Въпрос: Вие винаги сте казвали, че човек може да напредва, занимавайки се виртуално.

Защо в такъв случай, сега е толкова важно всички физически да се съберем на мястото, на което ще се провежда конгреса през ноември?

Отговор: Ние действаме в условията на огромен и многостранен свят.

Тоест по отношение на висшата сила, на Твореца, въздействащ ми чрез силата на отдаването, аз мога да се намирам навсякъде и в различни състояния: по-близо до центъра или по-далеч, един се включва в урока през интернет, а друг дори няма интернет и чете книги, един физически присъства на урока, друг се намира във външните групи, а трети изобщо няма група наблизо.

Тоест всеки се намира на мястото, на което го е поставило висшето управление.

Според мощността на въздействие, в центъра на кръга се намира физическото място на нашия конгрес, а всички се намират по-близо или по-далеч от него.

Аз трябва да разбера, че присъствието в централната точка през трите конгресни дни, осигурява максималното въздействие. Затова, ако имам свободата да избирам, да дойда и да се включа – длъжен съм да дойда!



Ако нямам възможност да дойда, длъжен съм да проверя къде мога да получа максимално силно въздействие: в регионалната група или, ако и дотам не мога да отида, то гледайки транслациите заедно с другарите, или пък сам на края на земята, а може дори да не мога да гледам, а само да слушам…

Но аз съм длъжен да намеря максимален контакт – това е моят единствен свободен избор.

Може да се намирате в същия град, където се провежда конгреса, да си останете в къщи и да го гледате по телевизията – това е ваш избор. Но трябва да знаете, че е невъзможно да се сравни впечатлението, когато се намирате в залата с това, когато сте извън нея.

А също така, и вътре в залата може да седиш като страничен наблюдател, а може с цялата си душа и сърце да бъдеш вътре – това също се отнася до твоята свобода на волята за „получаване на максимално влияние от обкръжението”.

А по-нататък решавай сам.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 19.10.2010

[24201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Творецът не се постига без група. От друга страна група без Творец – вече не е група, а „събрание на смешници”.

Затова аз, групата и Твореца – сме едно цяло. Относно това е казано: „Исраел, Тора и Творецът са едно”.

Тора, това е силата, която ни споява в група, ако ние желаем да се обединим въпреки отблъскващата ни сила. Затова даряването на Тора и поръчителството са свързани едно с друго.

Защото поръчителството само по себе си е невъзможно. Ние не го осъществяваме, но изискваме то да се осъществи. Това се нарича „чудото на изхода от Египет”. Ние само участваме в него, но самите промени се извършват не по наши сили – а само заради нашето желание.

Работата ни е – да пожелаем колкото можем по-силно. И тогава отговорът ще дойде. В същото време, ние вече правим „златният телец”, както става по времето на получаването на Тора, но и да викаме не забравяме!

Ние сме длъжни да се подготвим и да предадем максималното искане, на което сме способни. Да поискаме и да не мислим, какво ще стане след това.

Необходимо е обща колективна нужда. Тогава ние ще получим сили за обединението. И дори в следващият миг нашият егоизъм да се появи отново – така е програмирана системата. И това не е наш проблем.

Нашият общ проблем – е да изискваме поправяне на този егоизъм, който сега ни е даден. Само него и нищо повече. Човек се оценява съгласно текущите обстоятелства.

Трябва само много добре да осъзнаем необходимостта, готовността за атака.

От беседата за поръчителството, 15.10.2010

[24023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Казано е: „Да отидем при Фараона”. С други думи, да отидем заедно, защото и Аз идвам с теб, за да променя природата.

И Аз искам само да Ме помолиш за помощ да промениш своята природа и да я обърнеш от желание за получаване, в желание за отдаване”. Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1985 г., статия 19.

Нашето егоистично желание е малко и все още не осъзнаваме в пълна степен своето зло и нищожност. Напротив – струва ни се, че сме си съвсем наред.

Истината може да бъде видяна само в светлината. Когато човек го пробудят свише, той започва да търси целта на живота си – нещо друго, освен „животинското” съществуване в тяло.

Тогава, с помощта на книгите и обкръжението, той постепенно разкрива в себе си промени. Извеждат го от обичайното му състояние и той тръгва напред, получавайки различни, често радикални впечатления.

И накрая разбира, че става дума за променяне на природата. Това разбиране се фиксира в него от момента, в който започва да осъзнава, че състоянието му не е такова, каквото трябва да бъде.

Много години, човекът може да слуша за това, но да не го чува в себе си. Но в определен момент започва да чувства, че причината е в самия него, в необходимостта да промени същността си. От този момент Тора, т.е. методиката за поправяне на егоизма, говори на човека за самия него.

Тогава той се съсредоточава върху себе си. Не иска да поправя другите, да се отвлича с външното. Вниманието му придобива обратен вектор – той насочва поглед навътре.

Сега може да прилага методиката на практика. Той вече има връзка с нея, докато преди е имал връзка само с премъдростите. Казано е: „Вярвай в мърдостта сред народите и не вярвай в Тора сред народите”. Към „народите” се отнася този, който все още не иска да поправи себе си.

И обратно, „июдей” (йехуди) се нарича, независимо от произхода си този, който вече разбира, че е необходимо да се постигне единство (ихуд), подобие на свойствата, отдаване.

Фокусирайки се в себе си, човекът вижда, че докато не се промени, няма на какво да разчита, защото промените идват отвътре.

Тогава, той ще си спомни, че е чел това в първоизточниците. Оттук нататък вече има връзка с методиката. Тя става за него път, защото чувства зависимостта си от средството, наречено „Тора”, от книгите, от учителя, от групата.

И тогава, човекът разбира какво означават думите: „Да отидем при Фараона”.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2010

[24141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние изучаваме текстове, написани от кабалистите за висшия свят, за скритата част на реалността.

Те пишат за тази реалност, за този свят в поетична форма и ние не разбираме онова, което искат да кажат. Те, като че ли взимат думите от нашия свят и ни разказват за висшия свят.

Защо това е така? Защото висшият свят е свят на сили, които се спускат в нашия свят и действат в него. Всичко, случващо се в нашия свят, ние виждаме вече като следствие от силите, които го привеждат в действие.

Ние не усещаме самите сили – не знаем и не чувстваме откъде идват те. Възприемаме само резултатите от техните действия – целия наш свят и нас самите.

Дадена ни е възможността да четем и слушаме за висшите сили – как се спускат и привеждат в действие нашия свят.

Кабалистите пишат за това, че по обратния път към източника, ние, благодарение на действията, които тези сили осъществяват тук, в нашия свят, можем да се издигнем към самите корени.

Ако четем книгите на кабалистите с такова намерение, тези текстове ни въздействат и постепенно, в зависимост от нашите усилия, ние започваме да се приближаваме – като детето, което с помощта на игрите постепенно се развива и расте.

Но има още едно условие: силите, към които искаме да се издигнем, не са обикновени – такива, каквито са в нашия свят. Висшите сили са противоположни на нас. Това са сили на управлението, на отдаването. А ние сме получаващия материал, желанието да се насладим, което е подложено на тяхното въздействие.

За да можем от природата на получаването да постигнем природата на отдаването, ние трябва да се организираме в група – още преди да отворим книгата „Зоар”. А в групата, по време на четенето е необходимо да се стараем да мислим за нашето съединение, защото това е природата на същите висши сили, които ни въздействат.

Тогава, те ще ни повлияят не просто чрез управляващото си въздействие, както правят върху цялото човечество и целия свят, а чрез свойството си отдаване.

Всичко се случва по наше желание. Ако искаме не просто да сме подложени на тяхното въздействие, а да станем като тях, да придобием свойството отдаване, тогава постепенно се променяме и ставаме част от тези сили – също толкова отдаващи, колкото са те.

Това означава, че постепенно се издигаме над този свят, на нивото на висшите сили. Разбира се, ние не се издигаме и спускаме физически, а започваме да ставаме организирани отвътре, осъзнавайки и съгласявайки се с това, че в нас все повече действа тази отдаваща сила и ние отъждествяваме себе си с нея.

Тази сила все повече ме напълва и аз действам на нейна страна. Това се нарича „духовен подем”, който се реализира само при условие, че се намирам в група и желая заедно с всички да усетя как силата на отдаването ни напълва.

Ще мислим за това по време на четенето на „Зоар” и ще успеем!

От урок по книгата „Зоар”, 19.10.2010

[24181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как се разбира, че се намираш в точката на избора?

Отговор: Ако явно виждаш, кое е по-добро – това не е избор, а знание. А ако не разбираш кое е по-добро, това също не е избор, а липса на знание.

Изборът е възможен, когато виждаш пред себе си две еднакви съставни, но предпочитайки едната пред другата, чрез тях не можеш нищо да решиш.

Виждаш, че както желанието да получаваш, така и желанието да отдаваш са еднакво необходими – не можеш да избегнеш нито едното, нито другото. Намираш се точно по средата и си сигурен, че трябва да използваш и двете.

Защото, как мога да отдавам, ако не използвам своя егоизъм? Мога да извърша някакво действие, само за сметка на желанието си за наслаждение.

Но, как мога да отдавам, ако не използвам желанието за отдаване? Невъзможно е нито без едното, нито без другото, а как да ги използвам заедно?

Трябва предварително да изградя отношение на любов към онзи, към когото насочвам това действие.

И в зависимост от любовта си, ще почувствам неговото желание, ще го приема и направя свое. И тогава ще мога да се възползвам от двете си желания, от двете сили, за да напълня неговото желание в мен, както мaйката напълва зародиша („убар”) в утробата си.

И затова, аз го правя по-външно за себе си и това се нарича „изхранване” („еника”) или голямо състояние („гадлут”)

Така се изграждат тези състояния – за сметка на третата сила, която ги изяснява. Къде е тази трета силa? Това е Този, на когото аз искам да отдавам.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 19.10.2010

[24206]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

По духовния път има две много сериозни пречки, два въпроса, зададени още от Фараона.

1. „Кой е Творецът, че да го слушам?” С други думи, какво толкова важно се крие в свойството отдаване, че да се преклоня пред него?

Това противодействие на нашата природа, в действителност се явява помощ – за да я преодолеем, ние сме извисили в нашите очи важността на отдаването над получаването.

Растящият егоизъм, постоянно отхвърля важността на отдаването и ние всеки път трябва да подсилваме връзката с групата, за да можем чрез нейното влияние над нас, отново да се устремим към реализирането на свойството отдаване в себе си.

2. „Каква е твоята роля в тази работа?” Егоизмът ни показва, че сме слаби и неспособни да постигнем желаното. „Какво отношение имаш към това? Да, целта е прекрасна, но кой си ти, та да вървиш към нея?”

Когато тези две слабости ни завладеят, трябва да разберем, че човек не може да се измъкне сам от тъмницата.

Единственият шанс е да дойдат другарите и да го спасят. Аз ще намеря сили да напредвам само в групата, във връзката помежду ни. Там проявявам своята природа и виждам, че тя е лишена от свойството отдаване.

Тогава, в мен се появява напрежение между двата полюса: от една страна е важността на отдаването, а от друга – собствената низост. И двата фактора, аз придобивам благодарение на обкръжението.

Сега, всичко е построено правилно – аз съм нисш, а целта е висока и важна и имам възможност да я постигна. Мога да го направя, защото знам, че чрез групата ще получа всички необходими сили..

Откъде го знам? Работата е в това, че правилното обкръжение е структура, създадена от Твореца и тя е пронизана от Неговото свойство. Затова, ако се привличаме помежду си с нишките на любовта, между нас ще се възцари отдаването.

Излиза, че на практика, аз използвам не силата на групата, а свойството отдаване, криещо се в нашата взаимна връзка. То не принадлежи на всеки поотделно – това е силата на Твореца, разкриваща се между нас. Именно тя извършва цялата работата.

Така че, сърцето на Фараона е в ръцете на Твореца. Фараонът е силата на получаване, създадена от Твореца, за да можем именно от нея да изградим формата на отдаването. 

От урок по статия на Рабаш, 19.10.2010

[24164]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Съществува ли разлика между духовното развитие на мъжа и жената, и в какво се изразява тя?

Отговор: Ако говорим за историческия процес, ние виждаме, че започвайки да разкрива науката кабала, Авраам получил указание да се слее със своята женска част: „Слушай какво ти казва Сара”.

Женската част определя всичко. Онова, което мъжът разкрива, той разкрива в женската част – мъжката част на душата във вътрешната женска част на душата и мъжът в жената.

Рабаш нееднократно е писал и говорил за това, че в поправеното общество, в поправеното семейство, мъжът и жената се намират в процес на разкриване на Твореца между тях.

Мъжът възприема жената чрез Твореца, а жената се отнася по същия начин към мъжа и те постоянно усещат, че между тях се намира Творецът.

Въпрос: Какво означава това?

Отговор: Аз знам, че съм я получил от Твореца. И ако я възприемам като част, с помощта на която постигам Твореца, тогава действително реализирам себе си.

Въпрос: Тоест жената е мой партньор по духовния път?

Отговор: Тя не е просто партньор. Аз виждам в нея спътник, който Творецът е избрал за мен. И ако се отнасям с нея по този начин, тогава се обръщам не към нея, а към нея и Твореца едновременно и чувствам, че тя се отнася към мен по същия начин.

Това може би изглежда като неестествено раздвояване, но всъщност е естествено, защото е много целенасочено.

Излиза, че във всеки момент от своя живот, от най-интимните до най-общите ситуации в семейството и още повече в обществото и в света, ние започваме да се отнасяме един към друг така, сякаш Творецът се намира между нас.

Чувстваме, че тази сила трябва да ни свърже, да напълни пустотата между нас, да поправи отчуждението и ненавистта, която избухва помежду ни. Самият Творец идва, за да напълни това пространство и да ни съедини един с друг.

Можем да започнем да реализираме това в семейството – в най-близкото за всеки място и да продължим да го правим в целия свят.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24132]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бешалах”, п.28-29: „Застанал Фараонът на земята египетска и убивал, и раздавал възмездие на своите управници, министри, чиновници и на всякакъв род сановници.

След това, призовал той Моше и Аарон през нощта: „Тъй като всичко това се случи заради вас, благословете и мен, не ме убивайте”. А след това сам ги изпратил и извел от страната.”

Ние не разбираме колко зла и страшна сила е Фараонът – велика и противоположна на Твореца. Защото, това е отпечатъка на Твореца и действа като Негов верен посланик. Фараонът все повече се разкрива и по този начин разкрива злото – подтиква човека да излезе от своето его.

Именно това наблюдаваме сега в света. От една страна, ставаме все по-големи егоисти – действаме само за собственото си благо, без да се съобразяваме с никого.

От друга страна, растящият егоизъм все повече ни разкрива, че трябва да се разделим с него, че такава формула на съществуване е невъзможна и ако не я променим ще стигнем до всеобщо разрушение.

За това е казано, че „Фараонът приближил синовете на Израел към Твореца”. Това е начинът, по който тази отрицателна сила изпълнява своята работа, за да ни подтикне към духовното.

От урок по книгата „Зоар”, 19.10.2010

[24178]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всеки човек, дори начинаещият, може да участва в конгреса и да се присъедини към него. Трябва да разберем, че има обща и лична работа, и разликата между тях е огромна.

Личната работа, работата на личността в духовното е много трудна. Но ако тя трябва да бъде изпълнена колективно, в обществото – тогава е много лесно.

Например, ако те накарат да преместиш блок, който тежи един тон, ти няма да можеш да го помръднеш от мястото му, колкото и да се опитваш.

А ако доведеш 20 човека и всеки вземе по 50 килограма, тогава вече става възможно да бъде преместен. Вземи още двайсет човека и на всеки ще му бъде още по-лесно да го носи.

А в духовното, всичко се премества със силата на светлината! Ние, чрез връзката помежду ни, привличаме светлината, за да може тя да премести блока.

Това е напълно различен подход! Нужна е правилна връзка между нас и тогава големият блок, с един наш поглед сам ще се премести.

Творецът се намира в нас и ако искаме да се съединим, вътре в нас вече присъства светлината! И ако се съберат 6 000 човека, желаещи да се съединят – в тях също се намира светлината и тя действа.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[24151]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Всеки петък, аз идвам на вашия урок, а също така отворихме нов център в моя град, който е с обществен характер. Това достатъчно ли е? Имам ли група?

Отговор: Не мога да ти кажа дали имаш група или не. Няма значение колко от нашите центрове и събития си посетил, аз не знам дали имаш група.

Нещо повече, има хора, които идват тук ежедневно (а не както ти – веднъж седмично). Те участват в различни дежурства, плащат маасер и изпълняват много поръчения, но аз знам, че те нямат група. Ако на някого изглежда, че е достатъчно физическото присъствие тук, но на такъв човек му липсва група.

Въпрос: Какво трябва да направя? Какво е това група?

Отговор: Групата е вътрешното обединение с останалите хора, когато аз знам, че ще постигна светлината само чрез това обединение. Аз ще разкрия светлината, която ми въздейства и ме поправя само при условие, че се обединя с тях, защото светлината е скрита именно вътре в нашето обединение.

Въпрос: Мога ли аз да избера тези хора?

Отговор: Разбира се. В статията за групата Рабаш пише, че ти ги избираш съгласно техния стремеж към целта. Имат ли цел за достигане на обединение, а чрез обединението – отдаване, а чрез отдаването – Твореца?

Искат ли те да разкрият духовния свят, да обичат ближния като себе си? Ако виждам, че като цяло те се стремят точно към това, ако не пренебрегват тази цел и ако полагат усилия, тогава аз съм заедно с тях.

Въпрос: Могат ли двама да бъдат група?

Отговор: Да. Групата е понятие, което означава, че аз излизам извън себе си. Няма значение спрямо кого излизам от себе си. Нека да бъде едно нещо: Творец или приятел, или нека да бъдат много хора – това няма значение. Най-важното е, че вие излизате извън себе си.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 15.09.2010

[23706]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→