Въпрос: Защо човека си мисли, че може да напредва със собствени сили, а не с помощта на обкръжението?

Отговор: Човек предпочита да разчита на собствените си сили, защото те работят, запознати с неговите егоистични методи. Съгласно егоистичното си желание, той не се стреми да се обърне към висшата светлина, възвръщаща към източника, а мисли, че сам ще се справи, благодарение на своите усилия и знания. Той счита себе си за достатъчно умен и силен, за да преодолее всички препятствия и да получи награда.

На него не му е необходима за това светлината, не му е нужен Творецът. Когато се чувства силен, той пренебрегва връзката с висшата сила, дори да си представи, че тя съществува. Той започва да си представя, че е свързан с някой висш, единствено заради някаква заплаха в този свят или страх от наказание в бъдещия свят, след смъртта, т.е. когато не може да се справи със собствени сили.

Ако беше уверен, че сам ще успее да напълни егоистичното си желание, нямаше да му трябва никаква висша сила. Но когато в човек се пробужда искра, от същата природа на висшата светлина, не е възможно да я удовлетвориш, ако не си свързан с висшата сила и не получиш от нея допълнително напълване.

Искра не е просто частицата, отсечена от висшата светлина и поставена в мен. Искрата е най-слабото сияние, което може да бъде само от светлината или от Твореца, спускащо се в човек – начало на разкриване на Твореца в мен. Това е началото на човека (Адам) в мен, подобно (доме) на Твореца.

Тази искра трябва да съчетая с желанието за наслаждение, за да могат да бъдат в хармония, в правилна връзка. Това е моята работа, докато вместо искра, не ми се разкрие Твореца, а вместо малко желание за наслаждение – огромно, и те не достигнат до пълно сливане.

Разкрива се една мъничка частица от Твореца – и това се нарича събудила се в мен духовна искра. Разкрива се малка част от огромно желание за наслаждение – събуждат се земните ми страсти за храна, секс, семейство, богатство, власт, знание.

Разликата между естествените ми желания и искрата е в това, че желанието изисква да се наслаждавам заради самия себе си, а искрата – да наслаждавам другите, да отдавам. Те противоречат едно на друго и затова човек, който е почувствал такава искра, по начало губи главата си.

Той чувства раздвоение, защото желанието да се наслади го дърпа в този свят, където са всички егоистични напълвания. А искрата на желанието за отдаване, разкривайки се, го пренася в напълно различно измерение, макар той да не знае къде е и какво е то. Той не се тревожи за това, какво се случва в този свят, а го привлича нещо по-възвишено, неземно.

В резултат на това искрата го води на специално място, където може да я реализира – това е мястото, където желанието на Твореца се разкрива с голяма сила. Това място се нарича кабалистична група.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 06.06.2012

[80081]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →