Filed under: Клипове - No Comments→

Баал a-Сулам, ”Предисловие към книгата Зоар”, п.17: Всъщност и в днешното промеждутъчно състояние ние пребиваваме в съвършенство, съответстващо и подобаващо на съвършения Творец, който ни е създал. Тялото не ни причинява вреда, тъй като му предстои да умре и да изчезне. То е приготвено за нас само за онова време, което се изисква, за анулирането му и придобиване на нашата вечна форма.

Казано е: ”Аз създадох злото начало”. Става дума за онази непоправена форма, която се разкрива в нас, за да я анулираме. С това постигаме дълбочина в творението и познаваме Висшата сила, Една, единствена и уникална. Тя действа по такъв начин и трябва да сме благодарни за това, че има условия, позволяващи ни да извършваме определени действия и да се издигаме на стъпалото на Твореца.

В нашия свят, научавайки каквото и да е, аз си оставам такъв, какъвто съм си бил, плюс знанията за онова, което е извън мен. А в духовното, всичко ново се разкрива вътре и минава по мен – по моите желания и основи.

Като следствие, аз постоянно се променям, всеки миг се раждам отново. С всяка промяна ставам някой друг. Аз, който съм бил някога, не съм свързан с миналите ми състояния, с онова, което е било преди преминалото през мен духовно действие.

Съществува единствено причинно-следствената връзка, а в останалото, моите мисли и усещания на сегашното стъпало напълно се различава от предходното стъпало.

Трябва да бъдем готови за това и целта на подготовката е вече на предварителен етап да се научим да преминаваме през различните състояния. Отчаяние, разочарование, апатия и безучастност се сменят от въодушевление и вълнение. Преминаваме през цял спектър от усещания и благодарение на това можем да се самоанализираме, наблюдавайки как при прехода към ново състояние, от предишното не е останало и следа.

Сега амплитудата между нашите подеми и падения, а също така и между различните детайли на възприятието, още не е толкова голяма. И независимо от това, моето животинско усещане може да бъде противоположно на онази оценка, която правя. Например, спускайки се на дъното, разглеждам това като изкачване на нов връх. Тъй като работата е в това, от Кого аз получавам своето падение и какво Той самият желае да направи с това за мен. А може би и обратното: възторг, като от наркотик или като печалба от лотарията, струва ми се като без изход, лишен даже от искрица светлина и хвърлящо ме в животински желания.

Усещам ситуацията не по усещането, а по нейната важност и цел. Всичко зависи не от състоянието като такова, а от оценката, която аз му давам. Следователно, първата ни работа е да преминем от усещанията към анализа на тяхната съответстваща цел. Проверявам всяко нещо, за да установя доколко то е свързано с целта, колко е близко до нея, доколко е полезно за нея. Да речем, ако е падение, което като че ли ме отделя от целта, предназначено за следващото стъпало, то аз се радвам.

По такъв начин, се стараем да поддържаме връзка с целта и да мерим всяко наше състояние с нея. В крайна сметка, искам да пребивавам в едно, съвършено състояние. А онова, което преминава през мен, само ми помага да се самоанализирам и все по-вярно да се сливам с това състояние на сливане.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 03.07.2012

[82061]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→