Въпрос: Кои усилия са средство за духовeн напредък и мога ли да помогна на другаря си в тях, или по такъв начин аз отнемам работата му?

Отговор: Усилието е това, което е над моите човешки възможности. Аз не мога да помогна на другия си и не мога да свърша неговата работа, но мога да му дам пример, за да му бъде по-лесно да приложи своите собствени усилия.

По такъв начин не отнемам неговата работа, а напротив – помагам му в нея. Колкото повече помогнем със своя пример на другаря си, за да му стане по-лесно да приложи най-голямото усилие, толкова по-ефективно ще напредваме.

С това сменяме материалните усилия с духовни! Материалната работа ти се струва необичайно тежка, а духовната – много лека, тъй като присъединяваш към нея силата на групата. Излиза, че е трябвало да преместиш товар от сто тона и ти го преместваш, но с помощта на 1 милион човека, които го влачат заедно с теб.

Не е нужно да усещаш тежестта на този товар от 100 тона, който е пред теб. Този товар ти е нужен единствено, за да стигнеш до обединение с един милион човека.

Затова никой не се нуждае от безсмислени страдания – от нас се иска единствено да разберем защо страдаме. Ако в нещо усещаш някаква трудност, страдание, неприязън – това означава, че не работиш правилно. Както е казано: ”не си ме призовавал ти, Яков”. Ако ти, с пот на чело, теглиш този товар, даден ти от Твореца, означава, че не прилагаш правилно усилия и този товар не принадлежи на Твореца, а принадлежи на някой друг. Цялата наслада от работата е в това, заради кого работим.

От урок по книгата ”Шамати”, 15.06.2012

[80884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →