Въпрос: В груповата психотерапия съществува идея за групата като модел на света – пълен кръг. Човек, представяйки някакъв модел на поведение или мнение в кръг, и получавайки обратна реакция, сякаш доизгражда целостта на картината, която не бихме видели без тези хора. Това е в общи линии основната работа в груповата психотерапия. В методиката на интегралното възпитание не използваме ли това?

Отговор: Използваме го. Днес изобщо е прието да се работи колективно, защото не е по силите на сам човек. Само особените хора, гениите могат да работят самостоятелно, а основно виждаме, че мозъчният щурм се инициира от колектива.

Но тук се случва нещо друго.

Ако действаме на ниво футболен отбор, изследователски колектив, лекарски колектив и т.н., то събираме тяхното общо мнение на събрание, където те се съветват помежду си и достигат до някакъв общ знаменател. В колектива на лекарите такъв осреднен вариант се смята за най-благонадежден за установяване на диагнозата на болен, в колектива на физиците – за търсения, за научен напредък. И на следващия етап такива събрания, съвещания, консенсуси се повтарят отново.

В методиката на интегралното възпитание, попивайки информацията един от друг, в противопоставяне със себе си, в съчетание със своето мнение, по такъв начин се саморазвиваме и достигаме до нещо общо, но вече с висш знаменател. Тоест не слагаме просто всичко, каквото някой има, насред кръглата маса, а съединявайки се, премествайки се, в ”престрелката” един с друг, всеки от нас се обогатява от останалите.

В това, да допуснем, ставам като моите девет партньора – всички седящи. Така и с всички останали, но всеки от нас на своя основа, т.е. аз си оставам аз, но придобивам знанията, усещанията, постиженията на останалите девет. Вече виждам през тях.

И тук помежду ни се получава наистина много сериозно взаимодействие. Всеки от нас увеличава десет пъти своята индивидуална сила, мнение, знание, усещане и т.н.

Това е всичко – обикновена групова работа, в която съществуват няколко прекрасни метода, когато се разделяме на групи и след това между нас се случват жестоки взаимодействия, когато сякаш изсичаме искри помежду си и се задължаваме да достигнем до някакво остро състояние. Това всичко се използва.

При интегралната методика се използват други методи, защото нас не ни интересува максималната реализация на желанието и разума на нашето животинско, земно и егоистично ниво. Нас ни интересува подемът към следващото състояние. Ние се събираме, сядаме заедно, разговаряме помежду си, обсъждаме проблемите на обединението, съединението, всевъзможни психически постановки.

Но основното – вътре в нашите обсъждания се намира вътрешното движение към съединение, към обединение: не към взаимно забогатяване на принципа ”аз ще приема от всички останали”. Независимо, че и това съществува: аз искам да взема от всички останали, тъй като всеки от тях си има индивидуално движение към тази цел и на мен са ми нужни всичките тези сили.

И така всеки се обогатява от останалите, т.е. вместо 10 човека, се получава като че ли 100, тъй като всеки се състои от 10. Ние десетократно увеличаваме общия ни стремеж към единението.

И освен това, по време на всевъзможните кръстосани беседи, разговори, вътре в тях съществува най-главното: отварям си устата – слушам, отварям уши – чувам, само за да се обединя вътрешно с тях в едно цяло. Най-важното, когато вътре в нашата външна информация съществува огромен натиск за създаването на нещо общо, извън всеки от нас, за да бъде това обединение над нас, да се създаде такава общност, която би ни държала вътре в себе си, като капки вода, сливаща се в една голяма капка, която вече нищо не може да я раздели. Тъкмо такова състояние искаме да постигнем.

Когато се опитваме да направим това и вътре в нашите беседи прокарваме своите желания, тогава възбуждаме вътрешната сила на природата, която интегрално държи заедно цялата вселена. Ако действаме така, то се получава, че по такъв начин се формираме под въздействието на тази сила на природата.

Сами започваме да възбуждаме онази сила, която еволюционно ни е развивала и тласкала напред. Сега, тя вече не ни бута отзад със страдания, както това се е случвало по-рано, а се устремяваме към нея, и я принуждаваме да ни дърпа напред.

Защото има хора, които не желаят да се учат и тях през цялото време ги подтикват ”със сопата”. Има такива, които се движат по програмата. А има и такива, които изпреварват програмата и искат още и още. Ние желаем да се придвижваме бързо, самостоятелно да се устремяват напред и да принуждават природата да прави това. В това практически се състои цялата методика.

Тоест тази сила на природата се използва от нас съзнателно и се получава, че бягаме пред влака. Но това ни помага да се избавим от страданията, които ни подтикват отзад и ускоряват нашето развитие. Когато възбуждаме тази сила на природата и тя ни въздейства, ние виждаме, по какъв начин преминаваме тези етапи, започваме да усвояваме тази програма, да виждаме въздействието на тази сила и с нея да се опознаваме.

Ние изведнъж преминаваме в онази част на природата, където съществува целият този огромен механизъм: сили, полета, системи за управление на нашия свят и т.н., виждаме от какво се въртят атомите, молекулите, от какво всичко се обединява и как ние действаме по целия наш път, как сега си движат ръцете, тъй като всичко това произтича от там! Защото по този начин ни възбуждат природните сили и по такъв начин ние действаме.

Тоест, ние се озоваваме на нивото на взимане на решения, на ниво, където работи системата за управление и започваме да я възбуждаме, започваме да се запознаваме с нея и да бъдем нейн активен участник. На практика, вече не обръщаме внимание на онова, което се случва с нас на нашето ниво в нашия свят. Този свят сякаш отмира в нашите усещания, защото вече се намираме на нивото на силите, а не на техните следствия. И затова за нас това става основно, вече съществуваме в това. Ние сякаш се адаптираме към следващото ниво, към следващото измерение.

Ето къде трябва да се изкачи човечеството. Това състояние се нарича  ”Адам” – ”Човек”, който в нашия свят на практика не съществува. В живота всичко на всичко сме само разумни животни, тъй като се занимаваме и обслужваме своята материална, животинска част. Интегралната методика всъщност е много проста и практична. Днес наистина се нуждаем от нейната реализация.

От беседата за интегралното възпитание, 25.05.2012

[82243]

Filed under: Възпитание на децата - No Comments→

Ние сме следствие на разбиването. И затова, ако искаме да се доближим до светлината, до духовния живот, до подобието с Твореца, това е възможно само за сметка на съединението. Ето защо ни прекарват през много състояния, от които трябва да се научим, че без единство няма да намерим правилните сили, средства, мисли и желания.

Много пъти през своя живот човек си е казвал, че всичко е достатъчно, и се е заклевал от този ден нататък да се вземе в ръце, и всеки миг да посвети на духовния напредък, да използва всички възможни средства, да престане напразно да разпилява живота си и да пренебрегва възможността, дадена му свише.

Но вече в следващия момент той забравя за тези мисли. Вижда, че ако идват някакви пречки, той не може да устои насреща им. И нарочно е направено така, за да го научат, че ако иска да се държи на пътя здраво и през цялото време да прави най-добрия избор, той трябва да получи силата на обкръжението.

А може да получи тази сила, ако смята обкръжението за нещо много по-голямо от самия себе си. Ако има един другар, когото той възприема на по-високо от себе си ниво, то това е както единица относно нулата, т.е. ”10”. А ако има няколко другари, то съответно това число расте.

Колкото повече може да склони себе си пред останалите, колкото по-висши му се струват, толкова повече впечатления той може да получи от тях, т.е. сила за молитва, съединение, за цялата духовна работа.

Тъй като, всъщност, той вече отменя себе си пред останалите и затова му се полага духовна сила. Но засега тази духовна сила, неговата самоотмяна и областта, където действа той с другарите си са егоистични, ”ло лишма”. И независимо от това, действията са правилни и затова работят.

Те не трябва да бъдат пренебрегвани, тъй като точно тези малки грошчета се събират за една голяма светлина: усилията му, да издигне другарите си и целта на творението, която той се готви да достигне с тяхна помощ, се натрупват все по-високо и по-високо.

От урок по статия на Рабаш, 04.07.2012

[82215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: 99% от населението искат да знаят какво реално трябва да направят, за да настъпят социални промени в обществото? Как да им предадем усещането за увереност, безопасност, единство в процеса на разпространение?

Отговор: Струва ни се, че правим нещо в този свят: управлявам чрез банките, предприятията, международната търговия, военната техника; въртя всичко, което става в нашия свят – всичко това става пред очите ми, давам разпорежданията и движа тази машина. Единственото, което не разбирам, е, че движат мен.

Имаме клип, на който едно дете си играе с количка в супермаркета, бутайки я: “буууу”.

Ето така не разбираме, че всъщност ни движат, че сме изпълнители на Висшата воля на най-ниско равнище.

Сега навлизаме в нов период, когато Висшата сила не ни диктува непосредствено какво да правим, а се отделя от нас, дословно флиртува с нас: с това тя желае да ни привлече към себе си. Отделяйки се от нас, тя предизвиква недоумение, неразбиране, какво става, как да се устроя в този свят; изведнъж не искам нито семейство, нито деца; не ми е ясно какво да правя с живота си; наркотици, отчуждение, и от тук – огромна криза. Когато Висшата сила се отделя, не ме управлява, и изведнъж чувствам , че не знам накъде да вървя, какво да правя – не знам нищо, не искам нищо. Тази криза е призив към нас да се устремим сами напред, на среща с тази сила. На среща – това е по-голямо подобие с нея.

А хората мислят, че още могат да действат по старому: “Ще управлявам всички!” Е, и какво могат да направят правителствата? Днес нищо няма да могат да направят. Единственото, което могат да направят, е да напечатат още малко пари, но и това вече нищо не дава. Те само пускат печатната машина и сякаш имаме повече пари, а всъщност – пак е същото. Разбираемо е, че покупателната способност на всеки не се променя от това, само раздават хартийки на населението и това е всичко.

Затова нито политиците, нито икономистите, нито социолозите, нито психолозите, нито родителите – никой на никого не може да окаже никакво влияние, нищо не може да направи.

Разбира се, хората още не са дозрели до такова състояние, че да почувстват всичко върху себе си, но светът се движи към това. И виждаме, че мнозина учени в своите изследвания разкриват това.

Това е проблем за света. Той ще трябва да се съгласи с това, защото е физически закон, проявяващ се в това, че силата, която по-рано ни е управлявала отвътре и ни е диктувала всички наши желания, всички наши мисли – и в сърцето, и в разума, сега тихо се отдръпва. Тя иска всеки сам да поеме тази роля, да се поучи от нея и сам да управлява себе си. И това е проблемът. Трябва да се запознаем с това и да го реализираме.

А ако разни умници все още говорят: “Трябва реално да направим нещо…” – е, и какво правим реално? Те просто не усещат как все още Висшата сила ги командва.

От беседата на трапезата в Торонто, 19.06.2012

[82041]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - No Comments→

Въпрос: Кое действие е най-ефективно?

Отговор: Това, в което намерението е по-силно. Действие, без намерение в полза на ближния – е празно, защото в действителност въздействие указва не самото физическо действие, а съпровождащото го намерение, „за какво се прави?“, или по-точно „В чия полза, моя или на някой друг?”

Затова, ако правим всички видове добри дела, като благодетели „яфей нефеш“, но без правилно намерение, т.е. за да доведем човечеството до единния образ, който е създал Творецът (Природата) първоначално, в основата на развитието ни, тогава всички наши действия ще претърпят пълен провал, защото в тях няма да има силата на светлината – единствената сила, която променя всичко. А правейки усилия без тази сила, ние произвеждаме само механични движения…

И затова е необходимо, преди да направим каквото и да е действие, да се научим на правилно намерение, за да може действието да предизвика върху себе си силата на поправяне и да се прояви желаният резултат – поправянето, от което на хората ще им бъде по-добре. Но ако правим нещо без намерение, такова действие няма правилното добро последствие и в крайна сметка, по-добре изобщо да не го правим.

Например, протестите – въпреки че в началото изглежда, че са постигнали нещо, по-ниски цени и прочее, но след година от понижението на цените нищо не е останало и хората са просто отчаяни и вече не искат да се борят за себе си.

Затова трябва да се научим да извършваме действия с правилини, желани последствия – за това е предназначено интегралното възпитание.

[82101]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката - No Comments→

Filed under: Клипове - No Comments→

Баал a-Сулам, ”Предисловие към книгата Зоар”, п.17: Всъщност и в днешното промеждутъчно състояние ние пребиваваме в съвършенство, съответстващо и подобаващо на съвършения Творец, който ни е създал. Тялото не ни причинява вреда, тъй като му предстои да умре и да изчезне. То е приготвено за нас само за онова време, което се изисква, за анулирането му и придобиване на нашата вечна форма.

Казано е: ”Аз създадох злото начало”. Става дума за онази непоправена форма, която се разкрива в нас, за да я анулираме. С това постигаме дълбочина в творението и познаваме Висшата сила, Една, единствена и уникална. Тя действа по такъв начин и трябва да сме благодарни за това, че има условия, позволяващи ни да извършваме определени действия и да се издигаме на стъпалото на Твореца.

В нашия свят, научавайки каквото и да е, аз си оставам такъв, какъвто съм си бил, плюс знанията за онова, което е извън мен. А в духовното, всичко ново се разкрива вътре и минава по мен – по моите желания и основи.

Като следствие, аз постоянно се променям, всеки миг се раждам отново. С всяка промяна ставам някой друг. Аз, който съм бил някога, не съм свързан с миналите ми състояния, с онова, което е било преди преминалото през мен духовно действие.

Съществува единствено причинно-следствената връзка, а в останалото, моите мисли и усещания на сегашното стъпало напълно се различава от предходното стъпало.

Трябва да бъдем готови за това и целта на подготовката е вече на предварителен етап да се научим да преминаваме през различните състояния. Отчаяние, разочарование, апатия и безучастност се сменят от въодушевление и вълнение. Преминаваме през цял спектър от усещания и благодарение на това можем да се самоанализираме, наблюдавайки как при прехода към ново състояние, от предишното не е останало и следа.

Сега амплитудата между нашите подеми и падения, а също така и между различните детайли на възприятието, още не е толкова голяма. И независимо от това, моето животинско усещане може да бъде противоположно на онази оценка, която правя. Например, спускайки се на дъното, разглеждам това като изкачване на нов връх. Тъй като работата е в това, от Кого аз получавам своето падение и какво Той самият желае да направи с това за мен. А може би и обратното: възторг, като от наркотик или като печалба от лотарията, струва ми се като без изход, лишен даже от искрица светлина и хвърлящо ме в животински желания.

Усещам ситуацията не по усещането, а по нейната важност и цел. Всичко зависи не от състоянието като такова, а от оценката, която аз му давам. Следователно, първата ни работа е да преминем от усещанията към анализа на тяхната съответстваща цел. Проверявам всяко нещо, за да установя доколко то е свързано с целта, колко е близко до нея, доколко е полезно за нея. Да речем, ако е падение, което като че ли ме отделя от целта, предназначено за следващото стъпало, то аз се радвам.

По такъв начин, се стараем да поддържаме връзка с целта и да мерим всяко наше състояние с нея. В крайна сметка, искам да пребивавам в едно, съвършено състояние. А онова, което преминава през мен, само ми помага да се самоанализирам и все по-вярно да се сливам с това състояние на сливане.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 03.07.2012

[82061]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Необходимо ли е да се въведе темата “здравословен начин на живот” в основния курс Интегрално възпитание?

Отговор: По този въпрос напоследък има статии, които предоставят статистически данни, като се набляга на това, колко много заболявания и здравословни проблеми бихме разрешили, ако се намираме в правилни взаимоотношения помежду си.

Естествено, ако се понижи статистиката за убийства, изнасилвания, както и различни социални напрежения, това съответно и ще се отрази на цялостното здраве на хората и обществото.

Но днес има и друга причина – човек  е просто по-балансиран.

Всички наши проблеми, всички заболявания възникват от вътрешен дисбаланс. Ако влезем в равновесие един с друг и всички наши системи започват да работят в хармония, след това и болестта изчезва.

Теоретично от данните от теориите за интегрирани системи на взаимодействие е ясно, че човек не трябва да боледува от нищо.

Той трябва просто да бъде спокоен и здрав човек, както когато е заспал или мъртъв, даже и този преход да не усеща. Тоест всичко трябва да бъде много лесно и гладко, защото интегралната, аналогова система преминава в такова състояние, когато от човешко ниво постепенно се спускаме на животинско, от животинско на растително и постепенно затихва. И ако се спускаш бавно по тези нива, ти не усещаш че умираш, а просто като че заспиваш, напускайки тялото.

По темата здраве са събрани хубави научни статистически материали, затова си струва да бъдат включени  в нашите лекции.

По принцип е необходимо, с помоща на  филми, да покажем на хората всички проблеми, които съществуват в съвременното общество, за да могат в действителност да открият “Уау, къде живеем! Уау, какви проблеми!” – тъй като все още не всички разбират, сблъсквайки се с тях. Заедно с проблемите, трябва незабавно да дадем и решението.

От беседите по интегрално възпитание, 22.05.2012

[80758]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, “Предговор към книгата Зоар”, п.19: Всички страдания в нашия свят се появяват пред нас само за да ни подтикнат да елиминираме егоизма на тялото и да получим съвършената форма на даващия желанията. Пътят на страданието сам може да ни доведе до желаното състояние.

Порочното ни желание трябва да преминава през кръгообороти, т.е. да се изменя в хода на своята еволюция. Развивайки се, то постоянно се стреми към наслаждения, докато това преследване не престане да го удовлетворява. Напротив, сега то му носи само неприятности и проблеми.

Въпреки това, страданията могат да бъдат различни. Някои от тях се крият във факта, че желанието не може повече да напълва себе си – и това още не е страшно. Въпреки това, в допълнение, то страда от своите недостатъци. С други думи, желанието страда не само от липса на наслаждение, но и от липса на жизненост. Едно е, когато липсва излишък, а съвсем друго – когато липсва необходимото. В крайна сметка, това води до смърт.

Ето защо виждаме, че желанието може да бъде насочено точно към каквото трябва. Страданията те принуждават да бягаш от тях – с други думи, насочват те точно където трябва. Едновременно с това, те не задават посока към целта, а само отблъскват от себе си. Но има и друг път – пътят на Тора. Тя разкрива целта пред самия човек, без болезнени подсказвания.

Състояние, в което се чувствам зле (зло), ме отблъсква от себе си – натам, накъдето страданието престава да бъде движеща сила. Отделяйки се на това разстояние, аз се спирам, и тогава нова болка отново ме изхвърля на безопасно разстояние – само за да спре мъчението. Това „брауново движение“ може да отнеме години и поколения. Това е пътят на страданието.

От друга страна, по пътя на Тора ми се показва целта и вървя към нея по добрия, приятен и кратък път през 125 стъпала.

От урок по “Предисловие към книгата „Зоар“, 03.07.2012

[82055]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Проучване: Високият социално-икономически статус, образованието, доходът не са причина за щастие – уважението и признанието на хората носят на човек повече удовлетворение.

Проучванията показват, че след като се удовлетворят основните потребности на човек (подслон, храна, отопление и т.н.), то последващо увеличение на доходите не носи много щастие. Затова, хората могат да бъдат много щастливи само от факта, че се ползват с  уважение сред връстниците си.

Факт е, че хората бързо се адаптират към високите доходи и за кратко време се връщат към първоначалното вътрешно състояние.

В йерархията на човешките ценности необходимостта да принадлежиш към някаква общност и да бъдеш обичан, желанието за уважение и признание са веднага след задоволяване на глада и сигурността, надминавайки дори жаждата за знание. Човек може да бъде щастлив, ако получава признанието на обкръжението, независимо от ниския социално-икономически статус.

Не трябва да забравяме закона за енергията на хармонията: колкото повече човек отдава топлина и любов на обкръжаващите го хора, толкова повече той получава в замяна от тях и от Вселената.

Реплика: Кабала вярва, че желанието е цялата материя в света. То обикновено се дели на 4 групи: неживо, растително, животинско и човешко. В човек то се дели на телесни желания (храна, секс, семейство) и социални (богатство, уважение, знание). От тук психолозите осъзнаха, че най-важното, освен задоволяването на тялото, е чувството за общност. Поради това Кабала вярва, че именно след удовлетворяването на основните потребности на тялото, ако интегралното възпитание даде на хората необходимите умения за обществени взаимоотношения, всички, в крайна сметка, ще са щастливи и човечеството ще достигне до равновесие със себе си и с природата.

[81719]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация - No Comments→

Конгрес в Маями. Урок №1

Групата е извънредно важна за нас, защото е способна да стане за всеки “духовен акушер” – сила, която ни тегли и изкарва навън, от усещанията само на този свят с добавено усещане за външната реалност. Ако не е групата, то в “утробата” на нашия свят бихме получавали само страдания и натиск от нещастия дотогава, докато все пак не организираме въздействието на тази сила за себе си, раждайки се на светлина.

И поради това, дори ако нашият свят се изпълни със страдания, това само по себе си на никого не би помогнало да се роди в духовния свят, тоест да прибави “извънтелесно” възприятие. Не е достатъчна само една сила на страдания – ще ни потрябва също и втора сила.

Днес преживяваме общо духовно раждане на цялото човечество и нашата група – международната група Бней Барух е задължена да се подготви за ролята на “акушер” за целия свят. За това сега вече ни подготвят, развивайки ни по-бързо от останалото човечество. Малко ни подбутват отзад, но основно ни дърпат отпред.

За разлика от всички други, не само изпитваме бедите в този живот, а може би ще минем и без тях, но главно чувстваме тази сила, която ни тегли напред. Това е и “акушерът”, който иска да ни помогне да се родим по-бързо, за да излезем навън и на свой ред да станем “група-акушерка” за цялото човечество, помагаща му при излизане от майчината утроба. Такова е днешното положение на нещата.

Съответно, трябва да се разбере, че сме получили пробуждането само поради една причина – за в бъдеще трябва ние да помогнем на целия свят. Само заради това всеки от нас е удостоен със сила, теглеща го от нашия свят във висшия. И затова всички действия на всеки от нас трябва да се съпоставят със самия него, с неговата група, с всички наши групи заедно и с цялото човечество.

Днес човечеството навлиза в период на големи страдания и силен натиск, но няма сила, която да го изтегли навън, а има само сила, бутаща го отвътре. Вследствие на това то страда неразбиращо. Виждаме, че хората си задават насъщния въпрос: “Как ще бъде по-нататък?” – и не намират отговора. Това се отнася до конференцията на Г8 и Г20, до съвещанията на лидерите на света, до учените, философите, политолозите – всички те провеждат търсене, но поради липсата на теглеща сила, не знаят какво да правят. Всеки има своя философия, свой светоглед, но решение нямат.

За нас това е знак, че трябва да забързаме своето развитие и колкото се може по-бързо да се родим, за да им помогнем. Баал а-Сулам пише за това в статиите: “Поръчителство”, “Мир в света” и на други места. Защото, в крайна сметка, само за това ние сме предназначени. И затова, всеки от нас трябва да чувства отговорност, трябва да разбира, че съществува за висока цел и да мисли не за личната полза, а за това, да стане партньор на светлината на Безкрайността. Само чрез нас тя може да въздейства на цялото човечество и да изведе хората от утробата на този мрачен свят, така че раждането да премине без усложнения. Защото и в нашия свят раждането е много опасно нещо.

Да се надяваме, че навреме ще окажем помощ на човечеството. Защото без това, пише Баал а-Сулам, са възможни ядрени световни войни, най-тежки природни бедствия и други катастрофи. Причината е в това, че външната сила – “акушерка”, тоест нашата група не е готова да стане проводник на процеса на раждане за това време, когато вътрешният натиск, “родовите болки” се увеличават.

И затова трябва да проявим във висша степен отговорен и сериозен подход, осъзнавайки какво стои пред нас. От една страна, висшата светлина изисква от нас участие по отношение на човечеството и към всеки другар. Не можем да се родим, изчаквайки се един-друг – тук са необходими съвместни усилия, единствено по този начин ще се случи с всички. А от друга страна, човечеството се вълнува и чака нашата помощ.

От първия урок на конгреса в Маями, 23.05.2012

[81344]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - No Comments→

Съвет (Journal of Social Psychology): Трябва по-често да си казваме думи на благодарност един към друг. Продължителността и характера на отношенията зависят от чувството за самоуважение на партньора. Без да чакате другия, опитвайте се да фокусирате вниманието си върху положителните аспекти във вашите взаимоотношения. Като благодарите, вие предизвиквате признателност у партньора си. Разривът във взаимоотношенията започва с усещането, че мястото на партньора до теб се приема за даденост.

Колкото повече в действията на единия партньор е изразено разбиране, грижа, подкрепа – толкова по-често другият изпитва чувство за собствена значимост и толкова повече удоволствие има за двамата партньори в техните отношения. Доближаването до патньора по време на разговор, погледи, леки докосвания – са външен израз на благодарност.

Коментар: Няма нищо ново в тези съвети. Само как да преодолеем гордостта, как да влезем в чувствата на другия, да не мислим за собственото си напълване, а за неговото напълване с добро? Как да превърнем егоистичната любов в алтруистична? – Това трябва да се научи в краткия курс по Кабала – в действителност, това е методът за поправяне на нашата природа – от получаване на отдаване!

[81716]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - No Comments→

Човек забравя, че през цялото време стои пред светлината, пред Твореца, Добрия и Творящ блага, без всякаква мярка. А всички ограничения, препятствия, пречки, отдалечавания, скрития, съществуват вътре в човек. Той трябва само да свали това покритие, да унищожи преградата и тя ще изчезне.

Защото всички пречки, намиращи се вътре в човек, са следствие на онзи мързел и гордост, които порочното му егоистично желание поставя пред него като преграда. Трябва да се разбере, че ако висшата светлина запълва всичко със себе си, то всички пречки произлизат от самите нас.

Ако за сметка на обкръжението: учител, книги, другари, група, всичко свързано с тази работа, той успее действително да поиска да се избави от пречките – това означава, че той я отменя. Тъй като тези негови усилия се превръщат в екран и отразена светлина. А пречката е била предизвикана от отсъствието на екран и отразена светлина, и е възникнала в човек в следствие на разбиването.

Всяко наше състояние е в резултат на разбиването, тъй като в нас няма нищо освен разбитото егоистично желание, рисуващо ни в своите изчоплени свойства всякакви картини и форми, усещания, мнения мисли, желания, които се наричат ”Този свят”.

А в мига, когато поискаме да преодолеем това разбиване, ще разберем, че преживяваме всичко това вътре в своето порочно желание, което трябва да се обърне навън. Нищо повече не ни е нужно, освен желанието да обърнем всичко наопаки, искания, наречени молитва, молба, вик, за който е казано: ”Победиха ме децата ми”, тъй като са накарали Твореца да измени това изкривено усещане и зрение на истинско.

А като се самоубеждаваме към поправяне, с това убеждаваме към оправдаване целия свят и той се преобръща. Мислим, че Творецът прави това, но това е работа на нашите собствени ръце. Светлината пребивава в абсолютен покой и винаги е готова да ни се притече на помощ, за действие. Всичко зависи от това, ще можем ли да я призовем, да я задължим към това действие.

Затова трябва да се каже: ”Никой няма да ми помогне, освен аз самият!” Тъй като всичко се намира в ръцете на човек: духовната искра, порочното желание, обкръжението, което трябва да се организира така, че да представлява система от правилни ценности, от скала за приоритети. И с помощта на всичко това той ще може да напредва и да изисква поправяне от светлината, от източника, който ще се открие в мига, когато човек действително пожелае това.

От една страна, се казва, че всичко се прави от Твореца. А от друга страна, е казано, че всичко зависи от човек. И наистина, всичко се извършва от висшата светлината, от висшата сила, но само по молба на човека. Дори когато днес страдаме и като че ли желаем да се избавим от страданията, ние действително не желаем да се избавим от тях. Защото ако бяхме поискали, то вече отдавна да сме приключили с тях.

Тоест всички действия извършва светлината, Творецът, но решението за тях взима човек. Както е казано: ”Приложил усилия и намерил” – няма друг начин това да се случи. Затова трябва да се разбере, че всички средства са известни, а така също трябва да си изясним: своето намерение, посоката на мислите и целта.

И ако човек направи правилно изясняване, ако правилно използва обкръжението и всички дадени му средства, то висшата светлина е готова да изпълни това действие в мига, когато се появи такова желание в човек.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 27.06.2012

[81750]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Може ли да се каже, че само моето отношение различава сегашното състояние от следващото?

Отговор: Всичко се определя от отношението – с други думи, от намерението. Променяйки намерението, ти променяш света в своето възприятие. Разликата между този свят и света на Безкрайността е в намерението. Всички състояния се различават само по твоето отношение, по намерението. Всъщност, няма нищо друго освен състоянието на Безкрайността. Всичко останало са картини, които рисуваме с нашето намерение.

Въпрос: Днес не обичам, ненавиждам хората, с които контактувам през деня. От друга страна, ако ги уважавах, то какъвто и да е контакт с тях би ми доставял удоволствие и бих им помагал през цялото денонощие. Това ли е нужната промяна – добрата взаимовръзка, от която се наслаждавам. Или тук играе роля онази Сила, която при това ще се разкрие?

Отговор: Тя е главното. Работата не е в това, да бъдеш ”добричък” – ти трябва да се обединиш с останалите, защото в това единство ще разкриеш Твореца. В кабала това се нарича ”заповед”: изпълняваш заповедта на Заповядващия.

Като цяло, всичките ни действия имат за цел да се сравняваме с Него, подобно на това, как гостенинът се сравнява със стопанина – казано по друг начин, да доставим удоволствие на Създателя, така както Той на нас. И затова моето правилно отношение към другите трябва да бъде насочено към това, да бъде постигнато добро отношение към Твореца. А без това за какво са ми добрите взаимоотношения с обкръжаващите? – Само заради собственото благо? Това напълно противоречи на онова, което се изисква от мен.

Затова е казано: ”Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”, ”Исраел, Тора и Творецът са единни”. Съгласно този принцип трябва да изграждаме всичко.

Всеки друг контакт с други хора, кабалистът използва само заради целите на напредъка. Той изпълнява необходимите физически действия, за да се подсигури, но винаги прави разчет на това, какви сили, какво внимание се изисква от него, за да изпълни духовните действия и с това да достави удоволствие на Твореца. По такъв начин, кабалистът използва света, за да наслади Твореца.

Въпрос: И наслаждава ли се с това?

Отговор: Да: Но не заради самото наслаждение, а за да извърши нужните действия. Наслаждението престава да бъде тяхна причина.

Такова отношение променя всичко, благодарение на него виждаш духовния свят. Тъй като твоите взаимоотношения с другите и с Твореца стават много по-явни, и ти разкриваш мрежата на силите, мрежата на отношенията, мрежата на мислите, мрежата на намеренията, мрежата за действие. Тъкмо тя и съществува в действителност. Е, а нашият свят постепенно губи своята важност и самата форма, ”разтваряйки се” в тази мрежа, понеже той нищо не определя…

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 01.07.2012

[81816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Желанието за наслаждение не може да се пробуди без помощта на ”поводите и юздите” на своя ездач. То трябва да се намира под нечие управление, с една дума, да бъде като магаре, пред което окачат чувал със зоб, завързват му очите и му дават направление. Само тогава това желание може да работи.

Напредъкът и поправянето ни се извършват само за сметка на светлината. Светлината ни управлява, тя ту засилва своя натиск, ту го отслабва и ни предоставя някаква свобода. Но трябва да чувстваме и разбираме къде точно ни е дадена тази свобода. Тъй като може там, където ни се струва, че сме свободни, изобщо да не сме. Ако разбираме къде ни е позволено да реагираме и именно в каква форма, то реализираме своето участие в собственото си развитие.

Но преди да сме го направили, трябва да разкрием как светлината през цялото време твори и оживява нашето желание да се насладим, директно управлявайки ни, държейки изкъсо юздата. Всичките ú действия са насочени към това желание, което трябва да се впечатли от въздействащата му светлина и вместо да усеща, че му е добре или зле, да започне да си изяснява: ”Защо ми е добре, защо ми е зле и защо едното сменя другото? Какво искат от мен с това? Как да избегна лошото и да привлека доброто?”

Тоест, трябва да знам какво за мен е добро и какво зло, каква е програмата на онзи, който променя моите усещания от едно на друго. Как мога да Го намеря и да Го хвана, как да разкрия програмата му, да разбера неговото намерение? Основно, всички тези егоистични въпроси са предизвикани от това, че ми е зле в този живот, защото иначе няма нужда от желанието за наслаждение. Лошото усещане се нарича усещане на желанието, изискващо напълване.

Отначало се чувствам не толкова приятно, колкото би трябвало. След това, все по-малко и по-малко ми е приятно, така приятното стига до нулата. А след това става все по-лошо и по-лошо, докато стане съвсем непоносимо. Тоест състоянията ми могат да се намират в много широк спектър, започвайки от неприятното и преминавайки през нулата, да се отклонят по посока на доброто.

Така светлината си играе с моите желания за наслаждение и постоянно внася промени, за да може в тях желанието да се самопознае и да опознае различните напълвания. А получавайки такова количество вътрешни определения, то вече ще може да формира в себе си някакво отношение към тези състояния и към Оня, който ги предизвиква, и ще пожелае да Го разкрие. Защото Той е източник на цялото добро и зло, което има в живота на желанието за наслаждение. По този начин ние напредваме.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 18.06.2012

[81337]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Filed under: Интегрално възпитание - No Comments→

Всичко, което описват кабалистите, се намира в нас, в нашите корени. Според развитието си, моето получаващо желание започва да ми разкрива хоризонти, показва ми настоящето, бъдещето, миналото. Скалата на времето всъщност не съществува, тя е елемент на възприятието, част от картината на реалността, която се рисува в желанието.

И затова хронологичният процес, който изучаваме, всъщност, e поредица от състояния. От безизходност се изразяваме с термините за време, защото такъв е алгоритъмът на светоусещането ни.

Миналото, настоящето и бъдещето са състояния, по които мога да се премествам назад и напред според необходимостта, ако управлявам с желанието и екрана. По такъв начин, няма нито време, нито пространство. Всичко това са мои усещания и желания. Една категория свойства определя понятието време, а друга – пространство.

Времето, както си го представяме днес, е илюзия. В действителност аз се намирам в определено желание на неживото стъпало и това желание ми рисува картините на битието в този свят, на живота и смъртта. И независимо, че кадрите се променят пред очите ми, самото желание си остава непроменливо. Явявайки се копие на много по-високи желания, то рисува в моите усещания етапи, аналогични на духовните стъпала. Струва ми се, че живея, а всъщност, това е само проекция на духовните стъпала и смяна на ”материала” в егоистично и затова ”мъртвото” желание.

Разбира се, за Твореца не съществуват промеждутъчни състояния. Висшата светлина пребивава в абсолютен покой. Той изначално е формирал едно единствено състояние и точно това трябва да проявяваме в своето възприятие. Днес това състояние не може да се разкрие пред мен, защото не съм готов за него. И затова то се е съкратило със 125 стъпала, и аз всеки път разкривам граничещото, по-високо стъпало. Това ми позволява да правя крачки по пътя на възхода и съвършенството.

Но така или иначе, всичко се намира в мен, в моето получаващо желание. Сега времето ми се представя като външен фактор: Земята се върти около Слънцето, бягат минути и секунди …Но в духовното няма нищо външно – там се обръщаме към получаващото желание и в него осъществяваме всичките си действия.

Веригата на всички тези действия определя моето време. Ако тук са ми необходими 10 години за следващата крачка, в духовното измерение е изминала само една секунда. Там усещането за време идва не отвън, а се обуславя единствено от моите действия. Нещо повече, между тях няма интервали, защото всяко от тях предизвиква следващото. И затова, когато се издигам в духовното измерение, моите действия следват непрекъснато и времето изчезва.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 28.06.2012

[81615]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Когато получавам, за да отдавам, изобилието минава ли през мен? Мога ли да се наслаждавам от него?

Отговор: Ти не се наслаждаваш от изобилието, което преминава през теб. Тъй като това е съвсем друго изобилие, което не прилича на егоистичното напълване. С една дума, ти си гост, искаш да опиташ от вкусния пирог, за да доставиш удоволствие на стопанина, който го е приготвил. Очакваме пирогът да има същия вкус – но не е така.

Въпрос: Но когато обичам някого безкористно, забравяйки за себе си, все пак това усещане се появява в мен. Любовта е предназначена за друг, но я усещам именно аз.

Отговор: Да, усещането се появява в теб, но то се състои от няколко параметра. Така, както получаваш наслаждение, желаейки да отдаваш на любимия.

Представи си: има получаващо желание на Твореца и получаващо желание на творението – ти се явяваш като такова. Ти трябва да усетиш Неговото получаващо желание, да почувстваш как Той иска да извърши отдаване към теб, да усвоиш в себе си това получаващо желание и да Го насладиш.

Основно, ти изпитваш наслаждение в ”главата си”, т.е. в желанието, получено от Него. И излиза, че имено там, в Неговото желание правиш разчет: ”Доколко ще мога да Го напълня?  – съответно дотолкова, доколкото задействам своето получаващо желание”. С други думи, в своето желание усещаш до каква степен Го напълваш,  а това вече е обличане в светлината хасадим.

В крайна сметка, става дума за наслаждение от съвсем друг род.

Въпрос: Как тогава възниква разединението, щом всичко е в мен?

Отговор: Намерението прекарва различието между едното и другото. Когато в твоята ”глава” гори стремеж за отдаване на Твореца, съответно и наслаждението става друго.

Въпрос: Това може ли да се сравни с любовта към собственото дете? Давам ли му аз пирога, преди дори да съм го опитал?

Отговор: Не, наслаждението преминава през теб, но сега всичко се определя от неговото желание, а не от твоето.

Въпрос: Как тогава да прекарам това разграничаване между мен и него?

Отговор: На първия етап се издигаме над собственото желание и едва на втория етап можем да възприемем чуждото, като го направим свое.

За да насладя Стопанина, трябва да усетя Неговото наслаждение, да усетя доколко Той се наслаждава от това, че отдава на мен и какво наслаждение трябва да получа от Него. Трябва да усетя, че наслаждението е дошло от Него и е подарено с любов, а не просто така.

Посредством тази любов Той ми предава чувството за срам, което ми помага да се справя със сегашната ситуация и да я разбера, за да изградя друго отношение. Аз вземам Неговите наслаждения, получавам ги за Него, но правя разчет не за ”пирога”, а за това отдаване. ”Пирог” е най-ниското ниво нефеш де-нефеш, а наслаждението, което аз Му доставям, е целият НаРаНХаЙ.

Ето къде трябва да се пазя, за да не преувелича нещо за себе си: ”Тъй като доставям удоволствие на самия Творец! Само вижте как Той се наслаждава с мен!” Ето тук е заложен основният разчет, а не в ”пирога”, който са ти дали само като средство, позволяващо да насладиш връзките с всички светове. Разчетът е в главата на парцуфа обърнат на взаимоотношението с Твореца.

И затова е необходимо да знаеш кой е всъщност Творецът, как Той действа, как да Го наслаждаваш. Тъй като неговите съсъди/желания са безкрайни. Как да се запазиш в такава ситуация? В сравнение с нея, преките наслаждения са не повече от искра, създаваща желанието, докато всичко останало се основава на величието на Даващия.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 27.06.2012

[81523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→