Баал а-Сулам, ”Шестстотин хиляди души”: Казано е, че съществуват 600 хиляди души, и всяка душа се е разделила на множество искри. А как да разбираме това? Тъй като духовното не се дели на части, и изначално нищо не е било създадено освен една душа – Адам Ришон.

От една страна, пред човек се представя картината на разбития и раздробен свят, а от друга страна, му е ясно, че самият той е разбит и раздробен отвътре – и затова вижда света такъв. Казано е, че поправяйки себе си, човек скланя себе си и целия свят към оправдание. По такъв начин, когато идвам до моя личен край на поправяне, целият свят трябва да бъде поправен в моите очите. Сега, съзирайки себе си, виждам света развален – такъв ми го рисуват моите пороци. И обратното, поправяйки се, скланям себе си и целия свят към съвършенство. Тъй като аз самият съм светът, който виждам – едно и също е. Светът е същността на моите съсъди – желанията.

А как са другите хора? Съществуват ли или не? Достигат ли и те края на поправянето? Или това зависи само от мен, а останалите ми съдействат по пътя? Възможно ли е това да е справедливо в отношенията между всички? Или други няма, и аз се намирам пред своя собствен разбит съсъд, представящ ми се като група от хора – егоисти, които ми противостоят? Значи само трябва да ги присъединя към себе си?

Накратко, как се съчетават частното и цялото? Може би наистина пред мен е моят собствен съсъд и в целия свят няма нищо друго, освен една душа, в която трябва само да се разкрие светлината на Твореца?

Значи ако проникнете по-дълбоко в своята душа, там ще разкриете този съсъд, в единството на всичките му части, в духовното му взаимодействие с Твореца. Ще се развее мнимата картина с милиардите хора и сплотявайки всички в една душа, ще видя, че няма никой освен Него.

А дотогава, светът ще се раздробява в моето възприятие като самостоятелни части на много отделни души…

От урока ”600 хиляди души”, 29.05.2012

[79262]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" | Add Comment →