Entries in the '' Категория

Умножи радостта

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Каква е разликата между личната радост и радостта на множеството?

Отговор: Радостта на множеството е положителна, полезна, лесно достижима, ако, разбира се, ние говорим за духовната радост, която се намира по-високо от времето и не изчезва, а само се увеличава.

Радостта на множеството означава, че аз напълвам всички останали и всеки от тях напълва другите и мен също, и така ние многократно усилваме напълването и радостта във всеки от нас.

Аз се радвам с радостта на другите, а те се радват с моята радост – и заедно ние умножаваме нашето въодушевление и достигаме 620 пъти по-мощна светлина в сравнение със светлината в началото на творението. Ние можем да получим всичко това, да се насладим и да му се радваме в нашия свят.

Благодарение на такова събитие като конгреса в съединението между нас ние можем да разкрием такава светлина, такава духовна мощ, такава радост, че тя да достигне нивото на безкрайността! И човек е длъжен да разкрие това в живота си.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 28.10.2010

[25755]

Конгресът – това е сила за оживление на нашата обща душа

Въпрос: В какво се състои работата на хората, които ще дойдат на предстоящия конгрес?

Каква е нашата роля в обединяването, в глобалния свят, за да станем този народ, от който ще се излее мъдростта върху всички народи на света?

Отговор: Като пример за това може да послужи законът за съществуването на всеки жив организъм. Да кажем, рецепторите на нервната система се разполагат по цялото тяло. Точно така се разпространяват по целия организъм системата за кръвообращение, лимфата и други.

Ето и при нас, на конгреса има хора от целия свят. От една страна, всички те се отнасят към една система – системата на Израел. А от друга страна, всички те живеят в различни страни, разположени в различни ъгли на земното кълбо и се отнасят, като че ли към различни, чужди народи.

На всяко от местата на тяхното пребиваване въздействат различни духовни сили. Над цялото земно кълбо, на всяка негова част въздейства определена висша сила, наречена ”отговорна” за материк, страна или народ.

Ето защо човек, явяващ се част от системата на Израел, пребиваващ в някаква страна, народ или място в света се явява като наш представител в общата система.

Да вземем за пример нервната система, рецепторите на която са и в краката, и в ръката, и в областта на гърдите и корема. И ето, пребивават при нас тези, като че ли наши части, намиращи се в различни страни и ние се обединяваме заедно.

Излиза, че заедно пробуждаме нашата обща система, да кажем, нервната система на цялото тяло от тази обща душа, наречена Адам. И тогава чрез нашите другари, намиращи се в различни места на света, всички заедно, ние пробуждаме целия свят.

Ние ще видим, че след нашите конгреси започват пробуждания в такива места , за които по-рано не сме чували и при нас ще дойдат хора, за които по-рано не сме знаели.

Всеки от тях – това е сила, способна да пробуди милиарди хора. Наистина в духовния свят, ако контактът е постигнат, то светлината вече преминава към този духовен орган, към който се отнася душата на човека.

И така ние виждаме, че нашата обща душа се разпространява по целия свят и се намира в цялото човечество.

А откликът на тази обща душа, облечена в цялото човечество, е удивителен. Ние започваме да чувстваме, че това, фактически, интегрално, глобално човечество за първи път започва да разбира, че всички ние зависим един от друг.

По такъв начин, именно чрез подобен конгрес, когато се обединяваме заедно с нашите другари, общата система на Израел в целия свят, ние по този начин оживляваме цялата система на частните души, съединяващи се помежду си не според егоистични принципи, а по принципа Исра – Ел (стремящ се право към Твореца).

Това и се нарича правилно, вътрешно разпространение на науката кабала в целия свят.

Обединявайки се, ние по този начин изпълняваме своята роля като Израел по отношение на всички народи на света. И благодарение на това ние ще се удостоим с това, че като краен резултат всички ще се обединим заедно и Творецът ще пребивава в събранието на нашите души.

От лекцията в аудиторията „Кабала за народа”, 26.10.2010

[25643]

„Графика” на взаимопроникновението

Въпрос: Какво се случва на конгреса?

Отговор: Там става много обикновено нещо. Представете си, че се намираме в някаква кутия.

Там са заключени нашите желания, всяко от които трябва да се съедини с желанията на другите, да се включи в тях. Да кажем, ако се намират в тази кутия общо 24 желания, тогава всяко от тях ще има мощност равна на 24.

Това е първото ниво на съединяването, първата духовна степен, когато всеки включва в себе си всички един път: 24 желания, всяко от които се състои от 24. Това е и поръчителството.

Ако сме достигнали такова състояние, то сме станали подобни на светлината нефеш, която ни напълва. Защо?

Достигнали сме състояние, в което всички са включени във всички, при което всеки губи себе си вътре във всички и всеки поглъща в себе си всички. Това е първото ниво на нашето подобие на светлината.

Аз съм анулирал себе си по отношение на останалите, придобил съм тяхното желание като свое. Това се нарича ”възлюби ближния като самия себе си”. И тогава ставам равен на светлината нефеш и тя ме напълва.

Сега, ако ние увеличаваме степента на нашето взаимно включване, довеждайки я до още по-голяма дълбочина, тогава включвам в себе си всички останали, всеки от които съдържа в себе си 24 желания (24Х24).

С други думи, аз преминавам от малка система на включване в по-вътрешна, по-качествена, по-сложна система. И тогава вместо светлината нефеш, мен вече ме напълва светлината руах. Аз се издигам на по-висока духовна степен.

И така, според мярката на нашето взаимно проникновение един в друг, ни се разкриват съвършено други форми на взаимовключване.

 

clip_image002

 

Ако за получаване на светлината нефеш това е било в плоскост (двумерно), то при напълване със светлината руах нашето взаимовключване придобива форма на тримерно пространство. И тук в мен е вече съвършено друго постижение – в дълбочина.

Постепенно нашето взаимопроникновение се превръща в многоизмерна система, напомняща по своята форма на пчелните пити.

На конгреса не идват, за да се учат – там идват, за да се включат душите им една в друга. Това става на вътрешно ниво и човек не знае как. Ти се намираш 3 дни сред огромно количество хора и тази връзка през цялото време работи вътре в теб.

От точка тя се превръща в линия, от линия – в квадрат, от квадрат – във всевъзможни други форми, докато не се образува кълбо – символ на съвършенството.

От програмата ”Кабала за начинаещи”, 27.10.2010

[25636]

Талмуда за Иисус от Назарет

Въпрос: Чувал съм, че някъде в Талмуда се говори за Исус (Исус Христос), основоположникът на християнството. Моля ви да укажете това място, и ако има, на руски език.

Отговор: На обичайното място е – в поясненията към „Пиркей Авот”.

Мишна 6:

„…Йеошуа бен Прахия е казвал: „Направи свой наставник, (даже този, който не е по-високо от теб), и си намери приятел, и съди за всеки човек, като намираш оправдаващи го обстоятелства.’’’’

Пояснение:… Нашите учители са казали са в Талмуда: „Нека винаги лявата ръка да отблъсква, а дясната да приближава.

Но не така е постъпил Йеошуа бен Прахия, отблъсквайки и с двете си ръце този човек – (Йешу Ханоцри – Исус от Назарет)’’ (вж., 1076, Сангедрин, от изд. Йерусалимския институт, публикацията на Талмуд под редакцията на А. Щайнзалц).

На това място в Талмуда се разказва, че Йеошуа бен Прахия е имал ученик, по име Йешу Ханоцри, който учителят изгонил за глупаво поведение. Виждайки, че учителят му не му прощава, Йешу се е отклонил от вярата в единния Б-г.

И въпреки, че Йеошуа Бен Прахия не е възнамерявал да изгони ученика си завинаги, а само да му даде време да се поправи, последствията от неговата суровост се оказали катастрофални.

По думите на същият източник, той след това много е съжалявал за своята жестока реакция и е смятал, че ако е бил намерил оправдание за Йешу Ханоцри, обвинявайки за греховете му самият себе си, и другарите на Йешу в обучението, е било могло да се избегне това, което се е случило.

Макар, че съгласно буквата на закона (вж. Санегрин, 29а), не следва да се търси оправдание за тези, които подбуждат евреите да напуснат пътя на юдаизма, – изхождайки от духа на този закон, от принципите за благочестие, и на такъв човек, неговият учител трябва да търси оправдание. (Любавическото Ребе)

(Трактат Авот. Издателство Шамир. Йерусалим. 1999г.)

[25798]

Кабалистите – за изучаването на кабала, ч.18

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Занятието с Кабала не изисква особени способности

Всеки човек, по време на занятието си с Тора, е длъжен да прилага усилия (но не в заучаването на страници) и да настройва разума и сърцето си на това, че да намери в нея светлината „ликът на Царя на живота” (светлината на поправянето, хасадим, а след това и светлината на напълването, хохма – двете заедно се наричат висшите светлини).

Има се в предвид, постигане на явното управление, наричано „светлината на лика”. Всеки човек е пригоден за това, както е казано: „Търсещите Ме, ще Ме намерят”. И само малко не достига на човека за това– единствено усилията (да достигнем свойството отдаване и любов).

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС, п.23.

[25794]

Вътрешната „религия” на душата

В статиите си, Баал аСулам обикновно използва думата „религиозен” и „светски”, но не в общоприетия от нас смисъл.

„Религиозен” човек в термините на науката кабала не е традиционният термин, които означава някаква световна религия: юдаизъм, ислям, християнство или други всевъзможни вярвания.

За „религиозен” се смята онзи, който се намира в този свят, желае да поправи себе си и да се издигне в духовния свят, включително до света на Безкрайността, до подобието на Твореца.

В това се състои целта на съществуването на всеки човек в този свят, която Баал аСулам обяснява в статията „Същност и цел на религията ”.

Понякога обаче, той наистина има предвид традиционната религия, желаейки да обясни някои моменти. Затова необходимо е винаги да се изхожда от контекста, за да се тълкуват думите му.

„Светски” хора са тези, които не се занимават със собственото си поправяне, а правят всичко за да получат възнаграждение – в този или в бъдещия свят.

„Религиозен” е този, който се поправя до нивото на Твореца и за тази цел използва „Истинската Тора”, т.е. науката кабала. Както е казано: „Аз съм създал злото начало и Тора като средство за неговото поправяне”.

С други думи, първо е необходимо да разкрием егоистичното начало в себе си и само тогава ще ни потрябва „Тора” за неговото поравяне, защото целта е само в това.

И тогава нейната светлина, която разкриваш при правилно обучение, ще те върне към своя Източник – тоест злото начало ще се превърне в добро.

При това самото желание не се променя – променя се само неговото намерение: от „заради себе си” към „за благото на ближния”.

От урока по статията „Изгнание и освобождение”, 03.11.2010

[25807]

Движещата сила на творението

Книгата „Зоар” описва връзката между нас. Нищо повече не обяснява. Дори тук, в този свят, ние постоянно си изясняваме в каква връзка се намираме един с друг.

Не го осъзнаваме, но през цялото време сме заети само с това. Дори да не знаем каква е движещата сила на всички наши действия и мисли, всички те са продиктувани единствено от желанието все повече да напредваме във връзката помежду ни или в обратната на нея посока.

Известно е, че хората, които се обичат помежду си, понякога преднамерено се спречкват, за да усилят връзката. Но това не е важно, защото при всички случаи става изясняване на връзката – и нищо повече.

Вижте единствено с какво се занимаваме! Средства за връзки, СМИ, политика, икономика, семейство – всичко това е всъщност връзката между хората. И не е важно дали е отрицателна или положителна – ние действаме само в тази област.

Сякаш сме болни от това, тъй като целта на творението ни насочва само към връзката между нас. Или напредваме към нея по добрия път, следвайки правилната методика и знаейки какво правим, или вървим по пътя на страданията. Но при всички случаи напредваме само към връзката.

Затова, отваряйки „Зоар”, ние трябва да мислим само за това. „Зоар” говори само за напредналите форми на връзката между нас, за всевъзможните и видове.

И затова, четейки „Зоар”, аз трябва да мисля, че се намирам заедно с другите души, съединен с тях, усещайки връзката между нас, и че искам да разпозная същата картина, същата форма на връзка, за която разказва „Зоар”.

Защото ако се приближим към нея, веднага ще разкрием Твореца и висшия свят. Затова, ние трябва да се стремим към разкриването – това се нарича „да желая да изпитам онова, което изучавам”, да се съединя с него.

От урока по книгата „Зоар”, 03.11.2010

[25788]

Всичко е вътре в нашата връзка

Въпрос: По какъв начин е свързано разкриването на истината с разкриването на системата на взаимна връзка между всички души?

Отговор: Това е едно и също. Взаимната връзка е и истината. Мрежата от нашите връзки се нарича „съсъд”, кли.

Творецът е отпечатал себе си в материала на желанието за наслаждение, поставил го е върху слоя на Своя отпечатък. Сега в мен има „плочка” с релефна рисунка.

Тази рисунка представлява преплитане на връзките между желанията, които Творецът напълва, ако те са поправени. В този случай, тяхната мрежа – всъщност е Той. Общата мрежа от тези точки се нарича „Малхут на света на Безкрайността”.

Творецът постепенно скрива Себе си, напуска системата от души и тогава става слизането на световете. Според степента на неговото изчезване, душите се чувстват все по-противоположни, преминавайки на обратната страна (ситра ахра), където връзката е нарушена, отслабена и придобива егоистичен характер.

 

В резултат, ние се оказваме в този свят и вместо взаимна връзка, вместо Твореца, който ни напълва, усещаме пустота, чувстваме се отделени един от друг.

В крайна сметка, аз винаги усещам Твореца – просто няма какво друго да усетя, защото съществува само Той. Но в настоящата ни реалност, аз Го възприемам съгласно сегашното си егоистично състояние.

Целият процес се състои в това да постигна истината, истинското състояние, сваляйки от себе си всички покрови. Разкривайки отново връзката между нас, в един момент ще видя, че тя не обединява хората, а душите, желанията. Именно в характера на тази връзка, в нейната същност, в мощта ѝ, пред нас се разкрива Творецът.

Няма друга реалност, освен всеобщата взаимна връзка. Тя изпълва всичко и ние сме устроени така, че не можем да усещаме нищо друго, освен нея. Ние сме вътре в нея.

От урок по статия на Рабаш, 03.11.2010

[25763]

През всички прегради

Въпрос: Защо всеки път, когато мисля за обединението между нас, някаква сила ме отблъсква извън това?

Отговор: Това е „помощ против теб”.Има две сили, водещи човек към целта. Едната действа по посока на обединение, а другата е против него. Намирайки се между тях, човек има свобода на волята да избере правилното обкръжение и с негова помощ (влияние) да избере пътя към целта, вместо противоположния път.

Съответствено, двете сили му помагат от двете страни. Една сила го притегля в групата, а другата го отблъсква от нея (обкръжението), така че той непрекъснато се намира в баланс между тези две сили.

Той си мисли, че е бил отблъснат от обединението, но това не е така. Той получава силата да преодолее в точно съответствие с възможността да бъде подсилен в обкръжението, което е получил по-рано.

Човек никога не е воден към неуспех от Висшето, както е казано: „Човек е само издигнат в постигането на свойството на отдаване и никога не е спиран”. Даже ако пред човека има пречка сега, преди това е сигурно, че той ще може да я преодолее със своята свобода на избора.

Това е подобно на възпитанието на децата. Ние продължително и целенасочено им даваме упражнения, които са по-трудни, така че те да станат по-умни и по-силни.

От урока по книгата Зоар, 02.11.2010

[25689]

Блуждаещите искри на отдаването

каббалист Михаэль ЛайтманОще от времената на древния Вавилон са останали хора, принадлежащи към „Исра-ел” (яшар-кел – желанието към Твореца).

С течение на времето, техният брой става все повече, поради взаимното включване на душите една в друга. И затова, сега има много такива хора, търсещи духовно освобождение – изход от свойствата на егоистичното получаване – към отдаване.

И вътре във всеки от нас протича такава вътрешна борба между желанията „Исраел”, стремящи се да постигнат отдаване и любов, и всички останали мои желания, които засега не искат и да чуят за отдаване и съединение. Така човек през цялото време се колебае, чия страна да вземе, на коя власт да се подчини.

Ако желанието е наистина за отдаване, духовната искра, останала след разбиването, то човек няма да може да остане потопен в своя егоизъм, в своите желания „народите на света”. Духовните искри неизбежно изплуват оттам.

 

Отначало те са паднали и са се смесили с това огромно егоистично желание, все едно са били хвърлени в този „бульон” и са просмукани от него, а след това биват извличани обратно, заедно с всичко, което са попили, желанието (авиют).

Тоест искрата (Г”Е) се връща на своето място, но заобиколена от желания, прилепнали към нея – те се наричат „АХАП де-алия”).

А докато „Исраел”, желанието към Твореца, е потопено в желанията на „народите на света”, то няма да намери покой и ще бъде избутвано от тях, като чуждо – за да се повдигне и извърши изправянето.

Съществуването във властта на тези желания – това се нарича изгнание. А подемът и изправянето – се наричат освобождение.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25717]

Любов към ближния и нищо повече

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Болшинството психиатри и психолози твърдят, че половото влечение не се избира и не подлежи на корекция. Всички опити за промяна на половата ориентация са безуспешни. Длъжен ли е хомосексуалистът да се опитва да промени половото си влечение в съответствие с изискванията на кабала? Има ли той избор?

Отговор: Кабала не изисква никакви промени в земния ни живот. Ако неговото намерение е да постигне „любов към ближния”, т.е. поправяне на егоизма, то земните действия ще бъдат правилни.

[25502]

Нашият главен коз

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ако създадем виртуална духовна среда за деца във всички учебни групи в света, това ще окаже ли влияние на ускоряването на времето, както е казано: „Израел ускорява времето”?

Отговор: Това ни се струва нещо странично, но всъщност е най-важното.

Защото с примера за правилното възпитание, когато децата ще цъфтят като цветя, ще растат преуспяващи във всичко: във възпитанието, в поведението, във възможността за възприятие и самореализация, ще можем да покажем на света, какво е това „ново човечество”. И срещу този пример никой не ще може да устои.

Ще покажем, че такава система за възпитание може да се организира не само на едно място, а че има възможност това да се направи във виртуална форма на много места по целия свят. Т.е. да се създаде ново поколение от хора.

В сегашното поколение проблема е в това, че в него няма продължение, няма следващо поколение. Всички тези страдания, които родителите усещат, и дори тези хора, които нямат деца и семейства, се натрупват заедно.

А ако в близко бъдеще положим началото на такава верига със система за телевизионно обучение на основните езици, ще съумеем да укрепим обществените връзки между децата, да организираме особени детски лагери и много други, то никой не ще може да противопостави нещо по-добро на това. Тъй като държавната система за възпитание продължава да търпи крах.

Това е този коз, благодарение на който ние ще спечелим! Когато видят, че всяко дете, получаващо възпитание в такава мрежа, постига успех по всички предмети, отличава се с добро поведение, правилно отношение към живота, а също и нейното разбиране и е физически здраво, то несъмнено, с това всичко ще бъде казано.

Такава система не може да бъде копирана, а само може да се присъединят, тъй като нейната основа е всеобщото обединение, а копиране означава разединение и затова в отделно взета група или страна не дава такъв резултат.

Тъй като може да бъде организирана само на основата на принципите за единство: глобален свят, интегрална връзка, необходимост от обединение, всички хора да са като братя. Излиза, че светът ще бъде принуден да приеме нашата методика, която ще придобие систематична, научна форма.

Нашата мрежа трябва да бъде разнообразна, включваща в себе си деца от различни страни. И трябва да ни покажат, че всички те се учат по един първоизточник, по една методика, и че всички те са съединени заедно, представяйки новото човечество, с универсални ценности, което всъщност иска от нас еволюцията.

От беседи за възпитанието, 31.10.2010

[25758]

Вратата е винаги отворена

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: От какво трябва да се предпазим в тези последни дни, оставащи до конгреса?

Отговор: Трябва да се пазим от странични мисли и да мислим само за системата на свързаност, която искаме да разкрием между нас – така, че всеки в дълбината на сърцето си да се почувства свързан с останалите.

И в този от нас, в който се разкрие тази вътрешна свързаност – веднага ще открие там истинската светлина, Твореца!

Между светлината и желанията мигновено се установява съответствие. В този момент, когато усещаш макар и най-малко духовно желание – то незабавно получава форма. Съсъда не може да съществува безформен.

В духовното е невъзможно да се открие неработещ механизъм, който след това да трябва да включим и да пуснем да работи.

Баал Сулам пише, че в духовния свят „входът и вратата” се разкриват винаги едновременно – вратата се вижда само ако е отворена, т.е. откриват ни се в един миг и съсъда/желанието и светлината /Твореца в него.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 03.11.2010

[25805]

Да се сверим с еталона

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Мога ли точно да знам, кое властва над мен в даден момент – желанието за получаване или желанието за отдаване?

Отговор: Това зависи от това, към какво обкръжение се претегляш. Друг критерий за проверка не съществува.

Нашата отправна точка е желанието за наслаждение. С помощта на правилното обкръжение аз започвам да анализирам ситуацията и да проявявам своето егоистично намерение.

По-рано аз не забелязвах в себе си властта на злото начало, а сега смених критерия за проверка. Няма Творец пред мен, затова аз се проверявам чрез обкръжението си и според неговите ценности определям, кое начало властва в мен: доброто или злото.

Може би е така, защото целият аз горя от желание да достигна духовната цел, а моите роднини и близки приятели казват:”Хванали са те бесовете. Какво толкова си намерил там? Какво разгада? Това ще свърши зле, по-добре ела с нас, да се наслаждаваме на живота?

От тяхна гледна точка аз съм завладян от злото и преследвам целите на злото начало.

Всичко е относително и всеки сам определя за себе си, кой властва над него. Затова, ако искаш да погледнеш от позицията на Твореца, провери се чрез доброто обкръжение, с групата, вземи нейния еталон.

От урока по статията на Рабаш, 01.11.2010

[25540]

Частица в полето на висшата сила

каббалист Михаэль ЛайтманИскрата „Исра-ел” се разкрива на човек с това, че той стига до кабала. А иначе каква сила би го довела? Във всеки от учащите се съществува тази искра, иначе той не би учил.

Ние всички плуваме в полето на висшите сили – силите на желанието за получаване или на желанието за отдаване, от край до край, във всеки един миг, намирайки за себе си подходящата точка на равновесие.

Все едно всеки се намира в електромагнитно поле, като заредена частица, реагираща на неговото въздействие. Ако полето се промени, то премества човека/частицата от едно място на друго.

Така и ти си достигнал до кабала. В теб се е пробудило желанието, принадлежащо на тази общност от хора – и ти си се влял в нея. И затова се наричаш „Исра-ел” (направо към Твореца), съгласно тази искра.

И това желание за отдаване не може да се успокои, докато ти не го реализираш. Ти повече не си в състояние да живееш в собственото си вътрешно изгнание!

Сега на конгреса се събират 7000 човека – част от тях живеят в Израел, част – по целия свят. Но всеки от тях се намира в изгнание от духовния свят!

Тях всички ги обединява, като един духовен народ „Исра-ел”, същата тази искра, която не се отнася към материалното, а в духовното тя все още съществува само като точка – но, съгласно нейните цели, те вече се наричат „народ на Твореца”, по силата на бъдещото състояние.

Когато всичките тези хора се събират и съединяват искрите си заедно, всеки влага своята малка сила – и тогава всеки получава силата на всички, помагаща му да излезе в духовния свят.

От урока по статията „Изгнание и освобождение“, 02.11.2010

[25702]

Да съумееш да се подложиш на влиянието на средата

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Сега, когато толкова много хора ще пристигнат на конгреса, ще съумее ли всеки от нас да достигне усещането за духовния свят?

Отговор: Това изцяло зависи от нас. Аз мисля, че ние се намираме в много добри напреднали състояния, в правилна подготовка. В последно време всеки ден има много резки подеми и падения. И аз много им се радвам.

Тези състояния са много добри, защото за правилното съединение ние трябва да разкрием както злото, така и доброто. И както злото, така и доброто се разкриват едно след друго, последователно.

И затова, всички състояния, през които преминаваме, това е подготовката, която човек извършва чрез възхищение и вълнение. Ние всички трябва да усетим не покой и статично състояние, а да се почувстваме като пред важно събитие, да преминем през вътрешните усещания.

Ние трябва да разберем, че всички състояния, които преминаваме сега, са ни дадени свише, от всяко от тях има абсолютна необходимост. И въпреки тези състояния ние трябва да изпълняваме всичко, което ни е възложено.

Ако аз се подложа на въздействието на другарите, отменя себе, си все едно си затворя очите, и ми е абсолютно все едно какво искам аз, а единственото ,което искам, е да чувствам тяхното въздействие – това е благословия свише.

Струва ни се, че това е проста работа, но незабавно се появяват пречки, неспокойни мисли, в които няма нищо съществено. Но това се случва преднамерено и на нас ни предстои да ги преодолеем и да останем под въздействието на средата.

Хората, които могат да работят така, печелят много. Те не бягат от пречките, а поглъщат всяка от тях, над всяка пречка продължават с вяра над знанието, обяснявайки си, че случващото се сега на конгреса е по-важно за тях.

И премествайки се „там и обратно”: всеки път в тях има вход и изход от състоянията, изключват се от конгреса и се връщат обратно, както е казано: „От Цион ще излезе Тора” – от изходите (паденията) ще излезе светлината.

От такъв род изходи и входове (в духовните състояния), когато съществуват пречки и хората през цялото време анализират състоянията си, се появява Тора, т.е. в края на краищата в тях се появява Светлината.

Ако човек съумее да се държи така и заедно с това да пее и танцува, то няма нищо по-хубаво от това. И, ако той се държи така, то, несъмнено, ще почувства духовния свят. Човек изведнъж ще усети, че светът е вечен, че е всеобщ и взаимосвързан, и че самия той пребивава в потока на някаква особена висша сила.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа”, 26.10.2010

[25639]