Въпрос: Китайската мъдрост говори за две сили – Ин и Ян – представляващи негатив и позитив, или женско и мъжко начало. Свързано ли е това по някакъв начин с кабалистичните понятия? От къде са тръгнали тези представи?

Отговор: Това е открито при всички: нашият свят се състои от две противоположни сили, проявяващи се във всички сфери и на всички нива. Техният баланс определя състоянието на материята, а нивото – нейната същност, изразена в нежива, растителна, животинска или човешка природа. Всичко зависи от съотношението на противоположните сили в системата и тяхната взаимовръзка. В неживата материя балансът е неизменен, в растителната той придобива динамика и започва да се изменя, а на животинско и човешко ниво тази динамика се усилва.

Това, което китайските мъдреци са разкрили преди хиляди години, е истина. През цялата история са откривали тази истина и в други части на света. Но това няма отношение към духовното – става дума за явления от нашия свят, поддаващи се на изследване с помощта на традиционната наука, която се основава на намерението за получаване.

От друга страна, „духовното“  е намерението за отдаване. То е абсолютно откъснато от нашия разчет, от природата на нашия свят. И тук науката кабала играе роля на средство, на инструмент, на „приспособление“, позволяващо да издигне човека от реалността на получаването в реалността на отдаването. Кабала обяснява как да бъде премината тази граница между получаването и отдаването, а по-нататък – душата учи човека, доколкото той вече знае за какво става дума.

Няма друг метод способен да осъществи това преобразяване, този преврат в човек, да го преведе през Рубикон. Аз сам не мога да изтребя собствения си егоизъм, а кабала ми дава възможност да предизвикам външната сила, която да ме промени на отдаване, за да поставям ближния над себе си и чрез това да му доставя удоволствие.

Днес ближният ми е най-малкото безразличен, да не говорим за ненавистта или користното използване. В действителност, именно ненавистта се обръща в любов и колкото повече е тя, толкова повече любов може да породи. Но освен кабала, в света няма друго средство, с помощта на което можем да предизвикаме тази сила, която да измени погледа ни върху нещата.

„Хайде да си помагаме един на друг“ – предлагат прекраснодушните добряги, и ние трябва много да се пазим да не ни сложат на един ред с тях. За разлика от тях, ние не сме утописти – напротив, казваме, че човешката природа е глупава. На кръглите маси за момент изпитваме потребност от единство и веднага откриваме, че не можем, а и не желаем това.

Тогава достигаме до две крайности: от една страна, струва си да се обединим, а от друга страна, сме неспособни на това. Какво може да се направи? Ето това е истински въпрос и ние трябва да достигнем до него.

Обясняваме това дотолкова, доколкото хората са способни да възприемат и да издържат. Не разказваме, че не е възможно да се обединим със собствени сили, докато те самите не видят това. Ще ни се наложи да направим изменения в нашата практика, в съвместните мероприятия, семинари, кръглите маси, в системата на обучение, в интегралното образование и възпитание. Постепенно ще разработим методиката.

Във всеки случай, друг път за света няма и не може да има. Колкото и дълбоки да са познанията за Ин и Ян, това няма да даде решение. Но те могат да бъдат използвани като отправна точка за нашето разпространение в Китай.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 15.07.2012

[83066]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Маями. Урок№1

Въпрос: Вярно ли е, че от нас се иска само вътрешна работа – вътрешно намерение да изпълним желанието на другарите, а не физическите?

Отговор: Да, но как мога да бъда уверен, че съм направил всичко правилно и че не залъгвам сам себе си? Ако потвърждавам това с физически действия в този свят, мога да бъда уверен, че моите намерения са правилни.

А иначе мога да ти разправям колко те обичам, обаче как да проверя дали това е вярно? И дори не за това, че те лъжа – а че не съм уверен дали не лъжа сам себе си. Какво да направя, за да бъде това истина?

Затова се намираме в общество, във физическия свят. И ако действието и намерението вървят заедно, ръка за ръка – това доказва, че действаме правилно, искрено, без да лъжем.

Ако не съм готов за действия, а само възнамерявам да отдавам на другарите си, това означава, че моето намерение е лъжливо. И ако само действам, без правилно намерение, и не възнамерявам да достигна до Твореца чрез другарите, тогава това действие е лъжливо и в крайна сметка го правя заради себе си.

Затова е необходимо такова състояние, което съществува в нашия свят, където трябва да изпълняваме физически действия и към тях можем да добавим духовно намерение за отдаване.

Намирайки се в групата, имаме възможност да се самопроверим. И затова е бил създаден този свят – най-ниското стъпало, на което можем да изпълним действието фалшиво: да се усмихваме един на друг, да помагаме, сякаш извършваме отдаване, но всичко това само за собствени нужди, за лична полза. Ако започнем да работим в групата над своите намерения и да притегляме светлината, желаейки да достигнем до отдаване на Твореца чрез групата, то започваме да виждаме своите истински намерения. Тук е необходимо съчетаването на двата свята: на този и духовния свят заедно.

Затова достигаме света на Безкрайността, издигайки се по всичките 125 стъпала, само при условие, че съществуваме в този свят, във физическо тяло. А ако за своя живот не сме успели да се издигнем, то се връщаме обратно в този свят. Тъй като сме задължени да съществуваме едновременно в двата свята: с намерението в духовния свят, а с физическите действия – в материалния.

Затова днешното състояние е уникално: в материалния свят сме достигнали такова състояние, че той ни подтиква да развиваме намерението за отдаване. Иначе няма да можем да оцелеем. Хората наричат това криза, а ние го наричаме нов път, нов етап в развитието на човечеството, с помощта на който трябва да разкрием духовния свят и да го присъединим към материалния.

Само човек, занимаващ се с кабала, е способен на това. Затова трябва по-бързо да се развием, за да обучаваме света. Светът не може да направи това самостоятелно, защото контактът с висшите светове може да се установи само от тези, които имат точка в сърцето, стремеж към духовното извисяване. И затова трябва да мислим за целия свят и да ускоряваме своето развитие.

От 3–я урок от конгреса в Маями, 23.06.2012

[81350]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книгата „Зоар“,  глава ‘’Берешит–2’’, т.172: Да създадем Човека (Адам). Откъс от ‘’Да създадем човека по образ Наш и подобие Наше” дава  указание  за това, че човек се състои от шест окончания, включващи всичко – както Хохма, така и Хасадим, по висше подобие, т.е. по подобие на Зеир Анпин в света Ацилут.

…Хасадим се отнася към свойството захар, а светенето на Хохма – към никва. И захар достига съвършенство посредством светенето на Хохма, с помощта на никва, а никва – посредством хасадим, с помощта на захар. И тогава човек става единствен в света и властващ във всичко, така, както и висшите ЗОН.

Мрежата, посредством която е изградена връзката между нас, се нарича ”Адам’’ (Човек) -не желанието за наслаждение само по себе си, а връзката между желанието и свойствата. Затова е казано:  ”Да създадем Човека по образ Наш и подобие Наше”. Тоест „Да създадем Човека”  – в степента на отдаване, която се разкрива във взаимното обединение между частните души, в свързващата ги връзка. В нея има Хасадим и Хохма, мъжката (захар) и женската (никва) част. Всичко това изучаваме в книгата „Зоар“.

Затова, четейки „Зоар“, трябва да си представяме как в нашите връзки – поправени или разбити, но проявявайки се в нас в някаква форма – се разкрива система, която се намира в това свойство.

И не е важно, ако те ни се разкриват в своето разбито състояние – както в групата на раби Шимон се е разкрила ненавистта  в цялата си сила.

Главното е, че това не е равнодушие. А дали е добра или лоша сила, това вече не е важно. Самата мощност на силата говори за степента на изясняване. И винаги на тази степен има и лява, и дясна линия – две противоположни свойства – и зла, и добра сила, които след това се съединяват в средната линия.

Затова не трябва да се боим от разкритие на злото. Трябва да ”благодарим за лошото, както и за доброто”. Главното е това да бъде целенасочено разкритие, колкото може по-високо, мощно и изяснено.

От урок по книгата „Зоар“, 12.07.2012

[82778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всички „плаваме“ в информационното поле. То е извън времето, пространството, преместването, то е постоянно. Не усещаме това поле, защото се различаваме от него по свойства. Но ако се обединяваме, то според степента на нашата взаимовръзка ставаме подобни на това информационно поле, единни като него, и започваме да улавяме информацията му.

А ако всеки е отделен и не е обединен с другите, то в това информационно поле той улавя само малка информационна част, която всеки усеща като „нашия свят“, изолиран е в своето информационно поле – това, което се намира само в него, в неговата индивидуална, егоистична част.

А в момента, в който се съединяваме, минималното множество е двама („миют а-рабим – шнаим“), то веднага попадаме в съответствие с това информационно поле, започваме да го усещаме в минимална степен, наречена „нефеш де-нефеш“. И така нататък. Тоест степента на съединяване усещаме по закона за подобие с това поле – Твореца, правейки от себе си сетивен орган.

[82297]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Човек трябва да открие всички не поправени съсъди на желанието. Той разкрива това само искайки да достигне отдаване. Следователно човек, който все още не е започнал своята духовна работа и не се е свързал с групата, за да достигне до отдаване на Твореца, не се доближава до злото.

Следователно злото, за което кабалистите говорят, не се намира в нашия свят. Нашите желания се стремят към телесни наслаждения: храна, секс и семейство, и към човешки наслаждения: пари, уважение и знание. Всички тези желания са на „животинска” степен.

Злото начало започва от по-висока степен – когато човек се стреми към обич, единство и взаимна подкрепа. Действайки в това направление, той разкрива все повече и повече злото начало. В същото време, светлината се разкрива и поправя желанието. В последствие, човек достига до състояние, в което не може повече да понася злото, и от тази точка започва да работи в посока поправяне на злото.

Тук има две степени: Бина, което означава „отдаване заради отдаване” (поправяне на 248-те желания) и Кетер – „получаване с цел отдаване” (поправяне на 365-те желания). На края човек поправя цялото зло.

Злото се разкрива за първи път, когато човек започне да прави първите стъпки към отдаване. Злото не се разкрива в нашия свят; то не се разкрива на този, който не привлича поправящата светлина. Обикновеният човек мисли, че не се нуждае от поправяне  – това е неговата природа; неговите желания не са на пътя на правилната връзка.

Истината се разкрива в наши дни. В центъра на човечеството са кабалистите (предците ни) и ние, Бней Барух, сме около тях. Никой друг не се стреми да отдава. Хората ще получат „проблясак” от нас и ще разберат, че има само един път – обединение.

Човек, който оформя система на взаимна връзка, е този, който разкрива злото начало, силата на съпротивление, своето не желание за поправяне и непривлекателност на идеята. Няма друг начин. Ако човек не разкрива връзката си с останалите, с групата, то и не може да разкрие злото. Злото начало се разкрива в разбиването на връзката между нас. Величието да разкриеш цялата материя на творението, наклонноста към злото, се разкрива от тези, които се стремят към „Гмар Тикун“ (краят на поправянето).

От урок по „Предисловие към книгата Зоар“, 10.07.2012

[82584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Да предположим, човек върви по улицата и някой удря лошо рамото му, като по този начин „избива“ цялото му позитивно настроение. Днес, съвременният човек търпи това, подтиска реакцията, защото от детство са ни научили да се сдържаме. Рядко става така, че да избухне конфликт.

Хора, които се сдържат, натрупват в течение на времето такова количество „неотриагирани“ обиди, които в крайна сметка се взривяват от най-малкото, най-често в семейството и излива натрупалата се агресия на близките. Това е типичен механизъм на емоционална реакция на съвременния човек.

Може би трябва да се научим да реагираме на този тласък като на нещо положително?

Отговор: Разбира се като на положително! Аз започвам да възприемам всичко случващо се, като неслучайно, в този огромен затворен механизъм.

Ако някой се е заял с мен или нещо се е случило с мен, по такъв начин ми показват къде мога да увелича своя контакт с този общ механизъм, да навляза още повече в интегрална връзка. Именно такова отрицателно въздействия ми показва недостатъчност от включването ми.

Тогава се радвам на това въздействие върху мен, защото мога още повече да се включа в общия механизъм, да стана още по-интегрален, да се изкача по стъпалата на ценностите, видения, усещания, осъзнаване на това, в какъв нов свят се намирам, колко дълбоко разбирам неговото причинно-следствено течение, неговата цел, виждането си, ролята си в него. Започвам да виждам в бъдещето, да виждам през времето.

Работата е в това, че човекът, който ми е причинил това зло няма нищо общо с това, той се явява в принципа такъв елемент от общата система, както и аз. И аз изобщо не реагирам на него – нито от гледна точка на благодарности, нито от гледна точка на отрицателни емоции, в мен към него няма нищо. Гледам на този общ механизъм, който по такъв начин ни управлява, включвайки ни във все по-голямо взаимодействие и аз се радвам много на това, защото по такъв начин придобивам нова степен на съществуване, ново ниво на живот.

Трябва да опозная, да постигна тази система, да я овладея и тогава пред мен започва постепенно да се разкрива дълбина, намираща се над материята, над тази миша дупка, в която съществуваме и си играем. Аз не искам да участвам в тази игра, искам да бъда вътре в тези сили, на този механизъм, който така управлява всички, защото по такъв начин ставам вечен и съвършен като цялата висша Природа.

Въпрос: Получава се, че при подем над възникващия конфликт и ненавист, ние излизаме от дълбината на тази сила в сливане с другите хора. Тоест тази сякаш отрицателна, негативна агресия се явява топливо за нашето обединение?

Отговор: Най-общо, да. Може да се каже и така. Несъмнено, че този отрицателен потенциал, който сме натрупали през цялата дълга еволюция е необходим. За това сме изминали целия този път, за да има над какво да се издигнем днес.

Реплика: При работа с хората, особено при групово взаимодействие, в което се подразбира определена сплотеност, се различават два етапа. Първият етап е така нареченият положителен принос, когато учащият  започва да говори: „Каква хубава методика! Какъв прекрасен преподавател! Каква група! Как ни провървя!“ А след това се започва така наречения негативен принос…

Отговор: Мисля, че тук няма да има нито положителни, нито отрицателни остри периоди. Ще има разбира се относителни, вълнообразно преминаващи подеми и падения и хората ще започнат по такъв начин да прогресират в своето разбиране, в усещането на този метод, неговата работа.

Тук ние не работим с миналото си и затова настройваме хората на това, че днес придобиваме съвършено ново ниво на познание, което сега няма с какво да сравним. Не мисля, че тук има място за обичайните за нас реакции. Може би в някакви неголеми мащаби – да, но не така, както в останалите групи и клубове.

От беседата за интегралното възпитание, 28.05.2012

[82570]

Filed under: Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава посоченото в книгите изискване да научиш себе си да изпълняваш Тора и заповедите, които в случая ще ни помогнат да придобием втора природа – любов към ближния?

Отговор: Заповеди се наричат действията по поправяне, които искам да извърша. Отначало трябва да разкрия в себе си какво трябва да поправя, както е казано: ”Не е възможно да се изпълни заповедта, ако преди това не си я нарушил.” Тоест, преди всичко, откриваме недостатъка в нас, злото начало, и тогава виждаме какво трябва да поправим.

Поправяне на желанието за наслаждение в желание за отдаване се нарича изпълнение на заповедта, защото така е заповядано от Твореца. А това може да бъде реализирано само за сметка на светлината – сила, която се нарича Тора.

Тоест, дадени са ми всички условия за разкриване на егоистичното ми начало, работейки с моите другари и изяснявайки своето отношение към тях. А когато разкривам своето его,  разбирам, че то се нуждае от поправяне. Тъй като това е истинското зло, защото ме отделя от Висшата Сила, от Твореца.

И тогава използвам силата на групата. Ако имаме желание да се обединим, за да получим силата на поправянето (Тора), то ние я получаваме свише и тя ни обединява. А стъпалата на нашето единство се наричат изпълнени заповеди. Тоест с такива последователни порции аз изпълнявам заповедта на Твореца, Неговото желание относно мен и накрая стигам до това, че моето желание за наслаждаване става отдаващо и, съгласно подобието по свойства, в него се разкрива силата на отдаването, Творецът.

Всичко това се реализира направо на място, там, където се намирам, на тази земя, а не някъде в небесата, както ни се струва.

От урок по  статията „Даряване на Тора”, 01.07.2012

[82863]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Днес много се говори за това, че жената е унизена, потисната и т.н., но не е прието да се казва, че мъжът също представлява жалка гледка.

От една страна, той всъщност е онеправдан в семейството, няма роля там. От друга страна, трябва да обезпечава семейството и да носи всичко необходимо. Но това необходимо е станало такова, че вече малко от мъжете могат да удовлетворят тази потребност. А и кризата води мъжа до там, че даже това, което по-рано е можел, вече не е в състояние да направи. Като следствие, той започва да е груб, свадлив, да бие жена си и т.н.

Отговор: Намираме се във взривоопасно състояние. Затова този въпрос трябва да се решава комплексно, интегрално: да се откриват курсове към университетите, чрез телевизията, чрез домовете на културата, вечерни курсове и др.

Тоест трябва да просвещаваме! Първо, да просветим жената, защото чрез нея просвещението ще отиде по-нататък. Второ – да решим този въпрос заедно с мъжете, които трябва насила да „закараме“ на курсовете.

Трябва да повдигнем човека от животинското ниво на нивото „Човек“, защото днес той представлява жалка гледка.

Жената е по-приспособена, по-способна и готова за промяна, защото има майчин инстинкт, силна тяга към живота, към това с всякакви средства да се задържи на повърхността. Като цяло, тя е силният елемент, а мъжът – слабият, и той трябва просто добре да се организира.

Не трябва да има безделници. Ако човек не работи, той ще учи. Ако работи, трябва все пак допълнително към това да учи, да допуснем по местоработата.

Всички трябва да минем курса за интегрално образование и възпитание. Без това нищо не може да стане. Това трябва да стане държавна програма. Даже ако тя изисква влагане на някакви пари (не мисля, че ще са големи), тя ще ни даде такъв мигновен икономически ефект във всичко, което става в обществото, че това ще е много пъти по-изгодно от всички загуби.

Най-главното е да накараме хората да идват и да се занимават, да се учат, да не чакат. Но това, безусловно, трябва да се съпровожда с широка медийна кампания, рекламираща методиката на интегралното обучение като национална държавна програма. И по принцип, това по никакъв начин не застрашава властите – те могат при това спокойно да продължат да управляват, защото ние говорим само за възпитание на обществото.

От беседите за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82715]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Каква молба достига до Твореца?

Отговор: Преди всичко, трябва да се разбере, че ако молбата не изхожда от общата молитва, то тя не се приема. Хората викат към Твореца от дълбините на сърцата си, от това че са съкрушени и заплашени от смъртта – нищо не помага. Защо? – Защото тяхната молба не преминава през филтъра, съгласно който се приема само онази молба, която произлиза от общата система, от съединението между нас – без значение дали е за добро или за зло, но засягащо това съединение. Молитвата е задължително обща, а личната молитва не се приема.

Въпрос: Как мога да свържа своето желание с желанието на някой друг, когато аз изобщо не усещам?

Отговор: Постарай се да го усетиш или плачи, че не го усещаш. Тъй като разбираш, че твоето лично желание не оказва никакво въздействие. Ако идват двама – ”Прекрасно! Какво искате? Да установите връзка помежду си? Да се обедините? Вие карате ли се? Изяснявате ли отношенията помежду си? Това е добре!”

Защо от този момент нататък е настъпило времето за поправяне на света? – Защото хората започват да усещат, че връзката между тях не е наред. Нима по-рано да е била наред? – По-рано просто я нямаше. Днес усещаме, че тя е порочна, и че трябва да се поправи. Затова отсега нататък започва поправянето.

Ако не взимаме под внимание връзката между нас – няма значение под каква форма – то няма какво да се прави, няма с какво да се явим пред Твореца. Аз лично нищо не мога да направя – в мен няма нищо за поправяне. Да поправим можем само връзката между себе си и останалите.

Въпрос: Някога Вие обяснявахте за системата, която ще преобразува неистинската молитва в истинска. Имахте предвид личната молба или общата?

Отговор: Няма лична молба! Ако аз викам сам – това не означава, че моята молба е лична. Важното е за какво викам – това определя дали молитвата ще е обща или не. Може би моля сам, но моля за обществото – и тогава това се нарича обща молитва.

Масите мислят, че ако се съберат 10 човека (на иврит минян), то това е молитва. Не. Може да е един човек, но той да моли за връзка, за поправяне на системата – и тогава това се нарича обща молитва.

Затова когато пристъпваме към занятията, е много важно да се въоръжим с правилна молба. Иначе учението ни отдалечава и вместо еликсир на живота се превръща в смъртоносна отрова. И виждаме, че хората се разделят, разбягват се, падат. От къде произлиза това? – От онази светлина, която действа в неправилна форма, донася ти тъмнината, т.е. води те към целта по дългия път.

От урок по книгата „Зоар“, 12.07.2012

[82775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Обикновено жената в семейството настоява на своето, но мъжът също иска да докаже правотата си. Конфликтът започва от нещо дребно и завършва с развод. Как да се намери компромис между мъжа и жената?

Отговор: Преди да се реши конфликтът между мъжа и жената – дайте им възпитание! Как може с това, което имаме днес, да решаваме конфликтите? Виждаме, че нищо не се решава.

Докато не ги „прекарате“ през курсове за интегрално възпитание, поставяйки пред тях най-твърди условия: те трябва да преминат през тях, иначе няма да получават помощи и различни облекчения – невъзможно е с който е да се реши каквото и да е, защото всичко ще се решава по старому.

Ако искате да преустроите обществените и семейни отношения, то за това трябва да измените хората, техните взаимоотношения. А как могат да бъдат изменени отношенията, ако не се изменят техните изпълнители? Та те ще си останат на своето. Разбира се, можете да им окажете натиск и тогава може външните отношения и да не се проявят в толкова експресивен вид.

Започнете постепенно да просвещавате хората, да им обяснявате в какво се състои системата. Включете ги в кръгли маси, в обсъждане помежду си.

По време на кръглите маси постепенно ги издигайте над решенията на проблемите, издигайте ги в общност, в мечта, играйте с тях като с деца, разкрийте във всеки от тях детето. Тъй като всички те потискат всичко това във себе си, нарочно се държат като хулигани, за да не проявят себе си – това е инстинкт за защита.

От беседа за интегрално възпитание, 28.05.2012

[82859]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→