Въпрос: Задължени ли сме да се противопоставяме на егоизма или да работим с него?

Отговор: Ако аз гледам на егоизма и отъждествявам себе си с точка от Твореца, то противостоя на егоизма. Аз съзнавам, че това е моята природа, обаче ако я поправя, то това ще е природата на Твореца – нали егоизмът е Негов отпечатък.

Затова егоизмът се нарича ”помощ срещу теб”: неговата форма е противоположна на тази, която ми е необходима, но тя ми помага, тъй като нямам нищо повече.

Затова сега не ми стига Светлината, която ще помогне да се запълни егоистичната ”ямка” в отпечатъка с правилното отношение и да се получи обединение – формата на Твореца.

В нашия егоизъм има все обратни форми, както са се образували те при своето отделяне от съвършенството и до нашия свят.

Тези форми са като вложени една в друга, като в матрьошката. А ние, с помощта на светлината, трябва в обратен ред да дойдем до правилната форма.

Затова имаме заслуга срещу егоизма с осъзнаването, че освен висшата светлина, имаме всичко. Следвателно, нужно е да повикам въздействието на висшата светлина върху моето желание за бъдещото състояние на обединение, за желанието за поправена форма (решимо).

Затова ние отначало казваме: ”правим и усещаме”, тоест готови сме за обединението, като получаваме това желание от групата.

От урока по статията ”Поръчителство”, 15.10.2010

[24040]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: В какво се състои законът на системата на поръчителство?

Отговор: Законът на системата е абсолютната взаимност. Както е написано в ”Даряването на Тора”: ”Като един човек с едно сърце”.

Едно желание в цялата система, общо взаимно отдаване, което се реализира в сливане с Твореца. Законът се заключава в думите „един”, „единство”.

Може да се каже , че „единство”, „един” не може да бъде закон. Но понятието „един” включва в себе си твърде много различни свойства, свързани помежду си над ненавистта и над отхвърлянето, с отношенията за любов и за отдаване.

Това е вътрешната формула на системата: противоположни по своята природа неща, свързани над този закон за подобие на свойствата.

Така е устроено нашето тяло и всяка единна система. За да съществува системата, тя трябва да е изградена от различни по форма, противоположни части, над които действа общ закон – съществуване в името на една единна цел!

От урока по статията ”Поръчителство”, 15.10.2010

[24087]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Общата душа "Адам", Поръчителство - Няма коментари→

Този, чието желание е устремено направо към Твореца, той ще осъзнае, че Творецът се разкрива във вярната взаимовръзка между душите. Това обединение се развива в групата на два етапа:

1. Подем в степента Бина, хафец хесед, където човек чувства себе си като посланик, действащ „над знанията”.

В началото, той осъзнава, че се намира във властта на егоизма. А как да се измъкне от този капан? С помощта на примера, който човек може да почерпи от обкръжението.

Ако човек приема този пример над разума и чувствата, което се нарича „над знанията”, и ако той действа а) съобразно с групата и б) въпреки себе си – което е и правилното действие, насочено към това, да опознае и поправи разбиването и с това да извърши духовен подем.

Придържайки се към ценностите на обкръжението, а не към своите собствени ценности, мисли, и сметки, аз призовавам светлината да ми въздейства.

Тъй като в такъв случай действията ми съответстват на свойствата на светлината и затова аз предизвиквам светлината чрез обкръжението – чрез системата, в която възстановявам единството.

Така, постепенно в мен се формира съсъд, който се нарича „хафец хесед” или „над знанията”. И в резултат аз ползвам само свойството отдаване, силата на отдаването, съсъда на отдаването.

А какво значи това? Значи, че – разумът и чувствата не са мои, заменил съм своите за груповите, посланик съм за другарите при Твореца. Аз приемам и изпълнявам това, което те ценят,  .

За мен изобщо не е важно какво има там в пратката, за какво я изпращат. Правя сметка само за едно – да се отрека от себе си и да изпълня тяхното желание. Така аз се повдигам на първото стъпало на поръчителството.

2. А след това аз пожелавам да играя по-активна роля, и вече не се задоволявам с функциите си на посланик. Разкривам, че мога да стана преходно звено – не просто да предавам нататък това, което ми дават на мен, а самостоятелно да привличам и предавам светлината.

Такъв е вторият етап – възвръщане към любовта, над Бина. Тук аз разкривам, че свети светлината хохма и я предавам на другите в тази връзка, която съм изградил на степента Бина. Аз напълвам другите с всичко, което мога да получа за тях – и тогава започвам да усещам целта на творението.

Чрез тази работа аз ще позная Твореца, ще позная, че няма никого, освен Него. В резултат ще придобия устрем „направо към Твореца” и ще стана поръчител за другите.

От урока по статията на Рабаш, 17.10.2010

[23916]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да разберем, че човекът започва да чувства системата? Какви са първите усещания, които той започва да изпитва?

Отговор: Отговорност! Също, както в семейството. Аз започвам да чувствам, че съществува някаква система, за която трябва да поема отговорност.

Семейството неслучайно съществува в нашия свят и човек трябва да се отнася сериозно към задълженията си в него. То е основата на обществото, на живота.

В нашия случай, ние трябва да почувстваме себе си в „духовното семейство” – става дума за нашето подобие с висшето, в съответствие с природата. По закона за корените и клоните, ние сме длъжни да изпълняваме това условие в групата, а след това и в целия свят.

Целият свят, както пише Баал аСулам, е едно семейство и природата ще ни принуди да осъзнаем този закон.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24081]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Този свят е подобен на отпечатък или сянка – той ни показва (рисува, демонстрира) колко сме различни от онова стъпало на висшия свят, на което трябва да съответстваме (да се уподобим).

Да кажем, аз съм на 10 години и съгласно възрастта и полученото от природата и родителите развитие, трябва да съответствам на определено ниво на знания и поведение. Но аз не съответствам на това ниво и затова виждам света като повреден.

Ако отговарях на всички изисквания на своята възраст, бих виждал света съвършен, защото моето желание, свойствата, светът и моето отношение към него са съгласувани с възрастта ми. И тогава, аз бих усещал себе си в света на Безкрайността, само че през очите на десетгодишно дете. И така – във всяка една възраст.

Всички светове са скрити, т.е. те са проявление на злото, причинено от моето несъответствие на системата. Трябва да се издигна по нейните стъпала, но аз не им съответствам, защото не познавам законите. Затова, светът се отнася към мен в съответствие с моята непоправеност, несъответствие.

Аз съм го повредил с лошото си отношение към него, а сега виждам как в отговор на това, съществуващите в него системи за наказание и възпитание се отнасят към мен. Всички те ми се струват неизправни. Защо?

Защото „всеки отсъжда чрез собствения си недостатък”. Светът ни показва нас самите – това е нашата сянка. Затова, ние няма кого да обвиняваме и няма нищо друго, което да направим, освен вътрешно поправяне.

Аз проверявам себе си по отношение на собственото си правилно обкръжение – групата. Проверявам, дали постигам обединение и поръчителство с нея. Призовавайки Твореца на помощ, аз предизвиквам поправяне на общата система.

От урока по статията „Поръчителство”, 15.10.2010

[24059]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Ние определяме предназначението на Конгреса и неговата атмосфера като „противопоставяне на планината Синай”. Събираме се, за да се обединим.

Не, просто да отдадем заслуженото уважение на книгата „Зоар” или на нещо друго, а за да реализираме нашето единство на онова стъпало, на което ще разкрием Висшия.

На този Конгрес, ние поемаме задължение и то ни плаши. Но нека този страх да остане. Нека отидем там не, за да се развличаме с другите или  закачливо да си бъбрим прегърнати на тридневен пикник.

Не, събираме се, за да извършим много важна и отговорна работа. Ние отчаяно се нуждаем от това, затова сме „издигнати”. И най-важното – предварително поемаме задължението за поръчителство един към друг.

По същия начин подготвят лазера за пускане – чрез помпане. Тогава, в работната му среда протичат активни процеси и всеки път излъчването се усилва, умножава, докато навън не изригне изключително мощен фокусиран лъч.

По същия начи, и ние сега се „помпаме” за атака. Изобщо не се отказваме от нея. Каквото и да се случи – готвим се да щурмуваме. Притежаваме всички необходими за това сили и цялата необходима подготвителна база.

Но закъснеем ли, ще стане само по-лошо и много по-трудно. Всички беди и страдания са предизвикани само от изоставането – ако не ускорим времето и оставим събитиятата да се случват, следвайки своя естествен ход..

Но, постигнем ли успех, изведнъж към нас ще се присъединят нови сили, ше се намерят нови средства за реализиране на нашето единство.

И затова, цялото, оставащо до Конгреса време, трябва да бъде посветено на подготовка, загърбвайки всички страхове, освен страха, който предизвиква отговорност – подобно на неизменната тревога на майката за нейното дете.

От беседа за поръчителството, 15.10.2010 г.

[24026]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: При съблюдаването на закона за поръчителството, възнаграждението и наказанието са скрити и дори да не го разбираш с разума си, нещо вътре в теб ти казва: „Няма страшно – аз, все едно, ще направя това заради себе си”. Как може да бъде реализиран този закон?

Отговор: Действително, не е толкова просто да бъде реализиран този закон, тъй като нашият егоизъм е насочен срещу него.

Законът за поръчителството е всеобщ и единствен, обхващащ единната система, в която се намира човекът. И заедно с него, цялото останало творение се намира в сливане с общата сила на природата – с Твореца. Системата е създадена от Твореца и Той, с помощта на висшата светлина я привежда в действие.

Творецът е вкарал в системата съкращаването и скриването, за да можем да изучим връзката между всички части на тази система. За да можем да претърпим неуспех във всяко свое действие и да открием какво не достига за правилната и изправна работа на тази система и да поискаме тя да заработи.

Всеки път, ние като че ли създаваме тази липсваща част, желаейки това да се случи и тогава, като във филм – приказка, то внезапно се случва.

Трудно е да се изрази с думи, каква е степента, в която човекът става творец – той участва в създаването на тази система. Той я постига, разбира, постоянно я допълва и поддържа. Всичко това, разбира се, се осъществява от висшата сила, но чрез сливането с Твореца, защото човекът вижда целта и необходимостта от това.

Всичко, което правим трябва да ни доведе до изучаването на правилната връзка помежду ни и нейното реализиране. Занимавайки се със създаването на тази система, ние изучаваме цялата безкрайна реалност – от разбитата и отдалечена точка на този свят, до нейното пълно изграждане.

От урока по статията „Поръчителството”, 15.10.2010

[24090]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Могат ли жените да преминат махсома?

Отговор: В това няма никакво съмнение! В нашата история е имало много жени, които са се намирали в духовния свят.

Нашите пра-майки, пророчиците, са жени, които са били сред нас до последното поколение и се надяваме, че в нашето поколение ще успеем да възобновим това.

Въпрос: Кабалистки ли са били пророчиците?

Отговор: Пророк е онзи, който говори с Твореца, а Творецът може да бъде разкрит с помощта на науката кабала. Ако не си кабалист, не можеш да станеш пророк – невъзможно е да постигнеш нивото на Бащите.

Всички жени, за които четеш в Тора, притежават духовни постижения и усещане за Твореца. Например, Батя, чието име означава „дъщеря на Твореца” (бат йуд-кей). От една страна, тя е дъщеря на Фараона, а от друга – е отгледала Моисей. Откъде са се взели тези праведни жени, които са отгледали такива мъже?

Колкото и да ни се струва, че всичко става благодарение на мъжете, историята се развива с помощтта на жените. В науката кабала ние учим, че връзката между стъпалата, между предишното и следващото състояние се осъществява чрез нуква – чрез малхут на всеки парцуф, на всяко стъпало.

Затова, женската част винаги поражда следващото състояние – връзката се предава от едната женска част към другата чрез мъжката част. Това е противоположно на случващото се в нашия свят.

Въпрос: А как ще преминат махсома жените – като мъжете или по друг начин? Мъжете се съединяват в група, в любовта към другарите, но това не се отнася за жените.

Отговор: Жените получават онова поръчителство, което постигат мъжете, а също и силата на екрана. Тяхното съединяване не може да бъде същото като на мъжете, тъй като всяка от тях действа сама – те имат друга форма на обединяване, чрез мъжете.

Излиза, че мъжката част не може да постигне връзка между стъпалата без женската част, а женската част не може да се съедини без помощта на мъжете. И затова, Творецът се намира именно между мъжката и женската част. По друг начин, ние няма да можем да Го разкрием.

Моисей е извел от Египет 600 хиляди мъже от 20 до 60 г., а всички останали били старци, жени и деца, които били пет пъти повече от мъжете и без които било невъзможно да се напредва. Затова, кабала води към поправяне семейството и именно на жената, тя гарантира добро бъдеще.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24018]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената - Няма коментари→

Ние извършихме голяма подготовка. Всичко останало ще можем да направим само като реализация. Няма какво повече да се  обяснява, няма с какво повече да се занимаваме и дори няма нищо повече да се публикува.

Наситихме се от това, което може да се нарече „подготовка към подготовката“. Дойде време за реална, практическа подготовка към влизане в духовния свят.

Всички материали многократно са  прегледани, книгите са издадени, конгресите вървят един след друг.

Каквото и да прави групата, ако тя не пристъпи към практическа реализация, ще започнем да слизаме надолу.

Без истинско, вътрешно действие ще правим външни козметични промени, които ще бъдат само в наша вреда.

Тъй като ние вече не сме сами: появиха се много наши „деца“ – групите в Израел и по целия свят.

Ние трябва да се чувстваме отговорни по отношение на тях, ние сме задължени сега да привлечем  висшата сила, за да се грижим правилно за тях и да даваме пример на цялото човечество, демонстрирайки, какъв е неговият духовен център.

Всичко това може да се осъществи само от силата на поръчителството между нас, ако ние вземем решение: „Ще направим и ще чуем!“ Трябва да започнем да реализираме единство, а в него вече ще се прояви висшата сила.

Следващата степен  ни се струва много висока, твърде далечна, а всъщност, тя е още по-високо и по-далече, отколкото си мислим. Тъй като тя е противоположна на нашата природа.

Но ние сме длъжни да приемем нейното условие и с всички сили да се постараем да го изпълним – с единен натиск, в атака. И ето, сега се подготвяме да осъществим това на Конгреса.

Затова няма да има никакви отстъпки и привилегии. Тъй като ни възлагат отговорност за много групи. Вие още не виждате и не чувствате, доколко това е сериозен, актуален, идеологически, крещящ въпрос.

Ние сме подготвили почвата, и сега нашите семена пускат навсякъде дълбоки и мощни корени. Затова нека да направим това, което трябва.

От беседа за поръчителството, 15.10.2010

[24031]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Да изпълниш заповед може само, ако отначало си ненавиждал, а после си се поправил, чрез светлината, възвръщаща към източника, която може да се привлече само посредством изучението на кабала, в група и в правилно обкръжение, при постигане на поръчителство.

Тогава се счита, че съм изпълнил заповед и може дори  не една, а  всичките – и съм постигнал  личния  край на поправянето.

Но затова е необходимо да се изпълнят условията: да се действа за обединение, в правилно обкръжение, да се впечатлявам от обкръжението, а не да правя, каквото на мен  ми дойде наум.

Аз всеки път избирам все по-добро обкръжение, което ми внушава своите ценности, и ги реализирам като свои собствени. Тоест, аз отменям себе си  пред тяхното мнение и искам да се включа към тях – към самата система от духовни принципи, които те следват, а не просто към хората.

И тогава всички ние ще действаме в едно общо направление и ще реализираме един принцип и това ще бъде нашата молитва (МА“Н), на която ще получим МА“Д, светлината на поправянето, и ще установим контакт с духовното.

Това ще бъде контакт от нашето общо съединение –  във всеки поотделно не може да има духовното. Духовното се усеща само вътре във връзката, в Твореца – в силата, съединяваща душите.

Затова, аз не мога да получа своята духовна част от групата, и да ги оставя, да си тръгнат вкъщи със своята духовна „част“.

Аз през цялото време оставам вътре в обединението, и единствено все повече и повече влагам себе си в него. Там аз и откривам духовния свят.

А ако за миг изведнъж помисля само за себе си, отделяйки се от останалите, то отново се връщам към усещането само на този свят, както и сега.

Защо сега не чувствам нищо повече? – защото нямам връзка с другите. Само, когато я постигна,аз усещам духовното, а изключа ли се – усещам материалното.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност“, 17.10.2010

[23946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение - Няма коментари→