Човек забравя, че през цялото време стои пред светлината, пред Твореца, Добрия и Творящ блага, без всякаква мярка. А всички ограничения, препятствия, пречки, отдалечавания, скрития, съществуват вътре в човек. Той трябва само да свали това покритие, да унищожи преградата и тя ще изчезне.

Защото всички пречки, намиращи се вътре в човек, са следствие на онзи мързел и гордост, които порочното му егоистично желание поставя пред него като преграда. Трябва да се разбере, че ако висшата светлина запълва всичко със себе си, то всички пречки произлизат от самите нас.

Ако за сметка на обкръжението: учител, книги, другари, група, всичко свързано с тази работа, той успее действително да поиска да се избави от пречките – това означава, че той я отменя. Тъй като тези негови усилия се превръщат в екран и отразена светлина. А пречката е била предизвикана от отсъствието на екран и отразена светлина, и е възникнала в човек в следствие на разбиването.

Всяко наше състояние е в резултат на разбиването, тъй като в нас няма нищо освен разбитото егоистично желание, рисуващо ни в своите изчоплени свойства всякакви картини и форми, усещания, мнения мисли, желания, които се наричат ”Този свят”.

А в мига, когато поискаме да преодолеем това разбиване, ще разберем, че преживяваме всичко това вътре в своето порочно желание, което трябва да се обърне навън. Нищо повече не ни е нужно, освен желанието да обърнем всичко наопаки, искания, наречени молитва, молба, вик, за който е казано: ”Победиха ме децата ми”, тъй като са накарали Твореца да измени това изкривено усещане и зрение на истинско.

А като се самоубеждаваме към поправяне, с това убеждаваме към оправдаване целия свят и той се преобръща. Мислим, че Творецът прави това, но това е работа на нашите собствени ръце. Светлината пребивава в абсолютен покой и винаги е готова да ни се притече на помощ, за действие. Всичко зависи от това, ще можем ли да я призовем, да я задължим към това действие.

Затова трябва да се каже: ”Никой няма да ми помогне, освен аз самият!” Тъй като всичко се намира в ръцете на човек: духовната искра, порочното желание, обкръжението, което трябва да се организира така, че да представлява система от правилни ценности, от скала за приоритети. И с помощта на всичко това той ще може да напредва и да изисква поправяне от светлината, от източника, който ще се открие в мига, когато човек действително пожелае това.

От една страна, се казва, че всичко се прави от Твореца. А от друга страна, е казано, че всичко зависи от човек. И наистина, всичко се извършва от висшата светлината, от висшата сила, но само по молба на човека. Дори когато днес страдаме и като че ли желаем да се избавим от страданията, ние действително не желаем да се избавим от тях. Защото ако бяхме поискали, то вече отдавна да сме приключили с тях.

Тоест всички действия извършва светлината, Творецът, но решението за тях взима човек. Както е казано: ”Приложил усилия и намерил” – няма друг начин това да се случи. Затова трябва да се разбере, че всички средства са известни, а така също трябва да си изясним: своето намерение, посоката на мислите и целта.

И ако човек направи правилно изясняване, ако правилно използва обкръжението и всички дадени му средства, то висшата светлина е готова да изпълни това действие в мига, когато се появи такова желание в човек.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 27.06.2012

[81750]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →