Въпрос: В неделната глава „Трума” (приношение) са използвани такива понятия като „облича се в тяло”, „облича се в земното кълбо в този свят”… Човек може да се обърка.

Отговор: Ясно е, че не става дума за това, което се отнася към лъжливата реалност на този илюзорен свят, който ние възприемаме в нашето желание. Защо илюзорен? Дадена ни е такава форма на несъзнателно състояние, когато ни се струва че ние съществуваме.

Има филми, където е показано, как всички спят дълбок, сомнамбулен сън и всичко се случва на сън. В такова състояние се намираме и ние днес, доколкото сме откъснати от истинската реалност. Нашата реалност е нещо като сън, затова е казано: „Бяхме като в сън”.

Струва ни се, че действително съществуваме, като този каруцар, който попаднал в рая и в компенсация за преживените страдания, получил тази реалност, която имал в земния си живот: жена, деца, дом, каруца, добър кон…

На човек му дават това, което не иска. Казано е в книгата Зоар, че в бъдещия свят човек го питат „какво си желал?”Разбира се, че никой никого не пита и нищо такова не се случва, а човек, в крайна сметка получава това, към което се е стремил.

Това се отнася и за нашата реалност. Сега съществуваме във въображаем свят, а когато самостоятелно започнем да строим истинската реалност, трябва да я построим така, както е написано в тази глава.

Ако постепенно в работата над своите желания превръщам егоистичното си желание в намерение, в намерение за отдаване, аз постигам ново кли, в което разкривам нова реалност. Аз строя Скиния и в процесът на това строителство разкривам духовния свят все повече и повече, дотогава, докато не го построя напълно.

От урока по неделната глава 04.02.2011

[34528]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какво не ми достига, за да реализирам кабалистичните знания в ежедневния живот? Аз откривам голяма пропаст между това, което разбирам, и това, което преживявам.

Отговор: Решението е едно – да ускорим развитието. За това е необходимо много учене и голяма връзка с другарите. Това не изисква пари, уважение, власт, и още някакви усилия – нищо, освен мисли, за да не забравяме за това.

Главното е връзката между нас. Независимо от своето нежелание, човек трябва да приложи старание и да държи връзката с другарите, за да съзнава важността на целта. А достигайки до тази важност, той я „предава по-нататък” – разпространява на другите.

От урока по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34408]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

До днес ние сме се развивали в егоизма си под влияние на информационните гени, „решимот“ – всеки сам за себе си. А сега започваме да се развиваме под въздействие на общите решимот – всички заедно. И виждаме, че целият свят е свързан, като една единна система.

Ако по-рано на всеки му се е разкривал неговият собствен „прозорец“, като в компютър, в който той е строил своя живот, без всякаква връзка с останалите и е можел да прави всичко, което е искал, то днес това вече не работи. И проблемът е в това, че не ни е известна връзката между нас и мястото на всеки в общата система, където той е съединен с всички останали.

Трагедията ни е, че сега се оказахме пред система, разкриваща ни се като единна мрежа, обхващаща всичко, а ние не сме ѝ подобни и не знаем какво да правим с нея. Тъй като вътре, всеки от нас до сега си е останал индивидуалист-егоист, желаещ да действа така, както му се иска.

Но върху нас въздейства вече съвършено друга система! Предишната епоха завърши и настъпи ново време! Върху нас започнаха да влияят сили, работещи с всички нас заедно. И затова не ще можем да се разминем без да изучаваме тази обща интегрална система: как тя е устроена, как ни въздейства и как да се приспособим към нея. Без такова обучение ние просто няма да преживеем – затова, всеки е длъжен да се занимава с кабала.

От урока на тема „Занятия по мъдростта на кабала“, 04.02.2011

[34447]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво иска Творецът, когато „играе“с мен?

Отговор: Творецът не иска нищо. Той е добър и твори добро. Изхождайки от замисъла на творението за благото на създанията, Той е извършил едно действие – създал е желанието да се получава. При това го е създал веднага в съвършенно състояние. Както е казано в „Предисловие към Книгата Зоар“ началното и крайното състояние пребивават в единно съвършенство.

Но за да постигнем къде се намираме, как и защо Той изначално ни е създал – ние постепенно се връщаме в съзнание, постепенно разтваряме състоянието, в което пребиваваме. В крайна сметка, всичко се случва само по отношение на нас, в нашето възприятие. Нищо друго не се изменя освен моето разбиране и осъзнаване.

Така че Творецът не иска нищо от нас, Той просто ни е дал възможност да познаем състоянието, в което ни е създал – съвършено, вечно, подобно на Него. Това и трябва да направим, преминавайки през няколко етапа. Отначало се развиваме неосъзнато, на неживо, растително и животинско ниво. А на последния етап, на човешко ниво, достигаме до съзнанието и постигаме истинското си състояние. Именно сега се извършва този преход.

По-рано също е имало хора, познаващи духовната реалност, но индивидуално. Сега към процеса се присъединяват всички души, започващи да усещат, да осъзнават къде се намират в действителност.

От урока по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34415]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да знам аз, че моята молба към Твореца идва от правилното място? Наистина ли се намирам там, откъдето мога да моля?

Отговор: Молбата ми е правилна, ако аз чувствам, че тя противоречи на желанието ми, ако аз мога да се издигна над него и да помоля от самата дълбина на сърцето си, ако мога да се насладя на това, че съм извършил действие против първоначалното желание.

Ударното взаимодействие (зивуг де-акаá) произлиза от такова състояние, когато отвътре аз чувствам, че искам да насладя себе си, но над това чувствам, че моето действие противостои на това желание. Аз се наслаждавам от това, че давам отпор на желанието. Тогава това наслаждение идва не за моя сметка, като че ли съм се отказал от кражба. Не, тук работата е в това доколко асоциирам себе си с приятелите и чрез тях, в тях – с Твореца.

Ако съм готов на такова вътрешно действие, то аз съм близко до действието на отдаване, и от това изпитвам удовлетворение, което подразбира се – също не е за моя сметка.

От урока по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34405]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

С появяването на екрана (масах), напълно се променя целият порядък от желания, действия, мисли и намерения. Пряката и отразената светлина – всичко става съвършено друго, всичко следва други помисли, други цели, друга скала на приоритети.

Сега вече не е важен собственият ми “живот“, когато напълвайки го съм поглъщал всичко. За мен е важно друго: как да отдам, колко да дам, на кого аз извършвам отдаване. По-рано съм чувствал напълването в себе си, а сега – в него! И това определя моите действия.

Например аз приготвям угощение за приятеля, който пристига от чужбина. За себе си аз бих приготвил нещо съвсем друго, но на мен ще ми гостува да допуснем китаец или южноафриканец. И затова аз приготвям това, което харесва той, дори и то съвсем да не съвпада с моите вкусове. Всички свои желания и способности, всичко, което имам в мен, аз обръщам за него, с любов и от цялото сърце.

Представете си до каква степен аз съм длъжен да се откажа от своите пристрастия и навици, за да обърна всичко за неговото благо, да направя така, както на него му харесва, да се “впиша“ в него, да се преселя в него. Вместо всяко мое вкусово усещане аз трябва да придобия неговия вкус, вместо всеки мой навик – неговия. Трябва да превърна себе си в него.

Опитайте да почувствате какво е това решимо, което по-рано е било мое собствено и с което сега трябва да работя заради ближния. Това никак не е лесно: аз трябва да опозная човека, да го изуча и заобичам така, че с вяра над знанията, не харесвайки вкусовете му, все пак да ги приема. Издигам се над своето желание и влизам в неговото. Аз живея в него, в неговото гърло и живот и навсякъде, където в него се отзове моето угощение. Там аз се обосновавам и там проверявам резултата от моето действие.

Така че решимото – това е много важно нещо. От миналото състояние в мен остават решимот без образ, без очертание, без въплъщение в нещо конкретно. И точно затова аз мога да им придам ново направление, нова форма, идваща от мен. По-рано се наслаждавах заради себе си, а сега – в новата форма, новата връзка, в новата насока, аз желая да доставя удоволствие на ближния.

Всичко е съобразено с него, с неговата насока, всичко се усеща в него, а миналото решимо само ми дава основата, за да разбера: както аз съм се наслаждавал по-рано, сега по този начин искам да се наслаждава той.

Иска се твърде многостранна работа, преди да се осъществи това.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 04.02.2011

[34429]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Докато единството не стане жизненоважна нужда, в него няма да се въплъти живот. Имаме два варианта: или ще подчертаем важността на единството в нашата среда, или всички наши други действия освен обединяване все още ще носят поправящата светлина, но това ще ни влияе негативно, показвайки ни доколко не сме свързани. Тогава по необходимост, в следствие на болка и страдания, ще се съединим.

Да допуснем, че аз не искам да поддържам здравето си и постепенно унищожавам организма си, докато не започна да усещам, че той е зле. Това чувство ме заставя да започна да реабилитирам тяло си.

В групата ние не поддържаме духовно здраве; не поддържаме единство. Но учим, разпространяваме кабала и изпълняваме различни действия. Тези действия привличат поправящата светлина. Накрая тя ще ни покаже какъв е проблемът. Ако не правехме всичко това, нямаше да усещаме, че има проблем. Така че има определена полза от това: ще ни помогне да осъзнаем, че не ни достига главното.

Искаш да намериш Твореца – мисли за „мястото”, желанието, където Той се разкрива. Няма светлина без кли (съсъд).

От урока по писмо на Рабаш, 24.12.2010

[34241]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Бих искал да зная: Къде в мен живее злото начало? В сърцето или в егото? Как мога да разбера, за да се отърва от него?

Отговор: Баал а-Сулам пише, че се е радвал за разкриването на нови, зли свойства в него, защото те не са нови, а са скрити в човек, и е неизвестно кога целият все още неразкрит наш егоизъм ще се разкрие.

Действително времето, когато се разкрива злото, е неприятно. Човек започва да се самоизяжда, защото не е съгласен и не го желае. Този подход също трябва да бъде поправен.

Да ви кажа истината, ние трябва да се радваме, когато злото се разкрива, но не така, както мазохистите. Ако това зло достигне до необходимите размери, тогава човек ще се взриви и ще издаде такъв вътрешен вик, такова усещане ще се зароди в сърцето му, че той ще получи разкриване от висшето.

Тогава относно своето сърце, той излиза от себе си към другите и започва да чувства духовния свят, който не може да бъде почувстван вътре в него, а само в желанията на другите хора. Но това е добро усещане. Тогава човек изпитва всеки един момент като огромно предизвикателство, в което неговите желания и намерения отварят света за него.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа”, 21.12.2010

[34167]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Програмата на творението се реализира в нас под въздействието на две противоположни сили. От една страна ние през цялото време сме напредвали по пътя на егоистичното развитие. От друга страна, започвайки от определен момент в нас се проявява още една сила – „точката в сърцето”, желанието да се устремим към подобие на Твореца. Желание, за сега неосъзнато, неразбираемо, – защо, за какво, как, – но вече тласкащо ни напред.

Постепенно то ще се появи във всички хора. Съдейки по събитията, които стават сега в света, процесът ще тръгне много бързо. По принцип на нас не ни е останало вече толкова много време: 229 години до края на шестото хилядолетие. Това е малък исторически срок.

Науката кабала говори за това, че въобще не са необходими тези столетия. От този момент, когато в човечеството, даже и в неголяма негова част, започне да се разкрива точката в сърцето, и до края на цялото поправяне, са достатъчни буквално няколко години, за да бъде всичко поправено и завършено.

Тогава целият наш свят със своето вътрешно напълване ще се издигне на следващото ниво. С него нищо няма да се случи, просто ние ще се издигнем в нашите усещания, в нашите възприятия, в това, което ни се разкрие. В нашият живот ние ще се издигнем на следващото ниво, където ще усетим себе си действително вечни и съвършени.

Сега в сърцата на много хора нарастващо се пробужда точката в сърцето. Човек започва да се ориентира в тези свои нови усещания, устремени напред, да чувства привличане или отблъскване. При начинаещите това се проявява във вид на добри или лоши усещания: на мен ми е хубаво – на мен ми е зле. Потапяш се в депресия, а след нея изведнъж нещо в живота ти се просветлява, появява се някаква цел, някаква светлина блещука отпред. А после отново всичко пада – и отново се появява светлината, крачка след крачка.

Баал а-Сулам, „Няма никой, освен него”: Ползата от тези отблъсквания е в това, че с тяхна помощ човек получава потребност и пълно желание, за това Твореца да му помогне, защото иначе той вижда, че пропада.

Тоест Творецът ни измъчва. Той крачка след крачка, в течение на дълго време – толкова, колкото е необходимо, – постоянно ни „тероризира”: малко хубаво – малко лошо, отново и отново. Понякога ни се струва, че по-хубаво няма и накъде, понякога – че по-лошо няма накъде. След това ние започваме да привикваме и към едното, и към другото, започваме да разбираме, че всичко това е преходно. Но има ли край на това, или е безкраен процес? Честотите варират – а после какво?

И тук възниква свободата на волята, свободата на нашето движение напред. Аз не мога самостоятелно да ускоря своето напредване. Ще тъпча на място, премествайки се от крак на крак, от положение в положение, по-добро – по-лошо, по-лошо – по-добро, и така нататък. Ще успея да напредна само, ако увелича своето желание, своите впечатления, своите усещания за сметка на обкръжаващата среда. Моята точка ще си остане точка. Аз никога няма да успея да я увелича сам. Тя няма да „набъбне” и няма да се превърне в съсъд, състоящ се от десет сфирот, в който да усетя духовния свят.

Тя ще си остане точка, докато аз не започна да се съединявам с останалите, с обкръжаващите ме. Аз трябва да правя това. Затова, когато в човека се образува точка в сърцето, след някое време го довеждат в групата. Но и в групата той не разбира веднага какво става с него и какво трябва да прави. А той трябва да уреди връзката си с другите.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34366]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал аСулам, „Шамати”, „Няма никой освен Него”: И не само, че не напредва в духовната си работа и не вижда никаква яснота напред, а му изглежда, че върви назад, т.е. дори „заради себе си“ не е в състояние да изпълнява волята на Твореца, докато точно Творецът го тласка напред.

Ние не създаваме истинско егоистично желание, което е способно да преодолее каквото и да е. Вместо това, започваме да усещаме слабост, безразличие и това, че действаме на автопилот. „Да става, каквото ще става” – ние просто ще се пуснем по течението. Понякога нещата са малко по-добре, а понякога са малко по-зле.

И само чрез истинско преодоляване на всички препятствия с вяра над знанието, той може да се движи напред. Какво означава „истинско преодоляване с вяра над знанието”? Това е, когато въпреки желанията и мислите си, без да има никакво предразположение да го направи, човек започва да се свързва с учителя, групата и книгите. Общо взето, всичко това се нарича „общество” или обкръжение.

Но дори и в този случай, когато човек започне да се свързва с тях, него го подхвърлят нагоре и надолу и по отношение на учителя, и по отношение на групата, и по отношение на източниците – книгите. Понякога той иска, а понякога не иска. Понякога вярва в това, понякога – не. Понякога му е писнало от това, а друг път се стреми напред и т.н.

Когато трудностите се увеличат, човек започва да мисли, че няма нищо привлекателно или специално по този път, и нищо не го стимулира да напредва. Няма искра, нищо, за което наистина да си струва да се откаже от живота, кариерата и успехите си.

В резултат човек пропада. Неговото падение е сериозно, истинско, дълбоко и доста дълго. Така, той достига до крайното решение, че нито групата, нито учителят, нито книгите, нито усилията – нищо няма да му помогне в този свят освен управляващата сила, Творецът.

Всеки път, когато човек е падал и се е издигал, всички състояния, през които е преминал, са били само за да може той да почувства пълна, абсолютна зависимост единствено от Твореца.

Представете си колко много удари трябва да понесе човек от всички страни, да бъде разтърсен, отблъснат и привлечен; да му се показва съществуването на много сили и различни причини за неговите състояния, така че накрая той да бъде уверен, че няма нищо освен една, единствена Сила. Ако тя не ми помогне, никой няма да ми помогне. Само тя ще ме спаси, ако помоля за това.

И тук в човека се събужда следната необходимост : Творецът обезателно да му помогне. Формирането на тази молба също не е никак просто. Не се случва в един миг, а постепенно нараства в човека, ставайки ясно изразена, яростна и настойчива. Като дете, което си знае своето: просто му дайте каквото иска – и не можете да го убедите по друг начин. Това е състоянието, което трябва да постигнем. И в това състояние Творецът наистина ни помага.

И само на тези хора, които наистина желаят да се доближат до Твореца, им се дава помощ отгоре, за да не се задоволяват с малко и да не останат на нивото на малко дете без разум, за да нямат възможност да кажат, че имат всичко и какво още им липсва?

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34363]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→