Въпрос: Китайската мъдрост говори за две сили – Ин и Ян – представляващи негатив и позитив, или женско и мъжко начало. Свързано ли е това по някакъв начин с кабалистичните понятия? От къде са тръгнали тези представи?

Отговор: Това е открито при всички: нашият свят се състои от две противоположни сили, проявяващи се във всички сфери и на всички нива. Техният баланс определя състоянието на материята, а нивото – нейната същност, изразена в нежива, растителна, животинска или човешка природа. Всичко зависи от съотношението на противоположните сили в системата и тяхната взаимовръзка. В неживата материя балансът е неизменен, в растителната той придобива динамика и започва да се изменя, а на животинско и човешко ниво тази динамика се усилва.

Това, което китайските мъдреци са разкрили преди хиляди години, е истина. През цялата история са откривали тази истина и в други части на света. Но това няма отношение към духовното – става дума за явления от нашия свят, поддаващи се на изследване с помощта на традиционната наука, която се основава на намерението за получаване.

От друга страна, „духовното“  е намерението за отдаване. То е абсолютно откъснато от нашия разчет, от природата на нашия свят. И тук науката кабала играе роля на средство, на инструмент, на „приспособление“, позволяващо да издигне човека от реалността на получаването в реалността на отдаването. Кабала обяснява как да бъде премината тази граница между получаването и отдаването, а по-нататък – душата учи човека, доколкото той вече знае за какво става дума.

Няма друг метод способен да осъществи това преобразяване, този преврат в човек, да го преведе през Рубикон. Аз сам не мога да изтребя собствения си егоизъм, а кабала ми дава възможност да предизвикам външната сила, която да ме промени на отдаване, за да поставям ближния над себе си и чрез това да му доставя удоволствие.

Днес ближният ми е най-малкото безразличен, да не говорим за ненавистта или користното използване. В действителност, именно ненавистта се обръща в любов и колкото повече е тя, толкова повече любов може да породи. Но освен кабала, в света няма друго средство, с помощта на което можем да предизвикаме тази сила, която да измени погледа ни върху нещата.

„Хайде да си помагаме един на друг“ – предлагат прекраснодушните добряги, и ние трябва много да се пазим да не ни сложат на един ред с тях. За разлика от тях, ние не сме утописти – напротив, казваме, че човешката природа е глупава. На кръглите маси за момент изпитваме потребност от единство и веднага откриваме, че не можем, а и не желаем това.

Тогава достигаме до две крайности: от една страна, струва си да се обединим, а от друга страна, сме неспособни на това. Какво може да се направи? Ето това е истински въпрос и ние трябва да достигнем до него.

Обясняваме това дотолкова, доколкото хората са способни да възприемат и да издържат. Не разказваме, че не е възможно да се обединим със собствени сили, докато те самите не видят това. Ще ни се наложи да направим изменения в нашата практика, в съвместните мероприятия, семинари, кръглите маси, в системата на обучение, в интегралното образование и възпитание. Постепенно ще разработим методиката.

Във всеки случай, друг път за света няма и не може да има. Колкото и дълбоки да са познанията за Ин и Ян, това няма да даде решение. Но те могат да бъдат използвани като отправна точка за нашето разпространение в Китай.

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 15.07.2012

[83066]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Конгрес в Маями. Урок№1

Въпрос: Вярно ли е, че от нас се иска само вътрешна работа – вътрешно намерение да изпълним желанието на другарите, а не физическите?

Отговор: Да, но как мога да бъда уверен, че съм направил всичко правилно и че не залъгвам сам себе си? Ако потвърждавам това с физически действия в този свят, мога да бъда уверен, че моите намерения са правилни.

А иначе мога да ти разправям колко те обичам, обаче как да проверя дали това е вярно? И дори не за това, че те лъжа – а че не съм уверен дали не лъжа сам себе си. Какво да направя, за да бъде това истина?

Затова се намираме в общество, във физическия свят. И ако действието и намерението вървят заедно, ръка за ръка – това доказва, че действаме правилно, искрено, без да лъжем.

Ако не съм готов за действия, а само възнамерявам да отдавам на другарите си, това означава, че моето намерение е лъжливо. И ако само действам, без правилно намерение, и не възнамерявам да достигна до Твореца чрез другарите, тогава това действие е лъжливо и в крайна сметка го правя заради себе си.

Затова е необходимо такова състояние, което съществува в нашия свят, където трябва да изпълняваме физически действия и към тях можем да добавим духовно намерение за отдаване.

Намирайки се в групата, имаме възможност да се самопроверим. И затова е бил създаден този свят – най-ниското стъпало, на което можем да изпълним действието фалшиво: да се усмихваме един на друг, да помагаме, сякаш извършваме отдаване, но всичко това само за собствени нужди, за лична полза. Ако започнем да работим в групата над своите намерения и да притегляме светлината, желаейки да достигнем до отдаване на Твореца чрез групата, то започваме да виждаме своите истински намерения. Тук е необходимо съчетаването на двата свята: на този и духовния свят заедно.

Затова достигаме света на Безкрайността, издигайки се по всичките 125 стъпала, само при условие, че съществуваме в този свят, във физическо тяло. А ако за своя живот не сме успели да се издигнем, то се връщаме обратно в този свят. Тъй като сме задължени да съществуваме едновременно в двата свята: с намерението в духовния свят, а с физическите действия – в материалния.

Затова днешното състояние е уникално: в материалния свят сме достигнали такова състояние, че той ни подтиква да развиваме намерението за отдаване. Иначе няма да можем да оцелеем. Хората наричат това криза, а ние го наричаме нов път, нов етап в развитието на човечеството, с помощта на който трябва да разкрием духовния свят и да го присъединим към материалния.

Само човек, занимаващ се с кабала, е способен на това. Затова трябва по-бързо да се развием, за да обучаваме света. Светът не може да направи това самостоятелно, защото контактът с висшите светове може да се установи само от тези, които имат точка в сърцето, стремеж към духовното извисяване. И затова трябва да мислим за целия свят и да ускоряваме своето развитие.

От 3–я урок от конгреса в Маями, 23.06.2012

[81350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Книгата “Зоар”,  глава ‘’Берешит–2’’, т.172: Да създадем Човека (Адам). Откъс от ‘’Да създадем човека по образ Наш и подобие Наше” дава  указание  за това, че човек се състои от шест окончания, включващи всичко – както Хохма, така и Хасадим, по висше подобие, т.е. по подобие на Зеир Анпин в света Ацилут.

…Хасадим се отнася към свойството захар, а светенето на Хохма – към никва. И захар достига съвършенство посредством светенето на Хохма, с помощта на никва, а никва – посредством хасадим, с помощта на захар. И тогава човек става единствен в света и властващ във всичко, така, както и висшите ЗОН.

Мрежата, посредством която е изградена връзката между нас, се нарича ”Адам’’ (Човек) -не желанието за наслаждение само по себе си, а връзката между желанието и свойствата. Затова е казано:  ”Да създадем Човека по образ Наш и подобие Наше”. Тоест “Да създадем Човека”  – в степента на отдаване, която се разкрива във взаимното обединение между частните души, в свързващата ги връзка. В нея има Хасадим и Хохма, мъжката (захар) и женската (никва) част. Всичко това изучаваме в книгата “Зоар”.

Затова, четейки “Зоар”, трябва да си представяме как в нашите връзки – поправени или разбити, но проявявайки се в нас в някаква форма – се разкрива система, която се намира в това свойство.

И не е важно, ако те ни се разкриват в своето разбито състояние – както в групата на раби Шимон се е разкрила ненавистта  в цялата си сила.

Главното е, че това не е равнодушие. А дали е добра или лоша сила, това вече не е важно. Самата мощност на силата говори за степента на изясняване. И винаги на тази степен има и лява, и дясна линия – две противоположни свойства – и зла, и добра сила, които след това се съединяват в средната линия.

Затова не трябва да се боим от разкритие на злото. Трябва да ”благодарим за лошото, както и за доброто”. Главното е това да бъде целенасочено разкритие, колкото може по-високо, мощно и изяснено.

От урок по книгата “Зоар”, 12.07.2012

[82778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - No Comments→

Всички “плаваме” в информационното поле. То е извън времето, пространството, преместването, то е постоянно. Не усещаме това поле, защото се различаваме от него по свойства. Но ако се обединяваме, то според степента на нашата взаимовръзка ставаме подобни на това информационно поле, единни като него, и започваме да улавяме информацията му.

А ако всеки е отделен и не е обединен с другите, то в това информационно поле той улавя само малка информационна част, която всеки усеща като “нашия свят”, изолиран е в своето информационно поле – това, което се намира само в него, в неговата индивидуална, егоистична част.

А в момента, в който се съединяваме, минималното множество е двама (“миют а-рабим – шнаим”), то веднага попадаме в съответствие с това информационно поле, започваме да го усещаме в минимална степен, наречена “нефеш де-нефеш”. И така нататък. Тоест степента на съединяване усещаме по закона за подобие с това поле – Твореца, правейки от себе си сетивен орган.

[82297]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Човек трябва да открие всички не поправени съсъди на желанието. Той разкрива това само искайки да достигне отдаване. Следователно човек, който все още не е започнал своята духовна работа и не се е свързал с групата, за да достигне до отдаване на Твореца, не се доближава до злото.

Следователно злото, за което кабалистите говорят, не се намира в нашия свят. Нашите желания се стремят към телесни наслаждения: храна, секс и семейство, и към човешки наслаждения: пари, уважение и знание. Всички тези желания са на „животинска” степен.

Злото начало започва от по-висока степен – когато човек се стреми към обич, единство и взаимна подкрепа. Действайки в това направление, той разкрива все повече и повече злото начало. В същото време, светлината се разкрива и поправя желанието. В последствие, човек достига до състояние, в което не може повече да понася злото, и от тази точка започва да работи в посока поправяне на злото.

Тук има две степени: Бина, което означава „отдаване заради отдаване” (поправяне на 248-те желания) и Кетер – „получаване с цел отдаване” (поправяне на 365-те желания). На края човек поправя цялото зло.

Злото се разкрива за първи път, когато човек започне да прави първите стъпки към отдаване. Злото не се разкрива в нашия свят; то не се разкрива на този, който не привлича поправящата светлина. Обикновеният човек мисли, че не се нуждае от поправяне  – това е неговата природа; неговите желания не са на пътя на правилната връзка.

Истината се разкрива в наши дни. В центъра на човечеството са кабалистите (предците ни) и ние, Бней Барух, сме около тях. Никой друг не се стреми да отдава. Хората ще получат „проблясак” от нас и ще разберат, че има само един път – обединение.

Човек, който оформя система на взаимна връзка, е този, който разкрива злото начало, силата на съпротивление, своето не желание за поправяне и непривлекателност на идеята. Няма друг начин. Ако човек не разкрива връзката си с останалите, с групата, то и не може да разкрие злото. Злото начало се разкрива в разбиването на връзката между нас. Величието да разкриеш цялата материя на творението, наклонноста към злото, се разкрива от тези, които се стремят към „Гмар Тикун“ (краят на поправянето).

От урок по “Предисловие към книгата Зоар”, 10.07.2012

[82584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Да предположим, човек върви по улицата и някой удря лошо рамото му, като по този начин „избива“ цялото му позитивно настроение. Днес, съвременният човек търпи това, подтиска реакцията, защото от детство са ни научили да се сдържаме. Рядко става така, че да избухне конфликт.

Хора, които се сдържат, натрупват в течение на времето такова количество „неотриагирани“ обиди, които в крайна сметка се взривяват от най-малкото, най-често в семейството и излива натрупалата се агресия на близките. Това е типичен механизъм на емоционална реакция на съвременния човек.

Може би трябва да се научим да реагираме на този тласък като на нещо положително?

Отговор: Разбира се като на положително! Аз започвам да възприемам всичко случващо се, като неслучайно, в този огромен затворен механизъм.

Ако някой се е заял с мен или нещо се е случило с мен, по такъв начин ми показват къде мога да увелича своя контакт с този общ механизъм, да навляза още повече в интегрална връзка. Именно такова отрицателно въздействия ми показва недостатъчност от включването ми.

Тогава се радвам на това въздействие върху мен, защото мога още повече да се включа в общия механизъм, да стана още по-интегрален, да се изкача по стъпалата на ценностите, видения, усещания, осъзнаване на това, в какъв нов свят се намирам, колко дълбоко разбирам неговото причинно-следствено течение, неговата цел, виждането си, ролята си в него. Започвам да виждам в бъдещето, да виждам през времето.

Работата е в това, че човекът, който ми е причинил това зло няма нищо общо с това, той се явява в принципа такъв елемент от общата система, както и аз. И аз изобщо не реагирам на него – нито от гледна точка на благодарности, нито от гледна точка на отрицателни емоции, в мен към него няма нищо. Гледам на този общ механизъм, който по такъв начин ни управлява, включвайки ни във все по-голямо взаимодействие и аз се радвам много на това, защото по такъв начин придобивам нова степен на съществуване, ново ниво на живот.

Трябва да опозная, да постигна тази система, да я овладея и тогава пред мен започва постепенно да се разкрива дълбина, намираща се над материята, над тази миша дупка, в която съществуваме и си играем. Аз не искам да участвам в тази игра, искам да бъда вътре в тези сили, на този механизъм, който така управлява всички, защото по такъв начин ставам вечен и съвършен като цялата висша Природа.

Въпрос: Получава се, че при подем над възникващия конфликт и ненавист, ние излизаме от дълбината на тази сила в сливане с другите хора. Тоест тази сякаш отрицателна, негативна агресия се явява топливо за нашето обединение?

Отговор: Най-общо, да. Може да се каже и така. Несъмнено, че този отрицателен потенциал, който сме натрупали през цялата дълга еволюция е необходим. За това сме изминали целия този път, за да има над какво да се издигнем днес.

Реплика: При работа с хората, особено при групово взаимодействие, в което се подразбира определена сплотеност, се различават два етапа. Първият етап е така нареченият положителен принос, когато учащият  започва да говори: „Каква хубава методика! Какъв прекрасен преподавател! Каква група! Как ни провървя!“ А след това се започва така наречения негативен принос…

Отговор: Мисля, че тук няма да има нито положителни, нито отрицателни остри периоди. Ще има разбира се относителни, вълнообразно преминаващи подеми и падения и хората ще започнат по такъв начин да прогресират в своето разбиране, в усещането на този метод, неговата работа.

Тук ние не работим с миналото си и затова настройваме хората на това, че днес придобиваме съвършено ново ниво на познание, което сега няма с какво да сравним. Не мисля, че тук има място за обичайните за нас реакции. Може би в някакви неголеми мащаби – да, но не така, както в останалите групи и клубове.

От беседата за интегралното възпитание, 28.05.2012

[82570]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Въпрос: Какво означава посоченото в книгите изискване да научиш себе си да изпълняваш Тора и заповедите, които в случая ще ни помогнат да придобием втора природа – любов към ближния?

Отговор: Заповеди се наричат действията по поправяне, които искам да извърша. Отначало трябва да разкрия в себе си какво трябва да поправя, както е казано: ”Не е възможно да се изпълни заповедта, ако преди това не си я нарушил.” Тоест, преди всичко, откриваме недостатъка в нас, злото начало, и тогава виждаме какво трябва да поправим.

Поправяне на желанието за наслаждение в желание за отдаване се нарича изпълнение на заповедта, защото така е заповядано от Твореца. А това може да бъде реализирано само за сметка на светлината – сила, която се нарича Тора.

Тоест, дадени са ми всички условия за разкриване на егоистичното ми начало, работейки с моите другари и изяснявайки своето отношение към тях. А когато разкривам своето его,  разбирам, че то се нуждае от поправяне. Тъй като това е истинското зло, защото ме отделя от Висшата Сила, от Твореца.

И тогава използвам силата на групата. Ако имаме желание да се обединим, за да получим силата на поправянето (Тора), то ние я получаваме свише и тя ни обединява. А стъпалата на нашето единство се наричат изпълнени заповеди. Тоест с такива последователни порции аз изпълнявам заповедта на Твореца, Неговото желание относно мен и накрая стигам до това, че моето желание за наслаждаване става отдаващо и, съгласно подобието по свойства, в него се разкрива силата на отдаването, Творецът.

Всичко това се реализира направо на място, там, където се намирам, на тази земя, а не някъде в небесата, както ни се струва.

От урок по  статията “Даряване на Тора”, 01.07.2012

[82863]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - No Comments→

Въпрос: Днес много се говори за това, че жената е унизена, потисната и т.н., но не е прието да се казва, че мъжът също представлява жалка гледка.

От една страна, той всъщност е онеправдан в семейството, няма роля там. От друга страна, трябва да обезпечава семейството и да носи всичко необходимо. Но това необходимо е станало такова, че вече малко от мъжете могат да удовлетворят тази потребност. А и кризата води мъжа до там, че даже това, което по-рано е можел, вече не е в състояние да направи. Като следствие, той започва да е груб, свадлив, да бие жена си и т.н.

Отговор: Намираме се във взривоопасно състояние. Затова този въпрос трябва да се решава комплексно, интегрално: да се откриват курсове към университетите, чрез телевизията, чрез домовете на културата, вечерни курсове и др.

Тоест трябва да просвещаваме! Първо, да просветим жената, защото чрез нея просвещението ще отиде по-нататък. Второ – да решим този въпрос заедно с мъжете, които трябва насила да “закараме” на курсовете.

Трябва да повдигнем човека от животинското ниво на нивото “Човек”, защото днес той представлява жалка гледка.

Жената е по-приспособена, по-способна и готова за промяна, защото има майчин инстинкт, силна тяга към живота, към това с всякакви средства да се задържи на повърхността. Като цяло, тя е силният елемент, а мъжът – слабият, и той трябва просто добре да се организира.

Не трябва да има безделници. Ако човек не работи, той ще учи. Ако работи, трябва все пак допълнително към това да учи, да допуснем по местоработата.

Всички трябва да минем курса за интегрално образование и възпитание. Без това нищо не може да стане. Това трябва да стане държавна програма. Даже ако тя изисква влагане на някакви пари (не мисля, че ще са големи), тя ще ни даде такъв мигновен икономически ефект във всичко, което става в обществото, че това ще е много пъти по-изгодно от всички загуби.

Най-главното е да накараме хората да идват и да се занимават, да се учат, да не чакат. Но това, безусловно, трябва да се съпровожда с широка медийна кампания, рекламираща методиката на интегралното обучение като национална държавна програма. И по принцип, това по никакъв начин не застрашава властите – те могат при това спокойно да продължат да управляват, защото ние говорим само за възпитание на обществото.

От беседите за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82715]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Каква молба достига до Твореца?

Отговор: Преди всичко, трябва да се разбере, че ако молбата не изхожда от общата молитва, то тя не се приема. Хората викат към Твореца от дълбините на сърцата си, от това че са съкрушени и заплашени от смъртта – нищо не помага. Защо? – Защото тяхната молба не преминава през филтъра, съгласно който се приема само онази молба, която произлиза от общата система, от съединението между нас – без значение дали е за добро или за зло, но засягащо това съединение. Молитвата е задължително обща, а личната молитва не се приема.

Въпрос: Как мога да свържа своето желание с желанието на някой друг, когато аз изобщо не усещам?

Отговор: Постарай се да го усетиш или плачи, че не го усещаш. Тъй като разбираш, че твоето лично желание не оказва никакво въздействие. Ако идват двама – ”Прекрасно! Какво искате? Да установите връзка помежду си? Да се обедините? Вие карате ли се? Изяснявате ли отношенията помежду си? Това е добре!”

Защо от този момент нататък е настъпило времето за поправяне на света? – Защото хората започват да усещат, че връзката между тях не е наред. Нима по-рано да е била наред? – По-рано просто я нямаше. Днес усещаме, че тя е порочна, и че трябва да се поправи. Затова отсега нататък започва поправянето.

Ако не взимаме под внимание връзката между нас – няма значение под каква форма – то няма какво да се прави, няма с какво да се явим пред Твореца. Аз лично нищо не мога да направя – в мен няма нищо за поправяне. Да поправим можем само връзката между себе си и останалите.

Въпрос: Някога Вие обяснявахте за системата, която ще преобразува неистинската молитва в истинска. Имахте предвид личната молба или общата?

Отговор: Няма лична молба! Ако аз викам сам – това не означава, че моята молба е лична. Важното е за какво викам – това определя дали молитвата ще е обща или не. Може би моля сам, но моля за обществото – и тогава това се нарича обща молитва.

Масите мислят, че ако се съберат 10 човека (на иврит минян), то това е молитва. Не. Може да е един човек, но той да моли за връзка, за поправяне на системата – и тогава това се нарича обща молитва.

Затова когато пристъпваме към занятията, е много важно да се въоръжим с правилна молба. Иначе учението ни отдалечава и вместо еликсир на живота се превръща в смъртоносна отрова. И виждаме, че хората се разделят, разбягват се, падат. От къде произлиза това? – От онази светлина, която действа в неправилна форма, донася ти тъмнината, т.е. води те към целта по дългия път.

От урок по книгата “Зоар”, 12.07.2012

[82775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Обикновено жената в семейството настоява на своето, но мъжът също иска да докаже правотата си. Конфликтът започва от нещо дребно и завършва с развод. Как да се намери компромис между мъжа и жената?

Отговор: Преди да се реши конфликтът между мъжа и жената – дайте им възпитание! Как може с това, което имаме днес, да решаваме конфликтите? Виждаме, че нищо не се решава.

Докато не ги „прекарате“ през курсове за интегрално възпитание, поставяйки пред тях най-твърди условия: те трябва да преминат през тях, иначе няма да получават помощи и различни облекчения – невъзможно е с който е да се реши каквото и да е, защото всичко ще се решава по старому.

Ако искате да преустроите обществените и семейни отношения, то за това трябва да измените хората, техните взаимоотношения. А как могат да бъдат изменени отношенията, ако не се изменят техните изпълнители? Та те ще си останат на своето. Разбира се, можете да им окажете натиск и тогава може външните отношения и да не се проявят в толкова експресивен вид.

Започнете постепенно да просвещавате хората, да им обяснявате в какво се състои системата. Включете ги в кръгли маси, в обсъждане помежду си.

По време на кръглите маси постепенно ги издигайте над решенията на проблемите, издигайте ги в общност, в мечта, играйте с тях като с деца, разкрийте във всеки от тях детето. Тъй като всички те потискат всичко това във себе си, нарочно се държат като хулигани, за да не проявят себе си – това е инстинкт за защита.

От беседа за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82859]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Как да построим интегрални отношения в семейството? Какви свойства и признаци са характерни за мъжкото и женското поведение от гледна точка на интегралността? Или в интегралната методика няма такова определение?

Отговор: Съществува това, което е дадено от природата. Колкото и да се старая, аз не мога да бъда жена: нито в почистването, нито в прането, нито в гладенето, в приготвянето на храната, нито пък във въвеждането на порядък в дома за 10 минути – на мен това ще ми отнеме 5 часа и пак няма да има порядък. Природата не е дала на мъжа такива навици, такова отношение, движение към всичко, което се нарича дом.

Това е женска работа, женска част, женска площадка. Жената трябва да бъде стопанката в дома. Тя трябва да се чувства хазяйка, да чувства, че това е нейно.

Недостигът на възпитание в наше време предизвиква абсолютно друго отношение към дома, към семейството, но по принцип грижата за дома по природа е дадена на жената. Можете да видите при животните – който и да е мъжки индивид след съвмешателство си тръгва, а женската ражда, занимава се с малките, облизва ги, кърми ги, извежда ги на лов, учи ги как да станат големи и ги пуска в света. Това се наблюдава при всички. Така е устроена природата, освен може би през определен период, характерен, например, за птиците, когато те заедно мътят птиченцата.

При хората всичко е устроено така, че мъжът да се занимава с изкарване на прехраната, а жената – с грижа за домашното огнище. Неизбежно е! Колкото по-близо сме до природата, толкова по-комфортно ще ни бъде, по-удобно, толкова по-силно ще е съгласието между нас. Все едно, тези свойства са вътре в нас и няма как да ги потиснем в себе си. Каквито и мутанти да сме, все едно, в нас остават природните инстинкти и никакъв Холивуд, унисекс и прочее модни влияния няма да помогнат!

Затова всяко нещо трябва да бъде поставено на мястото му и да се говори за относителност на правата и задълженията на мъжете и жените. Ако не го направим, няма да има нито семейства, нито въобще друго освен отрицателна демография.

Така че, трябва да приключим с това веднъж завинаги и да не играем по свирката на различни партии, които искат да се доберат до правителството, защото са толкова оригинални и искат такива правила за тези и онакива за другите.

Аз не съм за ограничаване на правата и не съм за потискане на едните за сметка на другите. А за това, във всеки един случай да се учим от природата и да бъдем максимално подобни на нея. Това първо.

Второ. Нашият пасианс се нарежда по следния начин: за мъжа – основното е заплатата, за жената – семейството, възпитанието, децата. Неизбежно е! Виждаме, че ако жената не се занимава с това, то никой не се занимава с това! Излиза така, че следващото поколение ще е още по-лошо от сегашното. Значи трябва да направим така, че жената да е свободна – да не е заета, а напротив, свободна.

Не я заключваме сякаш тя се намира в домашен манастир или в замък. Напротив, тя трябва да се учи, да посещава университета (без значение на каква възраст е, даже и през целия живот), да премине през различни курсове, които да я просвещават постоянно, за да стане просветителен елемент за децата и мъжа. Тоест мама, майка, която се чувства като истинска стопанка в дома си, като истински стълб в семейството, от който цялото семейство получава знания, отношение към живота, възпитание и прочее.

Защото мъжът винаги се намира под въздействието на жената. Кой не се вслушва в жена си и тайно не се бои от нея? Защото всичко идва от майката – ние разбираме собствената си психология.

Затова е много важно постоянно да издигаме жената, да я просвещаваме, да я напълваме. И чрез нас това напълване ще премине вече към останалото общество. Тоест тя трябва да взема най-активно участие както в собственото си развитие и обучение, така и в обучението и възпитанието на членовете на семейството.

Ако не извършим такава революция, то ще загубим семейството, децата, демографското общество и т.н. Можем да направим всичко това чрез жената. За това е нужно само малко участие на средствата за масова информация. Трябва да бъде не само правителствена, но и световна програма.

От беседата за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82718]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Има три правила при обединяването:

– създай си Учител,

– купи си приятел,

– оценявай всички хора откъм хубавата им страна, оправдавай ги.

Вижда се, че не е достатъчно да “си създадем Учител” и “Да придобием приятел”, а също така трябва да се отнасяме добре и да търсим оправдание за всички хора.

Трябва да се направи разлика между понятията “създай (направи)”, “придобий” и “оправдавай”. Думата “създай (направи)” предполага практическо действие, без излишни премисляния. По принцип разумът се противопоставя на действието, а “създай си” предполага действие дори в разрез със собствения разум.

Ако човек приема насочването на природата за обединяване против своето собствено егоистично желание и прави това без най-малките колебания, това се нарича “действие”.

Трябва да го правим не заради егоистична изгода, а за да изпълним съзнателно висшия закон на природата, да се приближим осъзнато към целта. В такъв случай природата играе ролята на наш Учител, когото си представяме велик, съвършен управляващ цялото сътворение.

От казаното дотук произтича, че човек трябва да започне от понятието “създай си Учител”, т.е. трябва да приеме върху себе си властта на управлението на природата над всичките си разбирания, противно на желанията на тялото си.

След това трябва да “придобие приятел”. “Придобиването” предполага да се откажеш от нещо, което си имал (пари, например) и получаване в замяна на нещо ново. За да достигнеш сливането с другарите и с природата, на човек ще му се наложи да се откаже от егоизма си, т.е. да “заплати”. С думите “придобий приятел” се подразбира придобиване на сливането с групата и с природата.

Но преди човекът да “си е създал Учител”, т.е. да е приел властта на природата и на нейния закон за интегрално обединяване върху себе си, не трябва да преминава към следващия етап – “придобий Приятел”, т.е. към стадия на сливане с “Учителя-природа”. Но след като човек си е “създал Учител”, може да започне да изисква от егоизма си, да се откаже от желанията си. По този начин може да “се придобие” сливане с природата и да се изпълнява нейният закон за хармонията в единството.

Колкото повече човекът осъзнава величието на природата като “Учител”, толкова повече това му дава сили да върви напред, към етапа “придобий си приятел”. Колкото повече чувства човек величието на “природата-Учител”, толкова повече ще може да изисква от егоизма си да се откаже от неговите желания. Всичко това е необходимо за това, човек да може да се слее с “Учителя”. Човек трябва да разбере, че Той е длъжен да направи всичко и да се откаже доброволно от всичко, само за да достигне сливането с природата.

А ако човек вижда, че не е по силите му да преодолее желанията на егоизма си, т.е. смята се за слабохарактерен – това не е истина, а просто още не осъзнава величието на “Учителя”, т.е. не разбира важността на властта на природата над него, и затова няма сили за преодоляване съпротивлението на егоизма. Когато разбере цялата важност на целта на развитието си и неговата необходимост, това ще му даде сили да се откаже от егоистичните си желания и намери сливането с природата.

Например, човек е много уморен и отива да си ляга. Будят го в 3 часа за работа с групата. Ясно е, че той ще отговори, че няма сили за това. Но ако през нощта събудим дори един уморен и болен човек с известието, че домът му гори, той веднага ще скочи на крака и няма да мисли, че е без сили, че е болен и т.н., а веднага ще се хвърли да гаси пожара и ще вложи всички сили, за да спаси себе си, близките си и имуществото.

Затова този, който наистина се опитва да си “създаде Учител” и вярва, че от това зависи живота му, може да преодолее всички препятствия, изникващи на пътя му. Колкото повече усеща, че това е живота му, толкова повече сили ще има да се бори с препятствията.

Според казаното излиза, че на този етап всичките усилия трябва да ги насочваме, за да се съсредоточим върху осъзнаването на величието и важността на “Учителя-природа”. Защото само в степента на усещане на величието й, човек е в състояние да преодолява мързела на егоизма си.

Ако човек не усеща вкуса на живота, той може и да избере смъртта. Защото човек не е в състояние да търпи страдания, т.к. това противоречи на Целта на творението, която се състои в това да наслади човечеството със съзнателен хармоничен живот. Затова, когато човек не вижда нищо хубаво в живота и не се надява на промени към по-добро, той завършва живота си със самоубийство, защото няма цел в живота.

Така че, не ни стига само достигането на условието “направи си Учител”, т.е. усещането за величието на природата. Когато в нас се появи това чувство, всички ще можем да достигнем целта – да се слеем с Нея.

А сега да изясним условието от гледна точка на  любовта към приятелите:

– създай си Учител,

– спечели си приятел,

– оценявай всеки човек от по-добрата страна.

Обикновено, когато казват “приятели”, то имат предвид двама човека, с приблизително еднакви способности и черти на характера. Тогава тези хора лесно намират общ език и дружат помежду си.

Да предположим, че двама души се занимават с нещо заедно. При това, всеки от тях влага в това начинание по равно пари и сили. Тогава те си делят и доходите по равно. Ако един от тях влага повече пари или повече сили, то си делят приходите на неравни части. Получава се, че единият от приятелите е “по-високо” от другия. Така че, двамата трябва да са равни по способности и по свойства.

Но от друга страна, можем да се учим само от онзи, който е “над” нас. Така че, за да вземеш нещо от другия, трябва да смяташ, че той знае повече от теб. Но тогава този, другият, вече не е приятел, а Учител.

Затова трябва да се съчетават понятията “създай си Учител” и “придобий приятел”: всеки от другарите трябва с нещо да отстъпва по отношение на другите. Така, както любещият баща се отказва от почивка, за да спечели още пари за детето си. Но в този случай любовта е естествена. Такава я е създала природата, за да се поддържа съществуването на света.

Но любовта към другарите не е естествена и са необходими много усилия, за да възникне. Тук изниква правилото “придобий приятел”: когато човек осъзнава, че за достигне целта на развитието си, ще му е необходима помощ, която може да получи само от другар, той е готов да потиска егоизма си, за да направи нещо хубаво за другаря си.

Човек започва да разбира, че най-важното нещо в усилията му против своя егоизъм се явява постигането на хармонията с природата в свойството отдаване и любов към човечеството и природата.

Затова може да се намери другар, който да е на едно нива с него. Но след това от другаря си трябва да направи Учител – т.е. да смята, че другарят му се намира на по-високо от него ниво.

Но човекът не е способен да усеща приятеля си като Учител, а себе си като ученик. А тогава не може да се учи от него. Затова се казва “направи”, т.е. практическо действие, когато човек трябва да застави себе си да повярва, че другарят му наистина е по-високо от него.

Затова първото условие, което всеки член на групата трябва да достигне, е усещането на това, че ти, самият си най-незначителният от всичките другари. Тогава ще можеш да оцениш тяхното величие. Както е известно, “големият” не може да се учи от “малкия”. Само “малкият” може да възприема от “големите”.

Така виждаме, че всеки от другарите трябва да се смята за най-незначителния. Това трябва да прави, въпреки егоистичното си мнение, и това се нарича “направи си Учител”. Това означава, че всеки от членовете на групата трябва да смята другарите си за “Учители”, а себе си – само техен ученик. И това е много тежка работа.

Има правило, че недостатъците на другия винаги са очевидни, а собствените недостатъци – не. А тогава изведнъж се налага да виждаме у другия само хубавите му качества, да се вслушваме в мнението му. Егоизмът на човека не се съгласява с това и са необходими големи усилия, защото тялото винаги иска да върви по линията на най-малкото съпротивление. По-лесно му е да пренебрегне думите и делата на другите, само да не влага усилие.

Затова тези усилия се наричат “създай си Учител”, т.е. ако другарят ти стане за теб учител, ти ще си задължен да го слушаш, даже ако това противоречи на желанията ти. Разумът на човека се противопоставя на това и обикновено подсказва на човека, че сам той може да бъде учител за другите, а те – негови ученици. Затова се казва с това условие “направи”, т.е. без участието на разума.

“Оценявай всеки човек откъм хубавата му страна” – т.е. винаги търси възможността да го оправдаеш. Ако човек вече е “придобил другар”, т.е. избрал си е няколко другари от групата, а с другите не желае да дружи, как все пак, трябва да се отнася към тях, въпреки че не са му приятели? Очевидно е, че не си ги е избрал за приятели, защото не е намерил у тях хубави качества, т.е. оценил ги е по-ниско от себе си. А как да се отнасяме към всички хора, въобще?

За това говори правилото “оправдавай всеки човек”. Защото това, че той не вижда в него хубави качества е не тяхна, а негова вина. Това означава, че още няма способността да види положителните качества на другите.

Всички хора са добри, достойни, а човек, който разкрива истината, започва да разбира това. Но докато не вижда това, все пак, трябва да оправдава другите хора. Човек не трябва да има никакви претенции към поведението на другите. Но не трябва да се учи да заимства от другите хора освен от членовете на групата!

(По статиите на Рабаш “Създай си Учител и придобий приятел” и “Намери си приятел”)

[72613]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Принципи за работа в група - No Comments→

Човек постоянно се самоанулира, постоянно изпълнява волята на Твореца, постоянно ”отправя себе си в небитието” на фона на растящото в него желание.

Отначало отменям себе си пред малкото желание на неживото ниво – и тогава, с една дума се намирам в майчиното лоно, ”в девет месечна дрямка”. След това в мен се пробужда група от желания, отнасящи се към растителното ниво  – и пак трябва да се анулирам на техния фон.

Но във всички случай, за да отменя себе си, за да стана нищо, трябва да се самозадействам. Посредством действия, противоположни на Твореца, създавам онова, което се нарича, ”помощ срещу Него” и се самоанулирам по пътя на отдаването на Твореца.

В крайна сметка, нищо не отхвърлям като непотребно. Всички желания влизат в работа, както е казано: ”Всичко се прибавя към общата сметка”. Моля само за самоотмяна, но тя идва за сметка на това, че познавам и усещам себе си и всички, целия свят. Тъкмо това ми позволява да се слея с Твореца.

Въпрос: Може ли да се каже, че самоотмяната е любов?

Отговор: Любовта се проявява не при самоотмяната, а във Величието, когато използвам всичките си свойства, за да отдавам. Любов означава, че извършвам отдаване, установявам връзка, т.е. действам активно.

А самоотмяната е присъща на плода или на младенеца, и не представлява израз на любов.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”11.07.2012

[82687]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

В наши дни се разкрива моментът на истината: целият свят прилича на детска градина без възпитател. Той не знае къде да се намеси и с паника наблюдава как изчезват познатите ориентири.

Това е забележително състояние. Вече отдавна говорим за него, независимо, че предполагахме, че то ще настъпи по-бързо. Сега трябва да предотвратим смутовете и безредиците, които могат да се получат в следствие на бъркотията.

Тъй като ни заплашва много болезнена криза и световна война. Ние се свличаме към нея, съгласно законите на света. Днес онези, които ”управляват” света, са загубили някогашната си сила и затова сега се замислят: ”А дали да не започнем бойни действия, за да започнем всичко на чисто, отначало”. Несъмнено има възможност за поправяне на ситуацията, да се предотврати войната, ”да омекотим” пътя – и успехът в това зависи от нас. Както пише Баал а-Сулам, ако не спрем това свличане, човечеството ще започне световна ядрена война.  Такъв е естественият ход на нещата, воден от егоизма, ако в него не се внася светлина.

Още повече, Баал а-Сулам споменава за Четвърта световна война. Това означава, че ще има кой да я води след Третата. Това възможно ли е ? Напълно. И дори много скоро.

Какво трябва да се направи? Да продължаваме с разпространението и да укрепваме единството. Трябват ни тези две мощни сили, способни да променят баланса.

Помислете си за това хубавичко. Нужни са ни колкото се може повече учители, повече възпитатели, повече ако може лектори, и ние с всички сили се подготвяме за тяхното реализиране сред масите.

Ситуацията е критична. Тъй като до сегашните прояви на кризата – това е само връхчето на айсберга, съвсем мъничко в сравнение с онова, което ни спестяват. Елита харчи огромни сили и средства, за да скрие истинското положение в света. Поради липса на друг изход, те капка по капка освобождават информация чрез медиите.

Освен това, към икономическите бедствия се прибавят екологичните: Изправени сме пред тежки катастрофи, сравнявайки ги с някогашните, а някогашните са нищо пред днешните. Очаква ни недостиг на вода, на продукти, самото ни съществуване на Земята е под заплаха. Работата не е в това да се лишим от ”хранителните запаси”, да намалим храната, да живеем в една стая – не, ситуацията е много по-лоша.

Въпрос: Значи ли това, че през целия си живот, трябва да отдам всичките си сили на обединението и разпространението?

Отговор: Да. А в останалото да се ограничим до най-необходимото – онова, от което ти с радост би се избавил, но не можеш, защото то е необходимо на тялото.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 10.07.2012

[82587]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Това, което човек прави самостоятелно, не се взема предвид, тъй като той не може да направи сам никакво духовно действие. Духовно – това означава, насоченост към поправяне на разбиването, в посока на съединение, което изисква общата сила. Ако той прави нещо сам – го ръководи егоизма му, защото той не е способен на нещо друго.

И затова такива усилия не се вземат под внимание. На човек може и да му се струва, че е вложил много усилия, толкова много е направил, мобилизирал е огромна сила, но от това няма никакъв смисъл и то не се взема под внимание. А след известно време, започва да се оплаква, че не вижда никакъв напредък и че нищо не се получава, разочаровайки се от собствената си способност да достигне духовното. Но това не означава, че той не може – просто нищо не е направил правилно.

Понякога това може да отнеме 10-15 години, да се опитваш да разбереш къде се намираш и накрая да чуеш това, което са ти казвали още от първия ден, в който си дошъл. Но само  няколко години по-късно човек осъзнава, че духовната сила може да бъде получена само от групата, от обкръжението – според степента на самоотричане пред тях.

И той е в състояние да направи това самоотричане –  дори не само в мислите, в желанията, а и в простите физически действия. И колкото повече той се прекланя, толкова повече ще възприема от останалите мислите и желанията, насочени към духовното. Това ще бъдат духовни мисли и желания, защото човек ги е получил за сметка на отмяна на своя егоизъм!

Така той постепенно ще напредва стъпка след стъпка, за което е казано, че малките грошове се натрупват в един голям капитал.

Ето защо любовта към другарите – е необходимо и единствено условие, което може да служи като лост, нашият трамплин за достигане на целта. И ако човек не прави от себе си „нула“ по отношение на „1“-цата на другаря си, то не ще успее да получи духовна сила и да продължи с нея.

А да продължи – означава с нейна помощ да отмени себе си и отново да се впечатли от групата, а чрез групата да се свърже с Твореца. И става така, че по отношение на групата аз съм като дете към възрастните и получавам от тях величието на целта, чрез тях се обръщам към Твореца. Така напредвам отново и отново по извивките на спиралата, това, което се нарича „в кръговете“.

Няма никакви други шансове за напредък. Тази мрежа, единственият съсъд, който се е разбил, е точно тук, пред нас. И въпреки, че ние не можем активно да работим с 99% на този съсъд, защото те не искат да станат партньори в тази работа, но има другари, които Творецът ни е довел и ни е събрал заедно, да си помагаме взаимно и като отменяме себе си, да получаваме сила един от друг. А с нея ще продължим пътя си към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 04.07.2012

[82212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как мога да се отнасям към Твореца, ако Той е свойството отдаване?

Отговор: Наистина, какво е това свойство? Физическа сила? Нима мога да обичам силата на притегляне или да я ненавиждам? Да кажем, че тя може да ми харесва при условие, че ми причинява нещо хубаво. Но това не означава, че я обичам или ненавиждам. Аз осъзнавам, че това не е живо същество и се отнасям към нея съгласно своето усещане, съгласно изгодата, която получавам от нея.

Аз се наслаждавам от слънцето. Но нима го обичам? Какво е любовта към слънцето, в сравнение с любовта към растението, животното, човека?

Та как да се отнасям към Твореца? Преди всичко, за Него е казано: ”Аз своето АВАЯ не меня”, ”Висшата светлина се намира в абсолютен покой”, ”Добър и Творящ благо и на лоши, и на добри”, Творецът се отнася към нас с абсолютна любов.

От друга страна, наричат Твореца – Велик, Страшен и т.н. Цялото зло произлиза от Него, цялото добро – от Него. Говори се така противоречиво, че аз се обърквам.

Ако нещо е неизменно – това е лошо. Защо ни казват, че Творецът не се променя?

Баал а-Сулам ни обяснява в своето писмо №2, че ако бащата се отнася към сина си с абсолютна любов, той предизвиква в него ненавист, вместо любов. Понеже няма никаква реакция и синът вижда, че без значение как се отнася към баща си – бащата отвръща с абсолютна любов. Това не дава на сина възможност да развие любовта си, да се променя, да вижда взаимовръзката, да се доближат. Сякаш се намираш не пред живо същество, тъй като растението все пак реагира, животното – още повече, а още повече човек. Така положителните и отрицателните реакции дават възможност за взаимопроникване, а от тук се образува връзката, взаимното включване.

Но ако Творецът не се променя и е изцяло толкова Добър и Любящ, то какво мога да изпитвам към Него? Не мога да се сравнявам с Него. А щом не мога да се сравнявам, то Го оставям така, сякаш Той не съществува. Защо ми е да вземам под внимание нещо неизменно?

Това са много дълбоки разбирания, с които са се занимавали не само кабалистите. Но кабалистите са искали да кажат, че Творецът винаги е – „Ела и Виж”, така Го разкривам. Аз не разкривам самият Него, Неговата същност, а само формата, облечена в материя. И затова, когато Го разкривам в цялата Му пълнота, в пълната и съвършена форма, която може да бъде разкрита само от творението – тогава Го разкривам в Неговото отношение действително като Абсолют, Съвършен, Вечен, Добър и Творящ добро.

Но във всички останали мои състояния, според степента на собствената си неизправност, виждам доброто и злото от Негова страна, както е казано: ”всеки съди в зависимост от своята неизправност.” Тогава имам възможността да се обърна към Него в състоянията на своята неизправност и съответстващите поправяния, и да Го видя и добър, и зъл. Но след това трябва да вярвам в това, което говорят великите кабалисти, които са Го разкрили в истинския Му вид, че там е Той – абсолютно Добър и Творящ блага.

Трябва да съотнеса това със своите желания/келим така: в даден момент виждам Твореца един – доколкото те са поправени и повредени; а когато Го достигна на крайното стъпало на стълбата, ще Го разкрия като Добър, Носещ благо.

Тогава в мен вече няма противоречия, а имам само карта за напредък, където съм постигнал определено ниво в своите отношения с Твореца, и така осъзнавам, че се променям сам – и с това Творецът се променя в моите очи.

И благодаря на Твореца за това, че е създал тази стълба със стъпала на скритие, с помощта на която имам възможност да придобия връзка с Него. Иначе не мога да се свържа със Съвършения.

От урока по статия от книгата “Зоар”, 09.07.2012

[82488]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - No Comments→

Въпрос: На вчерашния семинар се изпълних с надеждите на всички другари за предстоящия конгрес, който ще се състои след пет дни на север в Израел. Тези пет дни дори ще преминат под девиза “Чукаме на вратата на Твореца!” А днес се чувствам в напълно противоположно състояние, няма го това искане, което беше вчера, като че ли “издърпаха килима под краката ми”…

Отговор: Мисля, че такива смени на състоянията трябва да са не от ден на ден, а от минута на минута. Преди минута бях дотолкова слят с цялото, с такава сила и енергия се стремях към него, а след минута напълно обратно – като че ли никога не е било.

И какво от това? На какво може да се учудваме тук? Доколко желанията ни могат да се менят? Няма никакъв проблем – това е творението. В крайна сметка, сме подобни на екрана на телевизора – това, което показват на него, това и виждаме, а което не показват – не. А онзи, който показва – не съм аз. И какъв сигнал ни изпраща – не зависи от мен.

Въпросът е в това, как сам да започна да извършвам това действие, за да прожектирам филма, който аз искам, а не онзи, който ми показват? Не искам да оставам в този живот, в който ми превъртат това кино. Искам друг филм!

Въпрос: Как да ми прожектират този филм, как да проведа правилната подготовка от този момент и по-нататък?

Отговор: Проблемът е в това, че мога да изменя своето усещане, филма, който ми прожектират, при условие, че се издигна до неговата истинска форма. Постоянно ми изпращат нови решимот, сигнали, нови картини – от Безкрайността през цялото време идват до мен. С помощта на всяка такава картина се приближавам до Безкрайността. Това е много дълъг път, а засега се намирам на такъв етап, когато реагирам на тези въздействия като животно: стремя се към хубави усещания и бягам от лошите.

Ако искам да напредвам не по ”животинския” начин, когато кадрите, идващи към мен, усещанията, в които се намирам в това триизмерно пространство, определят целия ми живот, ако искам да напредвам добре и бързо, то трябва се отъждествя с този Киномеханик, който ми прожектира този филм. Трябва да се съединя с Него, с Неговия план, да се съглася с процеса, да се съглася с това, което Той ми изпраща, и да разбера, че това, което Той изпраща, и това, което виждам – това са две противоположности.

Например, има картина, която можеш да видиш като черно на бяло или като бяло на черно – негатив и позитив. Така и тук: трябва да променя формата на възприятието, само че при нас не е просто черно-бяло, а противоположни форми, в множество най-различни свойства на възприятието. Трябва да си пожелая да възприема тази картина такава, каквато Той я вижда, каквато Той я изпраща. Картината идва на моя триизмерен екран, вътре в който се намирам и искам да я усетя в такъв вид, какъвто се представя в Неговите очи, каквато я изпраща Той. Той ми изпраща картина, пълна с доброта и благо, бидейки Добър и Творящ добро, а аз я виждам в пълнотата й, противоположна в цялото свое възприятие – в желанията, мислите.

За да я видя в същинския й вид, трябва да променя възприятието си, свойствата си, желанията си – на противоположни. Това е напълно възможно. Имам допълнителна връзка с Него освен тази картина, а и чрез картината мога да се свържа с Него.

Ако от тази картина, всъщност, взема целия свят, всичко, представящо се пред мен, искам да го съединя заедно и да го съотнеса с това, Кой ми прожектира този филм, то по такъв начин влизам във връзка с Него и как мога да поискам от Него да промени моите свойства.

Така, с помощта на света, правилно подреждайки го по методиката, се свързвам със Създателя и Той прави в мен това изменение. Тогава виждам, че картината се променя и вече разбирам какво трябва да правя. Важното е да получа първото изменение. Оттук вече разбираш как да вървиш нататък, имаш път, имаш правилния подход. Да се надяваме, че ще можем да реализираме това първо действие.

От урок по книгата “Зоар”, 01.07.2012

[81813]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Във всеки от нас има 613 желания, които се отнасят до връзката ни един с друг, която трябва да поправим. Преди всичко, трябва да видя, че всички те са егоистични и че искам да използвам ближния и да използвам Твореца.

Направлението: „Исраел, Тора, Творецът“, т.е. от любов към творението към любов към Твореца, отначало работи в обратна форма: използваме Твореца и творението за собствено благо. Трябва преди всичко да разкрием това и то се разкрива при условие, че използваме правилно и творението, и Твореца.

На първия етап, желаейки да достигнем общата връзка с цялото мироздание през творенията към Творецът, откриваме в това своите престъпления и подлост, и така разкриваме злото начало. И това не се случва един път, а през цялото време, според степента на напредък, се разкрива малка част от егоизма. Искаме неговото поправяне, а в светлината на поправянето откриваме още малко от егоизма и пак искаме неговото поправяне.

От Твореца чрез групата идва светлина, осветява, поправя разкритото от нас зло и в следствие на това откриваме в себе си нови, по-силни и жестоки вълни на егоизма. Така напредваме от малките грешки към по-сериозните, а след това от не големите престъпления към по-големите, които постепенно се разкриват и поправят.

Но винаги се стремим към любов, към съединение, към обединение на Исраел, Тора и Твореца едно цяло. Искаме Творецът да е свят, „отделен“, особен, т.е. свойството отдаване винаги е било начело на ценностите за нас. Така става напредъкът.

И главното в тази работа е да разберем, че всички поправяния са съсредоточени извън човек. Неговият духовен напредък се извършва извън него. А извън него са само Шхина и Творецът, който я напълва.

На човек му се струва, че около него е целият свят: неживият, растителният, животинският, човешкият, но това е само негова илюзия, въображение. В действителност, всичко това не съществува. Когато човек започне да разкрива истинската реалност, открива, че тя цялата е лишена от духовен живот, а я оживява само висшата сила – Творецът, който стои зад всички тези образи и сенки. Сами по себе си те са само обличания, обвивки, които нямат вътрешно напълване.

Да се надяваме, че истината ще ни се разкрие бързо и ще започнем истински да работим с Твореца през тези одеяния.

От урока по статия на Рабаш, 09.07.2012

[82496]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Класическото образование осигурява преход от един клас в друг в училище, след това постъпване във висше учебно заведение и преход от един курс в следващ. Тоест при човека е построена определена ясна структура. Дори когато постъпва в университет или го завършва, той осъзнава, че пред него има етапи, степени и т.н.

След като се обединим и преминем на ниво „Човек“, там също ли има някакви етапи, степени и продължава ли развитието на човека ?

Отговор: Точно там започва развитието на Човека, защото само там започва разбирането на природата. Днес мислим само за това, как да ни е по-удобно: появи се нещо – и хайде. И тези закони, които разбираме – това са само ограничени закони, както показват проучванията на Айнщайн, Хю Еверет и други учени. Това са само ограничени, много малки закони на природата, които буквално проникват в егоизма ни, дават на егоистичното ни съзнание някаква малка светлинка и само това усещаме, само това и изследваме. А останалата огромна част от природата е скрита от нас.

Световете, по стъпалата на които се издигаме, достигайки нивото „Човек“ – са нашите състояния, ясно определени нива на разбиране. Нашият егоизъм работи също там, но не егоизъм от животински тип, а насочен към разбиране на скритите части на природата.

От беседата по интегралното възпитание, 25.05.2012

[82240]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Основното в нашата работа е упоритостта. Не трябва да се пренебрегва нито един момент и никакви случайни, най-малки възможности, на което е основан принципът: ”Приложил усилия и намерил.”

А човек обикновено започва да преценява и да прави егоистичен разчет, както в нашия живот: струва ли си сега да ставам и да вървя на работа? И решава, че за двеста долара той е готов да стане, а за петдесет – няма смисъл да прави усилия.

Възможно е, от гледна точка на егоизма, това да е правилен разчет, но ако се говори за работа с отдаване, трябва да се отчете, че нашата печалба е в това, колко ние даваме, доколко напредваме по посока към Твореца! И тук дори един грош може да стане не грош, а милиарди долари. Всичко зависи от величието на онзи, на когото отдаваме това.

Затова разчетът трябва да се води за отдаване, а не за получаване. А в разчета за отдаване колкото по-нищожна и по-неважна ни се струва работата, толкова повече тя може да даде. Защото нашите усилия и преодоляването на пренебрежението, многократно увеличават тази малка работа.

Онова, което в моето материално, егоистическо зрение ми се представя за дребно и не толкова важно, придобива голяма възможност, която получавам в замяна за малките усилия, ако използвам всичко това за отдаване. Защото всичко се решава в мислите. От мен се иска само не голямо усилие, за да преодолея своите съмнения, струва ли си да се занимавам с такива не особено важни неща. Но ако го изпълня и започна да работя над онова, което в моите егоистични очи не ми се струва толкова важно, то извършвам вече духовно действие.

И независимо, че от егоистична гледна точка ми се струва, че съм направил някакво мъничко дело, но за отдаването то има огромно значение. А ако сега започна да мисля за онова, на кого отдавам – съгласно това и ще бъде оценена моята печалба. Основното е величието на Твореца. Моят стремеж е да постигна не самия Него, а точно Неговото величие, което ме извежда от скритието и ми позволява да постигна разкриването.

Защото разликата между скритието на Твореца и Неговото разкриване се определя само от едно условие: пренебрегваме ли Го или се опитваме да усетим Неговото величие. Само това променя нашето желание и ни води към разкриването.

От урок по статия на Баал а-Сулам, 03.07.2012

[82139]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→