Из статията на Рабаш “За клоните и духовния корен”: «Трябва да се разделя вътрешното от външното. Външният клон трябва да съответства на духовния си корен, но вътрешно не е задължително да бъде съпроводен от външни корени.

И за да се възцари в сърцето на човека «земята на Израел», произхождаща от духовния корен Малхут – властта на Твореца, не е задължително човек  да се намира физически на земята на Израел.

Тъй като вътрешно човек може да се удостои с присъствието на Твореца (Шхина) и великите постижения, намирайки се извън пределите на Израел, както всички големи кабалисти, които някога са живели зад граница.

Вътрешно е работата на сърцето, в което няма никаква връзка с външното. Но едновременно с това, външното също е важно.

Например, ако има закон, че е нужно да се молят в минян (десет мъже), то няма да проверяват, какво е духовното им постижение, а които и да са десет човека могат да произнесат молитва и да четат книгата Тора.

Но ако има девет съвършени праведника – забранено  им е да отправят молитва.»

Да не се бъркат земните действия, «клоните» с подобните им духовни действия, «корените». Земните действия – «традициите» в нашия живот, нямат връзка с духовната степен на човека и не я определят.

Всеки човек може да принесе жертвоприношение в Храма, но да изпълнят духовно «жертвоприношение» могат единици – това е поправяне на своите егоистичните желания от висшата светлина.

Човек отделя в себе си желанията, които може да направи отдаващи, т.е. «свети», и ги повдига на степен на отдаване, «Храма», повдига ги от Малхут в Бина. Малхут – «дом», Бина – «святост». Малхут се повдига в Бина и създава в Бина «Дом на святостта», Храм.

А всички действия, които човек извършва «вътре», в свойството Бина, се наричат «жертвоприношение» от своите желания на нива «неживо», «растително», «животинско», той създава, чрез поправящата светлина, алтруистични желания, на ниво «човек».

Поправянето на всяко желание се извършва последователно чрез тройно въздействие на светлината “коен” – “леви” – “Исраел”, привеждайки го към подобие и сливане с Твореца.

Това се нарича да принесеш жертва (курбан), т.е. да станеш по – близък (каров) до Твореца. Такива поправяния определят духовната висота на човека.

А физическото изпълняване на подобни духовни, ирационални в нашия свят действия, наричани заповеди, е традиция, обряд (минхаг) и не зависят от това, намира ли се човек в духовния свят или не, възнамерява ли да извърши каквото и да е изправяне в духовните корени.

В нашия свят ние можем да извършим действия, които са отражение на духовните, но това са само народни обичаи. Те не  поправят нас и нашите желания,  което  виждаме по хората, които само ги изпълняват.

За да поправим желанието, трябва да се съединим с висшата светлина, която поправя неговото намерение за отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 01.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди | Add Comment →