Въпрос: Да допуснем, че мога да си представя, че всичко, което се случва с мен идва от Твореца. Но как да се съглася, че всичко изхождащо от Него е добро, защото в основата на живота ми възникват неприятности?

Отговор: Това е доказателство, че ти не си подобен на висшата сила и се отличаваш от нея по свойства. Очевидно онова, което ти изглежда лошо, Творецът счита за добро. Цялото зло, което ти донася, Той смята за добро.

Творецът не може да ти направи нищо лошо, защото Той е изначално добър и дарява добро. Очевидно ти просто не разбираш какво прави Той с теб.

Купувам на сина си цяла библиотека всевъзможни сериозни, класически книги. А той ми казва:”Аз не искам това! Защо не си ми купил компютър? Искам да играя в интернет”: По този начин съм му направил лошо от негова гледна точка.

От моя страна това е хубаво, а от негова – лошо. От него се изисква да се поправи и да види, че за него е хубаво това, което е подарено от баща му. Ето така и ние, ако се променим, ще почувстваме, че животът ни е пълен с добро.

Творецът през цялото време разговаря с мен, обгрижва ме, изпраща ми само добро. Но аз не виждам нито това, че Той устройва всичко, нито това, което е добро. Над тези две точки трябва да работя, за да усетя, че няма никого освен Него, добрия и творящ благо, че съм потънал в добрия облак през целия си живот.

Изобщо няма никого повече: само аз и Творецът, напълващ мен и всичко наоколо – целия свят.

Въпрос: Това самовнушение ли е? Тъй като засега аз се усещам в злия облак.

Отговор: Това не е самовнушение, а формиране на себе си. Необходимо ми е да достигна същите свойства, като у Твореца и тогава ще почувствам Неговото въздействие като добро и благоприятно.

Неговото свойство е отдаване и любов, а моето, обратно – получаване. Ако достигна отдаване и любов извън своя егоизъм и бъда готов да отдам на целия свят каквото мога, означава в крайна сметка, че отдавам на Твореца. Защото вече разбирам, че този свят не съществува, а е само видимата за мен външна обвивка на Твореца.

Ако отдавам на света и се старая да го приведа в същата тази добра форма, с това връщам на Твореца доброто, което Той ми дава. По такъв начин ние с Него сме равни и започваме да се усещаме един друг. Творецът ме е усещал и по-рано, но сега и аз Го усещам.

Започвам да Го забелязвам във всички действия, във всичко, което получавам и чувствам. Виждам, че във всичко действа Той; една сила, една мисъл, която през цялото време работи над мен и постепенно ме приближава към себе си все повече и повече. Така напредвам. В света оставаме аз и Творецът, и няма никого освен нас.

Въпрос: Творецът мисъл ли е?

Отговор: Творецът е мисъл и желание, но само за това, че аз Го разкривам и възприемам в такъв вид според свойствата си. А какво още има в Него освен това, ще поговорим после…

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[154167]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец | Add Comment →