Въпрос: На какво можем да се научим от текущите състояния? Какво трябва да е правилното отношение към тях?

Отговор: Правилно ще бъде да не обръщаме внимание на никакви състояния. Главното е да напредваме. Човек не може да оцени състоянието, в което се намира. Докато ние не достигнем до края на поправянето, на нас няма да ни е известно, успели ли сме въобще нещо да постигнем.

Защото ти през цялото време се намираш в процес на поправяне. Повече от това –  колкото повече напредваш, толкова по-непоправен се виждаш. Поправяйки себе си малко, пропивайки се с малко висши свойства, ти виждаш с тяхна помощ, че си много далеч от другите нива, на които все още ти предстои да се качиш.

Крайното ниво, Есод, включва в себе си всичко. Ти трябва да попиеш всичко заедно и да дойдеш до самия край на Есод. Само тогава към теб ще дойде светенето на шабата, и ти ще започнеш да усещаш, че стоиш на прага на края на поправянето.

А след това от нас искат само да продължим пътя, не обръщайки внимание на това, че той става все по-труден. Най-сложните етапи се наричат „признаци на Машиаха” – там е нашият авиют, т.е. силата на желанието нараства.

Ето защо, в сравнение с праотците, нашите стъпала са по-тежки, и благодарение на това ние сме готови, способни и достойни да извикаме големи светлини. Макар че те се обличат в праотците, но ги пробуждаме именно ние.

От урока по статията на Рабаш, 06.02.2011

[34588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да се включа, да внеса себе си в групата?

Отговор: От една страна, ние  се чувстваме наравно спрямо Твореца, тъй като еднакво се стремим към Него. Но самите нас ни разделя ненавист.

И в такъв случай отношението на всеки към другите се нарича отношение на личността към групата. А за да се включиш в групата – е нужно да превърнеш ненавистта в любов.

Групата се определя от две условия:

1)  тя се състои от другари, стремящи се да разкрият Твореца, както и аз,

2)  но аз ги ненавиждам.

Ако присъстват тези две условия, пред мен има път в духовното. Защото как може да е възможно съществуването на такъв триъгълник: те се стремят към духовното, а аз ги ненавиждам – пита се, нима аз мога в такъв случай също да се стремя към духовното? А ако аз се стремя към Него, то как мога да ги ненавиждам?

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 06.02.2011

[34615]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато Зеир Анпин се разкрива пред Малхут, ние можем да ускорим темпа на развитие. Досега, напредвайки в историята на неживо, растително и животинско ниво, ние не можехме да ускоряваме времето. Ние изобщо не сме знаели в какво състояние се намираме и какъв процес преминаваме.

Но сега, встъпвайки в периода на поправяне, ние придобиваме свобода на избора. И ние наистина вече можем да форсираме хода на събитията, без да чакаме края на шестото хилядолетие. Всичко зависи от нас! Чрез своите усилия, ние бихме могли да включим в себе си свойствата на Зеир Анпин и за по-малко от шест хиляди години. Тъй като тук става въпрос за духовни стъпала, а не за календара. Затова ние можем да приближим подема си на стъпалото на седмото хилядолетие.

За по-далечното развитие ни пише Рабаш в предисловието към “Плодовете на мъдростта“. Това също са духовни стъпала. Тъй като шабат (съботата), седмото хилядолетия – това е сфирот ХаГаТ-НеХИМ. А освен това има още три стъпала, наричани “главата“. Ние се включваме в тях след седем хиляди години, и това лежи над нашето текущо постижение, доколкото се приема в кли, в съсъда, който вече е завършил своите поправяния и се е уподобил на Твореца по свойства.

Относно това никъде не е написано. В кабалистичните книги се срещат само тънки намеци за тези етапи. Ще се надяваме, че и тях бързо ще постигнем.

От урока по статията на Рабаш, 06.02.2011

[34593]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че за да излезеш в духовния свят са необходими от 3 до 5 години. Как да се удържим на пътя, ако вече е минало повече време?

Отговор: Подкрепата е само в кабалистичната група.  Без нея нямаш никаква възможност реално да напредваш и да се удържиш на този път не години, но даже до  утре.

Ако ти, без да получиш помощ от групата можеш да запазиш желанието и да се учиш, значи си на грешен път и лъжеш себе си. Най-вероятно учиш за да получиш знание или с някаква друга егоистична цел, но не се движиш в правилната посока.

Помисли, какво точно преброяваш: календарните години или приложеното от теб усилие? Може би за 35 години занимания ти си приложил правилни усилия за не повече от две седмици. Представи си колко столетия ще ти се наложи да изживееш в този свят, за да събереш усилия за 3-5 години?

Но ти наистина ще можеш да завършиш тази работа за 3 до 5 години и да разкриеш духовния свят, при условие, че работиш с група, с обкръжение. Развивай желанието си да се насладиш в правилна среда, в добра почва. Иначе то няма да се развие и ще седиш да се учиш без да използваш помощта на обкръжението и ще броиш времето по часове. Но това не са същите часове – те не отброяват твоята работа с обкръжението и затова не струват нищо.

През тези години ти си длъжен да се намираш под влиянието на обкръжението – и за това не е задължително да чакаш пет календарни години, това не е въпрос на време. А ако не се намираш под това влияние, значи още даже не си започнал да напредваш – какъв резултат можеш да очакваш след пет години?

А дали получаваш сила от обкръжението можеш да провериш много просто. Без сили от обкръжението – ти въобще не трябва да имаш сили, все едно си мъртъв.

И само когато получаваш сила от групата, ти си способен да се повдигнеш, да учиш, да четеш книга, да мислиш. Това е като електронна система, ако са и подали малко електричество като захранване тя започва да работи, без електричество – замира. И това електричество може да дойде само от обкръжението.

Защото духовното кли е именно връзка с обкръжението, в което аз разкривам духовния свят. А ако няма такава връзка – няма къде да се разкрие духовното.

От урока по статията „Същността на науката кабала“, 06.02.2011

[34627]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какви възможности ни открива безграничният разум?

Отговор: Аз започвам да усещам творението в дълбочината на своята материя. Ако аз гледам на материята без да включвам мозъка, то виждам само как тя изглежда отвън. С помощта на разума аз мога да проникна вътре в материята и да видя все по-дълбоки и по-дълбоки нейни корени, докато стигна до замисъла на творението.

Аз преминавам през материята до самия корен, който я поражда, до Твореца, до замисъла на творението: защо се е родила материята, каква е нейната функция от началото на творението до настоящият момент. А, връщайки се обратно, стигам до края на творението, защото началото и краят се намират на едно и също място.

Излиза, че процесът, който аз преминавам, се явява придобиване на разум. Затова, получавайки 125-те духовни стъпала, аз получавам своя разум. Ето защо това получаване е с 620 пъти повече, отколкото придобивам вътре в желанието за получаване.

От лекция в аудиторията „Кабала за народа“, 25.01.2011

[34498]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Какво е значението на групата във формирането на желанието, което може да разкрие Скиния Завет?

Отговор: В човека няма желания, насочени към Твореца! Аз не мога самостоятелно да се устремя към Твореца. Tова няма как да стане! Творецът се намира сред частните души, сред частните желания на обществото. „Сред народа свой живея аз” – това не са просто красиви думи. Творецът е мрежа от връзки между нас и там трябва да го търся.

Ако търся желание, което трябва да поправя, аз съм длъжен да се устремя към теб, да видя колко те ненавиждам, отблъсквам, колко си ми безразличен и тогава разкривам злото, злото желание е че не те приемам. Аз виждам разбиването: души, между които е разрушена връзката.

Ако разкривам това с помощта на учителя, книгите и обкръжението, ако съжалявам за това, че не съм свързан с другите „като един човек с едно сърце”, в поръчителство и пълно единство, това съжаление се нарича МАН – молитва, молба. Аз моля „мей нуквин” – женските води, силата Бина, отдаването, обединението, и тогава МАН се повдига в Малхут, от Малхут през З”А в Бина и в света на Безкрайността.

Не може да аз да съм се поправял и да съм се жертвал, ако това не е било насочено към ближния, към това обкръжение, в което съществувам. Там се случва реализацията, там се намира мястото на нашата работа.

Затова мястото за Скиния Завет и за Светилището, светилника, масата, начина, по който те са разположени едно спрямо друго, в каква форма, на каква височина и ширина, всичко това говори за нашето съвместно кли, което се нарича душа. И освен това кли няма нищо друго! Душата е съвкупност от нашите желания и правилното изобразяване на тези желания – частните души се наричат двор, Скиния Завет, Шатра. Всичко това е общо за всички нас и съществува между нас, вътре в нас.

Въпрос: Изменят ли се формите на Скиния в зависимост от нивото, на което се намира душата? Ще виждат ли различни хора в групата различни нейни форми?

Отговор: Те ще я виждат повече или по-малко ясно, с различна резолюция, яснота, като с очила и без очила. Всеки ще вижда малко различно съгласно своето ниво, своята форма и особеностите на душите, но при това всички виждат същото и могат да говорят за едно и също.

От урока върху седмичната глава, 04.02.2011

[34520]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да разберем дали работим правилно? В крайна сметка, понякога наградата изглежда приятна, а понякога – неприятна. По какво да съдим?

Отговор: Не трябва да съдите според сладко или горчиво състояние, а по скалата на „истина – лъжа”. Само тогава човек може да разбере дали напредва или не.

Може да предложите „Тогава да вземем за критерий горчивината. Колкото по-горчиво е, толкова по-близо съм до духовното”.

Но къде е написано това? Защо да трябва да бъде точно по такъв начин? Точно обратното, само за да направиш анализ, че трябва да се издигнеш над горчивия и сладък вкус към истина и лъжа, за да ги разграничиш и да се слееш с истината.

Но когато се сливаш с нея, ти трябва да постигнеш състоянието, където истина и сладост ще бъдат едно цяло. Трябва да издигнеш сладостта до истината, така че „тъмнината да засияе като светлина”, така че горчивото да стане сладко.

Тогава всичко ще се слее в истината. Написано е, че истината ще бъде хвърлена на земята и ще израсне от нея. С други думи, истината ще расте в теб и вече ще съдържа всички детайли на възприятието: горчивина, сладост и лъжа.

От урока по статия на Рабаш, 06.02.2011

[34578]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар, глава „Ваера”, п.167: „Когато Творецът обича човека, му изпраща подарък. Що за подарък е това? „Бедняк” – за да стане достоен чрез него”.

Живеем в свят, който е противоположен на висшия свят. Онова, което е награда във висшия свят, е наказание при нас, а което при нас е награда – е наказание във висшия свят. Затова, за разкриването на висшата реалност е казано: „Аз видях обърнат свят”.

Подаръкът свише е пробуждането, когато човек бива събуден с желание. Защото, всички ние произхождаме от неживото ниво, от „прахта” – с други думи, от толкова ниско стъпало на желанието, където човекът не усеща своето духовно битие, духовна потребност – не знае откъде е и защо, не знае целта и смисъла на живота, не чувства нищо. Такава е нашата изходна точка.

Всичко останало идва само чрез усилването, увеличаването на желанието. За това е казано: „Аз сътворих злото начало”. Но човекът трябва да усети, да разпознае в себе си това творение. Малко по малко, то се събужда в него все по-силно и той трябва сам да определи, че това е наистина зло.

Творецът възбужда желанието, но трябва да види, че то е лошо и да го обърне в отдаване – от зло, в подобие на Твореца. Това е възложено на човека. Казано е: „Аз съм първият и Аз съм последният”. Творецът дава желанието, а после човекът извършва анализи и се радва на полученото от Твореца желание, радва се на възможността да разпознае в него злото, с помощта на учителя, групата и книгите. Той съзнава, че лошото желание е дошло от Твореца според принципа: „Аз създадох злото начало”.

И тогава, в човека се развива правилно отношение към това желание – той иска да го обърне в добро – в съответствие с Твореца, в стремеж към отдаване. Когато човекът стигне до това решение, в него възниква искане към Твореца – да преобрази неговото желание. Защото не е получил този подарък – по-точно, подаръкът е правилен, но сега трябва да го промени.

Тогава човекът се обръща към Твореца и изисква това. Такова действие се нарича: „Победиха Ме Моите синове”. И Творецът му дава сила, екран, с присъединяването на който, злото начало се превръща в добро

Именно това и означава: „Аз съм последният”. Давайки на човека желание, Творецът сега го променя.

На междинния етап, самият човек определя, че е получил каквото иска, каквото изисква от Твореца и посредством това, преминава през етапите на развитие към пълното подобие на свойства с Твореца.

Малко по малко, той придобива все по-големи знания, осъзнаване и разбиране, постигане и любов към Твореца, който му е дал злото начало и по този начин му е предоставил възможност да осъзнае, че се различава от Твореца и в какво може да се уподоби на Него. Благодарение на това, човекът може да помоли Твореца за тази промяна, за сближаване и да придобие самостоятелност, съвършенство, съпричастност, сливане с Твореца.

Онзи, който разбира процеса, всеки път оправдава Твореца, получавайки от Него лошо желание. В такъв случай не виждам в него зло, а подарък, който ще мога да преобразя в моя нова реалност. Разбирам, че Творецът прави това само от любов към мен, за да стана подобен на Него, самостоятелен като Него – такъв, какъвто е Той.

От урока по статия на Рабаш, 04.02.2011

[34422]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №3 на конгреса в Берлин

Кабала, методът за постигане на висшия свят, включва две части:

1. Първата част ни казва как да се обединим един с друг или как да се опитаме да се съединим и обединим;

2. Втората част ни казва как да пробудим въздействието или ефекта на висшата светлина върху нас.

Преди началото на занятията ние трябва да сме пропити от стремежа за обединение на нашите желания. Тогава всеки човек ще има по-голямо желание отколкото своето собствено. Той ще бъде пропит от мислите, свойствата и желанията на другите, които също се стремят към същия резултат и същата цел както и той. Това трябва да бъде нашето основно намерение преди занятията.

Човек, който не се е подготвил за занятията по този начин, на практика пропуска всичко, защото влиянието на висшата светлина не достига до желанието на всеки, а достига до стремежа, който всеки един от нас има към другите, т.е. до нашия общ стремеж да се обединим един с друг, заедно с всички в едно общо желание.

Ако си представя това единно общо желание и ако пожелая да бъда включен в него „като един човек”, както преди разбиването на Адам на различни души, тогава моят стремеж получава въздействието на висшата светлина. Тогава действително придобивам духовно постижение в резултат на тези усилия.

Но ако пристигна и слушам без всякакви усилия, без да направя опит да бъда включен в общото желание, тогава висшата светлина няма върху какво да въздейства вътре в мен. Аз не предоставям повърхност или основа, която тя да повлияе, и затова всички мои действия само ще предизвикат чисто формални знания. Тоест аз ще чуя и запомня написаното в книгите, но нищо повече.

Затова трябва да ни бъде кристално ясно, че висшата светлина идва само при нашите общо усилия. Те трябва да бъдат общи! Затова  условието за привличане на светлината към нас се явява същото както е било при приемането на Тора: „Да бъдем като един човек с едно сърце”. Само в този случай идва светлината.

Така че нека да опитаме по този начин.

От 3-я урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Изучаване на кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

В нашия свят всички творения можем да разделим на три вида.

1. Едните все още остават безразлични, не разбират, не чувстват, не се замислят за това получават ли те нещо свише.

2. Другите, за разлика от животинското ниво, вярват, че получават всичко от Твореца. Но те не знаят какво да правят с това. Те все още не са израснали, за да открият, че получават зло начало, което трябва да обърнат в добро. Усещайки злото, човек вярва, че го е получил свише, и плаче, призовава, моли, за това Творецът да му изпрати благо.

Така постъпват религиозните хора, смятащи, че Творецът им изпраща страдания, или като напомняне, за да не забравят за Него, или за да им даде после добро възнаграждение или в този свят или в бъдещия. Така или иначе, човек смята, че неговия призив ще измени Твореца, и той ще смени гнева си с милост.

3. Третите са развити още повече и разбират, че Творецът не се изменя. Той винаги е добър, винаги е пълен с любов, винаги е съвършен. Затова това, което Той изпраща, е предназначено да измени самия човек. Минавайки по низа от състояния, човекът открива, че пред съвършения, неизменен, вечен Творец, той е променлив и противоположен на него. Той определя това като зло и стига до молбата, в съответствие на която неговото състояние се променя на добро.

В крайна сметка човек вижда, че Творецът – това е вечна и постоянна висша светлина, Безкрайност; а се изменя само той самият. В човека се разкриват решимот, започвайки с разбитото решимо, което той започва да осъзнава, прилагайки усилия в групата и в ученето. Той изяснява това решимо, моли се за него – т.е. разсъждава за него и моли за неговото изправяне, желае да се поправи.

Така човек придобива ново желание, правилно участвайки в живота на групата. Тогава непроменящата се светлина обръща неговото повредено желание, разбитото решимо в поправено. Настъпва ударния зивуг на изправеното решимо със светлината и изгражда парцуфа на душата.

Ето на тези три вида ние като цяло разделяме хората:

–  все още нямащи отношение към поправянето;

–  религиозни, които се молят за това Творецът да се промени;

–  кабалисти, които разбират, че те самите трябва да се изменят.

Съответно, духовната работа се води само сред кабалистите, молитвите без отговор – са в областта на религиозните, а животът, без никаква връзка с Твореца е свойствен за всички останали.

От урока по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34419]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→