Въпрос: Понякога на урока ние задаваме въпроси, които показват нашата слабост, това че не достатъчно бързо се предвижваме и преуспяваме. Виждам, че Вие не отклонявате тези въпроси, а се стараете да отговаряте на тях отново и отново.

Отговор: Ние изучаваме, че колкото повече човек напредва, толкова повече се чувства нищожен, безсилен и незначителен. И не е нужно да се срамуваме от това, защото аз се оценявам  сравнявайки се не с петлите в кокошарника, а с Твореца.

Ако се намирам в кокошарник, тогава, разбира се, че ще се чувствам герой. Но ако ми се разкрива Твореца, аз, естествено, се подчинявам, и няма какво да се срамувам.

Аз, също така, не осъждам подобни неща и не пренебрегвам човека, ако той ми казва, че е слаб. Добре са ми познати тези състояния. Тук проблема не е в слабостта. Напротив, слабостта е постигане на самия себе си в истинския си вид на фона на висшата светлина.

Но въпроса е в това, дали в момент на отчаяние в човека е останало желание да достигне целта със собствените си сили, желае ли той страстно да я достигне както преди. И тогава в него възниква правилния вик за помощ.

Разбира се, това трябва да го разберем сами, а също така да го обясня на всички наши другари по света, че постигането на собствената нищожност и осъзнаване важността на целта са две условия задължителни за да се премине махсом.

От беседата за духовната работа, 17.12.2010

[34334]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: И все пак: къде е свободният избор на човека, ако всичко идва от Твореца? Излиза, че аз сам нищо не мога да направя?

Отговор: Ако аз съм творението, то всичко, което има в мен е дошло при мен от Висшия. Аз се намирам под Него като по-ниско стъпало.

Можеш да кажеш, че доста дълго съм се застоял на това стъпало, и никак не напредвам. Но нали това идва от Висшия! Само част от Неговите действия се проявяват явно, а част неявно. Затова даже простата логика подсказва, че в нисшия не може да има нищо, което няма във Висшия. А тогава в какво е моята свобода?

Висшият не ти е дал едно единствено установено за теб състояние. Той е породил за теб особен образ: създал е теб и обкръжението, за да може чрез отношенията между вас, ти да успееш да генерираш някакво ново свойство.

Ако ти се стремиш към взаимно отдаване със своето обкръжение, то от Висшия към теб излиза сила, която ви съединява: теб, обкръжението и Висшия.

В това се и проявява твоята свобода на волята. С това ти спечелваш възможността да станеш подобен на него.

Въпрос: Но кабалистите казват, че всичко, което става после, също идва от Него!

Отговор: Разбира се, всичко идва от Твореца! Но ние говорим само за това, което се отнася за нисшото стъпало. Защото аз не знам, какво ще ми се открие след Края на Поправянето.

Представи си дете, на което позволяват да прави всичко в своята стая, каквото и да си науми. В този момент му се струва, че всички са забравили за него. Но когато порасне, то разбира, че така е било направено умишлено: през цялото време са се грижили за него. Наблюдавали са го, за да не си причини вреда. Но самото то се е чувствало свободно…

От урока по статията „Пряко и косвено въздействие“, 31.12.2010

[34238]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В мислите си всеки от нас смята, че е готов и желае да се обедини с всички, но когато дойде време да реализираме това желание, ние търпим неуспех.

Отговор: Търпите неуспех само в едно: всеки от вас поотделно е готов за това, а заедно – не.

В египетското изгнание е различно от всички предишни. Защо в Египет са влезли с помощта на Йосеф? Защото Йосеф (от думата „осеф“) е събрание на всички сили и всички основи.

Невъзможно е да се разкрие злото дори ако всички са съгласни. Затова е нужно изпълнението на едно условие: да сме готови за обединение. Братята на Йосеф още преди престигането в Египет са го продали и не са искали единство. Уж са били праведници и всеки от тях е искал да бъде слуга на Твореца, но не са искали да се обединят. Те не са се съгласили да се включат в Йосеф, който се явява основа.

А когато от безизходност, с помощта на Йосеф са излезли от Египет, те започнали да проявяват в каква степен неневиждат и отблъскват идеята за обединение. А самото изгнание е разкриване на ненавистта към обединение.

И само когато тази ненавист достигне пълна мяра и се усеща нейното господство над човека, т.е. от една страна той се намира под властта на Фараона, а от друга страна, страда много от това и нищо не е способен да достигне, ето тогава се извършва и пробив.

Но всичко това идва благодарение на старанието да се обединят, повдигайки се над собственото нежелание да го направят. И чрез това те преодоляват изгнанието. Ние сякаш стоим на границата с Египет и тъпчем на едно място.

Старанието да се обединим се проявява във взаимната вътрешна работа, когато всички ще мислят и ще се безпокоят за нашето вътрешно обединение. И тогава ще почувстваме, че между нас има нещо междинно, което ни съединява, и всички ние ставаме като едно сърце.

А това вече е духовно сърце, духовно желание, в което сме свързани с Твореца и се нуждаем от светлината, която ще ни съедини така, че по взаимно желание ще извършваме действия по отдаване на Твореца.

От беседата по духовната работа, 17.12.2010

[34319]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Можете ли, моля, да обясните какъв е правилният начин за работа със светлината?

Отговор: Правилният начин за работа със светлината е много прост. Разликата между кабала и религията (и всички останали методи) е в това, че религията моли Твореца Той да се измени и да стане по-добър, а кабала казва: „Творецът е абсолютен и само ти можеш да се промениш”.

А твоята молитва – молба за промяна не на Твореца, а на самия теб – е необходима само на теб, за да достигнеш до такова истинско желание в сърцето (затова „молитва” на иврит е изразена с глагол с обратно/възвратно действие – леитпалел – което означава „да съдиш само себе си”).

Творецът е светлина, т.е. единствената сила в мирозданието, в която съществуваме. Затова единственият начин да работим с Твореца е много лесен: колкото по-подобни сте на тази сила, толкова повече тя ви въздейства, а колкото по-малко подобни сте, толкова по-малко тя ви въздейства.

Тази работа се извършва по-много лесна формула. Ако сте учили физика в училище, тогава трябва да знаете: „Въздействието на какъвто и да е източник върху едно тяло, което е поставено в неговото поле на въздействие, е пряко пропорционално на квадрат на разстоянието между тях”. Когато се приближа два пъти по-близко до тялото, което ми въздейства, тогава неговото влияние върху мен е четири пъти по-голямо. Така работят нещата във физическия свят, а така също и в духовния.

Затова ако се приближите поне малко по-близо, то вие ще видите, че светлината въздейства върху вас на квадрат. Така работим с Висшата светлина.

От 3-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34338]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние често грешим по пътя. Струва ни се, че има и други сили освен Твореца, които могат да ни помогнат. Отново се потапяме в своята професия или в увлеченията си. Отчйвайки се от духовното напредване, възлагаме някакви надежди лично на себе си и на онези, които ни заобикалят.

Около нас има много пречки, които отклоняват човека – малко религиозност, малко мистика или някакви други методи, чрез които се опитваме да направим по-приятно нашето съществуване.

Но всичко това е временно. В резултат на подобни търсения, които могат да се окажат продължителни, човекът пак се оказва на същото място. Той разбира, че стои пред стена и трябва задължително, независимо какво ще се случи, да разкрие Твореца. И проблемът не е в това, че не го желае…

Висшето състояние, до което трябва да бъде доведен човека е особено състояние. Трябва да се издигна над егоизма не, за да ми бъде добре. Тъй като тогава, от две състояния, просто избирам по-доброто, тоест действам според стария егоистичен принцип. А от човека се изисква да не пожелае друго.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Няма никой, освен Него”:

Ако човекът е извършил някакво нарушение, тогава разбира се трябва да се разкае и да съжалява за това, че е нарушил закона. Но също така, трябва да разбере защо съжалява и се разкайва – тоест в какво вижда причината за своето престъпление. Именно за това трябва да съжалява.

И тогава, човекът трябва да разкрие, че е нарушил, защото Творецът го е отхвърлил встрани. Оказва се, че Творецът го е потопил в калта.

Същото е и в състоянието на подем – човекът трябва ясно да усети, че това се случва само, защото сега го издига светлината.

Работата е в това, че духовният подем се извършва на два етапа. На първия етап, човекът усеща пълната зависимост от Висшата управляваща сила. Вторият етап е, когато разбира, че всичко, което управлява наоколо и в него, е същата тази Сила. И лошото, и доброто – това е тя. Няма награда и наказание. И естествено, няма нищо ново напред, тъй като всичко е предварително програмирано и той се явява само изпълнителен инструмент в ръцете на светлината.

А след това, в човека се пробужда точката в сърцето, с помощта на която го завеждат до обкръжението. Правилното обкръжение са учителят, книгите и групата. Опитвайки се да работи с тях по старите правила, човекът не може да получи нищо духовно – защото се събира, съединява с тях посредством своя егоизъм.

Защо са необходими тези етапи? И разбира се, има и още много други – вътрешни, по-фини. Целта им е да покажат на човека, че е необходим друг изход. Че трябва да действаш не, за да се чувстваш добре в своя егоизъм, а за да се съединиш с външното за теб обкръжение, с външната за теб сила – с Твореца.

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34354]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №4 на конгреса в Берлин

Баал а-Сулам, „Шамати“, „Няма никой освен Него„: Казано е: „Няма никой освен Него“ – което означава, че не съществува никаква друга сила в света, която да може да направи нещо срещу Твореца.

Съществува една единна единствена Сила, от която низхожда всичко. Всички останали сили, дори противоположните ѝ, се включват в тази Сила и се подразделят на множество въздействия, за да ни „разтресат” хубаво и да ни доведат до определянето, усещането и разкриването на тази единствена Сила.

А какво ако човек вижда, че в света има неща и сили, отричащи съществуването на тази единна Висша сила – това е желанието на тази Сила, за да усещаме всичко в противоположности: в разбиране и обърканост, в потвърждаване и отричане на съществуването ѝ.

Този метод на поправяне се нарича: „лявата ръка отблъсква, а дясната привлича” – и това, че лявата отблъсква, също влиза в рамките на поправянето.

Тоест между пръчката и курабийката, тъмнината и светлината, усещането на доброто и усещането на злото – по такъв начин в човека постепенно, последователно се изработват необходимите усещания. Между взаимно противоположните чувства възникват нови отношения, нови определения, ново осъзнаване. В резултат човек разбира и знае повече.

Това означава, че в света има неща, които съществуват от самото начало и идват при човека с намерение да го отклонят от правия път.

Специално.

Струва ни се, защо пък да не ни се покаже, че има само един Творец, една Висша сила, която е създала всичко? Защо да не ни се покаже, че тя ни въздейства и ние нищо не можем да направим с това, бидейки зациклени, завързани за нея?

Ако ни бяха дали такова разбиране, то ние с вас бихме станали „марионетки”. Ние просто бихме изпълнявали всички заповеди на Висшата сила и нищо друго не бихме могли да правим, дори не осъзнавайки това, че се явяваме марионетки. Или дори ако се осъзнавахме като марионетки, бихме били съгласни с това.

А Творецът иска да създаде човека равен на Себе си, свободен като Него, чувствен, разбиращ, управляващ всичко вместо Себе си, по-високо от Себе си. Затова Той създава в човека противоположни на Себе си свойства. И човек се мята между тия две противоположности, плюс и минус: малко усещане на Твореца – малко Негова противоположност.

В човек през цялото време възникват такива усещания. Затова е и казано в статията, че всичко това е направено, за да „бъде отклонен човек от пътя”, за да не бъде той изпълнител на онези сигнали и указания, които възникват в него.

А Творецът ни предава указания постоянно. По какъв начин? Желанията, които възникват в мен, откъде са? От Него. Мислите, които възникват в мен – откъде са? От него. Ето че се получава, че аз постоянно изпълнявам указанията на Твореца.

Всеки от нас в нашия свят постоянно изпълнява повелите на Твореца. И в този смисъл всеки от нас е абсолютен праведник. Каквото и да правя, убивам ли, крада ли, одобрявам ли или поддържам – и в единия случай, и в другия аз изпълнявам указанията на Твореца.

Също „праведни” можем да наречем неживото, растително и животинско нива на природата. Защото те също напълно изпълняват указанията на Твореца, или Природата, със своите желания и инстинкти.

Хората, които съществуват в нашия свят неосъзнато, също изпълняват всички указания на Твореца.

Праведници и грешници, крадци и лъжци или обратно – хора, които се занимават с добри за човечеството дела – всички те са абсолютни марионетки, изпълняващи указанията на Твореца. Те не могат да бъдат обвинени в нищо – нито най-големия грешник, нито най-големия праведник. Нито за единия, нито за другия ще има наказания или възнаграждения, защото всички те инстинктивно, в задължителен порядък се управляват от Твореца.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34276]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №1 на конгреса в Берлин

Въпрос: Вие много пъти сте говорили за това, че идеите на кабала трябва да се внедряват в психологията и в умовете на учените. Аз преподавам психология в университета. И забелязах, че даже психолозите, като всички останали учени, са много стеснени в мнението си. Как да се отнасяме с психолозите? Как да внедрим елементите на кабала в психологията?

Отговор: По принцип, самият аз съм излязъл от научния свят. Но съм излязъл. И уважавам хората, които все пак се опитват да разберат нещо за природата, за себе си, за обкръжението. Разбира се те са ръководени от егоистични свойства. Но човека е такъв, нищо не може да се направи.

Психолозите, философите, са хората, които се занимават с вътрешния свят на човека, с теорията за познанието; а също така учените в областта на всевъзможни затворени системи, всички те в своите търсения се базират на нашата природа и предишните достижения в цялата наука.

Науката ни се разкрива в петте ни сетива. Ние усещаме това, което получаваме в нашите пет сетива. От тези усещания се изгражда науката.

Естествено е, че тази наука е абсолютно егоистична, защото се базира на усещанията в егоизма, в нашето основно свойство. Както е естествено, че нито психолозите, нито психиатрите, нито философите не са в състояние да разберат кабала, защото тя работи с обратни свойства. И те не са по-близо до постигането на кабала от останалите хора.

Защото за да постигнеш кабала трябва да имаш точка в сърцето. Ако я има, ако човек има потребност да разбере „защо съществувам”, базирайки се не на философски премъдрости, а от неговата лична, вътрешна потребност, тогава той достига до усещане и разбиране на това, за което говори кабала. И то не веднага, а в продължение на много – много сериозни занимания.

Отначало той въобще не разбира за какво се говори. Дълги месеци той седи на уроците, слуша, клати глава, но в него още не са се развили под въздействието на светлината вътрешните усещания, адекватни на онази област, за която говори кабала. Но постепенно това се случва. Трябва да се чака.

Така растат децата. В продължение на 20 години човек се възпитава, расте и чак тогава става годен за живота в нашия свят. Макар да се е родил в същия свят, макар в него да се намира цялото му обкръжение, въпреки това минават 20 години, за да стане човек горе долу самостоятелен и то през цялото време оставайки под крилото на майка си… Понякога.

А тук се говори за духовния свят, за абсолютно непозната област. Как мога да се подготвя за нея? Аз не се намирам в нея. Как мога да се адаптирам към нея, ако не я усещам? Разказват ми за това в тези книги и аз не разбирам за какво говорят те. Тоест всичко се свежда само до въздействието на обкръжаващата светлина.

Трябва просто да вземем тези хора, да ги поставим под въздействието на обкръжаващата светлина, ако са съгласни на това, тоест да ги поставим в правилното обкръжение, да предизвикаме чрез обучението обкръжаващата светлина и в течение на месеци, а може би на няколко години да видим резултата. Това е единственото, което ни е необходимо. Ако човек е съгласен – това ще се случи с него, а ако не – не.

А доколко е придобил знания в нашия свят, това няма абсолютно никакво отношение към кабала, защото той е придобил знания за нашия свят, в тази област „вътре в аквариума”. По какъв начин това би му помогнало да разбере какво има навън? Там всичко е устроено по друг начин.

Даже  в нашия свят той да е велик учен, даже самия Айнщайн, той изведнъж ще се окаже абсолютно невъзприемчив към това, за което се говори.

За това е казано, че не умния овладява духовния свят. В никакъв случай! А само този, който притежава точка в сърцето, който правилно се поставя под външното въздействие на групата и вътрешното въздействие на светлината. Отвътре върху точката в сърцето въздейства светлината, а отвън – групата.

Под въздействието от две страни тази точка набъбва и човек започва да усеща в нея първите десет сфирот, издигайки се от стъпало на стъпало и хоп! – изведнъж в него се разкрива това усещане. И тогава той започва да разбира: „Какво съм чувал, какво съм чел, за какво говорят? А-а, сега разбирам!”

От 1-вия  урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34257]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

От урок №1 на конгреса в Берлин

Въпрос: Защо е толкова сложен самият процес на задаване на въпроса? Защо е трудно вътрешните процеси да бъдат облечени именно в словесна обвивка?

Отговор: Защото когато човек го боли той вика. А какво точно го боли не знае. Отиваме на лекар за да ни постави диагноза. Когато бебето го боли нещо, то не може да каже къде точно го боли.

Трябва да мине много време за да може от вътрешната болка, проблем, пречка да започнем да усещаме: „Що за пречки са това? Защо са необходими? Какво казват? Накъде водят? Какво да правя с тях?”. Всичко това е процес на вътрешно съзряване.

В науката кабала ние изучаваме, че светлината трябва да премине четири стадия преди да построи под себе си правилното желание.

Първо аз усещам нещо, което ми е неизвестно. После изведнъж чувствам противоположното състояние, че съм усещал, а сега не усещам. След това усещам и не усещам заедно, в мен започва сравнение. И само след сравняването на тези две противоположни усещания стигам до мнението – а какво всъщност е това. И после от разбирането „какво всъщност е това” започвам да постигам причината, откъде това е възникнало в мен.

Тоест това е цяла редица, последователност на вътрешно съзряване на човека, когато той може да дойде и да каже: „ Да това ме боли. От това ми е лошо. Това е моят въпрос. Ето това искам да разреша чрез отговора.” Това не е лесно.

А ние от своя страна сме длъжни да се опитаме да му помогнем, като на бебе. Нищо, че той вика, значи трябва по някакъв начин да се подходи към него, да се заостри вниманието и да се направи опит да се разбере от какво му е лошо, независимо от това, че той сам не може да попита. Да намерим този общ контакт.

Но това е проблем на всички стъпала. Ако ме попитате, същото се случва и с мен. Всеки път в нашето предвижване напред възниква нещо неразбираемо: „Какво? Защо? Как? Откъде? Каква е връзката, с какво? Какви са причините, какви следствията?”. Цялата тази верига започва постепенно – постепенно да се ражда и се появява въпросът. А от правилния въпрос вече произтича отговора.

И след това отново неразбиране – Защо? Какво пречи?. И отново въпрос и отново отговор. Така че, с въпросите трябва да се работи.

От 1-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34194]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Виждаме, че човекът е хищник. Целият смисъл на съществуването му е да погълне ближния си и да постигне собствените си цели. Ако ние постигнем взаимно поръчителство, а населението на земята стане 20-25 милиарда души, как ще се случи всичко това в действителност?

Отговор: Какъв е проблемът, че са 20 милиарда души? Представи си, че всички те са твои роднини, че ти се чувстваш като едно цяло с тях и изобщо не те притеснява, че те са заедно с теб. Точно обратното, ти променяш своето отношение към тях: чувстваш се добре, когато всички те са възможно най-близки с теб.

Въпрос: Но какво ще стане, ако няма никакви ограничения?

Отговор: Всеки човек сам си слага ограничения. Представи си една майка, която има 20 милиарда деца. Притеснява ли я броят им, ако тя има всичко, от което се нуждаят те? Тя живее в света на Безкрайността, тоест в свят на абсолютна светлина, удовлетворение, напълване и изобилие.

Разбира се, трудно е да си представим как се променя човек. Но ако си с твоя любим и наистина го обичаш без каквито и да е сметки, то ти искаш да бъдеш с него непрекъснато. Винаги искаш да си до него и то възможно най-близо.

Тогава какъв би бил проблемът с това да имаш 20 милиарда любими? Ти няма да усещаш, че те са 20 милиарда души. Ти ще чувстваш, че всички те са заедно с теб. Това е най-желаното и удобно състояние.

Всъщност, ти не ги разделяш на 20 милиарда, а всички те си само ти. Това се нарича включване.

Това, което ни пречи, е психологичен проблем. Не можем да си представим как ще се случи това. Ние си представяме, че живеем в тела, но когато постигнем взаимно поръчителство, тогава вместо телата, ще усещаме вътрешния потенциал на всеки един.

От 2-ят урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34255]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство - Няма коментари→

От урок №4, конгрес в Берлин

Във всеки човек възникват желания и той се опитва да ги напълни. А от друга страна, има хора, които му противоречат, противостоят се. С това също управлява Творецът. Той размества ни всички  като фигурки на дъска.

Ние нямаме никаква свобода на волята, затова няма смисъл да характеризираме човека: добър ли е той или лош. И няма какво да очаква той, някакви следствия, отгласи на своите постъпки: нито рай, нито ад, въобще, какво друго. Както казва книгата „Зоар”: „Всички ние сме подобни на животни”.

И действително, къде е твоята свобода на волята? Дори ако възникне в теб илюзията за нея, това е защото не разбираш точно какво искаш. Творецът специално въвежда в теб такива указания, такива сигнали за управление, които създават видимост за свободни действия – и нищо повече.

Затова да осъзнаем, че „няма друг освен Него” – това да осъзнаеш на първо място, че сме винтчета в огромен механизъм.

От какво започва човекът? Човекът започва със свободата на волята. А за да я достигне, той трябва да се развие до нея. И затова, първо, в продължение на хилядолетия, той се развива в своя егоизъм, управляван свише от Твореца, а после в него възниква „точка в сърцето”. С други думи, появява се още едно желание – допълнително, противоположно на всички останали. То разбива човека на части, мъчи го и го връзва.

Това желание, естествено, също идва от Твореца. Отникъде другаде то не може да се появи, просто от въздуха то не възниква. Защото човекът – това е творение. Затова, дори възникването на точката в сърцето все още не ни прави свободни – свободни от Твореца.

А от какво можем да бъдем „свободни”? Ако има една-единствена Сила, която управлява всички висше, то моята свобода може да се заключава само в способността да неутрализирам тази сила.

По какъв начин мога да направя това? Най-вече, ако аз, да допуснем,  я неутрализирам, какво тогава ще стане с мен? Какви сили ще владея, какъв разум? Как ще правя избор? Какво ще ме движи? Напълно неразбираемо. Ако съществуваха две сили, аз бих избирал между тях. А ако има само една, означава, че свобода на волята не съществува? За какво тогава е сътворено всичко? За да се управлява с тези  „буболечки”?

Не, смисъл има. Той е в това да може творението, тоест човек, овладял двете противоположни сили и варирайки между тях, да вземе пример от Твореца, да усвоява Неговите свойства, да снема от Него копие върху себе си. Последователно, едно след друго, свойство след свойство, той постепенно превежда от Твореца върху себе си по-голямо и по-голямо количество информация и в резултат може да се уподоби напълно на Твореца.

Тогава според количеството на своето подобие на Твореца човекът започва самостоятелно да управлява себе си, както би го управлявал Творецът. И дори много по-добре.

Защото в него се разкрива нарочно създаденото желание: той желае да бъде противоположен на Твореца. Но вместо това, възприемайки от Твореца програмата, метода за управление, човекът, въпреки своя егоизъм, започва правилно да управлява себе си.

Получава се, че Творецът е създал зъл човека. Така е и казано: „Аз създадох злото. И едновременно Аз ти дадох методика, с която да поправиш това зло на добро. Тогава ти ставаш подобен на Мен и свободен, извършвайки самостоятелно върху себе си всички действия. В ръцете ти са две юзди: твоята лоша егоистична природа и твоята добра алтруистична природа. Заимствай, сваляй копие от Мен и го обличай на себе си. Тогава ти ще се наричаш Адам, от думата „доме” – подобен на Твореца.

Така че имаме възможност да излезем изпод Висшето управление, да не бъдем марионетки и да не казваме, че „Няма никой освен Него”. Има още една сила освен Него – това е силата на този човек, който снема копие от Твореца и прави всичко вместо Него. И в това наистина се крие свободата на волята , защото тогава работим с двете противоположни свойства на творението: с егоизма и със свойството отдаване.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34273]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→