Entries in the '' Category

След конгреса: първите изводи

И-мейл: Рав! Аз мисля, че изразявам чувствата на мнозина: изпълва ме огромно разочарование… какво да правя с него?

Отговор: В последния ден на конгреса аз много пъти слушах за това каква надежда са имали мнозина за пробив в духовния свят на този конгрес и какво отчаяние ги обхваща сега!…

Ще го кажа направо: Аз лично съм поразен от резултата от този конгрес. Не от рекордното количество участници, не от положителната реакция на пресата, а от вътрешните изменения и порастването на всеки участник и световната група.

Хората преминаха за първи път такива състояния, които поотделно не биха могли да минат. В тях се случиха важни вътрешни прояснения.

Сега за надеждите: ако вашите надежди са били наистина духовни, с желание за отдаване и любов към ближния, то у вас не би възникнало никакво отчаяние, защото възможността да отдаваш и да обичаш съществува винаги и никой не ви я дава или отнема.

Първото духовно свойство – Бина, стремежът към „хафец хесед” (издигането над собствения егоизъм), усещането извън собственото желание.

Ако вие се стремяхте към това, щеше да ви е все едно в какво състояние се намирате, защото всичко произлиза от Твореца и само Той решава по собствения си план, какво ще се случи с вас и с всеки от вас. А реакцията на всички би била единствено радостта да бъдеш във властта на Твореца, свойството отдаване.

Махсом преминава онзи, който се изтръгва от своя егоизъм и е съгласен на всякакви условия, за да се освободи от него, съгласен е да приеме за себе си условието „Всички като един” (като един човек в едно сърце – желание) и поръчителството „Един за всички и всички за всеки”.

Никой от нас не притежава сили да се откъсне от егоизма. Ние досега говорихме за него, но не можехме точно да го разпознаем в себе си.

Защото става дума именно за свойство, което не ни позволява да излезем в духовното, в свойството отдаване. Ние не сме в състояние да определим какво представлява то, къде се намира в нас. А то се крие в нас като змия и ние не можем точно да го определим, и през цялото време го бъркаме с други свойства.

И единствено болката от разочарованието, също както болката при болест, ни помага да разпознаем нашия егоизъм, да разберем, че той не е добър, а лош наш господар, фараон. Да се разочароваме дотолкова, че да намразим съществуването му в нас и да искаме само едно – да се откъснем от него.

Но за да доведем себе си в такова отчаяно състояние, първо трябва да се устремим към него с целия си егоизъм (ло лишма) – това беше разиграно пред мен на конгреса – „Ние излизаме от Египет”. И всички бяха убедени, че това трябва да се случи.

А ако нямаше такава увереност, ние не бихме могли да се разочароваме и да определим в себе си именно това зло (фараона), което не ни позволява да се повдигнем в свойството отдаване.

За да възбудя незабавно това зло, аз в самото начало на конгреса заявих, че ние сме длъжни да достигнем обединение, че цялата ни работа на конгреса трябва да бъде в задълбочено изследване на себе си и своето отношение към всички другари. Вместо очакваното „отваряне на небесата” това веднага предизвика падение, охлаждане.

Със своя призив към търсене на съединение и подем над себе си, над своето Аз, аз исках да покажа на участниците на конгреса, че ние още не сме готови за това – и, като следствие от това усещане, участниците изпаднаха във вцепенение…

От една страна аз се радвах на това състояние на „осъзнаване на злото”. Но от друга страна започнах да се страхувам, че групата няма да може да излезе от това състояние в такъв кратък срок.

Това прилича на положението, когато болният, усетил болката, е длъжен да разбере, че тя указва за болест, а след това да започне да я лекува с помощта на лекар, Твореца.

Освен това 30-40% от хората бяха хора нови за кабала и изобщо не разбираха какво се случва с нас. Затова беше решено да се спрем на един удар по фараона – вашите егоистични надежди и да се повдигнем над тях.

Но именно тези процеси, които преживяхме, ни подготвят за прехода – не егоистичен, към разкриване на напълването, а към разкриване на възможността за отдаване, истинското обединение „като един човек с едно сърце” в съгласие с поръчителството.

Резултатът от конгреса това е първият удар по Фараона – вашето самолюбие, егоистичните надежди „да пробия в махсом” и да получа целия висш свят, както и този свят, в себе си, в своето желание, в своето напълване.

Както пише Баал Сулам, когато човек достига духовната граница, той се убеждава, че духовният свят не му принадлежи, и едва тогава пробива клипа – границата и овладява свойството отдаване.

А разкриването на нашето нежелание, което се случи веднага щом в първата си лекция, в самото и начало, казах, че ние сме длъжни вместо външните действия да се обърнем навътре в себе си, във връзката между нас, в поръчителството – и незабавно всичко… се вледени! – прояви се нашият егоизъм – и това разкриване на злото в нас – също огромно достижение, за което способстваше именно нашето единение (светостта на деня).

Ние разбрахме в течение на конгреса, че Фараонът се намира вътре в нас, а не отвън. И той получи първият си удар – от това, че ние се разочаровахме от резултатите на конгреса.

Ние си мислехме (ние – това е Фараонът), че ще получим нещо в нас, а нищо не получихме – това е и първият удар по Фараона, нашият егоизъм, – ние разбрахме, че в нашите егоистични желания нищо няма да получим.

Сега сме по-способни да определим в какви свойства трябва да се разкрие в нас духовността – разбираме по-добре кое не е във Фараона, по-добре разбираме какво означава да мислим за висшето – това значи да не мислим за себе си.

А досега всеки от нас просто е треперил от нетърпение кога ще се случи чудото и той ще получи, както всичко в този свят, така също и духовния свят – в себе си! Появи се усещането за необходимост да се откъснеш от онова, което ти носи такива разочарования – това е и началото на отказа от егоизма.

Ние платихме скъпо за този урок, но той струва много повече – именно разочарованието, ударът по самолюбието, егоизма, надеждата за получаване – се явява най-голямата придобивка, която мога да получа и аз се преизпълвам с радост, виждайки разочарованите егоисти.

Сега само трябва да осъзнаете какво се е случило с вас. В зависимост от подготовката на всеки, част от вас осъзнава това с разума си, а друга част ще премине още няколко разочарования в усещанията си – и след това ще осъзнае.

Но изводът ще е един – човек повече няма да свързва себе си неразривно със своя егоизъм – именно този удар по неоправданите (егоистични) надежди помага да започнем да се отделяме от него (фараона)!

Вероятно ще са потребни още удари, но те вече ще бъдат в тази посока, която ние получихме на този конгрес.

Възможно е да можем да ги преминем не само на конгресите, но и в нашата ежедневна виртуална връзка, в това усещане, което получихме сега. Докато наистина пожелаем само едно – да се откажем от нашия егоизъм, като единственото зло, и да се издигнем от „себе си” в свойството отдаване.

Творецът ни направи този огромен подарък! Няма никого, освен Него!

Пишете и задавайте въпроси на уроците. Аз лъжех не вас, а вашият егоизъм.

С любов към вас, рав.

[26346]