Въпрос: Какви изменения предизвикваме днес в света със своята работа? Как ще трябва да поправя душата си човек, който ще се роди след 30 години, в сравнение с този, който живее в наши дни?

Отговор: Ще се промени целия интернет и този процес вече започна. Ще се даде на човека възможност да почувства, че съществува отговор на неговия въпрос: „В какво се състои смисълът на моя живот?”

Няма съмнение, че ще му бъде по-лесно да намери информация за науката кабала и всички обяснения ще бъдат по-разбираеми: що за наука е това, в какво се състои нейната методика, целта на творението, висшата сила, съединението между всички, глобалният свят и т.н. Вече ще бъде създадена правилната обвивка на цялата тази информация, кабалистична среда във виртуалния свят, всевъзможни курсове.

Това няма да се различава от днешната методика, защото всичко вече е програмирано вътре в душата и се определя от нейната неизправност, от изходното състояние и от поправеното, което е необходимо да постигне – тоест всички средства, които са й необходими за да измине този път.

Просто тези средства ще бъдат по-добре организирани и обяснени, намиращи се по-близо до човека. Тоест за всеки ще съществува среда, в която ще може по-лесно да се реализира.

Тази среда се създава не само отвън, в интернет, но и вътре в нас, между системите на нашите души, които свързваме заедно в нашата световна група. И по тези свързващи канали започва да протича светлината – към всички останали души в света.

И тогава вече не толкова малка, особена част от общата душа, която се нарича Исраел, ще бъде напълнена със светлина – както някога в древността.

Днес, непрекъснато разкриваме нови части на общата душа във всички места по света и ги съединяваме помежду им – това са нашите групи. А между тях се намират отделни души, също свързани някак си с другите. Цялата тази система е пронизана от връзки.

И вътре в свързаната система неочаквано възникват духовните системи, през които започва да протича светлината. В резултат, желаем или не, в света започват малко по малко да разбират и усещат, че съществува такова явление – връзката между хората, целта да разкриеш другата, висша реалност, усещането, издигащо ни над материалния свят.

Хората започват да мислят по нов начин – откъде се появяват внезапно и идват към тях такива мисли? Причината е, че цялата тази система започва да действа. Хората, без сами да подозират, неочаквано започват да говорят, използвайки думите на кабалистите – за глобалността на света, за поправянията и съединението. Това е резултат от нашето вътрешно разпространение.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 28.02.2011

[36618]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В нашия свят ние сме привикнали да действаме самостоятелно. Аз използвам цялата си сила, знание, енергия, потенциал да бъда свързан със своето обкръжение, своите вродени качества, а също и с навиците, установени от възпитанието и образованието. Аз съм източникът, аз съм центърът. Изхождайки от себе си, аз действам и прокарвам своя път в света.

На всяка крачка по пътя виждам колко ефективен е този подход. В крайна сметка, ние всички сме родени от силата на егоизма, желанието за наслада. И след като вече използваме това желание за „успех” и постигаме полза за себе си, ние и затова използваме всичко, което имаме: вътрешните ни способности и външните средства.

Аз имам сила, ум, напор, дързост – всички неща, които са заложени в мен, и ги приемам в посока от себе си навън. Но това не се случва по време на поправянето на душата. Ако си поставя за цел успех не в този свят, а в духовния, ако искам да пробия в него и да го придобия, тогава разкривам, че от самото начало не съм подходящ за него. Аз нямам силите, разбирането или свойствата, които ми позволяват сам да се приближа и да атакувам, да пробия и да завладея висшия свят.

Изисква се време, докато се осъзнае това. Но след това, виждайки, че моите обичайни „инструменти” са безсилни тук, аз изпитвам слабост, отпускам ръце и не искам да го правя. Това обикновено довежда човек до голямо падение. В крайна сметка, той няма никакви средства да постигне това, което желае. Какво тогава да направи той?

Има два скрити момента, които трябва да осъзнаем:

1. Аз по никакъв начин не принадлежа или не съответствам на духовния свят. Сега това ми е напълно ясно. Този момент на слабост е добро начало. В крайна сметка, това говори за осъзнаването на моята собствена природа, която е отделена от духовната природа, и не ще ми помогне по никакъв начин. Аз нямам никакви заложби, средства, инструменти или възможности да намеря своя път към мястото, в което искам да бъда. Както се казва, аз нямам нито глава, нито опашка. Аз съм духовно неподвижен и недостъпен.

2. Аз съм способен да придобия сила, която да ми помогне, и разум, който да ме насочи към постигане на висшия свят, благодарение на обкръжението.  Обкръжението е средството за постигане на висшия свят и то се намира точно пред мен. Това е групата, в която съм доведен от висшето и чрез която мога да получа висшите сили, за да ми повлияят.

Аз не постигам духовния свят, стремейки се от себе си навън. Аз не го купувам, не го поемам, не влизам в него. За да завоювам висшия свят, аз трябва само да адаптирам себе си към него. Тогава ще разкрия, че съм в него.

Така подходът към работата и нейният резултат, а също и съпоставянето на себе си и на висшия свят са напълно противоположни на това, с което ние работим в нашия свят. Тук аз трябва да достигна, да придобия или да завладея това, което желая, докато в духовния свят, напротив, изначално е готово за мен. Аз вече съм в него и всичко, което трябва да направя, е да се променя, за да се прояви това.

От урока по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Общо обяснение на всичките 14-ет заповеди и как те се съотнасят със седемте дена от началото на творението”, п.1: …Раби Шимон разяснява 14-те заповеди, които включват всичките 613 заповеди, както седемте дена от началото на творението включва 7 000 години. Затова той ги разделя на седем дена от началото на творението и ги свързва с техния ден. И след като те включват всичките 613 заповеди, то си заслужава прилагането на усилия в тяхното спазване всеки ден.

Какво означава съблюдаването на заповед (митцва)? Как мога да знам каква е тази команда? Какво мога да направя, ако дори не зная за какво говори тя?

Но аз трябва да чета този текст с намерението, че ще ме поправи. В крайна сметка, за сега ние дори не знаем как да се свържем с текста или да извлечем духовното действие от него, така че той да стане за нас книга с инструкция, Тора, защото Тора произлиза от думата „ораа”, инструкция. Затова е написано: „Душата на човек ще го научи”.

Когато всеки от нас ще има душа, а не своя зародиш – духовна искра, тогава вътре в нашата душа ние ще разкрием различни явления. Тези явления ще станат „моята книга”, „моята Тора”, моето разкритие, както е указано да се напише Тора на човешкото сърце, където сърцето се отнася към всички желания на човек.

От тях ние ще разберем как да напреднем, как да направим следващите стъпки, и как да ги направим вътре в нас. Точно така, съобразно книгата с  инструкции, ще извършим различни действия вътре в нас.

Но за сега ние гледаме в книгата с инструкции, без да осъзнаваме какво казват инструкциите. Ние не знаем за какво говорят, защото не чувстваме вътре в себе си за какво всяка от тях говори, къде са различните части на нашата душа и каква е връзката между тях.

Затова ние трябва само да искаме и да се молим да разкрием вътрешната структура на нашата душа – къде са тези желания в състоянието, в което са описани, за какво точно говори книгата и какви действия тя описва, които трябва да извършим вътре в нас?

Намерението да желая и да постигна е правилното намерение, което Баал а-Сулам описва в пункт 155 в „Предисловие към Талмуд Есер Сфирот”: „…благодарение на силното желание и на стремежа да разберем изучавания материал, ние пробуждаме върху себе си светлината, обкръжаваща душите”.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 28.02.2011

[36582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Съединението между нас, нашите усилия да отстраним отблъскването между нас, – зависи ли само от разкриването на висшата сила, на Твореца?

Отговор: В нас има само сила на отблъскване и корист. В такова отношение към другите, Творецът не може да се разкрие. Ние трябва да Му създадем място за разкриване – добри отношения между нас, които ще съответстват на Неговата природа. Къде ще се разкрие Той в теб, ако ти не Му даваш място? Къде е твоето желание да „отдаваш”, в което ще се разкрие Творецът? – Това е все едно желанието да хваща радиовълните без радиоприемник.

Ако в теб няма свойството за отдаване, как ще усетиш общото свойство на отдаване – Твореца? Творецът – това е всеобхватна вълна, която те обкръжава. Ако нямаш приемник, т.е. подобно на тази вълна свойство, ако ти не си Му подобен, – няма да Го улавяш.

Ти казваш: „Не! Нека първо Той да се разкрие!”. Но как ще се разкрие Той? Нали това е закон! Това е сила, която ще се разкрие само на подходящ на нея материал. Подходящият материал – това е желанието за наслаждение, което се стреми да стане отдаващо, също като Твореца. В степента на своето подобие то разкрива Твореца.

Можеш да твърдиш каквото ти харесва, но природата няма да приеме твоите условия. Ти казваш: „Аз искам да се нося във въздуха, без притегателната сила!”. Какво от това, че го искаш?… Скочи от покрива пък ще видим как със своето желание ще измениш законите на природата…

Ти искаш да се измени Творецът?! Но това е всеобщият Закон на природата, който гласи: „Аз отдавам, Аз оживявам всичко. Този, който желае да Ме разкрие, да се издигне на Моето ниво, трябва да стане такъв, какъвто съм Аз”.

Как можеш да изискваш от Него?! Той не се изменя! Всички изменения могат да бъдат само в теб. „Не! Нека отначало Той да се разкрие, а аз ще почакам!”. Кой закон може да се разкрие, ако не се създадат условия за неговото разкриване?!…

Иди да се помолиш – може Той да ти се разкрие? Ако Той се разкрие, това ще бъде против всички закони на природата. Ти ще Го попиташ: „Но каква е разликата за Теб? Защо Си такъв упорит? Разкрий се най сетне!” – и Той ще се разкрие?…

Такова нещо никога няма да се случи! Това е просто глупост и тъпота – така да мислиш и да чакаш. В такъв случай ти смяташ, че Творецът е подобен на човека, който се променя. А Той не се променя. „Законът е установен и няма да го престъпят”. Творецът – това е общ закон на цялото мироздание, а не е човек. Това е закон, сила.

Когато казваш, че Творецът е милосърден и милостив, – това е, защото Той ти се струва милосърден и милостив в степента на твоите изменения. А в Него самият няма нито милосърдие, нито милост, нито някакви чувства.

Да кажем, на стената има розетка с три дупки, от които извличат електрическа сила с помощта на проводници. Тази сила може да те изгори или да те излекува, да нагрява или да охлажда, да те удари с електрически ток или да те успокои. Тя може всичко – в зависимост от това, как я използвам.

А ти казваш, че тази сила е зла или добра. Но всъщност ти я използваш така, че тя да е зла или добра. А тя самата няма никаква форма.

Въпрос: Ако моята природа е желание за наслаждение, а Вие ми казвате: „Ти трябва да пожелаеш да отдаваш! Пожелай от дълбочината на сърцето си!”. Нима това не е разновидност на чудото, което трябва да се случи в мен?

Отговор: Не! Тази сила, създала всичко, е устроила това по такъв начин, че цялата реалност, развила се от нея, трябва да дойде до точно подобие на свойствата с нея. В тази реалност има неживо, растително, животинско и човешко ниво. Последното, най-високо ниво на развитие на желанието, наречено човешко, трябва се измени и да включи в себе си също така и неживото, растителното и животинското ниво. И така да достигне до подобие по свойства.

Такъв е законът. Този закон въздейства на цялата реалност, на всички желания и ги привежда към подобие по свойства. Когато един от представителите на човешкия род достигнал до определено ниво на развитие, той изведнъж открил, че съществува такъв закон, който го развива, че той се развива вътре в този закон – вътре в природата. Това е бил Адам Ришон – Първият Човек.

Тогава той ни е написал: „Ние – хората, трябва да достигнем подобие по свойства с висшата сила. Висшият – отдаващият. Аз разкрих, че това е общата сила на природата. Тя притиска всички, заставяйки ги да се развиват. И още разкрих, че от неговите закони ние можем да извлечем сили за нашето придвижване в хода на еволюцията по по-добър път. Ние можем да използваме тази сила, за да облекчи етапите ни на развитие”.

Тази методика се нарича науката кабала – наука за това как в тази всеобхватна сила на природата ние можем да се развиваме по-комфортно. Хайде да си облекчим тези етапи на развитие, на които този закон въздейства върху нас, заставяйки ни да достигнем края на пътя!

Сам по себе си този закон е, както и всички останали закони, – не е добър, нито лош. Но с помощта на мъдреците, наричани кабалисти, ти откриваш, че можеш да го използваш, за да облекчиш малко пътя – така, както използваш и останалите закони на природата, които си разкрил и събрал в наука. Те ти помагат да живееш, да се устройваш в живота.

И този закон също ти помага – закон, облекчаващ ти степените на развитието, за да не напредваш в развитието като „под валяк”, а да преминаваш тези етапи меко и лесно. Тази методика се нарича методика на поправяне, науката кабала.

Но ако ти не я използваш, все пак ще се придвижваш, но само под големия натиск на природата, по обичайния път. Това е всичко, което имаме. Ние разработихме науката. Също така, както зная правилно да използвам силата на привличане, електростатичните, електромагнитните, оптическите и други сили, така аз разработих още едно нещо: как правилно да използвам силата, която ме развива, как да я използвам по най-добрия за мене начин.

Какво означава по „най-добрия за мене начин”? – По своята природа аз не искам да се развивам, защото развитието е тежко, аз трябва да се подложа на промени. Но, тази сила ме притиска – и от това се уча, че нямам избор, трябва да изменям своята природа ден след ден. Какво да правя? Тогава ми разкриват от природата: ако ти привлечеш тази  сила по-рано, преди тя да дойде към теб, както винаги с натиск, – ти във всеки случай я използваш за развитие, но развитието ще е желано – ако ти я притегляш.

Но как да направя така, че това да е желано? Защото аз не искам да се развивам. Тогава ми казват: ти можеш да направиш това заедно с другите. Те могат да ти повлияят, внушавайки ти, че си заслужава да се развиваш. Ако хиляди хора ми кажат, че си заслужава да се развивам, призовавайки ме да вървя заедно с тях, аз ги слушам – и започвам да желая: „Нека да дойде тази сила и ме развива днес, по желание, а не да се стовари върху мен утре с удар!”. В това се състои цялата методика.

По такъв начин ние използваме всички закони, цялото разкриване, цялата наука. Аз изучавам законите на природата – като пример, законът за притеглянето. Този закон за притегляне сега ще ме притегли към земята и ще ме разбие. Аз искам да излетя от висока планина. Какво да направя? Как мога да използвам същата сила на притегляне, но не в нейния естествен вид, когато ме претегля към земята, а по противоположен начин?

Във всичко, което правим, ние вземаме силата на природата и я използваме преди тя да ни въздейства директно – привлича, разрушава, изгаря. Ние създаваме така наречения екран – определено противодействие между нас и тази сила, и започваме да я използваме правилно.

Ние използваме огъня – за нагряване, а не като изгарящ пламък, какъвто сме го разкрили първоначално. Силата на притегляне използваме за всевъзможни устройства. И така – всичко. Ние използваме силите на природата преди те да ни достигат,  притискат и разрушават. Защо те идват при нас, за да ни притискат ли? Защото със своят натиск те ни развиват.

Но ако ние изпреварим този натиск, съгласим се с тях, вървим насреща към тях, то се развиваме с тях по прекрасен начин. Аз преминавам същите етапи на развитие, само че без натиск: „Не ме притискай, аз съм съгласен! Хайде да тръгнем заедно!”. Ето какво правим ние, и това се нарича науката кабала.

Въпрос: Ако Творецът – това е съединяване между другарите, и това съединяване предизвиква в мен ужасни усещания, значи, такова е и отношението на Твореца?

Отговор: Има природен закон, природна сила. Всичко зависи от това как я използвам. Аз мога да включа в електрическата розетка нагревател или хладилник, а мога да включа неизправен уред, който ще подпали целия ми дом.

Тази сила от електроцентралата, свързана към розетката в стената, – зла ли е или добра? Ако аз съм включил неизправен уред, и домът ми е изгорял, нима мога да отида в електрическата компания и да ги обвиня, че са ми причинили вреда, че цялата тяхна електроцентрала произвежда зла сила?..

Необходимо е да се разбере, че ние се намираме в полето на една сила. Съгласно нашето развитие вътре в това поле ние трябва всеки миг от своя живот да бъдем подобни на това поле, на силата, в която се намираме. Тогава ние винаги ще чувстваме себе си в добро, прекрасно, комфортно състояние.

Ако тази сила ни притиска за да се развиваме, тоест, ако не и съответстваме, закъсняваме в развитието си, – ние се чувстваме зле. Тъй като ние включваме в себе си желанията на различните нива – неживото, растителното, животинското, човешкото, то усещаме натиск от всичките нива на природата – неживата природа, растителната, животинската и човешката. И затова ни е зле по най-различни причини.

Ако се стараем да се развиваме правилно, съгласно закона, който сме разкрили в своето развитие за сметка на природата, – този закон се нарича „подобие по свойства” или „сливане”, – то всеки миг трябва да достигаме това сливане, за да се чувстваме добре. Значи сега ние трябва да търсим как можем да се придвижваме за да бъдем през цялото време в подобие с природата, да не чувстваме от нея никакъв натиск, никакви удари нито на едно ниво на своето желание.

Моето желание се дели на десет части, и аз мога да усетя в тях десетте египетски наказания, ако не съм подобен на природата. А аз не искам да усещам тези удари. Аз съм чувствителен, деликатен човек, мен ме боли, зле ми е, не ми е хубаво. Аз вече се изморих от ударите! Искам да напредвам по добрия път.

Кабалистите ми казват: ако искаш да напредваш по добрия път, ти все едно трябва да оказваш натиск върху себе си, защото по своята природа си ленив и не искаш да се изменяш. Как ще се измениш в подобие на тази сила? Ти можеш да се измениш с помощта на обкръжаващите те хора.

В своя егоизъм ти си устроен именно по този начин, и от това си създаден в него, че да зависиш от обкръжението. Обкръжението действа на твоето его. Заради своят егоизъм ти си продаден на обкръжаващите, намираш се под тяхното влияние. Със своето отношение към теб те могат да направят всичко каквото си пожелаят от теб. Могат да започнат да те пренебрегват – докато не завършиш с живота си, или обратното – да започнат да те превъзнасят и възхваляват – докато не се самозабравиш. Те всичко могат да направят с теб, да ти наложат всякакви вкусове, ценности, мода, важност на едни неща и пренебрегване на други. Те могат да направят от теб всичко, което пожелаят, – до такава степен, че да поискаш да ядеш боклук – и да усетиш в него вкус на райска храна, или целият си живот да поискаш да живееш в ужасни условия – и да ги усещаш най-добрите. Защо? – Защото това е важно в очите на обкръжението. А обкръжението може да те разиграва, макар че тези ценности изобщо да не са му важни. Обкръжаващите ще направят от теб всичко, което има е угодно. И ти никога няма да разбереш, какво всъщност искат те.

Възможно е сега целият свят да се е договорил помежду си така, че всички да работят над теб. Целият свят! Всички хора знаят как да се отнасят към теб! И те правят с теб каквото искат – за да мислиш така, да желаеш това и да се държиш именно така. А ти не знаеш за това, но нямаш избор – длъжен си да се държиш така. Със своето отношение към теб те наистина те оформят. Защото ти си само безформен материал от желанието да се наслаждаваш, и затова напълно се поддаваш на тяхното влияние. Така както малкото дете приема всичко, каквото му разкажеш. То е в твоите ръце. Така и ние.

Затова, ако искаме да се изменим, то трябва да намерим общество, обкръжение, което ще ни въздейства, както тази природна сила, принуждаваща ни да се развиваме входа на еволюцията. Но това общество трябва да ми въздейства преди тази сила да дойде към мен и да ме притисне. Защото нейният натиск – това са болести, проблеми, пречки, преврати, климатични удари, чак до войни и унищожение, когато ние умираме – и отново живеем, връщайки се в следващия кръгооборот, и така също се поправяме.

Накратко, на мен ми е необходимо общество, което да ми дава за пример висшата сила, да ме задължи, да ми се разкрие – вместо висшата сила, преди нея. Вместо това утре тази сила да ме връхлети с удари, аз искам обществото днес да ми обясни и да ме подтикне напред с добро. Тогава аз се изменям още днес – така, че утре да съм готов да  срещна тази природна сила в подобие на свойствата, и на мен ще ми бъде добре с нея, – вместо това, тя да ме задължава да изменя своето „бързо развитие”.

Това е цялата наука кабала – науката за силата на развитието, за закона за развитие, който ние вземаме в свои ръце и го използваме. Законът за развитие ние вземаме в свои ръце!

Точно така, както в химията, физиката и във всички естествени науки –ние разкриваме силата и я използваме преди тя да ни въздейства. Как така преди? Обществото може да разкрие тази сила вътре в себе си. Обществото е като детектор, то концентрира тази сила, намираща се вътре в него, точно както лупа, събираща лъчите на светлината в сноп, – и тогава аз използвам обществото като развиваща ме сила – осъзнато, за мое благо, за да се изменя, за да дойде тази сила към мен чрез обществото по желан начин.

Обществото ми влияе, внушавайки ми „Заслужава си да се развиваш! Ние искаме ти да се развиваш! Ние искаме да те видим да напредваш. Това състояние е желано в нашите очи. Тогава ние ще те уважаваме и ще те обичаме, ще се отнасяме към теб много топло”. – „Всъщност?! Аз искам тази сила!”. Тогава вътре в обществото, което така се отнася към мен, ще дойде силата и ще ме развие.

Аз само съм придобил желание към това да ми направят „операция”, да произведат изменение в мен. А, ако аз не съм си подготвил обкръжение, и тази сила не е дошла при мен чрез обществото, внушаващо ми, че си заслужава да се изменя, – тогава тя ще дойде необлечена в общество, което се нарича „светлината Хохма, необлечена в светлината Хасадим”, – и аз усещам удар.

От урок по писмо на Рабаш, 25.02.2011

[36495]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Рабаш, „Какво означава, че светът е бил създаден за Тора”: Изпълнявайки всеки от 613-те съвети, човек добива светлината според своето алтруистично желание.

Тази светлина, в съответствие с духовното съблюдаване на всяка една заповед, се нарича „принос”, защото съответства на усвояването на всяко духовно стъпало. Всички 613 съвети на всички 613 стъпала се наричат Тора.

Творецът е създал желанието за наслаждение, но Той е искал това желание да се наслаждава от отдаване, а не от получаване. Затова желанието трябва да направи промени и трябва да направи това самостоятелно според принципа „Ще  направим и ще чуем”.

Къде е това желание? То се намира в човешкия род на човешкото стъпало на развитие. Както пише Баал а-Сулам, след като сме направили всички проверки, намираме само едно предимство на човека пред животното: желание да работи за Твореца, за съединяване с Него. Някой, който има това желание, се нарича „човек”, Адам. Но ако този стремеж или този подем все още го няма в него, тогава той се нарича „животно”.

И все пак в Псалмите се казва „Ти ще спасиш и човек, и животно”. Всеки един постепенно се приближава към пробуждането към съединяване с Твореца. И след като човек се пробуди, той започва да извършва действия според принципа „Ще направим и ще чуем”.

„Ще направим” означава поправянето на келим, където ние изпълняваме 613-те съвета. „Ще чуем” означава напълването на келим чрез 613-те заповеди, или казано иначе, приноси, където принос, вложение или светлина влиза в поправените келим.

Чрез поправяне и напълване с помощта на светлината и приносите, ние достигаме реализацията: всичките наши 613 желание стават поправени от получаване на отдаване и се напълват от висшата светлина или Твореца. Накрая ние ставаме напълнени вътре в Него: достигаме сливане с Него там, където Той ни напълва.

Затова Тора, тоест методът за поправяне, е създаден само за тези, които искат да поправят егоистичното си желание с намерението за отдаване. Само те наистина се занимават с Тора. Това е защото Тора е променящата светлина. Човек, който не съществува заради това, не се нарича „човек”, някой, който извършва поправяне.

Гледайки на нашия свят през духовните очила, може би ще видим тук няколко човека. Всичко друго се отнася към неживото, растителното и животинското стъпала на природата, включително множеството животни с образа на хора, които имат само външно подобие.

Ако човек все още не се е пробудил, за да се поправи и да постигне величината на Твореца, това означава, че той е още на животинското стъпало на развитие. И без значение какво той прави, методът за поправяне не е бил създаден за него. Той може да бъде много учен и интелигентен, и може да се счита за праведен човек, но ако не го е грижа за поправянето на неговото злото начало всяка секунда, то засега той се нарича животно. Затова се казва, че всички са като животни.

Затова ние трябва да уважаваме това желание, което се е пробудило в нас, което се стреми към съединяване с Твореца, както и приятелите, които също имат тяхното вътрешно горене. Можем да се обединим един с друг, така че общото желание на всички да влезе във всеки човек. Тогава в отговор на това желание, което всеки човек има, ние ще привлечем светлината, която поправя, и тя наистина ще свърже всички наши желания в едно цяло кли, което е вече поправено. То ще бъде запълнено с висшата светлина, Твореца, и по този начин ние ще станем подобни на Малхут на света на Безкрайността, както е написано „Той е един и Творецът е един”. Той е светлината, а Творецът е съсъд, кли АВАЯ.

Оказва се, че целият свят е бил създаден за поправяне. Накрая ние ще трябва да се поправим и да достигнем единството, което се описва от строфата „Всички ще Ме познаят, от малкия до големия”.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35945]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Нашата духовна работа се нарича „работа на Твореца”. Защо това е така, ако ние трябва да я извършим? Тази работа е трудна, объркваща и изисква огромни усилия. Ние отделяме толкова много време и усилия за нея, всъщност целия си живот… И все пак се нарича „работа на Твореца”, защото извършвайки нашата работа, ние вземаме пример от Него, от Природата.

Всичко се движи напред и се връща към своя корен, включително и неживото, растителното и животинското ниво. Но тези степени се развиват чрез унаследената в тях програма. Невъзможно е да променим тази програма, а и не е необходимо. Освен това, няма никой, който да е в състояние да я промени, защото тези степени нямат свобода на избор. Те са лишени от разбиране и възприемане на това, което се случва с тях, и на това, кой ги управлява.

Но след тези степени се развива човекът. Това не е просто същество на два крака, а създание, което може да поеме в своите ръце закона на развитието и да го осъществи самостоятелно. Това е „човешкото” стъпало (Адам). За да осъществи своята цел, то трябва да вземе за пример Твореца, без да чака Творецът да го развие както неживото, растителното и животинското ниво. Човек е този, който иска сам да се развива, в ускорен темп.

Затова той съблюдава работата на Твореца: Какво е направил Той на творението? На къде Той го води? Какво иска Той да направи от нас? Ние искаме да се развием сами, по-бързо.

Баал а-Сулам илюстрира това със следния пример: Човек не чака от яйцата под кокошката да се появи пиленце, а създава промишлени производства от яйца в необходимото количество и качество, за да задоволи своите нужди. Той не пита кокошката какво е способна или неспособна тя да направи, а изгражда инкубатор, който му дава пилета в зависимост от темпа на развитие, който е взел в своите ръце.

Същото важи и за духовния път. Ако човек не иска да седи и да чака „пресата за развитие” да го тласка към целта, тогава той определя целта и средствата за нейното постигане, за да вземе в свои ръце тези средства. Той също изгражда „инкубатор” или „оранжерия”, в която може да помести себе си, за да бъде под влиянието на законите, които ускоряват неговото развитие.

Търсейки подобие с Твореца, човек се учи как Творецът работи върху него и прави обкръжение за себе си, „оранжерия”, за да ускорим процеса на своето развитие, така че същите сили на развитие ще действат в неговите ръце. Това вече е „пътят на Тора”, пътят на светлината, която е развиващата сила. И съответно, тогава човек се нуждае от светлината, която е по-мощна отколкото тази, която той получава по време на естествения начин на развитие.

По духовния път ние се наричаме „работници на Твореца”, защото ние Го взимаме като пример и реализираме този пример върху самите себе си. Изграждаме специално обкръжение, „оранжерия”, която ни позволява да поемем по-голяма сила на развитие и да понесем нейното влияние, за да се развием.

От урока по статия на Рабаш, 27.02.2011

[36474]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава – да мислим за съединение в света? Това е съединение на духовните желания, на “точките в сърцата“ или въобще на всички хора?

Отговор: “Човекът – това е един малък свят“. Целият свят, всичко, което виждам и усещам – е една обща реалност, свързана заедно. Неживото, растителното, животинското и хората, които аз виждам – всичко това са мои вътрешни желания и свойства, които аз наблюдавам в себе си.

Необходимо е да се постараеш поне малко да се вглъбиш вътре, и тогава ще започнеш да виждаш, как е устроено това в теб, и че то в крайна сметка наистина е така. Тъй като това е твоята вътрешна система.

Все едно аз гледам екрана на компютъра и виждам просто една демонстрация, отражение на всичко, което става вътре в него. И точно така е устроен човекът.

И затова е нужно да излезем от “този свят“, да се откъснем от този супер-телевизор с огромен триизмерен екран с рекордни “инчове“, стерео изображение, и да проникнем вътре в самата ни система – в “паметта“ и “процесора“, във всички наши програми, във всичко, което е вътре в нас.

И тогава ще достигнеш до духовното, до висшия свят – защото всичко слиза от там.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 27.02.2011

[36509]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Между разбилия се свят Некудим и света Ацилут, който е създаден заради неговото поправяне, съществува огромна разлика. Светът Некудим се е родил от съединението (зивугa) на решимот “2-1“ (бет/алеф), а светът Ацилут – на решимот “1-0“ (алеф/шореш).

И затова е невъзможно да поставим наравно поправянето на света Ацилут, и тези неизправности, които съществуват в света Некудим. Тъй като Ацилут е в милиарди пъти по-слаб от света Некудим, той се е родил със силата на желанието на “нулевото” ниво, относително “първото“, което притежава Некудим – това е както неживото ниво относително растителното.

Как неживото може да поправи растение? То го поглъща в себе си, точно както ние засаждаме цветето, заравяйки неговото семе в земята – така и светът Ацилут привлича към себе си света Некудим, помества го вътре в себе си, и така получава сили за растеж: отначало за сметка на растителното вътре в себе си, после на животинското, и накрая – за сметка на човека. И всичко, благодарение на това, че всмуква в себе си сили от другите.

И затова е казано: “Всичко изхожда от неживото, от земята“. И тъй като самият той – това е просто неживата земя, неспособна на какъвто и да е ръст и развитие. Но благодарение на това, че тя е способна да приема в себе си растителното – нейната ценност се повишава до тази на растението, което израства в нея. И тя вече се нарича плодородна почва.

Плодородна – означава раждаща новия живот! Но как неживото може нещо да роди?! – Само благодарение на това, че помага да се роди растението…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 27.02.2011

[36489]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е екран (масах)?

Отговор: Екранът е това, което привежда в действие светлината и желанието. Тъй като се подчиняваме на закона за подобие на свойствата, който трябва да се постигне между творението и Твореца.

От страна на Твореца остават Неговите естествени свойства, а от страна на творението – получените от Твореца свойства, външните намерения за отдаване, над неговото природно желание за получаване.

И двете трябва да се уеднаквят, да станат  идентични, благодарение на тези свойства. Човек трябва да получи формата на Твореца и затова се нарича човек (Адам, което означава „подобен“ на Твореца).

Информационният ген на следващото състояние (решимо) включва двойката: светлина и желание – това е картина на някакво духовно състояние, което все още не се е реализирало. То е предназначено, за това – да можеш да го вземеш и да го превърнеш в реално състояние.

Да допуснем, че има ресторант и има човек, който е гладен. Но трябва да доведем този гладен човек (себе си) в ресторанта, да платиш, да получиш храна и тогава ще можеш да удовлетвориш апетита си. Т.е. нужни са няколко действия: усилие, плащане, насищане.

И условието, свързващо глада от една страна и насищането от друга – това е всъщност „решимо“. А цялата останала моя работа за реализирането му се нарича „екран“.

Екрана е това, което прави от потенциалното решимо – реално духовно състояние. Решимо е подобно на изходните данни в компютъра, записани някъде в мен на „диска“. А когато натискам на клавиша и го получавам като картинка на екрана – това е вече реализация.

От урока по статията „Предисловие към Паним Меирот“, 28.02.2011

[36610]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Без съмнение, нашето състояние е най-незначителното, няма по-лошо от него – тук няма какво да обсъждаме, защото това е реалността, дадена ни свише и колкото и да говорим, този факт не може да се игнорира.

Творецът казва: „Да, аз създадох егоизма, целия този свят – вярно е, но това е само началната точка. Стига сте седели и плакали – започнете вече да действате, както трябва! Защото Аз съм подготвил за това всички средства – използвайте ги!”

Но, на никого не му се иска да слуша за някакви поправяния, за работа, за усилия, за изменения – обикновено умеем само да седим и да се оплакваме колко ни е зле.

От всяко състояние, в което се намираме, има два пътя. И на практика, нашето състояние не е толкова лошо, както ни се струва, а просто е ужасно, защото не виждаме онова, което губим, в сравнение със света на Безкрайността, където бихме могли да се намираме.

Не ни показват това безкрайно състояние, защото бихме се хвърлили егоистично там. И за да ни спрат, това светло състояние е скрито, което ни позволява спокойно да работим и да се развиваме, като използваме силата на групата и напредваме към отдаването. Вместо да се превърнем в егоистични паразити (в клипа) и да преследваме наслаждението, нямайки сили да се откажем от него.

От това най-ниско и лошо състояние има два пътя – сами да се опитаме да напреднем, като станем инициатори на своето развитие. А ако не го искаме, тогава има машина, програма на природата, тласкаща ни към развитие, съгласно записаната там поредица от състояния: отношението между светлината и желанието, стоящи едно срещу друго.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 28.02.2011

[36593]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→