Поръчителството, това е общата област между нас, общите желания, където аз правя всички открития.

А без такава област няма общо желание, съществуват само отделните егоистични желания на всеки един от нас.

Според това, доколко аз се отменям и се вмъквам вътре в това общо желание, а ти отменяш себе си и също се вмъкваш вътре, и така също и третият, четвъртият – ние строим това общо място. Иначе то не съществува!

Няма съсъд за получаване на светлината – ние трябва да го съберем, трябва да се стремим към единение. Все повече развивайки нашето единение – от 0 до 125 степени, на всяка степен на единението ние усещаме друга картина, все по-голяма проява на Твореца.

Именно за това се разказва във всички „свети” книги (Тора, Зоар и т.н.) – за степените на нашето съединение, което създаваме, изправяйки злото, отблъскването, към добро, единение. Затова цялата Тора се състои от разкази за разкриването на злото и неговото изправление.

Нашият свят, това е усещането не на Твореца, на Единственият, а на неговото отсъствие, усещането за обособяване в „мястото на единението”. Но и този свят съществува в същото това „място” между нас, само че се разкрива и усеща степента на разбиването на връзката между нас и отсъствието на Твореца.

А единението действа като резистор, към когото са съединени плюс и минус. Вътре се крие моето его, отблъскването ми от всички. А аз извършвам над тях усилие към единение.

С това аз създавам съпротивление между отблъскването и усилието. И колкото по-голяма е разликата между тях – „вяра над разума”, тоест колкото по-голямо е съпротивлението – толкова по-голяма светлина се разкрива при тази съпротива.

И в електротехниката и в духовният свят действа един и същ закон. Защото цялата природа се състои от плюс и минус, силата на отдаването и на получаването, и да бъдат свързани те между себе си е възможно, само ако се постави по средата съпротивление – какъвто и да е потребител. Този потребител се явява Адам, който ние строим – нашата душа.

Затова, от една страна, присъства силата на разбиването, а от друга, силата на нашето усилие за създаване на съединение. Но това не отменя разбиването – ние се съединяваме именно над него!

И тогава се създава област, където светлината идваща от двете линии: плюс и минус, може да изпълни работата, да започне действието. Чрез тази работа ние строим себе си – „човешката реалност”.

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 20.09.2010

[21583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - No Comments→

Ние сме родени с егоистично желание да получим удоволствие, но изведнъж някакво ново желание (за духовното) се пробужда вътре в него. Ние можем да развием това ново желание с помощта на нашето обкръжение и книги, така че то да ни отнесе в неговия свят. А старото желания ще отслабне, ще изчезне или напротив, ще се развие, но ние ще се издигнем над него в желание за отдаване.

По този начин настъпва битка в нас между тези две желания: загрижеността за себе си (желанието за този свят) и желанието за отдаване, което се отнася до Висшия свят, Твореца. Ние трябва да увеличим желанието за Висшия, желанието за отдаване в сравнение с противоположното му желание за наслада в този свят. Това съставя цялата ни работа и свобода на избор.

Изборът се състои само от оценяване на важността. Какво искам да смятам за по-важно: желанието, което е насочено нагоре, от което аз сега имам само една малка точка, или желанието, което е насочено надолу в този свят.

Празникът Сукот и цялата работа свързана с него (построяване на специална постройка, Сука) всъщност ни показват как можем да увеличим това малко желание за Висшия. Това желание се нарича „отпадък”, защото го възприемаме като напълно ненужно: някакво си отдаване, любов към ближния, приятелите, съединението… Никой не взима насериозно тези добри думи.

Сука, времена постройка, символизира издигането на важността на този „отпадък” над нашето „Аз” в този свят, издигането на отдаване над получаване. Дори ако се чувствате постоянно в съвършенство, отидете във временното жилище и променете себе си.

От урока по статия от книгата “Шамати”, 21.09.2010

[21683]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

След всичко казано и направено, резултатите, които получихме от изучаването на науката Кабала, идват от Поправящата Светлина. Тя ми въздейства, като ми изяснява цялата картина на реалността и в резултат аз възприемам духовния свят като картина, която е представена в моите желания. 

Моите желания са средство за усещане, а за да настроят човек към Поправящата Светлина, ние изучаваме книгата Зоар. По време на учението аз  търся начин да видя Даващия чрез картината, която се заражда в мен. Аз трябва да се стремя да Го усетя – Този, който  действа отвътре и формира картината, която виждам. Тази картина стои между мен и Твореца като една маса, изпълнена с угощения. Но кой се намира от другата ми страна? Кой е Той, който формира за мен тази картина?

Затова всичко, което съществува, целият този свят и всичко, което си представям докато чета книгата Зоар, става за мен средство за разкриване на Източника. В този случай аз действително „изучавам Тора”.

Аз търся Поправящата Светлина, но защо? Това е така, за да разкрия Източника, Твореца, както е написано „Целта на науката Кабала е да разкрие Твореца на творенията в този свят.”

Когато четем Талмуд Есер Сфирот, ние също се стремим да разкрием Твореца, така както при изучаването на Зоар. Ние четем за същите неща не на литературен език, а на технически. Освен това ние не я четем чрез сърцата си, а чрез разума си. Но ние правим това със също намерение, което е да разкрием Творецът.

От урока по книгата Зоар, 20.09.2010

[21566]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Как е било възможно Рабаш да опише състоянията, през които човек преминава?

Отговор: Това е пътят на всяка душа. Просто душата на Рабаш е получила възможност да пише за това.

В миналото душите са преминали през същите състояния и дори са постигнали по-високи степени. В Тора Мойсей описва в пълни детайли целия път, но вие просто не ги виждате. След това е дошъл Рабаш и е свел обясненията към по-нисшите състояния, изразявайки ги на език, който е разбирам за нас – езикът на чувствата. Баал аСулам също описва тези състояния, но използвайки езика на Светлина и желание, две сили.

Човешкото тяло реагира на различни вещества. Едни от тях ме оживяват, други ме успокояват, а други ме карат да се чувствам щастлив. Тук също ние говорим за духовните компоненти, които ни пробуждат. Преди всичко, това са чувства, които след това са приведени в ред, измерени са и са систематизирани съобразно законите за взаимодействието на Светлината и съсъдите.

Рабаш пише за нещата, намиращи се в духовния свят, по същия начин както вие бихте описали закуската си: половин домат, една четвърт краставица, хляб, сирене, масло, кафе със захар и т.н. Когато хората говорят за това, те усещат същите нещата, които и вие сте усетили.

Разликата е в това, че духовните описания са изразени много по-дълбоко и много по-подробно: какво точно да е сиренето, от какво мляко е било приготвено, от каква крава е било издоено, кой го е направил, кой го е продал, какъв нож е бил използван за отрязването му, какъв нож е бил използван за намазването му и т.н. Вие разбирате всичко това.

Но най-важното е, че вътре във всичко това, вие разкривате важността на Даващия. Всички тези компоненти ви помагат да Го постигнете. Това е разкриването на Твореца на творенията.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш - No Comments→