

[24330]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →