Книга „Зоар”. Предисловие. Статията „Нощта на невестата”: „Във времето на великия зивуг в края на поправянето, светлината на луната ще се уподоби на светлината на слънцето, както е казано: „И ще стане през нощта: ще има светлина”.

Излиза, че стъпалата ѝ се удвояват, защото и в продължение на 6000 години, тя е била в свойството на луната, както е казано: „И била вечер, и било утро””.

В крайна сметка, всички наши падения, всички тъмни нощи, се присъединяват към светлината на деня, към разкриването на светлината. Денят и нощта стават едно цяло. Всъщност става въпрос не просто за „удвояване” и дори не за увеличаване 620 пъти, както е казано.

В началото, Творецът е дал малка искра и нищо повече. После, работейки над своите желания, аз се обръщам към Твореца, към светлината, и искам поправяне. Благодарение на това поправяне, аз се уподобявам на светлината по свойства и тя се облича в мен.

В моето желание, усещам светлината като безкрайна, безмерна. Защо?

Работата е там, че когато желанието за наслаждение започне да расте в нас, то се проявява и формира самостоятелно. Предишните усещания дадени му от решимот, спускащи се отгоре надолу, съвсем не са тези, които то сега реализира.

Издигайки се, човекът на всяко стъпало се реализира съгласно предишните решимот, но добавя към тях своите стремежи, усилия и падения. Той разкрива разрива между себе си и светлината – разрив, който не се е проявявал никога досега.

Човекът е откъснат от светлината и се стреми към нея. Светлината идва, но след това следва падение, отново и отново, и благодарение на всички тези преживявания, хвърлящи го от единия край в другия, човекът намира нови детайли в своето желание.

Той открива невиждана преди това дълбочина, съвършено ново кли, самостоятелен порив, небивал стремеж към светлината.

По-рано, нито едно желание, нито едно решимо не се е записвало за негова сметка, а сега, когато полага старания, дори и по детски, това формира в него нови келим.

Ето защо, светлината, разкриваща се сега, несравнимо превишава онази светлина, която е напълвала желанието до разбиването – преди да започне нашата работа по пътя нагоре.

Слизането на световете и всички усилия досега – това е само обща подготовка към реалното поправяне. В нея се е проявила най-малката светлина – нефеш.

Както пише Баал аСулам, преди се е разкривала много малка светлина, но сега, когато нашето поколение започва да се поправя, то привлича големите светлини от всички светове – НАРАНХАЙ.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 16.11.2010

[26678]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →