Книгата Зоар пише за обединението между Зеир Анпин и Малхут, за това как всичко става едно цяло.

Оттук става ясно, към какво трябва да се насочим. Всички трябва да държим на прицел финалното действие – нашето отдаване на Твореца.

Трудно е да си представим нещо, излизащо извън пределите на сегашните ни желания. Но светлината постепенно ни пропива с тази необходимост – и аз изведнъж чувствам, че ме влече към Твореца. Защо, аз не зная, но изведнъж ми се иска да мисля за Него, да Му отдавам.

Като че ли се е появил неизвестен съсед, за когото никога не съм знаел, и е заел всичките ми мисли. В мен се пробужда отношение към него, между нас възниква връзка. Отново и отново си спомням да него.

Откъде дойде това? В резултат на обучението и въздействието на обкръжението. Сама по себе си или изкуствено ни посещава мисъл за окончателното състояние, засега още далечно. Така се ражда намерението да извършим отдаване на Твореца – намерение, което се стараем да реализираме на духовните стъпала.

От урока по Книгата Зоар. Предисловие, 22.11.2010

[27294]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →