Въпрос: Какво е „светлината, връщаща към източника”, чудесната сила (сгула)?

Отговор: Сега, силата, която искам да постигна ми действа отдалеч. Още не съм стигнал до нея, но тя вече ми свети отдалеч, в степента, в която се стремя към нея.

Вътре в нас има двойки информационни гени (решимот) – от светлината (решимо де-итлабшут) и желанието (решимо де-авиют). И решимо от светлината, винаги е на едно ниво по-високо: например, решимо 0/1 (шореш де-авиют и алеф де-итлабшут). „Алеф де-итлабшут“ е моето следващо стъпало и това решимо ми дава възможност да почувствам някякъв стремеж към бъдещото стъпало – аз го искам!

„Алеф де-итлабшут“ е самата обкръжаваща светлина, която ми свети, ако пробудя в себе си желанието на това решимо „алеф де-итлабшут“. В мен вече има някакво обличане (итлабшут) на тази светлина – нещо от следващото стъпало! Защото решимот от светлината са винаги на по-високо ниво от желанието: 0/1, 1/2, 2/3…

Тези информационни данни (решимот) са останали в нас от слизането ни отгоре надолу. Това са понятия, които могат да бъдат усетени, абсолютно научни са – свойства, точно изразени с числа и дискретно променящи се според степента на моя подем от стъпало на стъпало при реализирането на решимот.

В резултат на това, че работя със своите текущи решимот, аз пробуждам светлината на по-високото стъпало, защото в това мое решимо има част от бъдещата светлина. Ние сме се спуснали отгоре надолу, така че в нас е останала връзката между стъпалата – долната част на висшето стъпало е потопена във висшата част на нисшето стъпало.

Това е напълно ясна система. Наричаме нейното действие „чудо” (сгула), защото сега не сме способни сами да я проверим в своите желания, инструменти на възприятието – засега, те само растат за сметка на онази светлина, която привличаме. Но всичко е точна физика, а не някакви чудесни фокуси и молитви за онова, което може да се случи, а може и да не се случи.

Ако ясно задействаш тази система – точно, както обясняват кабалистите, тогава включваш нейните механизми. Намираш се вътре в нея и пускаш тази машина, за да работи над теб – именно на това те учат.

И не е необходимо да стигнеш до самия край, за да видиш някакви резултати. Постепенно започваш да виждаш потвърждението на онова, което учиш. Макар и все още да не си стигнал до реално духовно усещане, вече забелязваш как по този път се разкрива твоя вътрешен свят,  чувственото възприятие, разумът, знанието за взаимната връзка вътре в реалността. Започваш да забелязваш това, дори по отношение на материалния свят и разбираш колко детинско е поведението на обикновените хора около теб, и до каква степен са объркани.

От урока по статиято „Същност на науката кабала”, 06.02.2011

[34623]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да ускорим разкриването на разбитото желание между мен и другарите?

Отговор: Ние преминаваме през състояния, в които винаги ни изпращат събуждане на злото. Въпросът е, как аз приемам това зло? Възприемам ли го като пречка? „Защо се оказва, че аз ненавиждам другите? Защо се проявяват конфликти между нас?”

Ако се подадете на ненавистта и не искате да се видите един друг – вървете си вкъщи, престанете да се обединявате и не посягайте към духовната работа. Защото тя се заключава именно в разкриването на злото, ненавистта (синá), чак до планината Синай. Ние трябва да знаем, че такъв е пътят: на нас ни се разкрива разрушението, разбиването.

И в каквато и степен да се разкрие то, ние не го поправяме изкуствено, не устройваме побратимяване под възторжени тостове след обилна трапеза, не се помиряваме като деца в детска ясла. Не, ние искаме да поправим злото чрез обучение, посредством светлината, връщаща към Източника. Разбирайки, че външно между нас лежи ненавист и неприемане, ние не я крием и не я защитаваме. Ние искаме да дойде светлината и да промени тази ненавист, това отблъскване, за да започне да ги обръща във връзка, чак до любов.

Колкото и да се проявява ненавистта, ние не я закачаме, не я засилваме и не я отслабваме, не я заглушаваме и не я поправяме. Ние не правим с нея нищо и искаме само да я изнесем като скъпо съкровище на светлината, връщаща към Източника.

„Най-накрая аз разкрих малко ненавист! Защото това е висшият свят, само че наобратно, обратната страна на духовното кли. Обръщайки се във връзка и любов, то ще стане пълноценен съсъд за светлината!”

Трябва да се отнасяме към тази ненавист много внимателно, по особен начин – и да я носим към светлината. А ние вместо това се правим, че не съществува, все едно всичко е наред, или се разделяме, или разделяме групата. Има безизходни ситуации, когато хората са още слаби и не могат, не разбират иначе – тогава раздялата е пригодна като временно решение. Но всъщност истинската работа се води именно на фона на ненавистта. Така че дайте да не забравяме, че това е всъщност нашият път: ние работим над себе си.

От урок по статията на Рабаш, 08.02.2011

[34784]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От света на Безкрайността до света Адам Кадмон се спускат простата светлина, 10-те сфирот на желанията и екранът между тях. Светът А“К започва да разделя всичко това на съставни: пет парцуфим ТАНТА (таамим, некудот, тагин, отийот) – всички те все още работят направо: светлина, желание, екран, но в много детайли.

Как сега да върнем, съединим, изравним светът А“К с Безкрайността? Ако вземем целия свят А“К и го съединим заедно с всички по-нисши светове, възникнали след него, които ще го напълнят след края на поправянето, то това ще е равно на света на Безкрайността.

А затова, че света А“К не може да се допълни до света на Безкрайността – той продължава надолу, така че по такъв начин да допълни себе си. И затова той построява света Некудим и разбива световете – към това го подтиква потребността да стане на своето ниво равен на света на Безкрайността.

Така мисли всеки свят: “Аз съм длъжен да достигна Безкрайността!“ – и с тази цел те се разбиват и строят нови степени по-долу от себе си. Всички по-ниски степени относително някой от световете – са демонстрация на това, което не достига на този свят, за да стане свят на Безкрайността. Такава потребност от съвършенство се разкрива на всяко стъпало, заставяйки го да построи нещо под себе си.

В такава форма се разпространяват надолу световете, и от най-ниската степен нагоре започва обратният процес: оценка на това, което е нужно да се направи, за да бъде достигнато висшето състояние. Този въпрос е заложен вътре в цялата природа: на неживо, растително, животинско и човешко ниво.

И човек, в когото се пробужда такъв въпрос, го възприема много просто: като напредване към някакво по-добро състояние. Той все още не знае, че това е вътрешен въпрос за това, как да достигне сливане с Твореца, да дойде до Безкрайността, да се допълни до следващото висше стъпало, което относително него е като безкрайност.

Така всички ние се връщаме нагоре. Ние произвеждаме автомобили, телескопи, микроскопи, бомби и кораби – а всичко това е защото усещаме, че това се изисква от нас, за да запълним себе си до по-високото стъпало. Аз създадох хладилник – и с това направих още една стъпка към срещата с висшата степен. Няма значение какво точно произвеждам – автомобили, радио – това ме приближава към следващото стъпало – затова и ги създавам!

И по пътя на този подем, на стремежа към върха – човек преминава през техническото и общественото развитие – до нашето днешно състояние. Преди ние не питахме какво е това висша степен – бяхме задвижвани от природният инстинкт на развитие. Множеството действия и изкуствените изобретения в този свят – всъщност не са измислени изкуствено! Така ме принуждава да действам разликата между моите сегашни и по-високи състояния.

От това трябва да разберем, че в нашето развитие няма нищо излишно! Каквито и излишни материали да сме създали ние по пътя си, автомобили, заводи, лекарства, напразно използвани продукти, създавахме сякаш никому ненужни украшения, златни и сребърни прибори – не е важно. Всичко това в крайна сметка изхожда от  нашия стремеж да се допълним до висшата степен, и затова всичко се включва в процеса на поправяне даже и в най-външната, материална форма. Не съществува нищо излишно!

От урока по статията „Същност на науката кабала „, 07.02.2011

[34729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Всяко научно изследование включва 3 етапа: 1) хипотеза, верността на която трябва да се докаже 2) материали за опита 3) самата процедура, процес на  доказване. Как това е приложимо към кабала?

Отговор: Това е същия  научен опит. Ти се приближаваш към него с въпроса за смисъла на живота. Кабалистите ти казват: „Вкуси и се убеди, колко е прекрасен Твореца“. Извърши това действие и ще достигнеш резултат.

Ние се намираме вътре в много проста система. До мен е следващото ми стъпало, което се нарича група. Аз трябва да включа себе си вътре в нея и ако се включвам във вътрешността на групата започвам да усещам светлина в себе си. В това няма нищо нереално или измислено.

За да се издигна на стъпалото на групата, аз трябва да реализирам информационния си ген, решимо 0/1 ( шореш де-авиют/ алеф де-итлабшут). Самият аз съм решимо „0/1”, което аз не искам да поставя вътре в групата и тогава върху мен въздейства светлината от моето следващо, поправено състояние, издигайки се към него.

Всичките тези мои състояния вече съществуват, чак до последното и аз се стремя към своето бъдеще. В това бъдеще аз съм съединен с всички в групата в едно сърце, чрез взаимното поръчителство. Ако аз желая да достигна това състояние, от него върху мен въздейства светлината, тъй като се намирам там. Светлината променя свойствата ми и ме дърпа навътре, като с ластик, за да се включа точно на своето място, откъдето идва светлината.

А когато се включвам в групата на своето следващо стъпало, изведнъж ми се разкрива, че групата заедно с мен – това съм си все аз, но нов, „ Втори Аз”. А групата е по-високо, на следващото стъпало и в нея съществува следващото ми състояние.

Тоест разкрива ми се още по-голяма разлика, по-голяма сила на желанието, по-голяма ненавист между нас – и аз отново трябва да работя по същия начин, за да се включа изцяло в групата. Всичките 10 сфирот на низшия трябва да се включат в Малхут на висшия – защото няма нищо освен 10 сфирот…

От урока по статията „Същността на  науката кабала“, 06.02.2011

[34620]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Книгата „Зоар“, гл.“Ваякхел“, п.180: „Какво представлява съботата (шабат)? Защо се нарича събота? Смисълът е в това, че когато се е повдигнала точката на желанията и се е проявила светлината в тях, тя се увенчава с праотците, ХаГаТ Зеир Анпин, за да се слее с тях в едно…

Малхут, с праотците заедно се нарича шабат (שבת). Тази дума може да се напише така: ש-בת (ше-бат). Трите букви вав (ו), образуващи заедно буквата шин (ש), указват на трите праотеца ХаГаТ. А Малхут, наричана бат (дъщеря), е увенчана с тях.“

„Шабат“ е най-високата степен, съответстваща на края на поправянето, седмото хилядолетие. Шест хилядолетия съответстват на шестте сфирот на Зеир Анпин, свойства, които трябва да получим в Малхут.

Малхут включва в себе си въздействието на тези шест свойства на Зеир Анпин: Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, стават готови за получаване на светлината в единство със Зеир Анпин. Това е единството на Твореца (светлината) и творението (Шхина, Малхут, желанието).

Малхут събира две души, поправящи желанията, намиращи се в разбито егоистично състояние в световете БЕА. Разбира се, докато Малхут не е приела всички свойства на Зеир Анпин, тя не е достойна за единение с тях. Във всички свойства, които се проявяват с нея, тя е длъжна да приеме съответствието със Зеир Анпин.

Тогава Малхут извършва получаване заради отдаване, в съответствие със Зеир Анпин, за да бъде подобна на него. С това тя се издига, облича се в него и достига степента шабат. Бидейки дъщеря (бат), тя, въпреки това, достига до трите висши линии – Ше, т.е. до праотците, ХаГаТ.

Така и ние, поправяйки се, не чувстваме полза, докато не достигнем до завършване. Тогава се проявяват всички поправяния, които сме извършили над себе си в течение на шестия „ден“, или „хилядолетието“ и се разкрива „съботният ден“, или „седмото хилядолетие“.

От урока по статия на Рабаш, 06.02.2011

[34596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отгоре надолу към нас се разпространяват четири стадия на пряката светлина: „свят – година – душа” и съществуване на реалността. А всяко изкуствено изградено от нас добавяне ни е необходимо, за да постигнем висшето стъпало.

Ние изграждаме това свое допълнение до висшето – в неживата, растителната и животинската форма. На неживото ниво създаваме различни предмети, на растителното и животинското – променяме природата, а на човешкото – извършваме поправянето в самите себе си. Всичко е за това, по-късно да  съединим това заедно с правилното намерение и да постигнем висшата степен.

А на нея ние ще почувстваме себе си по-малко многочислени, отколкото сега – повече обединени, сплотени. Днес ние усещаме свят, пълен с безкрайни детайли – огромна Вселена, милиарди хора, безкрайно множество от произвеждани продукти и боклук.

Но когато се издигаме на следващото стъпало, то започваме да виждаме как светът се свива, намалява се по броя на детайлите – тъй като всички ние се съединяваме в един човек с едно сърце.

Но на всяко стъпало ни е необходимо да добавим своето усилие за нивата: неживо, растително, животинско и човешко. Погледнете доколко от всичко сме направили нещо в нашия свят: доколко ни е потрябвало да отгледаме растения, за да оцелеем, доколко да променим животинския свят и на човешко ниво – всички построени от нас градове и цялата обитаема среда.

Всичко това са поправяния, както и да ни изглеждат тези промени – лоши или добри. Ние ги добавяме на своето стъпало отдолу. Всички тези железца и боклук са ни необходими, поради недостатъка на нашето вътрешно поправяне! Докато не се поправим вътрешно, ще ни се наложи да правим външни поправяния, докато не достигнем до състояния, когато те вече не ще са ни нужни.

Започвайки от нашето поколение и по-нататък, ние виждаме, че по степента на развитие, ще се приспособяваме. Цялата наша грандиозна дейност и огромните заводи ще започне да се съкращава, да приема доста „деликатен” вид и да изчезва. Става по-просто, по-компактно, някак по-мощно – тоест „по-духовно”, по-малко основано на материал, а повече – на енергия.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 07.02.2011

[34738]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата работа е в усилията. Човек е задължен да вярва в принципа: „старал се и намерил”. Затова Баал а-Сулам пише в 17-ти параграф, „Предисловие към ТЕС”, че преди учебните занятия ние трябва да се укрепим във вярата, както е казано в „Сентенциите на бащите”: „Верен на Този, за когото се трудиш, за да ти даде възнаграждение за твоята работа”. И това възнаграждение ще бъде преход от егоистичното намерение ло-лишма в алтруистичното лишма.

Преди учебните занятия и по време на ученето човек трябва да види себе си, устремяващ се към тази вътрешна промяна. Тук се кроят всички усилия. В това „Предисловие” Баал а-Сулам обяснява, че не трябва да се проявява небрежност нито в тяхното количество, нито в тяхното качество.

Започвайки да се учим, възможно е и да желаем да се изменим чрез учебните занятия и заложената в тях светлина, но после забравяме за това и се отвличаме, тоест недодаваме качество на усилията. Количеството може да бъде и достатъчно, но главното е именно качеството: до каква степен изпитвам болка – дотолкова, че не мога да оставя целта, като болен, който през цялото време, мисли само за излекуването. Каквото и да е правил, всичко е призвано да му помогне в оздравяването.

Такава потребност не се придобива в изолираност. Това може да стане само с помощта на обкръжението – то ще задължи човека с важността на  своята цел и само така той ще може да напредва.

Като сумирам всички средства, които имаме, ние ще видим, че и групата с нейните традиции, и аз сам, и Творецът, и учителят, и уроците, и разпространението – всичко това е необходимо, за да се създаде в човек силна потребност за промени, предизвикани посредством учебните занятия. Само до тази точка трябва да достигнем, само тя трябва да стане резултат от всички наши усилия.

Тогава, на уроците у нас ще възникне същинско искане за светлина и нищо друго: нито знания, нито мъдрост, нито разлики в каквото и да е – само вътрешни промени. И мощта на това искане ще бъде толкова голяма, че то действително ще приведе към изменения.

Това позволява на човек да премине към Тора, като към „подправка”, а от нея – към Тора на живота, вместо на „смъртоносната отрова”, от която той се е ползвал по-рано.

Защото ние разкриваме своето зло начало с помощта на светлината. Тази светлина се нарича „ангел на смъртта”: от една страна, тя показва на човек, че той е духовно мъртъв, а от друга страна, помага после да умъртви своето егоистично желание. Така ние се движим напред.

От урока по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34702]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме желание, действие и съществува сила, която ни създава и ни влияе („Действащ”). Ние се явяваме нейното следствие – както всички наши свойства, така и преживяваните от нас усещания в тези свойства, с които тя ни е създала и които ни напълват.

И ние дори не сме прякото следствие, което явно би усещало създаващата го сила и нейното въздействие на всичките 4-ри стадия на постижението. Все още сме далече от такова пълно разкриване.

Но ние никога не можем да излезем извън границата на усещането, защото сами по себе си представляваме желание, което разкрива само това, което се разкрива вътре в него.

Поради това за нас е съвършено непостижима същността на нещата не само от духовното, но дори от веществения, материален свят като: електричество, хляб, вода, висша духовна светлина – всичко това са само усещания вътре в моето желание. Това е следствие, някакво въздействие, възбуждащо моето желание и напълващо го – аз чувствам резултата от действието на някаква сила в някакви свойства.

Тоест и аз самият – това е някакво следствие от някакво съчетание на сили, свойства, за които аз нищо не зная. Всичко, което се намира до мен и ме е създало, за мен е неизвестно. Аз само зная, че вече съществувам и някак усещам себе си: като някакво твърдо тяло, заемащо място в пространството.

Но всичко това са само моите усещания за себе си, съгласно свойствата, дадени ми от Твореца. А кой съм аз на практика? Може ли аз да имам някаква друга форма освен тази, която сега разкривам – това не зная и никога няма да узная. Аз – това съм желание за наслаждение така възприемащо себе си и постигам само материала и формата, която приема този материал, усещайки я като наслаждение или страдание.

А абстрактната форма и същността ние не постигаме и не страдаме по този повод, защото не се проявява вътре в материала.

Ние не знаем същността на най-близките до нас вещи: какво е това хляб или захар? На нас ни е известен само техния вкус. Аз гълтам сила, която ми се явява късче хляб и заема някакъв обем – така се представя в моите усещания. Тази сила запълва в мен някаква празна област и ми се струва, като че ли това е реален материал, защото материалът – това е желание, получаващо напълване.

Точно така ние после разкриваме духовната реалност – като някакви „вкусове”, давайки им имена. Ние постигаме Твореца по неговите действия и започваме да усещаме вкуса на сфирот, парцуфим – Зеир Анпин има един вкус, Малхут има друг… И така, постепенно постигаме всички вкусове, докато не вкусим колко е прекрасен Творецът. Да вкусиш цялата безкрайна светлина – това означава да я приемеш заради отдаване, да се насладиш от сливането, от напълването, от любовта.

От урок по статията „Същност на науката кабала”, 06.02.2011

[34630]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек се намира в този свят и се развива в своето желание за наслаждение. За да придаде на това желание направление, съобразно с неговото развитие, на човек му дават възпитание.

Хиляди години народът на Израел се е развивал в изгнание, и в съответствие с растящото егоистично желание, са му преподавали Тора като „учение за изгнанието” – учили са го да живее и даже против ближния.

Аз искам да бъда по-висок, по-умен от другите, на мен ми трябва по-голямо уважение от тях, аз проверявам себе си в сравнение с тях. Това е правилното възпитание на дадения етап, докато нашето егоистично желание расте и разбира само езика на получаването, придобиването на всичко това, към което го задължава неговото вътрешно развитие, изплуващите решимот. Такова е възпитанието на народа в периода на изгнание.

А след това в човека се пробужда точката в сърцето, и тогава той преминава към друго възпитание – посредством групата или ближния.

Разликата е много голяма. По-рано човекът е търсил все по-голяма и по-голяма изгода в получаващото желание. В периода на изгнание Тора е била предназначена да ускорява развитието, подтиквайки егоизма. Използвали са я в религиозен вид, т.е. в качеството на „смъртоносна отрова” – за да се разбере и осъзнае по-бързо принципа: „Аз съм създал злото начало”.

В крайна сметка, реализирайки, изчерпвайки своето егоистично желание, ние започваме да задаваме въпросите за смисъла на живота и с тези фундаментални въпроси, с точката в сърцето идваме в групата.

От урока по статия на Рабаш, 07.02.2011

[34710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Отгоре надолу ни се изпращат всички управляващи ни въздействия: сили, материални ресурси (например: полезните изкопаеми и силите, за тяхната разработка).

Отдолу нагоре, освен действията, от нас излиза нашата реакция, допълнителните поправяния на неживо, растително, животинско и човешко ниво: машиностроенето, земеделието, животновъдството, хранителната промишленост и всичко останало. И в крайна сметка, вътрешните поправяния, извършени за сметка на изучаване на кабала.

Всичко това идва като наше добавяне отдолу и се обединява в една пирамида, за да се присъедини към намерението. На върха на пирамидата стои човекът със своите намерения. И тогава целият свят се присъединява към този човек, създал намерението.

Работата е в това, че човек желае да изгуби ограниченията, натрупващи се с времето, движението и пространството. В този източник на движеща сила, заставящ ни да търсим, с какво да допълним тази наша реалност. Ние трябва да разглеждаме времето, движението, пространството и съществуването на реалността – не като пречки, а като помощ!

И след като аз извърша действието, за да напълня себе си за сметка на времето, движението и пространството, изобретявайки за това всевъзможни способи и стигна до съществуването на реалността – аз съм задължен да я овладея, и затова в мен възниква потребността да достигна Твореца, въпросът за смисъла на живота, въпросът за източника.

Заключение: Всичко се спуска към нас във вид на пряката светлина (О”Я) свише. Ние трябва да облечем спускащата се към нас от висшата степен светлина (О”Я) в отразената отдолу светлина (О”М). Това е нашата добавка.

На неживото, растителното и животинското ниво, тя се изразява във вида на всички наши усилия в създаване на удобно обкръжение, в производство на изкуствени изделия и технологии. Затова в нашия свят заедно с човека се появяват толкова много изкуствени процеси и изделия, на които няма пряк аналог във висшия свят. На нивото „човек”, към което ние сега преминаваме, ние добавяме към висшето въздействие екран и намерение (О”М).

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 07.02.2011

[34735]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→