Намираме се в океан от светлина – трябва ни само кли (съсъд, инструмент) за да го разкрием. То е като космическото пространство, струващо ни се абсолютно тъмно.

Излизам в откритият космос и нищо вече не ме отделя от слънцето. Защо тогава не усещам светлината, а виждам само тъмнина наоколо?

Защото светлината няма на какво да се отрази, тя не среща никаква преграда по пътя си. Нужно е нещо стоящо на пътя ѝ – и тогава ще я почувстваме. Постави до себе си в космоса преграда – светлината ще се натъкне на нея и ти ще видиш че тя съществува.

Махни преградата – и светлина отново няма…. Защото светлината сама по себе си изобщо не се усеща, дори материалната светлина! Ако не беше атмосферата около земята, с всички частици във въздуха, ние не бихме видели светлината, нас би ни обкръжавала тъмнина – като на луната, тъй като няма нищо, което да спре фотоните, светлинните частици.

За това единственото, което ни е нужно е кли за разкриване на светлината. И преди всичко, то трябва да бъде противоположно на светлината – т.е. да бъде желание за отдаване. Но освен това то трябва да подхожда на светлината по характер на действие – т.е. да бъде „за отдаване”.

Когато желанието ни получи намерение „заради отдаване”, то става съсъд за разкриване на висшата светлина.

От урока по “Бейт Шаар а-Каванот”, 24.11.2010

[27562]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →