Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Главното това е – работата над Тора и заповедите

Човекът е длъжен да се стреми към възнаграждение за изпълнените заповеди (изпълнение на поправянето). Тоест, изпълнявайки заповедите (поправянето), той (задължен е да го желае) се удостоява със сливане с Даващия ги (както е казано: “Възнаграждението за изпълняващия заповедите е – познанието на даващия ги“).

Баал аСулам. Шамати. Статия 227. “Възнаграждението за изпълнението на заповедта това е – самата заповед“.

Само ако човек е способен да изпълни действието с намерение заради отдаване (заради благото на другия) – това действие може да се нарече заповед.

Рабаш. Шлавей Сулам. Статия 32 1984-85 г. “Награда за получаващия”.

Основната част при работата с Тора и заповедите (поправянето на егоизма чрез висшата светлина) се започва след като се удостои човек с възвръщането от любов (действия, произтичащи от любовта към другите). Защото само тогава на него му е възможно да се занимава с Тора и заповедите с любов и трепет, както и им е заповядано.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС, п.133.

[29638]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Заповеди

Заповедта се явява тайното кли (същността на постижението). И в него се облича светлината, т.е. името (проявлението) на Творецът, отнасящо се до тази заповед (поправяне), както е казано: “Заповедта е свещта (отразената светлина “ор хозер“), а Тора е светлината (пряката светлина “ор яшар“).

Баал а-Сулам. Предисловие към книгата “Устата на мъдрите”.

Във всяка от 613-те заповеди има частичка светлина, съответстваща на тази степен и на определен орган на душата (светлината) и тялото (желанието). Изпълнявайки заповедта (поправяйки своето желание), човек притегля (в поправеното желание) съответната (за това желание) светлина, и това (напълването със светлина, разкриването на Твореца) се нарича “вътрешен аспект на заповедта“

Рабаш. Шлавей Сулам. Значение на молитвата за обществото. Статия 7, 1985-86 г.

Всичките 620 имена (613-те заповеди на Тора и 7-те заповеди на мъдреците) – това са всъщност 5-те части на душата, НаРаНХаЙ, защото съсъдът НаРаНХаЙ – това са 620-те заповеди, светлината НаРаНХаЙ  е светлината на Тора, находяща се във всяка заповед. Получава се, че Тора и душата – са едно и също.

Баал а-Сулам. Писмо 17.

[29487]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Тора

А Тора – това е простата светлина, разпространяваща се от същността на Твореца.

Баал аСулам. Предисловие към книгата “Устата на мъдрият”.

Тора – това са всички имена на Твореца, които се отнасят за творението.

Баал аСулам. Съзидаващият разум.

Думата Тора – от думата указание (инструкция), и от думата огледало (отражение, изображение) и видение, т.е. тя обозначава съвършеното постижение, което не изчезва след изговарянето (появяването).

Баал аСулам. Письмо 11.

[29325]

Filed under: Баал Сулам, Заповеди, Кабалистични източници, Тора - No Comments→

Онези части на създаденото от Твореца желание, които са способни да се пробудят духовно, се наричат Исраел. А тези, които засега не могат да се пробудят, се наричат „народи на света”.

Такива части има вътре във всеки човек – съгласно неговото желание. Науката кабала се занимава не с телата, а само с човешките желания.

И всеки човек, в който се появи желание към духовното, се нарича Исраел. А когато това желание изчезне, изгасне и се скрие между неговите егоистични желания – той незабавно започва да се числи към „народите на света”. Така е с всеки от нас.

А егоистичните желания, така наречените „народи на света”, също се делят на 2 части: „праведници” и „вредители” – тоест, едните искат да навредят на ближния, а другите получават желаното, но не за чужда сметка.

Така всички желания се делят на тези 4 групи:

* Егоистичните желания, наричани „народи на света” са : такива, които вредят и безвредни

* Желанията, склонни към „отдаване”, наречени Исраел са: предани на отдаването или не.

Ако човек се занимава с кабала, той поставя целия свят на везната, клоняща към добрата страна, защото със своите занимания привлича висшата светлина, от което светът на егоизма става по-добър. Но, ако той се занимава с обичайната (открита) Тора, само с физическото изпълняване на заповедите, той увеличава страданията на света (поставя света на везната, клоняща към страната на вината).

Междинно състояние не съществува. Затова всеки, който е свързан с Тора, е задължен да премине към изучаване на кабала! Иначе, той вреди на света.

За това разказва книгата „Зоар”, а Баал аСулам само ни обяснява нейните думи.

Цялата система е устроена така, че ако хората се занимават единствено с материалното изпълняване на заповедите, без да изучават кабала, всички останали части на душата, които нямат отношение към духовната работа, а само към егоистичното желание, набират по-голяма сила и усещат повече възможности да реализират своето его.

Тоест хората, занимаващи се само с материалното изпълняване, предизвикват цялото зло, което после се разкрива в другите три части на душите.

А душите, отнасящи се към трите долни части, не притежават никаква свобода на волята – да бъдат добри или лоши. Избор имат само онези, които се занимават с Тора – те могат да склонят света към доброто или към злото. И най-горната група, която се занимава с „вътрешната Тора”, тоест с кабала – също няма много голям избор, ако правят всичко, което зависи от тях!

Право на избор имат само занимаващите се изключително и само с „вътрешната Тора” – те са най-проблемната част. Всичко зависи от това, ще започнат ли да се занимават с кабала и в каква степен.

Тези, които могат да се занимават с нея, а не го правят – безусловно нанасят вреда на света. Но онези, които се занимават, макар и не с пълна сила – не вредят, а носят по-голяма или по-малка полза. В това е голямата разлика!

Ако всички хора, които имат някаква връзка с духовното, макар и в малка степен се занимаваха с кабала – в света нямаше да има никакво зло! Нито кризи, нито някакви проблеми. В това е ключа към успеха, повече нищо не е необходимо да се поправя – нито в банковата система, нито в екологията. И нищо друго няма да помогне срещу всички наши беди.

Ще помогне само едно – всички, които са свързани с Тора, трябва да се занимават именно с вътрешната Тора, вместо с външната. Тогава целият свят ще отиде към доброто, всички хора ще чувстват вътре в себе си желание да постъпват добре.

Такъв извод прави книгата „Зоар” и кабалистите за всички следващи поколения.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар””, 05.12.2010

[28799]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Въпрос от Севиля, Испания: Необходимо ли е да се прави обрязване на физическо ниво, за да се почувства такова вътрешно духовно намерение и ограничава ли се човек в духовното от това, че не изпълнява съответстващите материални действия?

Отговор: Аз вече толкова пъти обяснявах, че физическите действия нищо не определят в духовното. Всички изяснявания и всички поправяния се реализират в отношенията между хората.

Всичко има две поправяния:

1) ”отдаване заради отдаването” или ”Не прави на другия това, което сам ненавиждаш”.

2) ”получаване заради отдаването” или ”Възлюби ближния, като самия себе си”.

С първото поправяне достигаме свойството Бина, отдаване (”хафец-хесед”), а с второто поправяне достигаме свойството Кетер, Твореца. Това са двата етапа на поправяне, за които говори цялата Тора.

Съгласно с тези поправяния има 613 ”съвети и указания на Тора” (”ейтин” и ”пкудин”) – всичко това са действия по поправянето на желанието. И когато става дума за обрязването (брит мила) – се има в предвид вида поправяне на желанието, за забраната да го използват по-нататък от сфирата Есод, от която и се изпълнява това поправяне.

А никаква физическа операция няма да помогне на човека да стане свят/ отдаващ. Ние трябва да мислим за вътрешното/ духовното поправяне. Но всеки човек, съгласно произхода си може да съблюдава своите традиции.

Баал Сулам, като описва поправеното общество на бъдещето в статията ”Последното поколение”, казва, че всеки може да остане в своята религия – това не пречи духовното постижение.

Въпреки че традициите на юдаизма се различават от другите традиции с това, че отразяват истинските духовни закони, но тяхното външно изпълняване никак не помага да се поправи душата. Това е само обичай, приет да се изпълни в този свят като култура на народа.

От урока по ”Бейт Шаар а-Каванот”, 28.11.2010

[27964]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Когато се говори за „заповеди”, се има предвид желанията, които ме свързват с другите хора.

В мен има 613 (ТАРЯГ) такива желания, свързващи ме с всички. Аз трябва да ги поправя с помощта на светлината, връщаща към източника (който се нарича „Тора”).

Ако не работя над свързването с ближния – нямам какво да поправям. Сам, човекът няма как да отиде при Твореца – той няма нищо, освен духовната искра и животинските желания, които не трябва да поправя.

Ако искаш да се поправяш, ти трябва да покажеш мястото на разрива, разбитото място – а ти нямаш такова! Един не може да се разбие, нужни са минимум двама.

Затова, всичките 613 желания, които поправяме чрез светлината, връщаща към източника, е всъщност поправяне на нашите разбити връзки с останалите.

А светлината, която е изпълвала свързващото пространство между нас и е поддържала нашата връзка, е изчезнала. И сега, ние трябва да я привлечем обратно и да я  върнем на мястото. А когато светлината идва, тя първо поправя  мястото на нашата връзка, а след това го изпълва.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 21.11.2010

[27200]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Въпрос: Какво са „забранителните заповеди” и „изпълнителните заповеди”, за които се говори в „Зоар”, и по какво се различава тяхното поправяне?

Отговор: Забранителните заповеди означават „не прави”, тоест ти трябва да се въздържиш от използването на своето конкретно желание за наслаждение.

Тъй като става дума за егоистично желание, което човек се стреми да използва, за да получи наслаждение, противоположно на това желание. И ако срещу желанието няма наслаждение, тогава аз не усещам  това желание, макар то да се намира в мен.

Но ние говорим за пробуждащи се в нас  желания, срещу които съществуват светлини, носещи наслаждения. Ние трябва по някакъв начин да се въздържим от използването на тези желания, да ги отделим, „да ги замразим”. Това се нарича „забранителни заповеди”.

За тази цел, аз трябва да задействам много сили. Но какви сили? Защото, да не използвам  желанието не означава, че имам контрол над себе си. В материалния свят, аз искам да използвам желанието, но се удрям по ръцете, за да не се докосвам до него.

А в духовния свят не мога да направя това. Трябва да представя по-висока ценност, значимост срещу своето желание, за да не го използвам.

Тъй като в духовното, прегрешението се определя от това, дали искам  да използвам желанието или не. Трябва да стигна до такова състояние, в което имам желание и според желанието, бих искал да го използвам, а според значимостта и ценностната система, аз не искам това, тъй като няма да доставя удоволствие на Твореца, а напротив – ще се отдалеча от Него.

Излиза, че аз имам  желание, а срещу него – поправяне. Трябва да работя над това поправяне, а не просто да се контролирам, за да не използвам желанието, както е в този свят. Трябва да работя над самото желание, за да има екран над него, тоест значимост от това, че не работя с него на нивото на  желанието.

Затова,  цялата ни работа над желанията се намира в ценностната система – доколко важен е в моите очи Творецът и целта – да бъда подобен по свойства на Него. Тогава, аз мога да се въздържа от използване на желанията – това са именно „забранителните заповеди”.

Това е огромна работа над всяко желание – да развиеш срещу него значимост, за да не го използваш. Тогава важността на Твореца, в моите очи, превишава използването на желанието и му се противопоставя. Това са забранителните заповеди.

След което има по-напреднал етап, когато вече мога да използвам желанията, за да доставя удоволствие на Твореца. Аз вземам тези желания и ги разкривам. Над тях, в мен вече има няколко екрана и съкращаване, за да не работя с тях, екран на «отдаване заради отдаване», и екран на «получаване заради отдаване».

Тогава аз работя с тези желания, за да доставя  удоволствие на Твореца. Това се нарича „изпълнителни заповеди”.

От урок по книгата «Зоар», 18.11.2010

[26952]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди, Зоар - No Comments→

Въпрос: Защо започваме духовна работа в Тора и заповедите с егоистично намерение ло-лишма?

Отговор: Нашият материал е злото начало. За него е казано: «Създадох злото начало и създадох Тора за подправка». Излиза, че на злото начало е нанесена някаква подправка, едва ли не като крем.

Тора носи обкръжаващата светлина (ор макиф), която «облицова» нашия материал и го възвръща към Източника. С други думи, Тора – това е светлината, поправяща намерението и преориентираща го от «собствена полза» на «благо за ближния».

«Злото начало» е желание, обърнато към злото, т.е. към лична изгода. Идва светлината и го превръща в «добро начало» – в желание, устремено към доброто, към полза за другите.

И излиза, че Тора е «подправка». В края на краищата тя добавя «най-дребното» – подправя желанието с правилно намерение. По-рано ти си го използвал за зло, а сега за благо.

Е, а заповедите – това са действия, посредством които ти реализираш целта, за да може цялото твое желание да бъде подобно на Твореца.

В тебе се развива верига от действия, следващи на малки порции една след друга. Ти ги осъществяваш, за да могат в крайна сметка всички твои желания да бъдат устремени към отдаване. По този начин ти осъществяваш «заповедите», т.е. повелите на Твореца – поправяне в себе си.

 От урока по статия на Рабаш, 04.11.2010

[25876]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Да изпълниш заповед може само, ако отначало си ненавиждал, а после си се поправил, чрез светлината, възвръщаща към източника, която може да се привлече само посредством изучението на кабала, в група и в правилно обкръжение, при постигане на поръчителство.

Тогава се счита, че съм изпълнил заповед и може дори  не една, а  всичките – и съм постигнал  личния  край на поправянето.

Но затова е необходимо да се изпълнят условията: да се действа за обединение, в правилно обкръжение, да се впечатлявам от обкръжението, а не да правя, каквото на мен  ми дойде наум.

Аз всеки път избирам все по-добро обкръжение, което ми внушава своите ценности, и ги реализирам като свои собствени. Тоест, аз отменям себе си  пред тяхното мнение и искам да се включа към тях – към самата система от духовни принципи, които те следват, а не просто към хората.

И тогава всички ние ще действаме в едно общо направление и ще реализираме един принцип и това ще бъде нашата молитва (МА”Н), на която ще получим МА”Д, светлината на поправянето, и ще установим контакт с духовното.

Това ще бъде контакт от нашето общо съединение –  във всеки поотделно не може да има духовното. Духовното се усеща само вътре във връзката, в Твореца – в силата, съединяваща душите.

Затова, аз не мога да получа своята духовна част от групата, и да ги оставя, да си тръгнат вкъщи със своята духовна “част”.

Аз през цялото време оставам вътре в обединението, и единствено все повече и повече влагам себе си в него. Там аз и откривам духовния свят.

А ако за миг изведнъж помисля само за себе си, отделяйки се от останалите, то отново се връщам към усещането само на този свят, както и сега.

Защо сега не чувствам нищо повече? – защото нямам връзка с другите. Само, когато я постигна,аз усещам духовното, а изключа ли се – усещам материалното.

От урока по статията “Науката кабала и нейната същност”, 17.10.2010

[23946]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение - No Comments→

Баал Сулам. Статията „Науката кабала и нейната същност”. Казано е: „Заповедта е свещта, а Тора – светлината”. Както човекът, който има свещи, но няма огън да ги запали и затова седи на тъмно, така онзи, който има заповедите (действията), но няма Тора (светлина), седи на тъмно, защото Тора е светлината, осветяваща тъмнината на желанията.

Има хора, които извършват много действия и си мислят, че те са правилни. Тоест, че тези действия ги приближават към по-голямо духовно възнаграждение. Но за съжаление, всичко това не е така.

Човек прави равносметка на своя живот, мислейки си, че е извършил много добри дела, изпълнил е много желания на Твореца (заповедите), изучил е Тора, научил е наизуст много свещени текстове, изпълнил е всички предписания. И накрая разкрива, че всъщност нищо не е направил, зашото „заповед без намерение е като тяло без душа”

Излиза, че всички тези физически действия не водят до никакъв положителен резулт в живота му.

Животът е отминал и той напразно се е старал и страдал. Ще му се наложи отново да се върне в тази реалност – да се роди, отново да израстне от пеленаче с надеждата, че в следващото превъплъщение ще успее да постигне нещо.

Така напредваме от поколение в поколение, от живот в живот, все същите души – докато не постигнем своята правилна реализация. Защото смисълът на живота не е в изпълняването на определени физически действия, а в поправянето на нашата природа.

Заповедта е поправянето на егоистичното желание на намерение за отдаване. Изхождайки от това определение, трябва да разбера: поправил ли съм поне едно желание, възстановил ли съм единението с другите?

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 17.10.2010 г.

[23950]

Filed under: Ежедневен урок, Заповеди, Тора - No Comments→

Въпрос: Как да осъществим правилно съединяване помежду си? Тук необходими ли са чисто духовни действия?

Отговор: Не, необходимо ни е да изпълним всевъзможни действия, насочени към съединяването в този свят: в групата, в разпространението.

Нужно е в света да се установи нов подход за възпитаването на децата и възрастните, в отношенията между хората, за да служат всички наши отношения за духовното извисяване, за разкриването на Твореца в нас.

Всички тези действия се наричат заповеди. Ние сме длъжни да ги изпълняваме, за да поправим нашето егоистично желание, докато в него не се разкрие Творецът в цялата си сила.

Разбитите желания, цялата взаимна ненавист се наричат ”анти-заповеди”, анти-Творец. Ако поправям ненавистта на любов, означава, че изпълнявам заповедите – действия, които ни свързват.

А формите, разкриващи връзките, които показват как всяко желание трябва да се съединява с другите, се възприемат от мен като образ на Твореца.

Тоест Творецът – това е правилната връзка между нас! Ние Го усещаме като правилно свързващата мрежа, съединяваща ни и включваща Го в тази система.

Всичко това и се нарича Творец – това състояние трябва да достигна и затова Той така и се нарича ”Бо-ре” (ела и виж).

Това включва и физически действия: работата в групата, събрания на другарите, конгреси, съвместно учене – но след всички тези външни действия е необходима вътрешна работа, истинско вътрешно поправяне, поправяне на душата. Нали Творецът иска поправяне на сърцето.

И тези действия се наричат ”материални заповеди”, въпреки че не се изпълняват от ръцете или от краката. Тези духовни действия аз мога да изпълня само ако имам светлината, връщаща към източника.

Аз не правя това сам! Всички заедно: Аз, Групата и Творецът – трите правим всевъзможни превръщания. Само заедно! Нито едно поправяне не може да се направи със собствени сили. Необходимо е съчетаване на всичките три компонента.

От урока по статията ”Науката кабала и нейната същност”, 17.10.2010

[23938]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Въпрос: Получава се, че всеки от нас през цялото време ”пробива дупка в общата лодка”, но трябва ли да повишим своята чувствителност, за да разберем това?

Отговор: Когато започваме с тази работа, разкриваме ”613” действия (заповеди), грешки (шгагот) и престъпления (едонт), именно относно поръчителството. Наистина, става дума за ”заповяданото” на нас действие, което сме способни да изпълним!

Това е единственото свободно действие, затова то се нарича ”една заповед”, само че се състои от много съставящи (Г”Е, АХА”П, всички нива на желанието), вследствие на постепенното поправяне на желанието ”за поръчителство”.

Всичко това се реализира през едно мъничко отверстие в прохода, в който се изпълняват всички заповеди. Това е подобно на процеса на раждане – преходът от майката през тесния проход за този свят.

Когато се опитвам да съм в поръчителство, да съм в любов към ближния – там, в това намерение, аз разкривам моя висш свят.

Затова е казано, че ”краят на действието е в началния замисъл”, тоест аз през цялото време трябва да бъда в едно намерение. Всички мои действия трябва да са заради любовта към ближния и любовта към Твореца.

Самото действие не е важно – важно е намерението, което аз мога да добавя към него. Както е казано, че за Твореца не е важно как колят добитъка (нашия егоизъм), а е важно намерението.

Затова само спрямо намерението, а не спрямо самите действия, ние оценяваме дали правим грешки и престъпления или изпълняваме заповеди и поправяния. Творецът не Го вълнуват твоите действия – за Него е важно, че ти имаш намерение ”чрез тях” да постигнеш.

Затова ако ти започнеш да добавяш намерението ”заради отдаване”, намерението ”за поръчителство”, то всички твои действия в живота стават свободни!

Всичките 360 градуса, на които действаш, се превръщат в една огромна тръба, водеща във висшия свят!

Целият този свят се превръща в твой проводник за духовното, а не е началната тесничка тръбичка. Тя се разширява за сметка на светлината хасадим, която е ”свойството отдаване и любов”.

И тогава не е важно какво ще правиш ти – дали работиш на полето или в учреждение. Ако правиш това с намерение ”заради отдаване”, цялата твоя работа е сякаш работа в Храм.

С това откриваме съвършено друго отношение към действието, към отдаването. И главното е, че съгласно това, ние проверяваме дали то ще бъде грешка или престъпление не по самото действие, а по намерението: за поръчителство, за любов и за отдаване към ближния.

Така се определя в какво си грешник и в какво си праведник – всичко съгласно твоето намерение.

Хората смятат, че всичко се оценява съгласно действието, но в духовното всичко се определя само от намерението. Затова е казано: ”Мнението на Тора е обратно на мнението на притежателя”.

От урока по статията „Любов към Твореца и към творенията”, 12.10.2010

[23343]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Молитва, Намерение, Поръчителство - No Comments→

Въпрос: Защо всички помнят за 613-те заповеди, но забравят, че над всичко има една единствена заповед – любовта?

Отговор: Съществува само една заповед – това е напътствието да достигнем любов към ближния. Защото с това, ние подготвяме съсъда на душата за напълване със светлина и единение с Твореца.

“Възлюби ближния, като самия себе си” – това означава обединяване на всички противоположни и ненавиждани от теб желания в едно, и така, да достигнеш сила, позволяваща разкриването на Твореца и съединяването с Него. С това, ние преодоляваме цялата разделяща ни  с Него пропаст.

Заповедта за любов, се разделя на две части: “завръщане в трепета” (нивото бина) и “завръщане с любовта” (нивото кетер). На всички мои мисли и желания аз съм длъжен да направя тези две поправяния, едно след друго.

Първото поправяне е да престана да ненавиждам ближния! Защото поначало аз го ненавиждам. И поправяйки ненавистта, аз изминавам половината път – от отрицателното състояние, от ненавистта, достигам неутрално състояние, нула.

Това е степента (свойството ГАР де-Бина), на която аз нищо не искам за себе си, повдигайки се над всички свои огромни егоистични желания.

Аз не искам да причиня никакво зло на ближния! Макар, че на мен ми се разкрива, че аз съвършено безнаказано мога да му взема всичко и да го унищожа, но аз нищо не искам, само никого да не засегна.

После, с тази степен (степента ГАР де-Бина), аз се издигам към степента на любовта и поправям своите желания до ниво отдаване (ЗАТ де-Бина). ЗАТ де-Бина – това е матката на духовния парцуф, и затова аз желая да отдавам на всички и да напълня всички. Така, аз от ненавист, достигам любов.

И в крайна сметка се получава, че съществува само една заповед – на любовта, която ние достигаме с две стъпки. Защото поначало, ние сме противоположни на любовта, и преди всичко трябва да достигнем неутрално състояние – а след това вече, да се издигнем към любовта.

613-те заповеди, това е поправяне на единственото желание да се насладя, което има много свойства и затова изисква различни поправяния, но всички те са за това, да достигна любовта. Но аз през цялото време трябва да мисля за тази крайна цел, иначе няма да привлека върху себе си светлината, възвръщаща към източника.

Затова, през цялото време трябва да мисля за крайното, поправено състояние, където Аз, поправящата ме светлина и Творецът (Исраел, Тора и Творецът) – сме едно цяло.

Струва ми се, защо аз сега трябва да мисля за Твореца, Той е толкова далече от мен – нека отначало да приведа в порядък моите отношения с човечеството?!

Но ние няма да успеем нищо да поправим в обществото, докато не привлечем светлината, възвръщаща към източника. Именно тя трябва да направи поправянето, а светлината на поправянето – това е Твореца, и не трябва да забравяме за Него.

Затова, във всички “613” поправяния, винаги трябва да присъства мисълта за “любовта към ближния”, за главната заповед: любов към Твореца. Без нея ние не привличаме обкръжаващата светлина и нищо не поправяме, не съединяваме.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22637]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

От произведенията на кабалистите узнаваме, че всичко, подготвено за нас, е това разбиване, което трябва да поправим.

Затова има само една заповед – поправяне на разбиването, тоест възстановяване връзката между душите, които са длъжни да се съединят отново в една душа.

Но тъй като общата душа и нейните части, всяка душа поотделно се е разбила на много части ни се струва, като че ли ни предстоят различни многобройни действия. Но всички те, всъщност, представляват едно и също действие – съединяване.

Отначало ни е нужно да намалим своето егоистично желание и да се издигнем над него – ”в отдаване, заради отдаване”, което се нарича заповедта: ”връщане от трепета”.

А после, да поправим себе си на ”получаване, заради отдаване”, което се нарича ”връщане с любов”. ”Любов към ближния, както към самия себе си” – това е резултатът от цялото наше поправяне.

В резултата всички части трябва да се съединят в едно цяло, без никаква разлика помежду си. Тоест в действителност, има една единствена заповед – съединяване.

На нас ни предстои да разкрием още доколко всичко в този свят е предназначено и подготвено за изпълнението именно на тази заповед.

Всичко е подготвено, за да ни даде възможност да се издигнем по прост и добър път, отначало с разкриването на състоянието на разбиване, а после – с неговото поправяне.

Затова ни се струва, че е необходимо да се направят много действия: със самия себе си, в кабалистичната група, в семейството, в обществото, в света, в цялото човечество, но е нужно постоянно да се държи на прицел (намерението), което означава едно единствено действие – съединяване.

Природата на това действие е достигането на единството, което разрешава за нас голямото объркване. Наистина, иначе ние не разбираме, защо преминаваме през такива различни състояния – тежки, объркани, мъгляви и защо в живота ни преследват толкова много трудности и проблеми.

А всъщност, причината е само една – недостиг на съединяването. И лекарството във всяка ситуация е същото – съединяване.

Ако ние си представим своето настояще и следващото желано състояние ето така: от разкриващия ни се недостиг на съединяването към съединяване – то всички проблеми ще се излекуват, всичко ще се проясни, всичко ще се напълни със светлина.

И ако ние се държим през цялото време в такова намерение, то ще се издигнем над объркаността и разбиването – към действието на единството с вяра над знанията.

Тоест аз няма да потъвам в своите желания, усещания, неразбирания и тъмнина, а ще разбера, че всичко това е следствие от разединението и ако направя всичко, зависещо от мен, за да достигнем съединяването, то ще се удостоя със светлината.

От урока по статията ”Любовта към Твореца и творенията”, 05.10.2010

[22651]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Въпрос: Ако цялата Тора (кабала) говори само за любов към другите, тогава защо трябва да поправим себе си? Не е ли достатъчно просто да имаме добро отношение един към друг? Защо трябва да се тревожим за нещо друго?

Отговор: Ние съществуваме на най-ниското, животинско ниво; ние просто живеем и умираме („животно” означава „живо” същество). А нашата задача е да се повдигнем до нивото на човек, да станем „подобни” на Твореца.

Но как да се издигна през всичките 125 степени, за да постигна това състояние? За това има особена скрита сила: Тора, светлина. Ако тя ни въздейства, ние се развиваме и повдигаме от животинското ниво, което сега възприемаме като омраза към другите, до човешкото ниво на любов към другите, което е равнозначно на любов към Твореца.

Началното (1-то) и крайното (125-то) духовно състояние вече са установени – аз съм наясно какво представлявам в този момент и какво трябва да стана. Затова няма смисъл да размишлявам над условията, които са ми дадени сега, или над моята природа. Нищо не зависи от мен и всичко вече е записано в корена на моята душа. Аз просто трябва да се концентрирам върху това, как да се предвижа и да се поправя.

 Аз трябва по-малко да се съсредоточавам на самите състояния, без значение дали упреквам себе си или се чувствам добре – за това е необходим само един миг, след който трябва веднага да се устремя към върха. Ние не можем да поправим себе си с „учтиво поведение” или „добри маниери”. Дори на най-малката степен ние поправяме себе си с „любов”. Иначе това няма да бъде поправяне, което се нарича „заповед”.

Затова е казано, че главното правило в Тора и всичките нейни заповеди са любов и всяко поправяне на желанието за получаване е малка част от постигането на тази любов. Няма нищо друго освен любов и омраза – разбитите желания да получа заради себе си и поправените желания заради отдаване. 

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 27.09.2010

[22065]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди, Кабала, Тора - No Comments→

Из статията на Рабаш “За клоните и духовния корен”: «Трябва да се разделя вътрешното от външното. Външният клон трябва да съответства на духовния си корен, но вътрешно не е задължително да бъде съпроводен от външни корени.

И за да се възцари в сърцето на човека «земята на Израел», произхождаща от духовния корен Малхут – властта на Твореца, не е задължително човек  да се намира физически на земята на Израел.

Тъй като вътрешно човек може да се удостои с присъствието на Твореца (Шхина) и великите постижения, намирайки се извън пределите на Израел, както всички големи кабалисти, които някога са живели зад граница.

Вътрешно е работата на сърцето, в което няма никаква връзка с външното. Но едновременно с това, външното също е важно.

Например, ако има закон, че е нужно да се молят в минян (десет мъже), то няма да проверяват, какво е духовното им постижение, а които и да са десет човека могат да произнесат молитва и да четат книгата Тора.

Но ако има девет съвършени праведника – забранено  им е да отправят молитва.»

Да не се бъркат земните действия, «клоните» с подобните им духовни действия, «корените». Земните действия – «традициите» в нашия живот, нямат връзка с духовната степен на човека и не я определят.

Всеки човек може да принесе жертвоприношение в Храма, но да изпълнят духовно «жертвоприношение» могат единици – това е поправяне на своите егоистичните желания от висшата светлина.

Човек отделя в себе си желанията, които може да направи отдаващи, т.е. «свети», и ги повдига на степен на отдаване, «Храма», повдига ги от Малхут в Бина. Малхут – «дом», Бина – «святост». Малхут се повдига в Бина и създава в Бина «Дом на святостта», Храм.

А всички действия, които човек извършва «вътре», в свойството Бина, се наричат «жертвоприношение» от своите желания на нива «неживо», «растително», «животинско», той създава, чрез поправящата светлина, алтруистични желания, на ниво «човек».

Поправянето на всяко желание се извършва последователно чрез тройно въздействие на светлината “коен” – “леви” – “Исраел”, привеждайки го към подобие и сливане с Твореца.

Това се нарича да принесеш жертва (курбан), т.е. да станеш по – близък (каров) до Твореца. Такива поправяния определят духовната висота на човека.

А физическото изпълняване на подобни духовни, ирационални в нашия свят действия, наричани заповеди, е традиция, обряд (минхаг) и не зависят от това, намира ли се човек в духовния свят или не, възнамерява ли да извърши каквото и да е изправяне в духовните корени.

В нашия свят ние можем да извършим действия, които са отражение на духовните, но това са само народни обичаи. Те не  поправят нас и нашите желания,  което  виждаме по хората, които само ги изпълняват.

За да поправим желанието, трябва да се съединим с висшата светлина, която поправя неговото намерение за отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 01.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Въпрос: Свързана ли е душата на човека с неговото тяло, както духовният корен с неговите клони?

Отговор: Душата не е свързана с тялото. В душата има 613 желания, които трябва да поправя с помощта на 613 светлини. Тези желания изобщо не са свързани с нашия свят, те отсъстват в обикновения човек.

Появяват само при изучаващите Кабала с намерение за създаване връзка между тях, на основата на отдаването и любовта. Т.е. да поправят единната душа Адам, разпръсната на части, на отделни души.

При неизучаващите Кабала такива негодни желания и взаимна ненавист не възникват, и те нямат какво да поправят.

Това поправяне преминава през два етапа:

1. да не се използват 613- те желания – се нарича изпълване на „613 съвета на Тората” (еитин).
2. получаване на 613-те желания заради отдаване – се нарича изпълняване на  „613 указания на Тората” (пкудин).

Желанията, които били негодни, егоистични, с намерение „за себе си”, а след това поправени, и вече са с намерение да ги използват „заради другите” – преминали през изпълнението на заповедите – онова което е заповядал Творецът „да поправим нашите души”.

Това духовно действие не зависи от физическото тяло. Човек може да няма крака и ръце, или даже да няма тяло, и все пак той ще може да изпълни тези действия.

Поправянето на желанията не е свързано с физическата плът, намиращото се в духовния свят няма връзка с този свят.

Та нали всичко се усеща само вътре в желанието. Материята – това е желание. Усещането в най-малкото желание ни пресъздава картината на нашия свят – реалността в която ние живеем.

Това най-ниско стъпало „този свят” е невъзможно да бъде поправено – това е нежива степен, която не подлежи на поправяне.

Но освен неживото ниво на желанието „този свят”, на мен ми се дава мъничко желание от следващото стъпало, „точката” от по-високото стъпало, която не е свързана с материалното.

Това желание се нарича „точка”, защото в аз нея усещам само стремеж към нещо, което е извън този свят.

И него аз мога да  развия, притегляйки светлина, която ще ни обедини с точките на другите хора, иначе казано, ще обедини моята душа с душите на останали те. Във възникналото съединение аз ще започна да усещам духовния свят.

Когато към точката се присъединят още точки, се образува система, светлината я оживява и всички участващи в нея усещат живот.

От урока по статията на Рабаш, 01.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→