(„Получаване заради отдаване”)

Въпрос: Що за разчет е да получиш заради отдаване?

Отговор: Това не е просто – първо, трябва да се прилепиш към висшия и да съкратиш себе си. Получаването заради отдаване – това е вече голямо състояние.

Когато се свържа с друг човек, преди всичко, е необходимо да отменя своите желания, за да не ми пречат да се съединя с него. Превръщам се в чисто отдаване, в Бина (хафец-хесед). Тоест готов съм да почувствам всички негови желания и притежавам защитна сила, за да не ги използвам за напълване на своите собствени – защото вече съм съкратил своите желания. Ти сякаш ми разрешаваш да вляза в теб и да бъда там. Така прониквам в желанията на другия човек.

Ще получа такова разрешение при условие, че мога да съкратя себе си. И сега започвам изцяло да те чувствам – всички твои мисли и желания, сякаш си самият ти. Приемам ги такива, каквито са и правя разчет, доколко с моите сили и възможности мога да напълня твоите желания.

Но този разчет не е правилен! Защото правя оценка, имайки предвид своите възможности – а сега трябва да направя разчет, съобразявайки се с твоите желания. И тогава взимам твоите мисли и желания, разбирам какво искаш и изпълнявам в своите желания онези действия, които ти си искал да извършиш в своите.

Работя с моите желания, за да напълня твоите. И действието, в което по този начин създаваме нашите общи желания, се нарича „глава на парцуфа” (рош). „Главата на парцуфа” е състояние, в което аз, с цялото си сърце и разум, се намирам в теб, вътре в твоите желания и там правя разчет.

А къде се намира екранът? Той стои винаги между теб и мен, като на стража.

„Вътрешното тяло на парцуфа” (тох) е частта, в която ние се сливаме със своите общи желания и мисли. А „краят на парцуфа” (соф) е мястото, където не сме способни да се слеем, и аз съкращавам своите желания. И заедно с тях, там се намират твоите съкратени желания, които съм съкратил, защото не мога да ги удовлетворя.

Тоест духовният парцуф е степента на нашето сливане един с друг, заедно с всички разчети за възможно и невъзможно. Затова, ако няма сливане един с друг – няма духовно съществуване, няма парцуф.

От урока по „Учение за десетте Сфирот““, 17.07.2011

[48390]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато човек постигне разкриването на истинската природа и разкрие вътрешното зрение, той започва да вижда още една реалност вътре в себе си, в допълнение към тази, която е усещал преди. Той възприема тази нова реалност по-силно от сегашната и чувства, че тя определя какво се случва в реалността.

Затова той нарича тази нова реалност, която е разкрил, „висш свят”. Това е свят на сили, които му се разкриват. Тези сили, които действат вътре в неговото желание, му носят всякакви усещания и впечатления, обрисувайки различни форми и картини в него. Но той не знае как да нарече тези сили, как да ги опише и как да говори за тях.

В крайна сметка, ако той усети ново усещане, което няма никаква връзка с миналото, тогава не е ясно как да го нарече. И тогава той разкрива връзката между тези нови усещания и картините, които те проектират на най-ниския екран, който обрисува този свят за нас.

Той открива, че всяка сила, която разкрива, всяко усещане във висшия свят има свой собствен резултат на картината, която ние виждаме тук, в по-ниския свят. Така всеки обект или действие в този свят си има своя сила, която стои зад него, подкрепя го, манипулира го и го движи.

Той има само един начин да обясни висшия свят – като взима имена от по-ниския свят за тази цел. Този език се нарича „език на клоните”. Сега човек, който има усещане за висшия свят, може да говори за това, което усеща! Той има име за всяка сила, всяко духовно действие, всяка духовна субстанция според резултатите от тези сили, които те обрисуват и създават за нас в този свят.

От урок по статия от Рабаш, 22.07.2011

[48983]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос: В материалния свят знаем как да измерваме ускорението. Но как можем да го направим в своя духовен прогрес, с помощта на какво?

Отговор: Ти измерваш ускорението, определяйки своята връзка с групата. Ти с нищо друго не разполагаш. Затова една обща душа е била разбита на много души – за да имаш средства да я промениш, място за работа и за усилия, за да определиш колко далеч или близо си до тях – не просто до хората, а до техните желания да разкрият духовното, Твореца. Ти проверяваш дали си между тези желания, заедно с тях, така че в правилната връзка, в поръчителството между вас, ще разкриеш Твореца.

Затова можеш да оцениш своето духовно състояние само по отношение на желанията на своите другари – колко близо си заедно с тях до висшия свят.

Въпрос: Но къде е ускорението тук? Как може да бъде измерено?

Отговор: От ден на ден, от минута на минута ти оценяваш тази връзка. Съществува дистанция между теб и останалите и ти определяш дали се съкращава или не, с постоянна скорост или с постоянно ускорение. Ускорението е скорост, която нараства във всеки момент.

От урока по книгата „Зоар”, 22.07.2011
[48922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Започвайки от първото съкращение, Малхут започва да получава заради отдаване в степента, в която може да върне доброто на Хазяина. Естествено, тя не може да получи всичко, всичките 100%.

Но след като сама е извършила съкращението, по свой собствен избор, тя притежава силата да устои на цялата светлина на света на Безкрайността и постепенно да започне да я приема заради отдаване.

Но това никак не е лесно, защото аз разкривам наслаждението от сливането, от величието на Даващия, от моето подобие с Него, от факта, че ставам като Него. Това сливане съдържа „620 пъти” повече наслаждение.

Малхут може да издържи само на една малка част от това наслаждение и затова се нарича „много тънка линия” (кав дак меод), тънък лъч от цялата светлина. Но този малък лъч не е от светлината, която Малхут на Безкрайността е почувствала преди съкращението, защото там е била само светлината Нефеш.

Сега в тази линия тя разкрива НАРАНХАЙ (Нефеш-Руах-Нешава-Хая-Ехида) – много значително действие. Те са „620 пъти” по-големи, т.е. всичките „заповеди”, всичките и поправяния. Когато вместо да получава вътре в себе си, тя извършва действия на получаване заради отдаване във всяко от нейните поправени желания – това се нарича изпълнение на 620 заповеди, които се напълват от светлината на сливането.

Но откъде тя може да получи екран за толкова голяма светлина – за наслаждение от сливането? В крайна сметка аз получавам, мислейки, че го правя за Хазяина, но сега разкривам какво значи да бъдеш подобен на Него – какво е това необикновено наслаждение, каква височина и колко хубаво е да бъдеш слят с Него!

Това се разкрива вътре в духовния парцуф. И е ясно, че Малхут не може да получи цялата светлина на Безкрайността в тази форма.

Ако беше нужно само да получавам, без да мисля за Хазяина, тогава не би имало никакъв проблем, или дори да получа, за да дам наслаждение на Хазяина – това също е възможно. Но проблемът е, че давайки наслаждение на Него, аз самият получавам голямо допълнително наслаждение – в „620 пъти” повече от предишното, НАРАНХАЙ, вместо светлината Нефеш! И срещу това аз нямам сила да устоя.

Откъде ще получа такава сила? Затова аз се спускам все по-ниско и по-ниско във всички светове, все повече усещайки до колко е невъзможно да приема наслаждение от сливането, от величието на Твореца, и да остана в отдаване. Следователно това води до снизхождение на парцуфим и световете.

Това не е, защото не мога да получа наслаждението, което напълва Малхут на света на Безкрайността. А тук е било включено още едно голямо наслаждение, което не и е било разкрито там – наслаждението от сливането, от обединението. И ако тя също би отговорила, тогава огромна сила на взаимна любов би се разкрила между тях.

Но тя не може да почувства подобно наслаждение, докато е в отдаване. Затова сега тя се спуска и непрекъснато проверя до колко е неспособна на такова отдаване. В това лежи същността на спускането на световете и парцуфим, които са били родени по време на спускането на Малхут на света на Безкрайността до този свят. Тоест това е осъзнаването до колко огромно е величието на Твореца, величието от сливането с Него – в „620 пъти” повече отколкото е способна да понесе.

Аз мога да получа заради отдаване своето собствено наслаждение от напълването от светлината. Но аз не мога да приема заради отдаване наслаждението, което се е разкрило в следствие на това, че съм върнал наслаждението на Хазяина – това е сливането, любовта и светлината, която се ражда, провира се между нас като жарка любов, следствието на моя ответ.

Заради това наслаждение аз не мога да направя екран и напълно да отблъсна светлината, а само малки части от нея, само доколкото мога, за да се прилепя към Него…

Това означава, че наслаждението от отдаването също се връща към Твореца.

От урока по статията „Въведение в науката кабала” (Птиха), 19.07.2011
[48699]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Групата работи по същия начин като всеки един човек, използвайки „чудесната сила” на светлината (сгула). Затова тя трябва да слуша указанията на наставника и да ги изпълнява вътре в себе си. Но най-важното е обединението и съединението, „кръгът”, който създават другарите помежду си. Там те всички са равни, никой не е голям или малък нито по отношение на някакви определени качества, нито по преимущество един пред друг.

Малкият и големият, начинаещият и ветеранът са равни. Групата трябва напълно да бъде равна и хомогена. Тя трябва да се стреми към обединение и поръчителство.

Когато преодолеят всички проблеми и трудности и желаят да изградят себе си в такава форма, че наистина да почувстват възвърналото се свойството отдаване, то тази връзка се нарича Шхина, общото желание, възникващо от чужди, отделени части, желаещи да се съединят. В степента на тяхното желание и потребност за съединение, те притеглят към себе си светлината, възвръщаща към източника.

След това към тях идва светлината АБ-САГ и изяснява и поправя техните желания. Така те напредват, докато не видят, че започват практически да изграждат духовен съсъд вътре в групата. Малхут на света Ацилут е между тях в това общо желание, което изграждат чрез общото отдаване един на друг. Този съсъд се изпълва със свойството отдаване и неговото напълване, което се нарича висша светлина или Творец, се възцарява между тях.

Тази работа е лична за всеки човек и обща за цялата група. А така също и за цялото човечество, което влиза в това състояние против своето желание. На него само му липсва изначалната искра, която се пробужда в сърцето и която притегля човек към себе си – той просто е подтикнат от страданията.

Ние трябва да станем тази съблазняваща искра за тях. Още повече, общественото мнение ще изясни много бързо основните принципи на този път и ще напредне. Нашата задача е да осигурим на човечеството метода на поправяне, преди то да е готово да направи стъпка напред. До сега проблемът беше, че те напредват по-бързо отколкото ние можем да ги обезпечим с този метод.

Ние си мислим, че напредваме, докато всички останали остават някъде отзад, но това не е така. Те всъщност напредват много бързо и са готови да приемат метода на поправяне от нас. Ние закъсняваме с обръщението към тях. Това е голям проблем и ние наистина трябва да побързаме.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 18.07.2011
[48445]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако човек не се стреми да напълни себе си егоистично, ако той не чака Светлината да дойде и да го напълни без никаква подготовка, а разбира, че Светлината – това е усещане вътре в желанието, то такъв човек, искащ да промени себе си, се нарича мъдрец.

Той разбира, че му е дадено да опита само първоначално, малко впечатление. А всички други явления той ще усети само при условие, че развие своето желание според четирите стадия на Директната светлина. Там, в последната фаза на развитие на желанието, той ще почувства, че отдава и в съответствие с това ще опита живота в отдаване, наречен Висша Светлина.

Така че, мъдрец е този, който вижда „новороденото”, новото състояние, което е било родено. С неговите действия и с помощта на Светлината, влияеща му, той достига до такива дълбоки промени в своето желание, че от получаване, от желанието да се наслади, преминава към желанието за отдаване и усещането на любовта, която е живот.

Неговото желание се променя и той започва да усеща себе си да се приближава по-близо до действието на отдаване, което първоначално го отблъсква. Първо, той насила се заставя да действа. И благодарение на това, че е положил усилия, привличайки върху себе си влиянието на Светлината, той идва до момента, когато действително започва да желае да отдава.

Това е чудото на Светлината. Тя действа в отговор на нашите усилия, дори без нашето първоначално желание и го променя. По този начин, желанието преминава през качествени етапи на развитие и става ново желание.

Човекът, който е мъдър дотолкова, че може да види „новороденото”, тоест зараждащото се в него ново желание, нуждата от отдаване, полага усилия и разбира, че работи срещу постоянната Светлина, „Добра и даряваща добро”. Той използва Поправящата светлина. По този начин той преминава от едно състояние на следващо, степен след степен, и достига до Светлината на живота.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 18.07.2011

[48438]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение (К. Бангел, вестникът Die Zeit): „Нито един политик, дори опозицията, вече не защитава идеята за обединена Европа, не говори за нейното бъдеще. Ще им се наложи да се примирят с това, че скоро европейците ще съставляват едва малка част от населението на Земята, а проблемите на световната икономика ще се решават само на над-национално ниво.

Европейският съюз е единствената възможност за европейците да задържат статуса си на силен играч, за да имат възможност да участват в гласуванията. По данни от проучвания, новото поколение по-добре осъзнава ролята на Европа от предишните. Остава да се надяваме само на новото поколение политици.”

Реплика: Новото поколение се ражда вече със зачатъци на интегрално възприемане на света, на неговите връзки и взаимозависимости. То е по-способно да разбира силата на съюзите между страните и народите. Ако политиците бяха добавили към изучаването в обединена Европа интегралното възпитание на новите поколения европейци, то днес щяха да получат ново поколение, което мисли само в категориите на ЕС – като за единство, като за цялостна общност.

Разпадането на ЕС ще се превърне в край на Европа, защото цялата Природа ни води към обединение и всяко движение „срещу” е пагубно – на първо мяст за онези, които го предизвикват.

[49000]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Нашият път е съпроводен с развитие на желанието за наслаждаване. Всички заедно се намираме в това единно желание. В него са заложени четирите степени на разпространение на светлината, световете, парцуфим, стъпала… Всичко е вътре.

С други думи – това желание е съставно. Точно така е изградено и нашето тяло от различни органи и части.

Сред частите на желанието едни са развити повече, а други по-малко. От друга страна, те се различават по своята ”дебелина”, което се нарича авиют. Освен това, някои от тях по своето възприятие се намират по-близо до получаването, а други – до отдаването. Има и други градации. По такъв начин, ако разделим това голямо желание на съставни части, то всяка ще се окаже особена по своите детайли и съставки.

Сред тях има и чисти, по-малко егоистични части, които се пробуждат да посрещнат светлината по-рано от другите, защото са близо до нея. Те първи се устремяват към отдаване. Тези части са нашите другари от цял свят. Те имат устрем към отдаването, към светлината, към търсенето на причината на битието. Те искат свобода. А свобода от живота в този свят се проявява преди всичко във въпроса: Защо живея? Какво ми дава този живот? Каква е ползата?

Този въпрос е породен от проблемите и страданията. Но след това, в търсенето на причините, аз се устремявам към самата същност на живота. На мен вече не ми е до проблеми и страдания – какво да правя с тях. За мен сега е важно да се добера до тайната на живота.

Това означава, че съм се събудил и искам да се отърва от обичайната инерция, от регулярното преследване на егоистичните напълвания. Аз не мога повече като роб да служа на своето желание за наслаждаване. За мен това е смърт. Ден след ден ми се налага да влача, своето ”магаре”, да го храня и да го поя, докато то не умре. И тогава аз, верният му служител, ще умра заедно с него. Ето, хората, които започват да разбират, че това не е живот, а е смърт – те напредват. Ако ”магарето” иска да яде – нахрани го, нека то те тегли, а не ти него. В този живот, докато храниш своеро магаре, ти имаш възможност да го яхнеш и да достигнеш целта. Ако не го влачиш на раменете си, а го яздиш – това означава, чи ти си човек. Такъв е първият етап на освобождението от ангела на смъртта – от непрекъсната грижа за едното материално съществуване. Ако ти се грижиш за него да намериш решение – това вече е друга работа, това е то животът. Всъщност, по същество ти държиш курс към Източника на живота.

От урока по статията «Свобода на волята», 08.07.2011

[47554]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Човек не може да се успокои, ако се намира в състояние на ”сблъсък с обкръжаващата и вътрешната светлина”. Защото външната форма на пряката връзка на наслаждението и желанието, от които той не е могъл да построи своя парцуф, своето ”лице” (паним), отношението към Твореца – сега му показва доколко не е изпълнил това, което е искал Стопанинът от него.

Това, че той малко е получил заради отдаване, съвсем не е удовлетворило целта на творението. Защото целта на творението от страна на Стопанина е било да го наслади целия и да го напълни с всякакви наслаждения.

А от това, че малко е получил – той успява да усети любовта, отношението на Стопанина. Защото благодарение на това е станал малко подобен на Него, както е казано: ”По твоите действия ще Те познаем.” И сега, в крайна сметка, той усеща колко силно Стопанинът го обича.

В него възниква допълнителна, огромна слабост от това, че не е изпълнил докрай действието, до съвършенство. Защото, ако не се е слял със Стопанина, то би могъл да каже: Той не ми даде много и аз Му върнах малко, сега сме квит. Сякаш съм се разплатил с Него за всичко, което съм получил и повече не искам да получавам, запазвайки достойнството си.

Колкото получавам, толкова му плащам, и тогава се чувствам равен Нему и мога да се гордея със себе си. Но не се получи така, както се надяваше моето желание за наслаждение… Защото проблемът е в това, че аз разкривам там вътре в този парцуф сливането с Твореца, и в него усещам свойството Му – абсолютна любов, връзка без всякакви условия, добро отношение и към лошото, и към доброто, независимо от състоянието на човека!

След това разкриване, което аз правя вътре в своя парцуф, узнавайки, че Творецът се отнася към мен без всякакви сметки, не мога да се съглася да остана в състояние, в което съм получил малко от Твореца и се задържам там, мислейки, че съм удовлетворен и Творецът е удовлетворен.

Сега усещам, че Творецът не може да се удовлетвори с това – такава огромна Негова любов разкривам. И това ме принуждава да оставя сегашното си състояние и да го призная за съвършено неудачно, на 100%. Трябва да поправя тази, като че ли ”грешка”.

Това неголямо получаване ми е разкрило, доколко Стопанинът е над всички сметки: ти на мен, аз на теб, и не обръща внимание на това, колко всеки от нас е получил и колко е върнал. В светлината НАРАНХАЙ, която се е спуснала от ”пе” в ”табур” на парцуфа, творението постига нова връзка с Твореца.

И сега аз започвам да работя над тази нова връзка. Когато излизам от това състояние и отново се обръщам към светлината на Безкрайността, в мен вече се появява допълнително усложнение – отнасям се към Стопанина, разбирайки много повече отношението Му към себе си. И затова, от една страна, приемам по-малко светлина от предишната – светлината Нефеш, спускаща се в стадий 3 (гимел). И това е много по-малко, отколкото е била на стадий 4 (далет).

Но от друга страна аз разкривам в това много по-дълбоко качество – светлината Руах от страна на Стопанина, това е отношението Му на особена любов, повече. отколкото съм усещала в Галгалта. Това отношение вече е на растително, а не на неживо ниво. Между мен и Стопанина възникват такива чувства, в които има движение, развитие.

Ако това преди са били формални отношения, когато просто съм получавал всичко от Стопанина, то сега те са повече от ”сърдечни”.

От всичко това ни става по-ясна причината за сблъсъка на вътрешната и отразената светлина, ударът на светлината в екрана, изтъняването му и всичко, което се случва в парцуфа.

Трябва да се обмисля това, да се обърква, да се анализира, да се обсъжда със самите себе си. И не за да се разбере механиката, а в резултат на това ровене и изясняване, човек се разбира с желанията си. Тази е работа – е и молитва, защото той иска да разбере и да се доближи до това с действия.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 20.07.2011

[48909]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Обикновено ние правим много разпространена грешка като си мислим, че трябва да разкрием самия Творец. Ние чакаме „Кога най-после ще се разкрие Той?!”. Сякаш най-важното нещо е Той да се появи.

Но това никога няма да се случи. Това, което трябва да се появи, е точно съкращението, желанието ни да Го скрием от нашето желание за наслаждение, от нашето разбиране, за да имаме възможност да работим с Него само при условие, че Му даваме наслаждение в замяна.

Тогава скриването, стремежът за истинско отдаване, наречен „лишма”, става нашият съсъд. Вътре в това скриване ние ще можем да изградим образа на Даващия и да разберем какво е отдаване. Защото ние ще се стремим само към отдаване, без никаква друга одежда на наслаждение в нашите желания, и по този начин ще започнем наистина да постигаме какво означава духовно.

Всеки човек би искал да разкрие Твореца в дълбината на изгнанието. Но проблемът е как да помолим единствено за Неговото скриване, докато ние сме в изгнание, как самите ние да запазим скриването и да го издигнем. Всички нива на издигане са отделени едно от друго чрез това, доколко ние желаем и можем да се сдържаме, да се удържим от разкриване и да се разкрием само заради отдаване.

И вътре в това отношение към висшия, нашето желание да Го скрием, ние изграждаме Неговия образ. Величието на Твореца, което се ражда в нас чрез това скриване, ни позволява да Го оценим  и да започнем да усещаме Неговата форма. Тоест формата на Твореца се определя от формата на важността, която можем да Му придадем.

Това обяснение не е просто за разбиране, но то непосредствено говори за връзката между творението и Твореца в духовния свят…

От урок по статия от книгата „Шамати”, 21.07.2011

[48823]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→