Посредством обкръжаващите светлини (ор макиф) и кръглите келим (келим де игулим) ние се движим напред и се придвижваме из духовното пространство от състояние в състояние.

Кръглите келим, желания, съсъди – се отличават с това, че са лишени от екран (масах) и не извършват ударно взаимодействие (зивуг де акаа) според степента на подобие със светлината.

Само екранът придава на съсъда това подобие, тази връзка, благодарение на която кли само определя насоката на движение.

Но в кръглото кли още няма екран, който би построил неговите желания по права линия, отгоре надолу, според степента на съответствие на свойството отдаване. И независимо от това съсъдите без екран също живеят, движат се и се изменят под въздействие на обкръжаващата светлина.

Наистина, как бихме се придвижвали из нашия свят през целия подготвителен период към махсом и вход в духовната реалност, ако не ни въздействаше обкръжаващата светлина?

Какви средства бихме използвали? Нали нямаме екран? Излиза, че бихме се носили по течението и случайността?

Но ако келим все пак са привлечени към екрана, ако в тях се пробужда точката в сърцето и дава първоначален импулс към поправяне, към истина, то те попадат под въздействие на обкръжаващите светлини.

Тези светлини действат съобразно с усилията на кли, с неговото желание и потребност, колкото и “глупаво” да е.

Така и децата не знаят точно как да се движат напред, не разбират смисъла на своите действия и независимо от това растат и се развиват. Всичко това е благодарение на окръжаващите светлини.

Мен са ме довели в група, и аз правя това, което е добре в очите на другарите. Без разум и сили, аз все още не разбирам това, което се случва, но чувствам, че е важно за мен.

Докато човек не встъпи в духовния свят, той не знае жив ли е или е мъртъв, не разбира защо и как живее. Ние изобщо не се ориентираме в реалното положение на нещата, докато не разкрием Твореца, та макар и в най-малка степен.

И затова нас ни водят обкръжаващите светлини. Ние ги привличаме и искаме те да ни въздействат.

В тъмнината, без екран, без намерение за отдаване, в егоистичното намерение ло-лишма, неизбежно произтичащо от разбиването, ние все пак се стремим към лишма, към отдаване. Нека се боим, нека не желаем – но вече не сме безразлични към това.

И затова в такава ситуация на нас ни въздейства светлината, отнасяща се не към линията, а към кръга – към обкръжението на другарите, в което работим.

От урока по “Бейт Шаар а-Каванот”, 15.11.2010

[26587]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →