Въпрос: Всеки от нас има свой начин на мислене, свой поглед за живота. Има теоретици, има и практици сред нас. Толкова сме различни, че на практика не сме способни да водим диалог „на една честота“. Как да постигнем взаимно разбиране?

Отговор: Не е нужно всички да са „под една черта“. Именно благодарение на това, че всички сме различни и сме способни да се допълваме един друг, можем накрая да станем единно цяло. Това следва от казаното в Тора: „Вървете и спечелете един от друг“.

Правилната връзка между всички части на обществото се явява залог за неговия разцвет. Представете си обкръжение, в което всеки получава и отдава това, което му се полага. Означава, че имаме здрав организъм, който сам поддържа своя живот.

Въпрос: Как да разбера какво изисква от мен обкръжението? Нали това не винаги е очевидно?

Отговор: Зависи от правилната взаимовръзка. Всеки от нас трябва вътрешно да чувства и да разбира какво иска от него обкръжението. Подобно на това, както майката чувства децата си.

Става дума за законите на балансираното интегрално общество. Да речем, има малко градче, отделено от целия свят, където всеки дава на другия толкова, колкото е по силите му да даде и получава от другите толкова, колкото му трябва. В това няма нищо възвишено, а именно тази норма на живот, към която през цялото време ни подтиква природата.

Въпрос: А ако не искам да съм част от това общество?

Отговор: А кой си ти без него? Ти си негов продукт, негово следствие. Целият си жизнен път си преминал вътре в това обкръжение, което те е отгледало. Отначало в майчината люлка, после в детската градина, в училището и т.н.

По степента на израстване си попивал свойства от различните обкръжения. Например, в детската градина неволно си повтарял моделите на поведение на своите родители. После, когато си тръгнал на училище, ценностният ти багаж е натежал видимо.

С други думи, всеки път сякаш правиш обновяване, upgrade на това обкръжение, което се нарича „дом“. И така се развиваш, опознавайки все по-усъвършенствани общества, и всички те се обединяват за теб в разбирането на това човешко общество, в което живееш. А какво става извън този социум, не виждаш.

Въпрос: Каква е връзката между моето днешно положение на възрастен човек и това първо обкръжение, което се нарича „дом“?

Отговор: Домът е твоето най-силно впечатление, спрямо което се обрисува стилът на твоя живот. Това е първичната картина, която те придружава цял живот. Стремиш се да я създадеш отново или обратно, през цялото време я отблъскваш.

Въпрос: И ето, животът ни е довел толкова различни в едно общество, където всеки се стреми да реализира този най-първичен модел. Как да съчетаем това?

Отговор: Това се и нарича „събрание на изгнаници“. Необходимо ни е постепенно да създадем ново поколение, в което да се вкорени съвсем друг, нетипичен за нас модел на поведение. Става дума за смяната на няколко поколения. Виждаме това от примера на емигрантите. Доста по-лесно им е да научат нов език, отколкото да променят целия си предишен начин на живот, своите навици.

От 248-та беседа за нов живот, 07.11.2013

[152388]

Filed under: Възпитание на децата | Add Comment →