Виждам, че много от хората, изпитали голямо въодушевление на конгреса, сега, след него усещат умора и са депресирани.

Защо тогава те бяха в такова приповдигнато настроение? Защото ние се намирахме под силното влияние на обкръжението. А какво ни пречи и сега да се чувстваме по същият начин?

Сега ние трябва сами да работим, за да създадем за себе си силно обкръжение. На конгреса това стана от само себе си, благодарение на огромното влияние на силата на такава маса хора, които толкова се подготвяха за тези заветни мигове – трите дни на конгреса.

Сработи нашата подготовка, а също и голямата помощ, оказана ни свише (итарута де-леила).

Но сега всеки от нас е длъжен да приложи същите усилия и всички ние заедно – и тогава ще почувстваме, че напредваме със същата тази мощна сила както на конгреса! Ще успеем да направим огромни скокове по пътя – иначе ще разтегнем на година, или даже години това, което можем да придобием за седмица.

Ако човек чувства някакво падение, то това е знак, че той не е свързан с обкръжението и недостатъчно пробужда върху себе си неговото влияние! И самото обкръжение като цяло, не достатъчно се грижи за общото въодушевление, така че то да не е по-малко, отколкото на преминалия конгрес.

Защо трябва изведнъж да падаме?! Трябва през цялото време да оставаме в подем, ние сме способни да направим това! И не трябва да се съгласяваме с това, че сме загубили тази особена настройка.

От урока по статията "Тяло и душа", 23.11.2010

[27454]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →