Въпрос: Неразбираемо е защо в съвременния човек, който не иска да има деца, изведнъж се появява такова желание.

Отговор: Именно благодарение на това, че създавайки връзки на любов, въпреки изолацията и отблъскването, ние се съединяваме с целия свят и започваме да разбираме каква вътрешна сила е заключена в тези отношения. Виждаме колко ни напълва отдаването на другите хора.

В резултат, жената ще поиска да постигне същите отношения с мъжа – с един конкретен мъж, а не с някой от случайните срещи, както става в наше време. Така ще създадат взаимна връзка и ще съградят семейство, но вече на духовно ниво, а не заради биологични или сексуални усещания.

И в такова семейство те ще почувстват, че могат да направят добавка на едно още по-високо ниво, защото човек се учи да се съединява със света.

Винаги сме живели егоистично: егоистично получавайки или егоистично отдавайки. Но полека целия свят се ориентира към алтруистични намерения: отначало към отдаване заради отдаване, а след това и към получаване заради отдаване. Осъзнаваме, че има смисъл да достигнем до такова получаване, че още повече да увеличим нашето отдаване.

Сега изглежда недостижимо, но съгласно скоростта на нашето развитие това бъдеще се приближава много бързо. Разбира се, невъзможно е да се разбере докато, човек не се промени. Но  променяйки се всеки път по малко, започваме все повече да разбираме степента, на която се намираме, та и над нея.

Мисля, че според степента на поправяне, човек става все по-интегрален и свързан с останалите, отнасящ се към другите с любов, отдаване, взаимно разбиране и поръчителство. В същата степен се променя и неговото отношение към противоположния пол, към жизнения спътник, към семейната връзка, към децата.

Нали ние още никога не сме усещали какво означава любов! Действали сме съгласно своите природни инстинкти и спрямо тях сме си избирали най-подходящия партньор. Но чак след като се научим да обичаме над своя егоизъм, ще можем да се сближаваме на основата на вътрешното чувство.

Природата ни задължава да установим тези глобални отношения за целия свят. Тогава и на противоположния пол ще гледаме не на животинско, телесно ниво, в което семейните рамки вече са се разрушили. Ще влизаме в семеен съюз на по-високо, духовно ниво и ще създаваме други връзки чрез взаимно отдаване.

При това взаимно отдаване в мен ще се появи ново отношение към съпругата, а и в нея към мен, така, че между нас ще възникне връзка, за която е казано: “Мъж и жена – Творецът се разкрива между тях”, тоест особена връзка. И вече благодарение на нея  ще започнем да мислим за деца. Това е съвършено ново семейство, не се връщаме към това, което е било, а издигаме нашата връзка от материалното, телесно ниво – на нивото на душите, духовното.

Семейството остава в този вид: мъж, жена, деца – но смисълът и целта на неговото съществуване стават съвсем други.

От 19-та беседа за нов живот, 02.02.2012

[77087]

Filed under: Възпитание, Духовността на жената, Мъжът и жената - 1 Comment →

Ние растем само за сметка на обкръжението, като деца, вземащи пример от възрастните. Доколкото оценявам своето обкръжение, дотолкова то ще може да ми служи за пример. А ако ми се струва, че ме обкръжават обикновени хора, които с нищо не са по-добри от мен, то на какво мога да се науча от тях?

Ако работя над себе си, над своя егоизъм, за да възвелича другарите, то ги приемам като посланици на Твореца. Тъй като освен човекът, съществува само Творец, както е казано: ”няма никой освен Него”. И в такова обкръжение мога да раста.

А израствам именно с разбирането, че няма никой освен Твореца. През цялото време трябва да се виждам в съприкосновение с Твореца и изхождайки от това, да проверявам какви свойства и мисли ме отделят от Него, ”на думи” и основно ”в действие”.

Това се влива в молба, молитва, тъй като човекът започва да се бои, че може да се изключи от мислите и от някое, дори и най-първото, най-слабото усещане за връзка с Твореца. Ако веднъж в живота ми се отдаде да напипам тънката нишка, свързваща ме с Твореца, то трябва да се грижа тя да не се прекъсне и да не изчезне. Никакви пречки не могат да ме лишат от съзнанието, че съм свързан с Твореца с тази тънка нишка.

Такъв страх започва да живее в мен и затова всички неприятности и проблеми, възникващи в мен странични мисли, желания, обърквания – аз приемам като помощ от срещуположното. Виждам, че всичко това ми го изпраща Творецът, за да ми помогне да преодолея проблема и да усили нашата връзка. Тъй като аз сам не мога да преодолея никакви препятствия и съм принуден да моля Твореца да ми помогне. И тогава Творецът ми дава сили и вместо една свързваща ни нишка, имам вече две!

А след това идва още една пречка, благодарение на която получавам третата нишка. И така постепенно тези нишки започват да се сплитат в дебело въже, здраво завързващо ме към Твореца.

Излиза, че не трябва да се моля да умрат всички тези ”разкриващи се грешници”, т.е. да изчезнат всички тези пречки. В противен случай, от какво ще изградя връзката си с Твореца? Трябва да моля грешниците да се разкаят и да се върнат при Твореца, т.е. да използвам тези пречки и да се издигам над тях, да укрепвам контакта с Твореца.

Ако постоянно се грижа за това, да запазя и усиля свързващата ни нишка, то тя постепенно се превръща в тръба, по която до мен достига жизнената енергия.

Отначало получавам жизнена сила само от едно усещане на своята връзка. Но след това започвам да изучавам нейния характер, различни лица, превръщания. Събирам опит: какви пречки са преминали, как съм ги преодолял, благодарение на каква молитва, как Творецът ми е създавал тези пречки, за да ги превърне в свързваща ни нишка. Така изучавам поведението на Твореца спрямо мен, обръщайки отрицателните състояния в положителни.

Работя на контраста между черно и бяло: или виждам сърдитото лице на Твореца на фона на някаква пречка, или Неговия добър и мил поглед. Така започвам да го опознавам по тези два погледа, с една дума, като баща, който понякога се обръща към сина си с добро и усмихнато лице, с любящ поглед, а понякога гледа строго, и така го възпитава.

Така постоянно усилвам нашата връзка, а нивото на тази връзка определят стъпалата на тази стълба. Отначало тази връзка е много слаба, само колкото да се закачиш и да я запазиш, като зародиша в майката. Но след това човек започва да действа доста по-активно, което се нарича ”захранване”. А след това той става ”възрастен”, т.е. умее съзнателно да използва тази връзка, пробуждайки я повече или по-малко и получавайки чрез нея светлина с определената цел.

И всичко това зависи доколко човек се придържа към групата, която му подсигурява поддръжката, той постоянно да се учи. Тогава от малките, космати нишки, образуващи се от неговите непрестанни усилия да не се прекъсне за нито един миг, се изгражда такава връзка, която води човека към разкриване. Но цялата работа започва от трепетния страх да не се прекъсне връзката на човек с Твореца.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 30.05.2012

[79358]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Отгоре, от съвършеното състояние се спуска стълба, разделяща света на стъпала, а светлината на порции, чак до нашия свят – до пълното скриване. Скритията са създадени, за да може, растейки, да ги напълваме с нашето осъзнаване, със своите усилия и работа.

Вместо да използваме получаващите желания, трябва да започнем работа с отдаващите, тоест да се наслаждаваме не заради себе си, а заради отдаването. Благодарение на това, човек придобива свобода и независимост, знание и усещане, което се намира в света на Твореца, във висшия свят.

А за да докарат човек до такова състояние, започвайки от определен момент на неговото развитие, който настъпва в наши дни, на него започват да му показват скритието, някаква мъгла, объркване, безсилие. Имаме усещането, че вече не можем с отминали свойства и сили да напредваме, разчитайки желанията си, усилията си, да планираме действията си и да постигаме успехи.

Няма за къде да се стремим, защото върху света е паднала сянка. Но тази сянка всъщност е скритието, която трябва да компенсираме и да запълним със своите усилия. Знаем, че това скритие ни се дава преднамерено – не за да ни отблъснат от добрата цел, а напротив, като помощ, за да ни доведат до доброто, но осъзнато, чувствено, като разбиращи, възрастни хора.

И съответно, трябва да определим подходящата форма за напредване, да си изясним какво се иска от нас, как да организираме всички средства, които ще ни издигнат над скритието. Не отменяме скритието, а се издигаме над него.

Всичко зависи от това, как човек възприема своите състояния. И тук както е казано: „Да помогне човек на ближния” – групата трябва да даде на всеки сили и постоянно да му напомня, че ”Няма никой освен Твореца”, и че трябва да се изкачваме по стъпалата на отдаването с вяра над знанието.

И тогава тези скрития ще се превърнат в сянка на светостта, благодарение на която придобиваме желание за отдаване, наричани свети. Ако ние и цялата група забравяме за това, то това вече е проблем. Тъй като вече не прилагаме усилия да се издигнем над скритието, не му благодарим, не го приемаме като желано, като трамплин за подем. Вместо това се сърдим на скритието и молим то, както и всички неприятности в живота ни, да бъде премахнато.

Скритието може да бъде много силно, но човек трябва да помни, че няма никой освен Творецът. А от него самия се иска само правилно да установи връзки с групата, за да издигне молба и да привлече светлината, възвръщаща ни към Източника, и тогава той ще постигне сливане над скритието. По такъв път той ще напредва.

В противен случай, това ще стане за него сянка на нечистите егоистически сили, която ще го доведе до голямо падение и няма да му позволи правилно да реализира себе си. Каквото и да се случи, трябва отново да се издигаме и да започваме всичко отначало. И главното е да си очертаем рамка: ред на обучението, работа в групата, която при всякакви условия да напомня на човека, че негово задължение е да отдели своята сянка от нечистата сянка на клипа.

От урок по статия от книгата „Шамати”, 28.05.2012

[79182]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→