Без съмнение, нашето състояние е най-незначителното, няма по-лошо от него – тук няма какво да обсъждаме, защото това е реалността, дадена ни свише и колкото и да говорим, този факт не може да се игнорира.

Творецът казва: „Да, аз създадох егоизма, целия този свят – вярно е, но това е само началната точка. Стига сте седели и плакали – започнете вече да действате, както трябва! Защото Аз съм подготвил за това всички средства – използвайте ги!”

Но, на никого не му се иска да слуша за някакви поправяния, за работа, за усилия, за изменения – обикновено умеем само да седим и да се оплакваме колко ни е зле.

От всяко състояние, в което се намираме, има два пътя. И на практика, нашето състояние не е толкова лошо, както ни се струва, а просто е ужасно, защото не виждаме онова, което губим, в сравнение със света на Безкрайността, където бихме могли да се намираме.

Не ни показват това безкрайно състояние, защото бихме се хвърлили егоистично там. И за да ни спрат, това светло състояние е скрито, което ни позволява спокойно да работим и да се развиваме, като използваме силата на групата и напредваме към отдаването. Вместо да се превърнем в егоистични паразити (в клипа) и да преследваме наслаждението, нямайки сили да се откажем от него.

От това най-ниско и лошо състояние има два пътя – сами да се опитаме да напреднем, като станем инициатори на своето развитие. А ако не го искаме, тогава има машина, програма на природата, тласкаща ни към развитие, съгласно записаната там поредица от състояния: отношението между светлината и желанието, стоящи едно срещу друго.

От урок по статията „Предисловие към Паним Меирот”, 28.02.2011

[36593]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →