Entries in the '' Category

Времето на последните сражения

каббалист Михаэль ЛайтманЗоар, глава „Бешалах“, п.311: В бъдеще Творецът ще възкреси тези царе, които са притеснявали Израел: Адриан, Лупинус, Навуходоносор, Санхерив и всички прочее царе в света.

Той ще им даде власт, като в началото и те ще съберат около себе си останалите народи и ще се сражават за Ерусалим.

А Творецът ще им въздаде положеното в стените на Ерусалим, както е казано: „Това ще бъде поражение, с което Творецът ще порази всички народи, воювали някога против Ерусалим”. Така е казано за времето на идването не Месията и тази песен е песен на света.

Става дума не за времена, а за обкръжаващите светлини, които идват и ни дават усещането за време. Затова всичко, което сме длъжни да разкрием в бъдеще, в голям авиют (дебелина, грубост) на желанията, това са най-тежките части на малхут – Санхерив, Навуходоносор и прочее, които се разкриват в самия край на поправянето.

И затова се нарича „време” на идването на Месията (избавление от егоизма), когато настъпи общото поправяне, извода на всички поправяния. Това е поправяне на обкръжаващата светлина (О’’М) и келим (желанията „лев аевен”), които не са могли да бъдат поправени до този момент, а сега се поправят.

От урока по Книгата Зоар, 02.11.2010

[25684]

„Придобий свой свят за един час”

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Всеки човек ли може да попадне на конгреса и да почувства радост?

Отговор: Ние каним всички! Всеки може да дойде и да се присъедини.

Има хора, които участват в този процес 15 години, те се намират вече на по-високи нива, и има хора, които ще дойдат за първи път и може би те и не знаят, защо са дошли.

Радвам се много за тях и им завиждам! Те могат, да постигнат това, което се нарича „Да придобиеш свой свят за един час!”

Те могат да дойдат и да се присъединят към другите, подобно на дете, което се е родило в 21 век и всичко, което цивилизацията е приготвила за него за последните 20 века, то получава в готов вид и се наслаждава. Защо? Защото се е родило сега и това е негово право.

Същото става и с хората, които попадат за първи път на конгрес. Още нищо не разбират, но доколкото ние сме подготвили за тях цялата инфраструктура, всички предпоставки, установили сме връзките между нас, те се включват в нас като младенци, без да разбират напълно какво се случва, и при това се удостояват с всичко.

Затова се радвам и им завиждам. Аз трябваше да полагам много усилия, страдания и пот, докато постигна нещо, и аз виждам, колко леко новият човек се включва в този процес и го разбира. Откъде се взема това разбиране? От въздуха, от това, че се съединява с другите.

От програмата „Кабала за начинаещи“, 28.10.2010

[25632]

Три ориентира преди Конгреса

каббалист Михаэль ЛайтманВ навечерието на Конгреса трябва да се съсредоточим върху три неща:

1. Увереност, че се намираме в добро, силно, правилно обкръжение и откриваме пред себе си път към взаимно обединение и взаимно отдаване.

2. Концентрираме силата на мисълта си на това, да намерим връзка помежду си.

3. Радваме се на изключителността си, на особеното ни състояние и статус, който сме постигнали.

Такъв конгрес още не е имало. Всички ние чувстваме това по напрежението, по натиска, по приятната тревога, която обхваща всеки от нас.

И всичко това идва свише, тази огромна помощ от горе, което показва, че трябва да се постараем да добавим към нея, това, което още не ни достига:

1. радост, от изпълнението на духовния подем,

2. увереност, в постигането на целта,

3. вътрешно усилие.

Трябва да се обединя с другарите ми в една мрежа, за да се прояви между нас единната сила, която се нарича „Творец”.

Цялата работа, целият сериозен анализ се провежда вътре във всеки. А на повърхността трябва да излъчваме радост, непренуденост и увереност. Смях на лицето, а в дълбина – изгарящ огън.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25520]

Плувайки в кръгове от светлина

каббалист Михаэль ЛайтманЖеланието, работещо с екран се нарича линия, а без екран – „кръг”. Съвместната работа между линиите и кръговете придвижват желанията / душите.

Кръг и линия са две различни форми на поведение” линия – е частното, а кръг – общото.

Кръговете се отнасят към желанията така, сякаш в тях няма екран и затова те ги движат подобно на магнитно или гравитационно поле, отчитайки не степента на поправяне на самото кли – а силата, действаща в това поле. Затова кръговете могат да влияят и да придвижват желанията, които са без екран.

Докато „линията” – е желание, преминало през съкращението (Цимцум алеф) и по тази причина отнасящо се към този, който има антиегоистичен екран. А ако нямам екран, върху мен не действа линията – аз не се отнасям към нея, тъй като нямам с нея никакви общи свойства.

Затова сега се хвърляме от място на място само с помощта на кръговете – и това се нарича „обкръжение” (свива). Системата на връзки между душите ни се подчинява на този закон.

В нея действат „кръговете цимцум алеф” с ценър в точките малхут, и „кръгове цимцум бет”, с център в точките бина, където завършват получаващите желания и започват отдаващите.

На всяка част желание, всеки най-малък детайл, включва в себе си и двата вида желания, принадлежащи на цимцум алеф и цимцум бет – действат кръговете цимцум алеф и цимцум бет.

Да предположим, че в мен има желания, които могат да бъдат изяснени още сега, а има и такива, които не се проясняват до края на поправянето и съгласно това на тях ще действа едно и също поле, и не ще действа друго поле.

Т.е. ние се намираме в тези две обкръжаващи ни полета – полето цимцум алеф и полето цимцум бет. В това общо поле е заключена цялата памет, цялата програма, цялата цел и мисъл на творенията, на всички наши състояния до самия край на поправянето. А ние трябва просто да приведем себе си в съответствие с това поле.

Но как да го направя като не чувствам това поле? Това е обкръжаващата светлина – а аз не мога да установя връзка със светлината. По тази причина аз установявам връзка с желанията, с другарите ми, с някаква част от общата система и се опитвам максимално да се уподобя на нея съгласно законите, заключени във светлината.

И по такъв начин аз получавам повече въздействие от светлината. Аз ставам чувствителен към нея и затова тя силно ми влияе.

Самата светлина не става по-силна, тя е постоянна. Но аз съм длъжен да обостря усещанията си и тогава ще почувствам от това светлинно поле по-голямо въздействие. И така ще се предвижвам в това поле!

Колкото по-чувствителен съм на светлината, толкова по бързо ще плувам в това силово поле, придвижвайки се от периферията към центъра.

В центъра на полето може да има едновременно и голяма тъмнина и огромно силово въздействие – но за сметка на тази противоположност аз по-бързо ще „премина” към „пряко” действие в „линия”. Така движейки се „в кръговете”, аз достигам „линия” и придобивам антиегоистичен екран.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 01.11.2010

[25563]

На прага на окончателното освобождение

каббалист Михаэль ЛайтманНие преминаваме през четири изгнания – едно след друго. Това произтича от 4-те стадия на развитие на общата душа – АВАЯ (юд-кей-вав-кей).

Още в света на безкрайността общото желание е било създадено в 4-ри стадия и затова цялото развитие и поправяне стават в тези 4-ри стадия.

Докато не достигнем до последния стадий, Малхут, ние трябва да преминем през променливото разпространение и изчезване на светлината от желанието, между степените, – и така 4 пъти. Влизането на светлината – това е избавлението (от нейното отсъствие, от тъмнината), а излизането – е изгнанието (изчезването на светлината).

Присъствието на светлината вътре в съсъда се нарича присъствие на Твореца вътре в творението или разкритие на Твореца. Затова след избавлението (обличането на светлината в съсъд/душа/желание), винаги следва изгнание на светлината, нейното излизане.

Без това е невъзможно развитието! Както е казано: Напълването със светлина и опустошението прави желанието способно да достигне целта (подобие с Твореца).

 

Затова още първите кабалисти са знаели какво ще се случи по-нататък с човечеството. Авраам попитал Твореца: „Как мога да знам, че моите потомци ще наследят тази земя?”. И когато получил отговор, че те ще отидат в изгнание, се успокоил, защото е знаел, че след 4-те изгнания и 4-те освобождения те ще дойдат до окончателното изправяне.

Ние сега се намираме на изхода на последното изгнание, в системата на 4-то ниво, включващо в себе си всички предишни изгнания и освобождения, и ни остава само да извършим последното, пълно освобождение (на целия Малхут), което вече наближава.

Но за освобождението е необходимо усещане на изгнанието. Още до неговото идване, трябва да включим в себе си, в отрицателен вид, пълната форма на това бъдещо освобождение, формата на поправения свят – тоест да не мислим, че тя ще дойде само за Исраел, но и за цялото човечество.

За пръв път в цялата история, Исраел, т.е. нашата световна група, излиза като проводник на висшата светлина и ние сме длъжни да се обединим, за да поправим целия свят.

А освобождението означава – пълно сливане с Твореца, свойството отдаване.

От урока по статията „За Йехуда“, 01.11.2010

[25600]

Готви се за разкриване!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Конгреса – това е нашето следващо състояние. Какво трябва да правим сега, за да го достигнем с правилното желание, с искането?

Отговор: Сега, все още, ни е необходимо усещане за недостиг, стремеж, тъга, като преди желана среща и очакване на радостно събитие.

Желанието за разкриване на връзката помежду ни, я разкрива в цялата и мощ, за да се прояви в нея силата на отдаване, Твореца, светлината, запълваща тази обща душа.

Сега ние се готвим към това разкриване, но не бива да търсим самия недостатък – трябва през цялото време да се мисли за желаното състояние и в резултат на тези търсения, от моите представи за единството, ще достигна до усещането, което ми липсва! И това ще се създаде тази пустота, това желание. Светлината създава желанието!

Този, който не търси доброто състояние –  няма да усети, че то му липсва. Защото когато го търсиш, върху теб въздейства обкръжаващата  светлина на това състояние и увеличава желанието ти за него.

Ти ще се стремиш към добри състояния, към любов и обединение и в съответствие с това ще разкриеш обратните състояния – отхвърляне и ненавист. Тъй като ние действаме в две противоположни системи: получаване и отдаване, лява и дясна линия.

Човекът – това е обратния отпечатък на Твореца, формата на егоистичното желание. А всичките светлини, които ни въздействат, само обръщат нашата форма наопаки, довеждайки ни до истинската форма –от „заради получаване” към „заради отдаване”. Това прави светлината с мен. Но в началото винаги разкривам обратната, егоистичната форма.

Ако се стремя към добрата форма, тогава задължително ще дойде падението и аз ще разкрия ненавистта, пренебрежението.

Но не трябва нарочно да се потапяш в злото за да си изясняваш. Тази егоистична форма сама ще се прояви и ще те накара да я изучиш.

Доколкото ще се опитвам да се избавя от нея, дотолкова ще я изуча във всичките и детайли, за да мога да я трансформирам в отдаване.

От урока по статията „За Ехуд“, 01.11.2010

[25603]

Стремете се – и ще постигнете!

каббалист Михаэль ЛайтманЗоар, глава „Бешалах“, п.212: „В часа, когато той реши да слезе на земята, за да се въплъти в тяло, в коляното на Леви, бяха поставени 425 свещи за Царя, Зеир Анпин, и 425 установени закона съпровождат този дух, Моше, на мястото му.

Когато излязъл в света, засветила хей – Шхина пред него, – и домът се напълнил с нейното сияние“.

… Чета Зоар – и не разбирам нито дума. Може би не знам иврит, а даже и да знам думите, не разбирам за какво говорят. Дори да са ми известни тези цитати на кабалистите, откъде мога да знам за какво говорят? Те разказват за съвършенно друга реалност, за която нямам ни най – малка представа.

Четейки Зоар, ние нищо не знаем. Ние само желаем, всичко, което сме прочели в тази Книга, да се въплати в нас.

Кабалистите, авторите на Книгата Зоар – раби Шимон и неговите ученици, разкрили между себе си толкова силна, правилна връзка, че са постигнали усещане за света на Безкрайността, са описали в тази Книга своите постижения – подобно на пътешественик, който описва всичко, което усеща и вижда наоколо.

Така кабалистите пишат за висшия свят без да изпитват някакви проблеми, та нали те се намират там.

Тук няма никакви премъдрости. Мъдростта (Хохма) на кабала – това е светлината Хохма, обличаща се в светлината Хасадим. Това е виждане, съзерцание. И ние също трябва да се стремим към това –и тогава ще разберем, за какво става дума в Зоар.

Затова не трябва да бъдеш умен, не трябва да бъдеш учен, трябва да се стремиш да променяш себе си, за да усетиш, какво ни е предал раби Шимон.

От урока по Книгата Зоар, 29.10.2010

[25292]

Надълбоко до Безкрайността

сердце - группа Въпрос: Какво се изисква от мен на Конгреса? Да се гърча в мъките на собственото си раждане или да се гърча в мъките на раждането на другаря?

Отговор: Нито едното, нито другото. Нека всеки се грижи за това, да се включи в обкръжението. По този начин човек анулира себе си и се изпълва с желанието на другаря. Ако всеки прави това, ние автоматично пристъпваме към по-дълбок пласт от нашите взаимоотношения.

Представи си многослойна „баница”. Отгоре виждам участниците на Конгреса, по-надолу – другарите, а още по-надолу – обединените искри.

 

Аз искам да проникна с поглед колкото се може по-надълбоко – в свързващата ни мрежа, която се разпростира през всичките пластове до Безкрайността. И това зависи единствено от мен самия.

Мога да подскачам от нетърпение или да стоя тихо, но каквото и да правя външно, главното е максимално да се концентрирам върху желанието да разкрия нашата вътрешна връзка, която, безусловно, съществува между всички творения. Разкривайки нея, аз ще разкрия всичко останало в нея.

Заради това аз се отричам от себе си, стремейки се да се потопя все по-дълбоко и по-дълбоко, за да стана част от общата мрежа, да се влея в нея. Това намерение, тази вътрешна концентрация е достатъчна, за да започна все по-ясно да чувствам реалността, истинността на всеобщото единство.

В нашия свят наблюдаваме следствията на глобалните взаимовръзки, сходните мисли и явления, просветващи в различни хора и места. Но всичко това са следствия, „върхът на айсберга”. А там, в дълбочината, нас ни свързва неразривна, желязна връзка.

Именно нея ние трябва да разкрием. Този стремеж е достатъчен – вътре в него ще се прояви останалото: желанията и разкритията, които ще ни поведат надълбоко.

От урока по статията на Рабаш, 01.11.2010

[25544]

Нищо не се разкрива в готов вид

каббалист Михаэль Лайтман…Някога съществуваше мнение, че именно сърцето движи кръвта по цялото тяло. Но изследванията показаха, че това не е така.

Каква гигантска мощна „помпа” трябва да е нашето сърце, за да придвижва кръвта по целия организъм!

Защото съществуват такива тънки капиляри, че само огромна мощна помпа може да изтласка кръвта през тях и то при условие, че стените на кръвоносните съдове ще издържат на такива налягания!

Впоследствие учените разкрили, че сърцето само задава ритъма, не повече. Всичко останало извършва самият организъм.

В неговата кръвоносна система, в целия този „тръбопровод” съществуват клапани. От свиването на мускулните влакна, капилярните тръбички отварят клапаните и позволяват на кръвта да циркулира в нужното направление, – самите те работят като помпа.

Казано с други думи, цялата тази кръвоносна мрежа оживява сама себе си. Това е жива взаимовръзка и, всъщност именно тя, а не сърцето, осигурява функционирането на тялото. Сърцето само ръководи този процес, задава ритъма.

Оттук трябва да се разбере, че в системата на свързването на душите, цялата работа е възложена на нас. Именно ние трябва да направим връзката между нас жива, навреме отваряйки и затваряйки „клапаните”, създавайки налягане в нужните места, за да придвижваме вътрешната светлина О”П ( духовната жизнена енергия) между нас.

Защото когато чрез своите търсения, чрез вътрешната си работа, внасяме живот в тази система, – само тогава разкриваме в нея жизнената сила. А до нашето разкриване, цялата система представляваше мъртво образование, „капка семе”, на която и предстои да се развие.

При това нищо не се разкрива в готов вид, – нищо готово няма. Съществува само това, в което ти вдъхваш живот. И главния принцип е взаимодействието, поръчителството, по примера на биологичния ни организъм.

От подготовката към урока, 29.10.2010

[25408]

Квантовата физика и Кабала

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Къде е връзката между Квантовата физика и Кабала към която толкова често се отнасяте?

Отговор: Като резултат от множество експерименти Квантовата физика трябваше да включва наблюдателя в резултатите от проучването, за да приеме факта, че всичко, което се случва, зависи от него, както и от наблюдението му. Не се случва самостоятелно, а зависи от това, кой го наблюдава, как го наблюдава, и дали изобщо някой го наблюдава.

Наблюдателят е активна и съществена част от всеки процес. Ние не виждаме света без нашето присъствие. Светът съществува само във възприятието на наблюдателя.

Кабала познава този закон и го описва преди хиляди години. Обяснява, че всичко е разкрито, изследвано и описано само относно наблюдателя, и не може да кажем, че светът съществува извън него (виж „Въведение в книгата Зоар” от Баал аСулам).

Друг закон на квантовия свят (светът на светлината в нашия свят): една частица може да бъде на две места, по едно и също време. Това не става като се мести мигновено от едно място на друго, а е на две места едновременно.

Кабала определя, че „място” не съществува; обектът, който виждаме съществува само във възприятието на наблюдателя и той усеща себе си без границите (ограниченията), наречени време, място и движение, които не съществуват извън нас.

[21374]

А дали всичко е направено?

Въпрос: Рабаш пише, че само, когато човек направи всичко по силите си, ще се обърне за помощ към Твореца.

Но как да живееш с мисълта, че не си направил всичко и затова все още не си достоен да се издигнеш.

Отговор: Никой не е направил всичко, което е могъл. Продължавай да се стараеш и „на място” ще видиш, че нормата е изпълнена.

Клипа винаги ще говори в теб, че направеното е недостатъчно: „Знаеш ли, почакай до следващия конгрес”. А ти трябва да й отговориш: „Не ме храни със закуски! Тук и веднага!”

Кой ще те въодушеви да дадеш такъв отговор? Обкръжението. Именно то увеличава силите на човека, когато прекланя глава и се обединява с другите.

От урок по статия на Рабаш, 01.11. 2010

[25533]

Как да се унищожи света

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: Екс-губернатора на щата Колорадо Р. Ламм разказал, как може да се унищожи Америка. Това не е сложно: Направете Америка многокултурна държава.

Историята доказва, че нито една нация не е способна да преживее напрежението, конфликта, антагонизма на две или повече конкуриращи се езици и култури.

Поощрявайте емигрантите да поддърат своята култура, разрешете двойното гражданство, прославяйте разнообразието, различията, а не подобието – и по този начин съвсем скоро ще предизвикате ненавист и разрушение.

Реплика: Само кабала говори за единно човечество, което явно е против разделението, за съединението на всички народи в един народ и една култура, колкото и парадоксално да звучи това в нашия свят, но именно в това е спасението. Да се унищожи всичко, което разделя хората, което прави от нашата планета  Вавилон! Иначе ще уничтожите света.

[25344]

Пронизани от единно поле

Въпрос: Какво представлява нашата взаимовръзка?

Отговор: Връзка е, когато аз те гледам и ти започваш да разбираш за какво мисля. Връзка е, когато ти си на десет метра зад мен, а аз чувствам с гърба си, че ти си там.

Има много видове връзки между нас, много полета, в които си взаимодействаме. Електрическо, магнитно, биохимично, поле от желания, мисли, намерения – всички тези полета ни свързват.

Всички живи тела създават около себе си полета и ние взаимодействаме с тези полета. Понякога успяваме да осъществим контакт, а друг път не сме способни  да го направим – всичко зависи от степента на съответствие на нашите полета.

Но има особено поле, което е мощно и високо – духовната връзка между нас. Това поле покрива, обхваща всичко останало и затова се нарича „Творец”.

Именно него трябва да разкрием. Но по същество, всички полета се отнасят към едно универсално поле, което е искал да открие още Айнщайн.

То свързва нашите мисли и желания и чрез него ние си въздействаме един на друг. Ако се концентрирам върху тази възможност, ако поискам да разкрия нашата взаимовръзка, тогава ще установя, че взаимно си влияем и ще я използвам за всеобщата взаимовръзка.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25505]

Мистицизъм или сила на живот

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Хора, които са нови в Кабала, са изненадани от думата „светлина” и я асоциират с нещо мистериозно.

Отговор: Висшата светлина е жизнена сила, която ни оживява като слънчевата светлина, от която зависят животът и здравето ни. Затова висшата сила също се нарича „светлина”. Както слънчевата светлина „съживява” нашия материален живот, така и висшата светлина ни предава духовното.

Цялата система, която работи в този свят (земята, слънцето, луната), съответства на работата в света Ацилут, от където произхождат всички влияния, и където светлината Хохма (мъдрост) се облича в светлината Бина и се спуска до нашите души. Това е причината, поради която духовните обекти имат такива имена – в съответствие с „езика на клоните”.

Висшата светлина, както слънчевата, ни носи живот. Но в този свят не сме заобиколени от истинската светлина. А сме обгърнати от светлината, която оживява нашата „белтъчна материя”, поддържа нашия метаболизъм, и по този начин ни позволява да останем живи приблизително 70 години.

Стремим се да получим истинската светлина, която осветява душите ни, и която е способна да ни даде вечен, съвършено напълнен живот. Мъдростта Кабала е метод за привличане и получаване на тази светлина от човек. Когато човек получи светлината, това означава, че той е постигнал мъдростта Кабала, която оживява онези, които са я овладели.

Нашият живот се спуска от светлината Хохма. Светлината Хасадим (милост) представлява поправяне, но всеки човек в този свят копнее да се напълни със светлината Хохма. Затова науката Кабала носи името „мъдростта на получаване”, тъй като тя ни учи как да получим светлината Хохма.

Забранено е да получим светлината Хохма пряко, а само в светлината Хасадим. Затова учим как да облечем светлината Хохма в светлината Хасадим, и да получим цялата светлина.

От урока по статията „Науката Кабала и нейната същност”, 18.10.2010

[25377]

За пелените и безкрайността

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Когато създаваме група, трябва да обръщаме внимание на външните неща сякаш се грижим за бебе. Как да не загубим вътрешното усещане по време на този процес?

Отговор: Всяка група се сблъсква с този проблем и всички членове на групата задава този въпрос.

Живеем в свят на материални действия. Колко часа на ден прекарвам в задоволяване на естествените ни нужди като спане, ядене, къпане? Колко часа на ден трябва да работя, да изпълнявам задълженията в къщи и т.н.? И колко време ми остава за себе си и за моето духовно напредване? Може би ми остават един – два часа на ден, ако успея да се отделя някак от всичко останало.

Така е устроен нашият живот. Кой го е устроил така? Може ли Творецът наистина? Защо Той ни е направил с влечение към това материално, животинско съществуване? Защо не ни е направил като ангели, необременени от грижи за нашите тела, дом и деца, така че единственото нещо, което трябва да правим е да  изградим връзки един с друг?

Все пак, в действителността всичко е различно. Каквато и работа да извършваме, дори работа, която не е свързана с групата, е чиста духовна работа. Ние просто не знаем за нея и не я разбираме. Изпълнявайки отговорностите на служител, на семеен човек, на гражданин и т.н., аз се поправям. Аз може да не виждам как точно го правя, но въпреки всичко, това е така.

Позволено ми е да посветя на духовното само малка част от живота си. Извършвайки поправянето, ако вместо да уча, работя върху организирането живота на групата, така аз подкрепям и подсилвам връзката в нашата обща система.

Разбира се, не може да забравим за това, че бремето е справедливо разпределено между нас. И по-общо казано, това е обширна тема, към която обезателно ще се върнем.

От урока по статия на Рабаш, 29.10.2010

[25275]

Всички мислят за мен

Въпрос: Как да успея през деня да мисля за другарите си, ако не усещам, че те мислят за мен?

Отговор: Трябва, независимо от тях, да се включиш в групата и да приемеш за факт, че всички в нея мислят за теб.

Тогава ти ще разкриеш, че това наистина е така. Другарите ти ще ти се разкрият на по-висока степен. Нека дори това да са обикновени хора, но ти ще усетиш, че вътрешно те вече са обединени.

Всичко зависи от теб – от това, как ти възприемаш другарите си, а не от това, как те осъзнават себе си.

От беседата за поръчителството, 29.10.2010

[25523]

Кабалистите – за изучаването на кабала, ч.16

Скъпи приятели, моля задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Занятието с Кабала не изисква особени способности

Потвърждение от Гмар (Вавилонският Талмуд): „Следователно, ученик, който (изучава Гмар и) за пет години (учене) не е видял добър знак в своето учение (разкритието на Твореца), няма и да го усети вече (в този живот, и би го изживял напразно)”.

Защо повече няма да види добър знак (разкритието на Твореца) в ученето си? Естествено, поради (една единствена причина -) недостатък на намерението (за отдаване и любов) в сърцето (в своите желания), а не поради недостатъчна способност в обучението, защото изучаването на Тора не изисква специални таланти (тъй като сме призвани не да научим каквото и да е, а само да предизвикаме върху себе си светлината на изправлението).

Както е указано: „Рекъл Творецът на Израелския народ (желаещите да се издигнат Исра-Ел = Направо-към Твореца): „Вашият живот, цялата мъдрост и цялата Тора – това са прости, лесни неща (които не зависят от ума).

Всеки, който трепери пред Мен (в когото намерението да отдава и обича, е както в Мен) и изпълнява (за постигане на всичко това) указанията на Тора (за поправяне на егоистичните си намерения) – цялата Тора и всичката (висша) мъдрост (светлината хохма) са в неговото сърце (напълват неговите желания)”.

Баал аСулам. Предисловие към ТЕС, п.23.

[25570]

Пресоването на времето преди конгреса

Нашето състояние сега е като преди изхода от Египет. И колкото по-близо се приближаваме до изхода, толкова по-плътно пресовано става времето – по-наситено с действия, събития, произшествия.

И затова, човекът е изпълнен със съмнения – всичко се смесва в него: аз, Фараонът, египтяните, народът на Израел, вътре в Египет и извън него – всичко това са мои вътрешни състояния.

– Ако се намирам вътре в своето его – това се нарича Египет.

– Ако искам да се издигна над егото, значи искам да избягам от египетското робство.

– Ако над мен властва моето егоистично желание, съмненията – това означава, че над мен властва Фараонът.

– Ако искам да избягам от него и да го погледна отстрани – значи съм Моше (Моисей).

Всички тези състояния преминават бързо през човека и ако той осъзнае, че се намира под такива въздействия – това е прекрасно. Той ще направи много бързи и значителни изяснявания – с добра скорост.

По време на конгреса, ние попадаме под въздействието на общото голямо въодушевление, което притежава огромна сила. Затова, трябва само да продължим и да не позволяваме на състоянието да се успокои. Главното е да бъдем радостни – дори ако ни се струва, че онова, което се случва не е много приятно и е тревожно.

Нека лошите мисли и съмнения да са много повече от добрите мисли и яснотата. Именно в това се състои вътрешната работа – необходимо е да се напредва. И не трябва да се забравя, че най-дълбоката тъмнина се усеща преди пробива, преди излизането от Египет.

Не е необходимо да чакаме тази тъмнина, а трябва през цялото време да мислим за светлината и бягството. Но едновременно с нашия стремеж към светлината, с разбирането и по-силното усещане, възможна е напълно противоположната тенденция и потъване в тъмнината, в мъглата, объркване. Така трябва да бъде и ние заедно ще преминем през тези състояния!

Хайде да си помогнем един на друг, показвайки, как приемаме всички състояния с радост. Радостта е най-мощната сила, защото въпреки всичко, което се случва, ти се радваш, че извършваш работа за Твореца и напредваш духовно.

Необходимо е да преминем през трудните състояния, за да се измъкнем от своето его и да се издигнем над него. Желая ви успех!

От урок по статията „За Йехуда“, 01.11.2010

[25574]

Машината на времето

„Зоар”, глава „Бешалах“, п.297: „А в часа, когато бил построен Храма, украсил се Творецът с този венец и се възкачил на Своя престол, Малхут.

А от момента, в който бил разрушен Храма, Творецът не се украсява със Своя венец и тази наслада, светлината на Бина е скрита.”

В духовното няма време – става въпрос само за стъпала, доколко можем да преминем от стъпало на стъпало, премествайки се между прорезите на духовното.

Затова бъдещето, настоящето или миналото, днес, утре или вчера е време на разрушаване. Храмът или другите времена – всичко това говори само за нашето положение на същата тази стълба с духовни стъпала.

Подобно на кинолента, която можем да изгледаме, пропускайки пред погледа си миналото, настоящето и бъдещето.

Разликата между всички тези състояния се определя от нашата способност да отъждествим себе си с мрежата на връзките между нас.

От силата на нашата връзка с тази мрежа зависи положението ни на стълбата, състояща се от стъпала – какъв вид на нашата връзка можем да разкрием.

Степента на връзката в общата мрежа определя степента на разкриване на висшия свят и Твореца.

От урок по книгата „Зоар”, 01.11.2010

[25555]