Днешните деца значително се различават от предишните поколения. Те имат друго възприятие за света, което преди това не е съществувало – не плоскостно, а по дълбоко.

Това поколение е готово за духовно развитие и трябва да го получи. А ако ние не го дадем, получаваме такива реакции като хиперактивност, грубост и непослушание, защото на тях не им е достатъчно онова, което го има в нашия свят.

На тях им трябва правдиво знание за това, в какъв свят живеем, каква цел и по какъв начин трябва да я постигнат. Те възприемат информацията за духовния свят лесно и естествено.

Дори, ако в началото просто повтарят след нас, което е нормално за децата, то после проверяват – истина ли е това или не? Проверявайки, те откриват факти, които потвърждават верността на тези думи значително по-лесно, отколкото го правим ние.

Давайки им такова възпитание, ние преди всичко възпитаваме себе си, показвайки пример за връзката помежду ни, към която те трябва да се стремят. Тъй като деца и родители са устремени към една цел, те преминават през същите състояния, етапи на развитие, намират се в същия свят, живеят по същия начин.

Нашите деца са пълноправни участници във всички действия, организирани от възрастните. Те знаят за какво живеят, какъв е смисълът на живота, какви са природните и обществените закони, как да живеят според тях.

Изучават системата, в която живеят и започват да чувстват действащите в нея сили, защото вече са изначално готови за разкриването на тези сили.

В тях, промените се проявяват много бързо – за няколко месеца. Те са умни, знаят и могат да използват потенциала си. Показването на постиженията им пред света, ще послужи като най-доброто разпространение на методиката, защото за проблемите на възпитанието е загрижено цялото човечество.

Да се надяваме, че виртуалното училище, която планираме да създадем в най-близко бъдеще, ще се заеме с формирането на новия Човек.

От 5-тия урок на конгреса, 10.11.2010

[27004]

Filed under: Възпитание на децата, Конгреси и събития | Add Comment →