Въпрос: Вие казвате, че информацията, възприемана чрез очите, се отразява „на екрана” в тилната част на главата…

Отговор: Не. Нищо не се възприема от очите – очи няма. Както няма и „тилна част на главата”.

Нищо няма, освен егоистичното желание да напълним себе си, което ми показва, че съм „устроен” така: имам очи, глава, ръце, крака.

Но в такъв вид ми го рисува желанието ми за наслаждаване. Рисува също и това, че едва ли не има някакви обекти извън моето тяло.

Въпрос: Значи, именно така възприемаме Твореца – като скритие? Такава ли е реалността?

Отговор: Това, което виждаме или по-точно чувстваме (казваме „виждам”, защото зрението е най-мощният орган за усещане) – това е разликата между нас и Твореца – сянката на нашето егоистично желание на Висшата светлина, на бял екран.

Затова виждам само всевъзможни частни желания, различни свойства, заключени в егоистичното ми желание.

С други думи, неживата природа, растенията, животните, човекът – всичко това са четири нива на желанието ми да се насладя: шореш, алеф, бет, гимел, далет, които ми се представят в такъв вид на фона на бялата светлина.

Всъщност аз усещам само желанието да напълня себе си! А какво е светлината? Светлината е този фон, на който виждам желанието си да се насладя.

Така че, когато това желание стане като светлината, то не ще заслонява светлината от мене и аз напълно ще мога да усетя Твореца.

А засега, вместо Него, аз възприемам само егоистичното си желание. С други думи, всичко, което ме обкръжава – това са части на моето его.

От 6-я урок на конгреса, 10.11.2010

[26523]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития | Add Comment →