Конгрес в Маями. Урок №1

За да придобием усещане за светлината, трябва да се упражняваме, а тези упражнения са възможни само в групата. Като пример можем да посочим учителя по танци: той започва да изпълнява различните движения заедно с мен: крачка напред, крачка назад, завъртане и т.н. Групата е пред мен и аз мога да я усещам, мога да работя с нея и така да напредвам.

Да, това е много неприятно за моя егоизъм, защото всеки път трябва да отстъпвам първенството на групата: не аз водя, а тя води в това ”танго”. Другарите изразяват своето желание, а аз трябва да ги следвам. За това е казано: ”откажи се от своето желание по Негово желание”. Уча се да прекланям глава, да приемам желанието на групата, като водещ партньор и да постигам сътрудничество, за обединение с другарите. И започвам да усещам тяхното желание: оказва се, че заедно с мен танцува и партньора, верен и близък, любим и предан. Аз действам заради него, а той – заради мен. И тогава нашето единство се превръща в истинска група.

Тъй като групата е същността на единното желание на другарите да бъдат сплотени един с друг. В това раждащо се между нас желание няма ”мен” и ”тях”, а има едно цяло, нова реалност – не самото обединение, а неговият резултат. Това е духовният плод, излязъл от майчиното лоно. В него усещаме Единния, в него ни се разкрива светлината, Творецът – в онова желание, което сме породили, което сме постигнали, ставайки едно цяло. В духовното не може да има разделено множество – в него цари единството.

Баал а-Сулам пише в писмо 13: Покрай заложеното в групата особено свойство, вие би трябвало да знаете, че множество от искрите на светостта има във всеки от другарите. И ако съберете всичките искри на едно място, в братско единение, в любовта и дружбата, то, разбира се, бихте постигнали много важно за сега, в този час, ниво на светостта.

Човек може по различен начин да се включва към групата: с променливи ”пориви”, от цялото си сърце или с хладина. И все пак във всеки от нас има уникална частица светлина, която го издърпва от лоното на нашия свят. И затова трябва да уважаваме всеки, това се отнася както за мъжете, така и за жените.

Нашите искри са истински подарък свише. Човек се нарича „човек“ (адам), ако в него има такава искра, влечаща към подобие (адоме) с Твореца. Ако в него няма такава искра, то за сега той се отнася към ”животинското стъпало”. И работата тук не е в някаква си непълноценност, просто някои получават ”двойна” задача – духовно да се родят преди другите и да помогнат в това на останалите. Те са подобни на главата на човечеството и трябва да го водят напред.

И затова трябва да се разбере, че всеки другар е получил особено отношение свише, от светлината, която се е облякла в него. В неговата душа, в неговия духовен корен наистина е заложено нещо различно, благодарение на което той е близък със светлината и е удостоен с такова предназначение. Разбира се, той не се възвишава егоистически над човечеството – ние уважаваме другаря за това, че той се е удостоил да стане изпълнител на особена роля на служене. И в никакъв случай не се отнасяме към останалите с пренебрежение, тъй като тази мисия не зависи от нас.

Ето защо трябва във висша степен да уважавам всеки другар: той е избран свише, от светлината, за да ми стане партньор. Без него не мога да се родя нито аз, нито човечеството.

От 1–я конгрес в Маями, 23.05.2012

[81447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - No Comments→

Съобщение (Списание „Архив по вътрешна медецина“): Група учени от Калифорнийския университет твърдят, че самотата е основен източник на страдание и значително съкръщава продължителността на живота – тези възрастни хора, които се чувстват самотни, умират два пъти по-често и най-вече от сърдечни заболявания.

Коментар: Човекът е създаден като социално същество и не е в състояние да се обслужи с всичко необходимо, особено в старческа възраст – това причинява безпокойство, което изпълва цялото му съществуване. Но можем да поправим това само като поправим своята природа, създавайки приятелско общество, което ще влияе на всеки така, че когато настъпи времето, човек ще се намира в здравословна старост, в сладък сън, заспивайки последния си сън.

[81536]

Filed under: Здраве - No Comments→

Всичко, което ние преживяваме  е същност на желанието, което се разкрива под каквато и да е форма. Може да се каже и по друг начин: желанието приема една или друга форма под въздействие на светлината. Основата на всички светове  е едно и също желание, което се различава единствено по форма и своето ниво.

Всичко, което стои пред нас сега, ние виждаме на най-ниското ниво на желание. А по-напредналите форми възникват, когато това желание приема намерение за отдаване – тогава предишната му форма се заменя за нас с духовна. В други отношения, няма никаква разлика между различните части на световете и степените. Точно, както всеки път, когато ние сякаш слагайки други очила, виждаме света по различен начин.

По този начин желанието остава непроменено, а в него има 620 под-желания, в известна степен взаимосвързани помежду си. И всички тези нива достигат в края до Малхут света на Безкрайността. В действителност, ние и сега виждаме именно нея, но от своето стъпало, съобразно своите инструменти на възприятие. Казано е за това: „Всеки отрича според своите недостатъци“.

Въпрос: Как да обясним това на човек, който не изучава науката Кабала?

Отговор: Желанието – е материя. Атомът се състои от частици, които са енергия, с други думи – желанията се движат. Ако частицата не се движи, тя изчезва. Всъщност, частиците – това е енергия, светлина. Те взаимодействат помежду си, комбинират се и създават различни форми на комуникация. От тази връзка се създава общото желание, а от него материята, в съответствие с нейните четири нива или четирите вида природа: нежива, растителна животинска и човешка.

Всички те имат желание. То може да нараства или да спада, разделено е на „плюс“ и „минус“, но същността му остава една и съща. Нашето обичайно разбиране за материята не съответства на постиженията на науката, не само в квантовата физика, но и на тези раздели, които се занимават с възприемането на реалността. Така или иначе, сега вече е ясно, че материята е всъщност енергия. Това се отнася и до нас самите и до това как възприемаме себе си. Разбира се, не всеки човек ще разбере това, но поне ще повярва на научните данни. В края на краищата, много неща от живота приемаме като факт, без да се притесняваме с проверки.

Така че, ако всички творения са желание, то само по отношение на желанието можем да говорим за подобие или различие, за близост или отдалеченост. Равните желания са заедно. Колкото повече те се различават, толкова повече се отдалечават едно от друго. Противоположните желания са раздалечени едно от друго на безкрайно разстояние. По тази скала – от сливане на диаметрални противоположности – се разпределят всички останали състояния. Всичко се измерва с желание.

Така че, нашата работа е проста – необходимо е само да се доверим на желанието и в съответствие с това да напредваме. Подобно на психолог, аз гледам на себе си отстрани, разглеждам своите желания отвън и проверявам техните настройки: какви форми на желанията има в мен, колко много те упражняват власт над мен и колко аз над тях. Според степента на сегашното си разбиране аз определям желаната за себе си форма и я сравнявам с текущата.

И тогава търся възможност да премина от съществуващата към желаната. Кабалистите казват, че можем да направим това с помощта на светлината, възвръща към Източника. Това означава, че аз трябва да определя сегашното си състояние като нежелано и лошо, а бъдещото – като желано и добро. Разстоянието между тях ми причинява страдание, а също така, предизвиква в мен желание и ми позволява да полагам усилия в групата.

Всичко се определя от съотношението между съществуващото и желаното. Аз разкривам горчивата истина за текущото състояние и се устремявам към следващото, а висшата светлина ще свърши своята работа – тъй като именно тя трябва да ме преведе през необходимите изменения към нови, по-напреднали форми на желанието. Аз само решавам за себе си, че действително искам точно това и с това „затварям веригата“, привеждам светлината в действие.

По този начин, методът е прост, въпреки, че има много компоненти: група, учител, книги, величието на Твореца, обучение, разпространение, картината на реалността, световете и т.н. В крайна сметка, ако се включи всичко това към класа на външното, оставам аз в текущото състояние, което трябва да се прояви като непоносимо, а аз съм в следващото състояние, което е толкова прекрасно, че по-добре да умра, отколкото да живея без него. А къде е светлината? Тя идва чрез групата, тъй като следващото състояние е всъщност единство на ново ниво. Тези условия ме водят към действие.

От урока по “Предисловие към книгата Зоар”, 26.06.2012

[81457]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→