Ари е особено явление в кабала. Имало е много велики кабалисти, но Ари е влязъл в историята на кабала като ключова точка, която променила цялата посока на развитие.

Тоест при него завършило спускането отгоре надолу на всички светлини и келим от света на Безкрайността в духовните светове, а после в материалния свят, развитието, което вървяло все по-надолу, за сметка на разкриването на злото. Въпреки получаването на Тора и създаването на книгата „Зоар”, всичко това било само подготовка, а не реализация на методиката за поправане.

И макар в много поколения до Ари да са действали кабалисти, които поправяли душите си в общата система на душата Адам, пропускайки през себе си светлина към по-слабите души, все още отсъствала методиката за поправяне, която би свързала светлината, желанията, екраните, парцуфим, сфирот.

Ари разкрил всичко това: цимцум Алеф, цимцум Бет, света Некудим, чистите и нечистите светове АБЕА, Адам Ришон. Той подредил цялата тази система и включил в една обща сфера цялата духовна реалност – всички видове отношения между творението и Твореца, създавайки обща картина на мирозданието: Творец, творение и всичко, което се случва между тях.

А освен това, направил така, че да можем да се включим във всички тези форми на отношения между Твореца и творенията, и сами да ги изграждаме. Тоест цялото разпространение отгоре надолу продължило до Ари, а от него нататък, започнало поправянето. По негово време, в душата му се въплътила най-ниската точка на спускането и станала промяна на посоката – издигане от него нагоре, т.е. той обърнал целия свят, всички души към поправянето!

Всички души, които действали преди Ари, работили „отгоре – надолу” и служили като подготовка за нашето време. А всички, появили се след Ари – това са душите, преминали поправянето отдолу нагоре, благодарение на неговото учение, на разкритата от него методика.

Невъзможно е дори да се постигне и оцени такава особена душа, която променила цялото противостояние между творението и Твореца, и дала на творението методиката за поправяне. Благодарение на поправянията, които Ари осъществил в душата си, пресъздавайки в нея цялата система Адам Ришон, сега, след него, вече могат да се появяват души, които ще използват неговата методика и ще напредват в процеса на общо поправяне.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 28.02.2011

[36607]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Четейки „Зоар” не трябва да се забравя, че става дума само за отношенията между нас.

Грешници и праведници, съботна вечер и делници, нощ и ден, нежива, растителна, животинска природа и човек. Храм, поле и дърво, всички думи говорят само за вида връзки между хората – за връзката на неживото, растително, животинско и човешко ниво.

Освен за това, не се говори за нищо друго. Защото няма нищо повече. Вътре в тази връзка, в нейните видове, ние усещаме живота. Съчетаването на свързващите душите сили ни рисуват на екрана картините на нашия свят. Така усещаме реалността.

В кабалистичните книги е описана само връзката между нас. Защото повече няма за какво да се пише. Нищо друго няма, а всички светове – това са описания на нивата на връзки между душите. Има безформено желание за наслаждение и се описват етапите на неговото поправяне, за да се свържем с другите. Съединявайки се с другите, творението разкрива връзките между всички части на една обща душа – Малхут на Безкрайността. Именно за това става въпрос.

Кабалистите не усещат нищо повече. Творението чувства реалността, откъсната от връзката с другите и я нарича „наш свят” или усеща връзка с другите в силите на отдаване, които му дава светлината – и тогава му се разкрива висшия свят.

Висшият свят е връзката с другите и всичко, което ракривам в тези връзки. Какво разкривам? Свойството отдаване. Това се нарича „отдаване заради получаването”. Връзките от такъв вид се наричат „не прави на другия това, което ти е ненавистно”. После тези връзки се укрепват и в тях усещаме любов, което се нарича „възлюби ближния като самия себе си”.

Връзките, които са само в отдаването, според принципа „не прави на другия това, което ти е ненавистно” се наричат Втори Храм, само нивото на Бина, „мохин-де-нешама”. Връзките в любовта, това вече е Първият Храм, нивото „мохин-де-хая”.

Всичко, за което се говори, са връзките между хората. И всички думи, които можем да използваме, цялата реалност, която можем да разкрием – всичко това е само връзката между хората.

Отсъствието на връзка, в което се намираме днес, ни се представя като този свят. Моето виждане, моето усещане в егоистичната връзка между всички, в нейната минимална степен се нарича „този свят”. А истинската, мощна егоистична връзка между всички нас, аз разкривам впоследствие – като лява линия, клипа.

Но ние нямаме друго усещане, разбиране, друга реалност и съществуване, освен във връзката помежду ни – не е важно дали е лоша или добра. Само за видовете на тази връзка говори книгата „Зоар”.

И за какво още могат да пишат кабалистите? В реалността няма нищо. А всичко, което ми изглежда като нежива, растителна, животинска природа и хора, различните обекти, действия, мисли, решения, къщи, мебели, автомобили – всичко, което можем да си представим, са човешки връзки в техния правилен или неправилен вид.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 27.02.2011

[36483]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

По духовния път ни чакат немалко проблеми, защото духовното развитие протича въпреки нашето желание и стремеж към състоянието, противоположно на нас. Затова, трябва по някакъв начин да „преработим” себе си.

И това е напълно осъществимо – посредством мъдростта, която придобиваме по време на обучението и криещата се в него възможност да привличаме светлината. Така че ние имаме нужните средства и инструменти. Именно по този начин напредваме.

Във вестника „Народ”, Баал а-Сулам пише:

„Всички животни изцяло разчитат на природата –  не са способни да я развият в някаква посока или да си помогнат без нея”.

Те напредват инстинктивно – в зависимост от това, как се променят отвътре, съгласно вътрешните и външни команди на Природата. Всички нива – неживо, растително и животинско – са се движили напред в течение на историята.

Например, за 15 милиарда години дори неживата природа е претърпяла изменения. Това се отнася още повече за растителния и животинския свят, който се е развивал и видоизменял. Човекът на свой ред е започнал да се развива почти последен, в продължение на 100-200 хиляди години преди нашето време. Така природата води света напред.

В своето развитие, човешкото общество отново ще премине същите стъпала: неживо, растително, животинско и човешко – но вече на човешкото ниво. И отново човекът напредва инстинктивно – подтикван от природата, той принудително преминава от състояние в състояние. В историята виждаме как внезапно се „възпламеняват” народи, извършвайки революции и разпространявайки преобразования.

Именно по този начин се развиваме, докато накрая, в човека не израсне Човекът. Това ниво се проявява в човечеството пред очите ни и то се различава от предишните по способността си да вземе закона за развитие в свои ръце, да се уподоби на Твореца, да се издигне над природата и да я ускори.

Природата ни развива с определена скорост до края на шестхилядния период, прилагайки „валяка на развитието” по пътя на страданията. А Човекът взема тези сили в свои ръце и се развива по-бързо, според собственото си желание.

Той не вижда зло в закона за развитието, а в желаното благо и така реализира себе си като Човек, подобен на Твореца. Той взема пример от Твореца, учи се от онова, което Творецът извършва в творението и желае да постъпва по същия начин.

В един момент хората са изучили процеса за излюпване на пиленца, научили са се да правят инкубатори и постигнали развитие, съответстващо на техните нужди. В резултат на това, всеки ден имаме необходимото количество яйца и не зависим от закона за развитие на кокошките.

Точно така трябва да постъпим и със себе си. Затова, Баал а-Сулам продължава:

„Друго нещо е човекът, надарен със силата на мисълта. Благодарение на чудесното свойство на тази сила, той се освобождава от оковите на природата и я развива. Неговата функция е да проследи действията на природата и да извършва своята работа по същия начин – като нея”.

А както знаем, „природа” (הטבע) според гематрията – това е „Творецът” (אלו-הים).

„Човекът не се надява да получи от нейните ръце излюпилите се пиленца, чакайки кокошката да измъти яйцата, а си прави инкубатор, който загрява яйцата и излюпва за него пиленцата – подобно на истинска кокошка”.

Освен това, в статията „Мир в света”, Баал а-Сулам пише:

„В процеса на развитие действат две власти:

• Едната е „властта на небесата”, гарантираща връщане от всичко лошо и вредно към доброто и полезното, но „в своето време” – по тежък и продължителен начин, когато „обектът на развитие” изпитва болка и ужасни страдания, намирайки се под „валяка на развитието”, който го мачка с невероятна жестокост.
• Другата власт е „земната”, представляваща хората, които са взели в своите ръце властта на земното развитие. Тъй като е по техните сили напълно да се освободят от оковите на времето, те значително ускоряват настъпването на финала, т.е. окончателното съзряване и поправяне, което се явява край на развитието”.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36469]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да се стараем да доведем света до обединяване, когато виждаме в него толкова оръжия и подготовка за война?

Отговор: Трябва да правим онова, което зависи от нас. Вярно е, че светът е стигнал до застрашително състояние и бързо се приближава до неприятни събития. Но въпреки това, той остава разделен на лагери и никой не е готов да се откаже доброволно от своите интереси, дори пред очевидната опасност от взрив.

Всяка страна защитава себе си и води протекционистка политика, опитвайки се да се отдели от всички. А такава тенденция ще доведе до война. Защото, никой не иска да се съединява с другите и да се съобразява с чуждите интереси. Това е като детските игри, в които се сблъскват малките горделивци. Проблемът е, че всеки е въоръжен със смъртоносно оръжие.

Необходимо е да приемем това като условие, заложено в общата душа, която се нуждае от поправяне и да се опитаме да предизвикаме поправянето на всички тези явления. Всичко, което виждаме в света, трябва да възприемем като свидетелство за това, че нашата работа не е достатъчна.

Всички останали хора са лишени от свободата на избора и от способността да разбират ставащото. Така че, как биха могли да поправят нещо? Те биват управлявани свише. А ние трябва да направим така, че накрая, на световните везни, да натежи чашата на оправдаването, вместо чашата на вината. И този избор е само в нашите ръце.

Всички останали хора не са виновни за нищо. По тяхното състояние виждаме само резултатите. По това, как се отделят един от друг, може само да се види, доколко бързо се разкриват неизправностите, заложени в природата, в сравнение със скоростта, с която от своя страна добавяме поправяне. Много закъсняваме!

Онзи, на когото е дадена свобода на избора и на когото показват колко светът продължава да се накланя към чашата на вината, трябва да си даде сметка за това, което прави. Както е написано: „Човек трябва винаги да види себе си наполовина грешник, наполовина праведник” и ”изпълняващият добро дело – склонява целия свят към оправдание ”.

А къде са нашите „добри дела”?! Очевидно е, че сме способни да направим много повече, отколкото правим. Ако видиш, че в света проблемите стават все повече – това директно ти показва – а и на всички нас, че не сме постигнали съединението, разпространението, единството, самоанулирането, поръчителството, които сме задължени да постигнем. Да се надяваме, че ще се събудим – а и всички наши другари по целия свят…

Необходимо е хубаво да помислим за това, защото състоянието е много опасно – и всичко зависи от нас. Обръщам се към всички, които чуват и се присъединяват към нас по целия свят. Само ние, нашата мисъл за съединяване може да поправи света и да не позволим на това състояние да се разшири дотолкова, че той да започне да влиза в конфронтация и в колапс.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 27.02.2011

[36501]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Как да си представим нашето общо кли? Какво представлява групата вътре в мен?

Отговор: Групата вътре в мен е място, в което се намира Твореца. Той е организирал в мен такова място. Затова аз идвам в група, уж при другари, а всъщност във вътрешното ми усещане за „място”. И ако бъда свързан с него, то ще ми послужи като майчина утроба, ковчег, място за укритие, спасение, защита.

Тази група се намира вътре в мен. И аз само погрешно я възприемам извън себе си, както и цялото възприемане на реалността. За да започна да усещам явно истинската реалност, аз съм длъжен да подтисна гордостта си, независимостта си, величието, за да се разтворя в групата, в ковчега, в майчината утроба. И тогава ще разкрия Твореца – на своето първо духовно стъпало като духовен зародиш.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 27.02.2011

[36480]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как се прави „вътрешно разпространение“ и какво трябва да прави човек през деня за него?

Отговор: Поправянето се прави за сметка на действие, което се нарича „молитва”. Молитвата е разкриване на истинско желание, търсещо напълване.

Тази работа се нарича „моля се”, което се превежда като „осъждам сам себе си”, да изясня своята вътрешна същност: кой съм аз, какво искам, правилни ли са желанията ми или не и кога действията ми ще бъдат подобни на действията на праотците, т.е. моите желания да бъдат подобни на тези, които кабалистите са описали в молитвеника.

Това съвсем не е просто. Молитвеника е бил създаден от кабалистите, мъдреците от Великото Събрание, които са се намирали на най-високото духовно стъпало. Те са ни оставили молитвеника, за да ни служи като пример – какво трябва да постигнем в своите желания.

Молитвата може да бъде само за съединение, така наречената „обществена молитва”, „молитва на мнозинството”. Няма за какво друго да се молим, защото всички негативни събития и въобще всички проблеми, които се разкриват в света, ако се разкрие истинската им причина, става ясно, че се случват поради недостиг на съединение. Тъй като съединението – е Твореца, това е Неговото свойство. Затова ние трябва да мислим само за съединение.

Съединението се отнася до всички хора в света, и мъжете и жените. В крайна сметка всички трябва да се обединят заедно в една глобална система – обща душа Адам Ришон. И когато се уча, съдя, мисля, питам, отговарям – в действителност аз решавам едно единствено нещо: Ще преведа ли аз тази система към съединение. Тъй като чрез такова съединение ние поправяме всичко.

А освен тези мисли по време на обучение и желанието това да се случи – няма никакви други средства за поправяне. Всичко останало – само разваля. Или едното или другото – по средата няма нищо. Всички наши действия носят или поправяне или вреда. Дори ако ти за няколко мига си седял, без да правиш нищо, то през тези мигове е изминало време, което си пропуснал и не си го използвал за поправяне – а значи, че си повлякъл разрушение!

Затова в нас постоянно трябва да живее желание за всеобщо съединение – нашето „вътрешно разпространение”.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 27.02.2011

[36515]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

В седмичната глава „Веякел” се разказва как Моше събира целия народ на Израел и им предава указанието на Твореца: всеки с „мъдро сърце” трябва да Му направи приношение: злато, сребро, мед, скъпи тъкани, кожа, масло, благовония.

И тогава всички мъже и жени заедно донасят тези приношения, а Моше зове Бецалел и Олиава да започнат святата работа по строителството на Скинията на Завета.

Тази глава разказва за особените събития, които стават след прегрешението със златния телец и които са призвани да изкупят и поправят този грях.

Науката кабала учи, че Творецът е създал света вече съвършен, свят на Безкрайността, в който ние се намираме точно сега в единство и пълна хармония. Но, доколкото ние се намираме там изначално за сметка на действията на Твореца, висшата светлина, то не чувстваме това съвършенство, безкрайно напълване и сливане с висшата сила, равенството си с Него. На нас не ни достига това осъзнаване.

А осъзнаването може да дойде в творението само от съчетаването на двете противоположности: усещането за отделяне от Твореца и усещането за сливане с Него. Само, преживявайки тези две усещания заедно, ние започваме да разбираме техния смисъл.

От нашия свят знаем, че ако не си гладен – не получаваш наслаждение от храната. Както е казано: „Преимуществото на светлината се познава от тъмнината”. Доколкото ние сме творения, то да почувстваме нещо като лошо или хубаво сме способни само от контраста с неговата противоположност. И в науката, и в ежедневието, ние винаги измерваме едното относително другото. Така се определят всички наши ценности.

Затова, за да постигнем съвършеното състояние, в което ни е създал Творецът, отначало трябва да разберем неговата противоположност. А това е ужасно състояние, обратното на съвършенството – безсилие, слабост, тъмнота, непрестанно страдание – как е възможно да го издържаме?

И за да вкусят всички по малко от това усещане, ние го приемаме на малки порции. Затова ни превеждат през прегрешението със златния телец и разбиването на първите скрижали на завета – за да ни дадат да усетим състоянието, противоположно на съвършенството.

Всички тези събития е трябвало да се случат и това е било ясно от самото начало. Затова веднага, след като се разкрива нашата природа, противоположна на Твореца, в прегрешението със златния телец и разбиването на скрижалите на завета – става поправянето. Творецът учи Моше, как да направи Скинията на Завета, свещените одежди, да подготви всички за служението, да принесат дарове, маасер.

„Дарове за Твореца” (трума) означава, че Малхут се издига към Зеир Анпин, тоест душите се издигат към своето съвършено състояние, към своя корен.

След разбиването нашите разбити души са паднали в този свят и се намират в него, разделени от взаимна ненавист и не желаещи нищо духовно. Но съществува методика, с помощта на която ние можем да се поправим. И за това ние вече действително се нуждаем от силата на „Тора”, от силата на светлината. А такова поправяне може да направи само този, който върви „в сянката на Твореца” – Бецалел („бе-цел-ел”).

Във всеки от нас съществува такава сила, защото Тора говори не за някакви отделни личности: Бецалел, Моше, Аарон – а за един човек, в който присъстват всички тези сили и свойства.

И когато ние разкриваме в себе си силата на разбиването, и колко сме далеч от целта, заедно с това разкриваме, че в нас има сили, за да поправим тази грешка – разликата между нас и духовния свят. Всичко това се разкрива благодарение на свойството в нас, което се нарича „Бецалел” – даващо ни способността да се намираме в „Бе цел Ел” – в сянката на Твореца.

От програмата „Седмичната глава“, 23.02.2011

[36415]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се  ускори темпа на  развитие на групата?

Отговор: Яйцето, например, не може да се излюпи по-рано от необходимото време. То се отнася към животинската природа и се подчинява на строгите закони на нейното развитие. Навремето хората наблюдавали кокошката и се научили да създават оптимални условия за отглеждането и в инкубатор.

За разлика от това, ние трябва не само да вземаме пример от природата, а с помощта на нейните сили  да можем да ускоряваме развитието си и да променяме качеството му. С други думи, става въпрос за това как възприемаме.

Защото нашето развитие не се ограничава с прокарване на коловоз: усилвам няколко пъти собствените свойства и толкова. Работата е там, че трябва да променя себе си, да се преобразя в противоположност.

И за това са ми нужни вспомагателни сили, които, за начало, ще ми дадат да осъзная важността на тези промени. Ако в процеса на духовното израстване от нас не се изискваше да се променяме – кой щеше да е против? Кой не иска да расте? Даже яйцето иска да стане пиле, а пилето иска да стане голямо. Това е закон.

Но ако се променям от свойството на получаване към свойство на отдаване, получаването няма да ми помогне да достигна отдаването, то само ще сформира в мен отрицателно отношение към мен самия. Тогава в получаването ще усещам зло, ще го възненавидя и ще поискам да се променя в противоположност.

Излиза, че за да се развивам, аз съм длъжен да си създам среда, тоест такива условия, които ще ми помагат постоянно да осъзнавам текущото си вътрешно състояние като лошо за мен, за да поискам да изляза от него, да се променя.

Моето развитие се състои не в това, че раста, а в това, че се променям. Аз не съм длъжен от малък да стана голям, длъжен съм да стана подобен на Твореца, да приема противоположна форма. И затова се уча от Твореца на онези свойства, които трябва да придобия. А след това изграждам обкръжение, което ще ми помогне да възприема тези свойства като желателни, а текущите ми свойства като нежелателни, лоши и вредни. Постъпвайки по този начин, аз действително създавам „парник”, който ще ме отглежда правилно.

По този начин, аз работя с двете противоположни форми на природата: с природата на получаването, свойствена на този свят и с природата на отдаването, силата на светлината, свойствена на бъдещия свят. Аз формирам такава среда, която ми помага да променя ценностите, да осъзная, че моите днешни ценности са лоши сравнени с духовните ценности, които ще придобия утре. Само в такава степен аз ще мога да се развивам.

Тук е необходимо не просто да „подгрявам” текущото състояние, a то трябва постоянно да застава пред мен в контраста на днешните и утрешните свойства, показвайки направлението, към което трябва да се променям и да повишавам важността на тези промени. Тогава ще поискам да стана „голям” не в получаването, а в отдаването. Осъзнавайки текущото състояние като лошо и вредно, аз ще се радвам да се разделя с него.

Накратко казано, трябва да си създадеш всички условия. Ние трябва да работим не над себе си, а над обкръжението, над „парника”, над „инкубатора” и той ще ускори нашето развитие. Тогава ние ще достигнем желателното състояние не в края на зададения ни период от шест хиляди години, преминавайки през пътя на страданията под въздействието на силите на природата, на „валяка на развитието”, а ще стигнем по-рано – по лесния, приятен, желателен път, в най-кратки срокове.

От урока по статията на Рабаша, 27.02.2011

[36461]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казват, че Ари е Машиах бен-Йосеф. Какво означава това?

Отговор: Силата на поправяне „Машиах бен-Йосеф” извършва подготовката преди „идването” (разкритието) на силите на поправяне „Машиах бен-Йосеф”. Защото Йосеф съответства на сфира Есод, а Давид – на Малхут. Есод подготвя своето въздействие на Малхут, за да я поправи.

Машиах (Месията) – това не е човек, не е самият Ари, не е неговото физическо тяло, а неговото учение, методика, неговата сила. Това е душа, която е действала в общата система на душите така, че да открие пътя на светлината и да освети с нея всички души.

Тя стои на пътя на светлината отгоре надолу, съединява висшите поправени души на миналите кабалисти, с тези души, които още не са се поправили, приема върху себе си светлината, в нейната висша форма и я облича в съответствие с нашите души, разпределя я по стъпала, приближавайки светлината към нашите души.

И затова, започвайки от Ари и по-нататък, душите са започнали масово поправяне – както по времето на Баал Шем Тов, при възникването на хасидизма. И така човечеството е започнало да напредва духовно.

Ако не е бил Ари с неговата методика, нямало е да го има Баал Шем Тов с неговото движение хасидизъм (множество кабалистични групи сред народа). А без Баал Шем Тов – нямаше да го има Баал а-Сулам, а без Баал а-Сулам – нямаше да ни има всички нас, изучаващите днес кабала.

Тези етапи се наричат „Крачките на Машиах” – тоест това е развитие на методиката и практиката на поправяне за нейното окончателно завършване. А ние с вас – сме първите, които реализират окончателния етап на поправяне, защото използваме силата на „Машиах бен-Йосеф”, за да достигнем разкриването на силата на „Машиах бен-Давид” и да поправим самата Малхут – общото събрание на всички души с общ екран.

Въпрос: Ще се появи ли в нашия свят човек с особена душа, реализиращ методиката на поправянето, който ще се нарича Машиах бен-Давид?

Отговор: Възможно е, Машиах бен-Давид – това е нашето общо желание, което в крайна сметка ще осъществи такова действие, а не е особена личност. На нас са ни интересни не хората, живеещи в този свят: Ари, Баал а-Сулам или даже Рабаш, а тяхното влияние в системата на душите. Става дума за душа, която ни разкрива светлината на поправянето.

И ние действаме така: заедно създаваме система от души, за да привлечем светлината свише и да я предадем на всички непоправени души. Ние изпълняваме действие, което вече се отнася към Малхут на Давид.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 22.02.2011

[36082]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Когато, по време на четенето на книгата „Зоар” възнамерявам да привлека светлината, връщаща към източника, чувствам различни вътрешни реакции. Това нещо реално ли е или засега, все още е моето въображение от този свят?

Отговор: Засега, все още усещаме психологическите, а не духовните състояния, предизвикани от промяната на желанията. Все още нямаме сила на екрана, за да можем да работим над нашите желания, обръщайки ги в отдаващи – да извършат действия за отдаване.

Занимаваме се с кабала на най-външния слой на реалността, даден ни в усещанията. Но вътре съществуват много състояния, светове, стъпала, на които също се намираме – включително до нашия корен в света на Безкрайността. Но засега, все още ни е разкрито само повърхностното желание, заедно със случващите се в него явления.

Това е част от истинската реалност, но не в нейния същински вид, а във външната форма на нашия свят – във външната обвивка.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.02.2011

[36418]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→