Въпрос: От опит знаем, че в духовния път има подеми и падения. Какво ще ми помогне да избягам от полето на битката?

Отговор: „Избяга“ не означава да се отдели изцяло. Не, ти продължаваш да седиш на уроците, ти си приветлив и доброжелателен към другарите, изпълняваш всички закони на групата, участваш в дежурствата, плащаш маасер, макар всъщност отдавна да си избягал на друго място в мислите и чувствата. А може би, привичката да бъдеш в група е станала твоя втора натура. Точно това е бягството.

Физически ти си на мястото си, но ние съдим не по телата, а по желанията и намеренията, а те в теб може да са се оттеглили в далечни земи. А значи ти не си тук. С други думи, по време на обучение ти не прилагаш разум и чувства, желания и мисли, за да се удостоиш със светлината, възвръщаща към Източника. И излиза, че си избягал.

Няколко години търкаш тук седалките. А после питаш: „Е, къде ми е възнаграждението?” Т.е. твоите егоистични представи за награда не са се изменили ни на йота.

Така, че човек трябва да проверява себе си: ще избяга ли той или не? И работата се отчита непрекъснато, всяка секунда. Както пише Баал а-Сулам в „Предисловие към ТЕС”, п.18, важното е да не се отвличаме от главното – от криещата се в Тора светлина, която възвръща към Източника.

И преди всичко – по време на обучение. Тъй като човек дори и да се е подготвил, може в мислите си да избяга от целта. Ако си удържал намерението за 5 минути, а след това си го изпуснал, то всичките три часа са отишли напразно.

От урока по статията на Рабаш, 07.02.2011

[34698]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всяка клонка е свързана с корена си, т.е. всичко, което се намира долу, се управлява свише. Но нисшият свят има огромно количество детайли, които са образувани от нашата реакция долу. Тъй като ние трябва да издигнем Обратната светлина, длъжни сме да я създадем! Всяка степен трябва да се издигне към по-висшата.

На неживо, растително и животинско ниво, аз създавам своя „отразена светлина“ под формата на машини, фабрики, дрехи, битови прибори, детски вещи и т.н. Тази моя работа за сега ми се зачита за „отразена светлина“, на която трябва да направя поправяне.

А на степен „човек“ тези вещи няма вече да ми са нужни! Всички поправяния ще правя в намерението.

Добавянето, което създавам в този свят, се нарича мое поправяне. Това, което се е спуснало свише, ми е дадено като изходен материал: тялото ми, обкръжаващата ме природа. А всичко останало, добавям от себе си, за да се издигна от този свят, в света на Безкрайността!

И затова, отначало аз строя дом и всичко останало в нашия свят, докато не достигна в развитието си такава степен, когато започвам да работя с намеренията. И тогава нашият свят започва да придобива за мен други очертания. Аз започвам действително да се издигам от материалното производство към духовното.

Но докато всички хора не достигнат духовно поравяне, този свят ще съществува в нашите усещания, в нашето възприемане на реалността.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 07.02.2011

[34726]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да реагирам на усещанията, възникващи в резултат от действията на Твореца?

Отговор: Може да се каже, че те са резултат от срещата с висшата светлина, с Твореца. Но отново трябва да се помни: Творецът е неизменен, променям се само аз самият, в мен се сменят решимот.

Затова, мога да правя само едно: да полагам усилия за смяна на решимот. Така ускорявам тяхното развитите и го виждам като желателно. Не съм срещу своето развитите, а за него, макар да разбирам, че това не е просто, че трябва да се положат старания – както е и при всяко друго развитие. Аз съм готов на това.

Как се развивам? Чрез включване в група. С помощта на другарите, започвам да съзнавам важността на своето развитие – те ми дават сили, за да го понеса. И точно това е осъзнаването на важността на целта. Защото, ако целта е важна в моите очи, аз съм готов да вървя към нея въпреки, че на тялото ми не му е приятно. Важността ми дава сили.

Ако истински се включвам в желанието на другарите, то за мен няма никакъв проблем да форсирам развитието, вместо да напредвам чрез страдания, когато заради несъответствия с пробуденото в мен решимо, то предизвиква болка в мен.

От урока по статия на Рабаш, 04.02.2011

[34412]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Извършваме ли ние сега приношение за Скинията на Завета или Творецът я събира на части и кой е архитектът?

Отговор: Ние, естествено, нищо не разбираме в своята работа, също както двугодишното дете расте и не знае какъв трябва да стане на три години, не планира процеса на своя ръст и не формира себе си на възраст три години. Точно така правим на менора (седмочисленик), хвърляме къс злато в огъня и тя се появява от самосебе си. Как така „от самосебе си”?

Работата е в това, че ти нищо не можеш да направиш сам. Ако подготвяш свое намерение (не действие, а само намерение!), ако го изградиш в средната линия, то от твоята материя светлината прави именно такава форма, която тази материя трябва да приеме. Тази материя не може да приеме никаква друга форма! С други думи, тя вече се намира в тази форма, ти си длъжен само да я разкриеш за сметка на това, че твоето намерение ти разкрива тази картина.

Ти влизаш в свят, който е готов от по-рано! Когато ти се разкриват „топка и цветя”, „менор”, „маса”, „платнище”, „оникс и други камъни”, на теб ти се разкрива това, което вече съществува, ти обновяваш своето възприятие, ти разкриваш; това се разкрива пред теб, в теб. Ти изграждаш своето видение, възприятие, разбиране, съгласие. В съответствие с величината на твоето съгласие, ти виждаш не външната форма, а виждаш, че всичко се намира вътре в теб, че твоето зрение е вътрешно.

Сега това, което виждаш, ти се струва външно, а в духовното ти виждаш, че всичко се намира вътре, твоето възприятие е същинско. Нямаш тази илюзия, в която се намираш сега, когато ти се струва, че светът съществува извън теб, че има „ти и света”. В духовното я няма тази лъжа. Чувстваш, че всичко се намира вътре в теб, вътре в душата, с която отъждествяваш себе си.

От урок по седмичната глава, 04.02.2011

[34523]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Молитва, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Сега след Берлинския конгрес може ли да се каже, че ние сме обединени?

Отговор: Ние достигнахме ново състояние в нашето единство. Аз се радвам на това, което стана в Берлин и след това в Париж. Ние достигнахме единството, сплотеността. За първи път открихме много другари в Европа, които вече разбират пътя, чувстват развитието. Аз бях истински приятно удивен от някои събития.

Предстои ни априлския конгрес в Ню Йорк (Ню Джърси). Да се надяваме, че и в Америка ще достигнем следващ етап на обединението. Така, като се обединяваме на конгресите, ние ще наберем необходимата сила за разкриването на Твореца от творението.

От урок по статията на Рабаш, 04.02.2011

[34402]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Много ме тревожи въпросът: може ли да се случи така, че издигайки се в духовното все по-високо и по-високо, ние да усетим толкова силна ненавист един към друг, че отново да паднем в състоянието на изгнание, както вече е било при разрушаването на Храма? Излиза, че ние на нищо не се учим от миналите грешки?

Отговор: Тъй като ние всеки път влизаме в растящ егоизъм, от миналото не можем да се учим! Това трябва да се усвои добре от всички. Баал а-Сулам пише за това, че е възможна трета и четвърта световна война.

Въпрос: Но как можем да предотвратим това?

Отговор: Само с разпространение на науката кабала! За да може всеки да я владее в рамките на необходимото. И едва тогава той може да не прави трагични грешки.

Въпрос: Нима е невъзможно да се поучим от предишните грешки? Защото вече сме падали някога в изгнание…

Отговор: Човечеството не се учи от предишните грешки, понеже с всеки следващ път се разкрива все по-голямо желание за наслаждение и то не може да се учи от това, което е станало в по-малко желание. Така, както възрастният човек не може да се учи от малкото дете.

Ако всеки път пребиваваш в голямо желание за наслаждаване, в голям егоизъм, ти не можеш да правиш разчет според по-малко его от това, в което си бил вчера и онзи ден. То не може да ти служи за пример, който би те задължил да се отнасяш по съответен начин към живота. Не може! Защото днешното твърде голямо его ти говори: „Разбий този свят на парчета! Прави каквото искаш!”

От урок на тема „Занятия с мъдростта на кабала”, 04.02.2011

[34433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Когато точката в сърцето ни доведе в групата, ние започваме да изпълняваме всевъзможни действия, още не знаейки точно какво, как и защо. У нас все още няма намерение за отдаване (лишма) и няма потребност от него.

Това е неживото ниво на реализация: ние вече сме влезли в някакъв процес, но засега все още не се пришпорваме към целта, още не сме способни на това. Ние се развиваме подобно на неживата природа – под въздействието на обкръжението и изключително в съответствие с него, без да добавяме собствени сили.

Този период на ло-лишма се подразделя на етапи. Издигайки се от духовно неживо стъпало, човек започва да разбира, че всичко трябва да бъде по друг начин: „Къде е моят свободен избор? Какво ще стане с мен?” Той прави прости, рационални, практични стъпки и осъзнава, че може да се влее в особен процес, който ще му позволи да определя чрез висшата система темпа и формата на своето развитие.

Как? Човек вярва, че, полагайки особени усилия по време на обучението, ще привлече върху себе си светлината, връщаща към Източника. Посветил живота си на достигането на духовната цел, той работи в група, учи се, занимава се с разпространение и се устремява при това към придобиване на свойството отдаване, намерението лишма, любов към ближния.

Нека всичко това е фалшиво на този етап, изкуствено желание – все едно по този начин човекът предизвиква светлината върху себе си. Системата на връзките е така устроена, че даже неистинските призиви и намерения все пак привеждат светлината в действие.

От урок по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34707]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да уравновесим чувствата и разума?

Отговор: А за какво ни е това? Да бъдем уравновесени – това не е хубаво. Макар и това да е нашият замисъл – да достигнем до равновесие и хармония, но за сега ние се намираме по пътя, не ни е нужно това да ни спира.

Ние учим, че Творецът е създал желание за получаване, което се явява творението, материята, единственото нещо, което съществува. Това желание се развива с помощта на светлината, която го е сътворила. Иначе казано, съществува особена сила, наречена „светлина”, „сила на отдаването”, „корен”, която е и създала желанието за получаване, силата за получаване.

Когато с помощта на светлината желанието за получаване започне да се развива, то преминава през четири стадия, всеки от които поражда следващия, напълва го и то продължава да се развива. И когато това желание стигне до четвъртия стадий на развитие, то започва да задава въпросите: кой съм аз, за какво живея, от къде съм?

И тези въпроси всъщност са въпроси за „корена”. И когато желанието започва да пита за това, то в него започва да се развива разум. Светлината въздейства така на желанието за получаване, че заради потребността от напълване то започва да търси как да достигне желаемото.

Ние виждаме това, изхождайки от това как сме устроени. Какво включваме в себе си? Положителни и отрицателни частици: позитрони и електрони, съставляващи атомите, които се съединяват в молекули. А молекулите на свой ред се съединяват съгласно тяхната валентност. Тоест, в крайна сметка, има две сили: сила на получаване и сила на отдаване.

Но когато те започнат да се съединяват, образуват такива клетки, които се явяват клетки на мисълта. Защото всеки атом, всяка молекула, започва да чувства потребност да усети себе си. И когато те се опитват да се съединят помежду си, то търсят как да запълнят себе си в съответствие от количеството на свободни електрони. И тогава излиза, че благодарение на този процес се формира разумът.

А след това, частиците започват да се съединяват сякаш механически. Нашият мозък – също е механичен, и в него няма нищо свише. Но той търси за себе си най-рационалните, кратки и добри пътища, как да достигне до желаното. И това се нарича раждане на разум вътре в желанието. Голямото желание ражда голям разум в съответствие с това, че той трябва да постигне повече неща, а малкото желание – малък.

Това е подобно на развитието на детето. В малкото дете има малки желания и малък разум, и колкото повече развиваме неговите желания, за да знае то как да разглоби и сглоби нещо, – разумът се развива. Така става в нас на развитие на неживото, растителното и животинското нива.

В желанието за отдаване мозъкът е съвършено друг. Там ние излизаме от себе си към общата памет, която се намира извън нас. Аз започвам да придобивам външно чувство, чувство на отдаване, с помощта на това, че искам да постигна „корена” и започвам да се присъединявам към желанията извън мен.

Външните желания се намират между хората и представляват общото желание, което всеки от тях придобива. Точно така човек придобива и външен разум извън всеки от нас. И тогава, както нашите желания, така и нашият разум  – са безгранични.

Аз не го ограничавам в рамките на своята индивидуалност, а наобратно, излизам в измерение, в което няма никакви ограничения. И това състояние се нарича свят на Безкрайността.

От лекцията в аудитория „Кабала за народа“, 25.01.2011

[34495]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: В материалния свят наблюдаваме ясни закони за развитието. В духовният свят също действат точни закони. Защо в периода на подготовка не намираме нито един закон, нищо, за което да се захванем? Дори понятието за време става някак си неопределено.

Отговор: Ясно е, че все още не разбираш къде се намираш, като новороденото, което се е появило на бял свят. Претенциите ти за такова неразбиране са също разбираеми. Непонятно е само едно: защо не разбираш, че такъв е порядъка на преминаване по стъпалата?

От неведението, детето ще достигне до разбиране. А междинните етапи, в които не можем да се ориентираме, преминавайки през неведение, мъгливи състояния – точно те указват че се предвижваме. Нещо не ни е понятно, а други неща са ни понятни, или по-малко или повече понятни. Невъзможно е да се расте по друг начин. Дори най-ясните неща в нашия свят далеч не са така ясни. И в духовното е така.

Но тук става дума за развитие. В нашия свят, на неживо, растително и животинско ниво, ние не се развиваме в истинския смисъл. Ние само остъргваме слой след слой от природата на този свят, всеки път проявявайки малко повече състоянието, в което се намираме. Но и това не го осъзнаваме, а само се стараем едва-едва да се напълним и да се опустошим още повече. Това не е развитие.

Ясността и очевидността са фикция. Ако ни беше ясно какво да правим, не бихме натворили толкова глупости до сега. Напротив, глупаво е да се мисли, че сякаш живеем в свят, който разбираме. Въобще не е така.

Напротив, подобно на новородените и малките деца, нас също ни владеят мътни чувства, ние също не разбираме ставащото и сме объркани. Но постепенно ние осъзнаваме ситуацията, като прилагаме усилия и настояваме за разбиране от по-висшата степен, от Висшата сила, за да дойде, да ни напълни и да ни засвети.

Това е единствено възможното развитие, истинския процес на растеж. Иначе е невъзможно.

От урока по статията на Рабаш, 06.02.2011

[34581]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар“. Предисловие. Статия „Радващият се на празника, но не подаващ на бедните”, п.176: И тогава се обърнали към Него висшите ангели: „Господарю на света! Защото този човек, който е ял и пил и се е преситил, е можел да постъпи милосърдно с бедните.

Но нали той не им е дал нищо” – тоест, така и висшите ангели, ангелите на Милосърдието и Справедливостта, и всички тези, които са били съгласни с действието на творението, започнали да го обвиняват.

Става въпрос за наусещана от нас реалност. А ако човек не я усеща, на него му е забранено да привлича към нея познати картини от този свят, образи, детайли от възприятието, разбирания, пояснения.

Сега аз чета текста на „Зоар“ – на мен не ми е понятно, не зная правилното тълкуване – значи, нищо не разбирам. Аз въобще не се намирам в тоя свят. Ако вие можете да усетите това, за което говори „Зоар“, в неговата реалност, – значи разбирате, иначе – не.

Аз не знам какво е това „да постъпи милосърдно”, „милостиня”, „бедни”, „богати”, „ангели”. Аз нищо не знам! Тук има множество понятия, нито с едно не съм запознат.

Какво искам тогава? – Аз искам светлината, връщаща към източника! И нищо освен нея! Искам преди всичко поправяне! Когато моето зрение и слух бъдат поправени, аз ще разбера за какво се говори. И тогава „Зоар“ ще се превърне за мен в книга с инструкции, както и цялата Тора (на иврит „Тора” означава „Ораа”, инструкция). А за сега ние четем „Зоар“ само в качеството на „сгула” – „чудесно свойство”.

Ако вместо написаните тук думи „постъпвам милосърдно” аз мисля за благотворителност, – това е фалшификация. И няма по-голяма грешка, когато висшия свят аз спускам до нивото на нисшия свят.

Нима Зоар говори за някакви милосърдни постъпки в този свят? Разбира се, че не! Става въпрос за намерения, за действия в намерението заради отдаване, на които ние за сега не сме способни. Ако не дойде светлината и не ми даде тази способност – аз няма да разбера за какво говори „Зоар“.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 06.02.2011

[34602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→