Въпрос: Ако кабала ни предлага средство да развием в себе си вечната душа, сякаш ние избираме между две свои състояния: единият “аз“ – красив, богат, здрав, млад и вечен, а другият “аз“ – слаб, временен, смъртен – то защо на хората им е така трудно да се съгласят с това?

Отговор: Нима ние избираме? Ако на твоят егоизъм му предоставят да избира между доброто състояние и лошото, – ти безусловно ще избереш доброто.

Ако ти дадат да избираш между пълната чаша и празната – ти без съмнение ще избереш пълната. Това не се нарича избор – ти просто действаш съгласно своята природа и не можеш по друг начин.

Ако ти изведнъж направиш грешен избор – значи си се объркал или си се разболял. Тоест тук няма никаква свобода на избора.

Но проблемът е в това, че тази възможност: да станеш здрав, красив, съвършен и вечен – е скрита от теб, и ти не виждаш това състояние, не го усещаш в своето егоистично желание.

Аз чувствам този земен живот и виждам с какво мога да се насладя в него – нека да е временно, но в крайна сметка е осезаемо. Такива наслаждения се одобряват от моето его, моето животинско тяло, от моето “Аз“, от всичките ми родственици, всички, с които съм свързан, от мнението на обществото – целият този свят живее така!

И тук изведнъж ми предлагат това, към което аз нямам никакво желание, нито поддръжка от другите – тогава как да избера него? Разбира се, че ще си остана с моите животински интереси.

Затова ни е нужно да развиваме в себе си желание към тази скрита част, която се нарича “желание за отдаване“. Това е нещо съвършено ново и когато ти го разкриеш, това пробужда абсолютно нов свят, съвсем друга реалност. И ти самият ще бъдеш друг, защото ще откриеш в себе си нов орган на чувствата и нови желания!

Ти просто ще разделиш себе си на две с ясна граница: от една страна – всичко, което е в теб днес, а всичко ново – от другата страна, без всякаква връзка между двете. И точно това, което ще бъде в теб от тази нова страна – ще се нарече душа.

Но ще ти се наложи да развиеш тази система само от една точка, която съществува сега в теб – без да имаш никакъв ориентир и направление.

И проблемът е там, че ти не виждаш това, което можеш да спечелиш! Това е невъзможно да се види в твоето его. Ако ти се струва, че сега в своя егоизъм виждаш някакъв духовен свят – и го желаеш – значи, ти виждаш пак този материален свят! Само мислиш, че той принадлежи на духовното, но всъщност всичко това е материално.

Но цялата тази лъжлива, илюзорна картина ти е нужна затова, че именно с нейна помощ да построиш истинската.

От урока по статията "Тяло и душа", 24.11.2010

[27588]

Filed under: Ежедневен урок, Свобода на волята | Add Comment →