Ние изучаваме текстове, написани от кабалистите за висшия свят, за скритата част на реалността.

Те пишат за тази реалност, за този свят в поетична форма и ние не разбираме онова, което искат да кажат. Те, като че ли взимат думите от нашия свят и ни разказват за висшия свят.

Защо това е така? Защото висшият свят е свят на сили, които се спускат в нашия свят и действат в него. Всичко, случващо се в нашия свят, ние виждаме вече като следствие от силите, които го привеждат в действие.

Ние не усещаме самите сили – не знаем и не чувстваме откъде идват те. Възприемаме само резултатите от техните действия – целия наш свят и нас самите.

Дадена ни е възможността да четем и слушаме за висшите сили – как се спускат и привеждат в действие нашия свят.

Кабалистите пишат за това, че по обратния път към източника, ние, благодарение на действията, които тези сили осъществяват тук, в нашия свят, можем да се издигнем към самите корени.

Ако четем книгите на кабалистите с такова намерение, тези текстове ни въздействат и постепенно, в зависимост от нашите усилия, ние започваме да се приближаваме – като детето, което с помощта на игрите постепенно се развива и расте.

Но има още едно условие: силите, към които искаме да се издигнем, не са обикновени – такива, каквито са в нашия свят. Висшите сили са противоположни на нас. Това са сили на управлението, на отдаването. А ние сме получаващия материал, желанието да се насладим, което е подложено на тяхното въздействие.

За да можем от природата на получаването да постигнем природата на отдаването, ние трябва да се организираме в група – още преди да отворим книгата „Зоар”. А в групата, по време на четенето е необходимо да се стараем да мислим за нашето съединение, защото това е природата на същите висши сили, които ни въздействат.

Тогава, те ще ни повлияят не просто чрез управляващото си въздействие, както правят върху цялото човечество и целия свят, а чрез свойството си отдаване.

Всичко се случва по наше желание. Ако искаме не просто да сме подложени на тяхното въздействие, а да станем като тях, да придобием свойството отдаване, тогава постепенно се променяме и ставаме част от тези сили – също толкова отдаващи, колкото са те.

Това означава, че постепенно се издигаме над този свят, на нивото на висшите сили. Разбира се, ние не се издигаме и спускаме физически, а започваме да ставаме организирани отвътре, осъзнавайки и съгласявайки се с това, че в нас все повече действа тази отдаваща сила и ние отъждествяваме себе си с нея.

Тази сила все повече ме напълва и аз действам на нейна страна. Това се нарича „духовен подем”, който се реализира само при условие, че се намирам в група и желая заедно с всички да усетя как силата на отдаването ни напълва.

Ще мислим за това по време на четенето на „Зоар” и ще успеем!

От урок по книгата „Зоар”, 19.10.2010

[24181]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →