Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

Всичко, което описват кабалистите, се намира в нас, в нашите корени. Според развитието си, моето получаващо желание започва да ми разкрива хоризонти, показва ми настоящето, бъдещето, миналото. Скалата на времето всъщност не съществува, тя е елемент на възприятието, част от картината на реалността, която се рисува в желанието.

И затова хронологичният процес, който изучаваме, всъщност, e поредица от състояния. От безизходност се изразяваме с термините за време, защото такъв е алгоритъмът на светоусещането ни.

Миналото, настоящето и бъдещето са състояния, по които мога да се премествам назад и напред според необходимостта, ако управлявам с желанието и екрана. По такъв начин, няма нито време, нито пространство. Всичко това са мои усещания и желания. Една категория свойства определя понятието време, а друга – пространство.

Времето, както си го представяме днес, е илюзия. В действителност аз се намирам в определено желание на неживото стъпало и това желание ми рисува картините на битието в този свят, на живота и смъртта. И независимо, че кадрите се променят пред очите ми, самото желание си остава непроменливо. Явявайки се копие на много по-високи желания, то рисува в моите усещания етапи, аналогични на духовните стъпала. Струва ми се, че живея, а всъщност, това е само проекция на духовните стъпала и смяна на ”материала” в егоистично и затова ”мъртвото” желание.

Разбира се, за Твореца не съществуват промеждутъчни състояния. Висшата светлина пребивава в абсолютен покой. Той изначално е формирал едно единствено състояние и точно това трябва да проявяваме в своето възприятие. Днес това състояние не може да се разкрие пред мен, защото не съм готов за него. И затова то се е съкратило със 125 стъпала, и аз всеки път разкривам граничещото, по-високо стъпало. Това ми позволява да правя крачки по пътя на възхода и съвършенството.

Но така или иначе, всичко се намира в мен, в моето получаващо желание. Сега времето ми се представя като външен фактор: Земята се върти около Слънцето, бягат минути и секунди …Но в духовното няма нищо външно – там се обръщаме към получаващото желание и в него осъществяваме всичките си действия.

Веригата на всички тези действия определя моето време. Ако тук са ми необходими 10 години за следващата крачка, в духовното измерение е изминала само една секунда. Там усещането за време идва не отвън, а се обуславя единствено от моите действия. Нещо повече, между тях няма интервали, защото всяко от тях предизвиква следващото. И затова, когато се издигам в духовното измерение, моите действия следват непрекъснато и времето изчезва.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 28.06.2012

[81615]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Когато получавам, за да отдавам, изобилието минава ли през мен? Мога ли да се наслаждавам от него?

Отговор: Ти не се наслаждаваш от изобилието, което преминава през теб. Тъй като това е съвсем друго изобилие, което не прилича на егоистичното напълване. С една дума, ти си гост, искаш да опиташ от вкусния пирог, за да доставиш удоволствие на стопанина, който го е приготвил. Очакваме пирогът да има същия вкус – но не е така.

Въпрос: Но когато обичам някого безкористно, забравяйки за себе си, все пак това усещане се появява в мен. Любовта е предназначена за друг, но я усещам именно аз.

Отговор: Да, усещането се появява в теб, но то се състои от няколко параметра. Така, както получаваш наслаждение, желаейки да отдаваш на любимия.

Представи си: има получаващо желание на Твореца и получаващо желание на творението – ти се явяваш като такова. Ти трябва да усетиш Неговото получаващо желание, да почувстваш как Той иска да извърши отдаване към теб, да усвоиш в себе си това получаващо желание и да Го насладиш.

Основно, ти изпитваш наслаждение в ”главата си”, т.е. в желанието, получено от Него. И излиза, че имено там, в Неговото желание правиш разчет: ”Доколко ще мога да Го напълня?  – съответно дотолкова, доколкото задействам своето получаващо желание”. С други думи, в своето желание усещаш до каква степен Го напълваш,  а това вече е обличане в светлината хасадим.

В крайна сметка, става дума за наслаждение от съвсем друг род.

Въпрос: Как тогава възниква разединението, щом всичко е в мен?

Отговор: Намерението прекарва различието между едното и другото. Когато в твоята ”глава” гори стремеж за отдаване на Твореца, съответно и наслаждението става друго.

Въпрос: Това може ли да се сравни с любовта към собственото дете? Давам ли му аз пирога, преди дори да съм го опитал?

Отговор: Не, наслаждението преминава през теб, но сега всичко се определя от неговото желание, а не от твоето.

Въпрос: Как тогава да прекарам това разграничаване между мен и него?

Отговор: На първия етап се издигаме над собственото желание и едва на втория етап можем да възприемем чуждото, като го направим свое.

За да насладя Стопанина, трябва да усетя Неговото наслаждение, да усетя доколко Той се наслаждава от това, че отдава на мен и какво наслаждение трябва да получа от Него. Трябва да усетя, че наслаждението е дошло от Него и е подарено с любов, а не просто така.

Посредством тази любов Той ми предава чувството за срам, което ми помага да се справя със сегашната ситуация и да я разбера, за да изградя друго отношение. Аз вземам Неговите наслаждения, получавам ги за Него, но правя разчет не за ”пирога”, а за това отдаване. ”Пирог” е най-ниското ниво нефеш де-нефеш, а наслаждението, което аз Му доставям, е целият НаРаНХаЙ.

Ето къде трябва да се пазя, за да не преувелича нещо за себе си: ”Тъй като доставям удоволствие на самия Творец! Само вижте как Той се наслаждава с мен!” Ето тук е заложен основният разчет, а не в ”пирога”, който са ти дали само като средство, позволяващо да насладиш връзките с всички светове. Разчетът е в главата на парцуфа обърнат на взаимоотношението с Твореца.

И затова е необходимо да знаеш кой е всъщност Творецът, как Той действа, как да Го наслаждаваш. Тъй като неговите съсъди/желания са безкрайни. Как да се запазиш в такава ситуация? В сравнение с нея, преките наслаждения са не повече от искра, създаваща желанието, докато всичко останало се основава на величието на Даващия.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 27.06.2012

[81523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→