Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

Но въпреки, че притежава душа, самият той не е в състояние да се устреми към разкриването на Твореца, докато не се спусне върху него „дух” свише – тогава (и само тогава), това ще го задължи да се вслуша и да следва указанията на мъдрите (как да се отрече от своя егоизъм) и напълно да повярва (на техните указания, анулирайки себе си).

Баал Сулам. Писмо 19.

А тъй като във всяко поколение са развити отделни личности, то когато (дойде време) мнозинството (по неволя) осъзнае необходимостта да се избави от невероятните страдания, започвайки (духовно, с отдаване и любов) да се развива по своя воля и по собствено желание (а не насила по пътя на страданието), тоест по пътя на кабала, тогава те (масите) ще бъдат длъжни да подчинят себе си и своята физическа свобода на индивида. И да изпълнят неговите (на духовния водач) разпореждания и да приемат безценния дар (методиката за поправяне на егоизма), който той ще им предложи.

Баал Сулам. „Свобода на волята”.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

И само, сближавайки се с мъдреците (анулирайки себе си пред тях), човекът може да получи подкрепа. Тази помощ може да му окаже само мъдрец (постигнал своите поправени свойства, Твореца) и никой друг. Защото колкото и велик да е той в (обичайната) Тора (а не в кабала), все едно се нарича просто земен обитател, ако не се удостои да се учи (на подобието на свойствата на отдаване) от самия Творец.

Затова човекът е длъжен да принизи себе си пред мъдреца, за да приеме онова, което мъдрецът ще му даде (ще му посочи как да постигне свойството отдаване), без каквито и да е спорове и съмнения (потискайки във всичко егоизма си), над своя разум и разбиране.

Баал Сулам. „Шамати”. 105. „Незаконно роденият ученик на мъдреца е за предпочитане пред първосвещеника, земния обитател”

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Въпрос: Ако човек не съществува отделно от останалите, то защо във всеки един съществува усещането, сякаш цялата реалност съществува заради него и Твореца се отнася към него лично?

Отговор: Това е мярка за изключителност, свойствена за всеки човек. Тя е вложена от Твореца във всеки от нас, в нашият корен, отличаващ всеки човек от останалите.

Това задължава всеки да реализира своята изключителност, тъй като действително: «За мен е създаден целия свят!» – и всеки е длъжен да каже така и да го утвърждава. Само че не за сметка на другите, а заради другите.

Аз поправям света, а всички останали части са само част от мен – това задължава да се отнасям към всички, като зависещи от мен. Длъжен съм да се присъединя към тях в силата на своята любов – това се определя от мен.

Когато моята точка се съединява с другите, аз ставам «глава» за тях, за тялото, което се нарича «обща душа».

Тъй като аз решавам и създавам връзки, и напълвам всички със светлината на Твореца, т.е. за тях аз съм източник, Творец.

А съществуваш и ти, който прави същото, и присъединява към себе си останалите, включително и мен.

И ти също ставаш глава за общото тяло, за другия, защото то се определя от твоите правилни отношения към останалите.

И така, всеки от нас е индивидуална личност, но нито един не пречи на другия, а го допълва.

Ти чувстваш, че Творецът се отнася лично към теб само чрез групата. И точно така, чрез групата, ти се отнасяш към Него.

Творецът – това е, което се разкрива във ръзката между всички. Именно там ще се възцари висшата светлина – в желанието да отдава, в съединението между всички души.

Когато всички свойства отдаване се съединят заедно, открива се съсъд за разкриване на Твореца – мрежата на отдаването.

А на самото желание е било направено съкращение Ц”А, за да не получава нищо. Да получи може само чрез връзките, съединяващите желанията, там, където се намира екран и отразената светлина.

От урока по писма на Рабаш, 05.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Въпрос: Когато се връщах от лекцията в Бер – Шева, си мислех, докато гледах как работи GPS навигатора, показващ ми накъде да карам и предупреждавайки ме за скрити камери по кръстовищата: защо в духовната природа няма такъв навигатор, който би ни подсказвал пътя, а сме длъжни да се осланяме само на указанията на кабалистите и предупрежденията на пророците?

Отговор: В духовния свят такъв навигатор няма. Тъй като в нашия свят ти през цялото време «караш» към едно и също егоистично желание – повече или по-малко.

И затова можеш да правиш някакви предположения за това какво ще стане, а също и да се опираш на опита на другите хора.

Те дори създават за тебе прибори, показващи пътя. Могат да ти опишат целия процес и всички степени на този път, за да можеш по-отрано да видиш какво означава да станеш голям и възрастен – като малко дете, мечтаещо да порасне и да стане летец.

Но в духовното развитие преминаваме през състояния, които не могат да бъдат предсказани и които не можем да си представим отрано.

Затова тук не може да има никакъв навигатор! Ние не виждаме следващата картина предварително, защото в  нас няма инструменти за възприятия, с които да можем да я видим.

Вместо това  ни показват обратната картина, а не желаната. И ако ти разбираш, че твоето нежелание да се съединиш с другите е бъдеща форма, която трябва да те обърне в противоположната – това трябва да ти служи като духовен GPS навигатор.

Той съществува, но показва обратната картина – неприятна за нашето его, желанието да се наслади!

По-нататък всичко зависи от това, как ти приемаш всички тези състояния. Но обикновено, срещайки такова, се обръщаш и тръгваш назад, мислейки че целта е там.

Мислиш: духовната цел не е много лесна и приятна, защо ми е да ходя там – по-добре да се върна назад.

И едва свърнал в тази посока, тутакси се появява GPS, всички средства от този свят, всички те поддържат – мнението на обществото и всички останали ти помагат… и ето така човек пропада!

От урока по статията “Предисловие към “Паним Меирот””, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Намираме се под 125-те степени на световете, на скриването. Скриване е за наше добро, тъй като не ни дава да видим колко нищожни сме в сравнение със състоянието на Безкрайността и виждаме само колко неспособни сме да се уподобим на по-висшата степен.

Във всеки случай ние сме длъжни да усетим страдание в нашето състояние, за да напреднем в поправянето си, но осъществявайки поправянето в групата, ние откриваме страданието, както малкото дете в игра, което иска да направи нещо, а не се получава, но то се старае с всички сили, като не престава с опитите си да се справи с непослушните играчки.

В тези усилия и страданието от неспособността да го направиш, ти изучаваш своята противоположност на светлината на една степен. Длъжен си да работиш противоположно на светлината, иначе няма да имаш усещането за разликата между теб и светлината и, от цялата съвкупност на тези различия, не ще усетиш какво представлява Твореца.

Да допуснем, че се намираш в царски дворец, в който нищо не знаеш и не чувстваш. И сега започваш да усещаш, да го изследваш. Трябва да опознаеш всички заобикалящи те предмети и състояния, в цялата тяхна противоположност, във всички връзки между тях. За сметка на това ти постигаш състояния, в които властваш над всички светове – като цар.

От урока по статията от книгата “Шамати”, 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

Най-ефективният път за стремящия се да изучи тази наука е да намери истински мъдрец – кабалист, да се подчини на всичко, което той ще му възложи, докато не се удостои да разбере (в своите поправени желания) науката за разкриването на Твореца с негова помощ, тоест като от първоизточника (от самия Творец), след което да се удостои с възприемане от уста в уста (в съвместен екран, в постигане, в сливане), което се явява втората съставна.

И само след това (вътрешно) разбиране на написаното, явяващо се третата съставна, той с лекота ще наследи от своя Учител цялата мъдрост и средствата, с помощта на които ще му остане само да разширява и развива (своите разкривания на Твореца).

Баал Сулам. „Науката кабала и нейната същност”.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

И затова човекът има свобода на избора (и само в това, а всички други негови действия в живота му зависят само от реализацията на неговата свобода на волята) да отиде на място, където се намират праведници (желаещи своето поправяне, да оправдаят Твореца) и (въпреки своя земен разум) да се подчини на тяхното ръководство.

И тогава (ако анулира себе си пред тях), той ще получи сили от тях (на отдаването и любовта), които не му достигат от страна на неговата собствена (егоистична) природа.

И в това се състои ползата от намиращите се във всички поколения праведници, за да има към кого да се обърнем и присъединим във всяко поколение, и да получим от тях силите, необходими за издигане на стъпалото на праведника.

И благодарение на това (на обучението на праведниците да се отдава и обича), и самият човек после става праведник (и е длъжен на свой ред да предаде своите сили на учениците).

Баал Сулам. „Шамати”. 99. „Не е казано грешник или праведник”.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси по темата на тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите са мои.

Да вървим по пътя на кабалистите

И затова говори Рамбам, привеждайки пример от живота: „Ако по пътя върви колона от хиляди слепи хора и начело на колоната има макар и един зрящ, то всички те са убедени, че вървят по правилния път и няма да паднат, защото са водени от онзи, който вижда пътя. Но ако начело на колоната няма зрящ водач, несъмнено ще се отклонят от пътя и ще се изгубят.

(Такава е ролята на духовния водач на поколението – да му помага да се придвижва напред към Твореца, по пътя на Тора. А задължение на масите е да се вслушват в духовно зрящия водач).

Баал Сулам. „Предговор към книгата „Зоар””. п.57.

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - No Comments→

Съвременният човек има всички блага в този свят, а ние все сме недоволни – още повече, отколкото по-рано.

В миналото, ако човек е имал половин килограм хляб на ден – за повече не е и мечтал.

А погледнете колко много му трябва на съвременния човек. Но нима той е удовлетворен? Не! И все пита защо?

Но удовлетворението въобще не се намира на човешкото ниво – няма да му помогнат никакви нови играчки.

Искаме да измамим себе си с вещите, но възникналата в нас пустота произхожда от съвсем друго – от несъответствието с Твореца. И затова не можем с нищо да я запълним, освен с усещането за Твореца!

Тази пустота постепенно се образува в нас и се натрупва до определена степен, докато се „взриви” – и тогава човечеството ще разбере, че не можем повече да скриваме тази пустота, а сме длъжни да я запълним, иначе животът ще ни се стори по-лош от смъртта.

Това желание не може да намери напълване в този свят, защото е потребност от разкриването на висшия свят, на Твореца!

Но защитните сили на организма ни принуждават да търсим, докато объркаме себе си. И човек приема наркотици, пропива се или запълва живота си с празни модни вещи или пътешествия – крием главата си от проблемите, като щраус в пясъка.

Така действа защитната сила на нашето Его, което иска да докаже само на себе си, че е напълнено, че желае да скрие тази празнота, която е невъзможно да бъде напълнена. Защо ни е да мислим за това, което не сме способни да си доставим и да тровим живота си?

Така не може да продължава дълго! Засега все още успяваме да се изхитрим и да объркаме себе си на ниво „животно”, така че да не чувстваме незапълнената потребност на степен „човек”. Но ситуацията непременно ще се взриви.

В различни периоди от историята подобни състояния са водели до революции, войни, до драматични и трагични решения. Да се надяваме, че в нашия случай изхода няма да бъде толкова жесток.

Тъй като в дадения случай ние трябва да се издигнем от нивото на нашия свят, от степента „животно” до степента на висшия свят, степен „Адам” или Творец. Това не е по силите ни и човечеството ще започне да полудява от безсилие.

На нашето егоистично ниво е било възможно да се издигаме от степен на степен благодарение на революциите, войните, новия ред, религиите, новите технологии, като например: книгопечатане, първия двигател, интернет и други….

Всичко това е давало напълване за определено време, но сега егоизмът е изчерпал себе си, а потребността от разкриването на Твореца изисква именно духовно напълване. В нас се разкрива ново желание, разкрива се Този, който ни управлява.

От урока по статията “Предисловие към “Паним Меирот””, 02.09.2010

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Част 1: Трудове на Рабаш, “Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)”, статия 31, 1986 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Част 2: Избрано от “Книга Зоар”, глава “Ва Йехи”, п. 210

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

ТЕКСТ: англ.; рус.; ивр. ; pdf (ивр.)

Част 3: “Талмуд Есер Сфирот (Учение за Десетте сфирот)”, том 6, част 15, стр. 1718, п. 72.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Част 4: Трудове на Рабаш, “Шлавей аСулам (Стъпалата на стълбата)”, статия 01, 1990 г.

Видео (англ.) Сваляне Аудио (англ.) Сваляне

Видео (рус.) Сваляне Аудио (рус.) Сваляне

Чертеж: ZIP FILE (ивр.)

Filed under: Ежедневен урок, Сутрешни Уроци - No Comments→

Състояние 1 (нашето сегашно състояние) – това е „отдаване” на самия себе си, в което са нашето наслаждение и желаното напълване.

Състояние 2 (което искаме да постигнем) – това е отдаване на Твореца, коeто за нас ще бъде наслаждение. И тук се съдържа противоречието.

В отдаването на самия себе си: и самото действие, и работата, и наградата са все в едно направление, в една линия.

Това се нарича пряка светлина и тук всичко ни е понятно: и началото, и края, и достигането на тази крайна цел – всичко е устремено в едно направление, към мен.

Ако искам отдаването на Твореца да е мое наслаждение, то възниква проблемът за противоположността на намерението и резултата, защото ми е необходимо поправяне на намерението, което е против моето желание!

Отдаването на Твореца трябва да се обърне за мен в получаване на наслаждение! И аз трябва да се наслаждавам, защото такъв е замисъла на творението – само че, за да се наслаждавам, трябва да отдавам. А това за мен е съвършено противоположно!

Целта на творението е наслаждение, а  поправянето на творението – отдаване. Но тези две условия противоречат едно на друго. В това е главното препятствие и трудност за нашето възприятие, което винаги ни прегражда пътя и ни лишава от възможността да реализираме замисленото.

Защото, от една страна сме длъжни да приложим големи усилия и да преодолеем огромна работа, а от друга страна – нейният резултат не зависи от нас, а се дава свише.

А ние в своята работа само разкриваме в себе си желание, придобиваме не самата цел, а кли – съсъда, който може да я вмести.

Затова се съединяват тези две противоположности: отдаване на Твореца и наслаждение от това – само за сметка на сливането с него. А към сливането може да ни доведе само висшата светлина, изменяща нашата природа.

От състояние, в което сърцето властва над човека и затова в термините на кабала то се нарича „грешник”, ние сме длъжни да преминем в състояние, където човек властва над своето сърце и затова се нарича „праведник”.

А за постигането на това има само едно решение – кабалистична група, която се явява за нас образец, пример, рамка, модел, в който ние можем да проверим себе си и да видим доколко съответстваме на тази цел или не съответстваме…

Групата е способна да ми внуши, че по-скъпо от отдаване на Твореца за мен няма! Но от друга страна, си изяснявам, че не съм способен на нищо и само Творецът може да ми помогне. Така аз идвам към нужното желание, молитва.

Но сега нямаме тези две полярни противоположности: Кетер и Малхут, пряка и отразена светлина, обратното съответствие на светлината и желанието – всичко това се съдържа само в поправеното кли, където има намерение срещу желания.

Този модел трябва да го построим  в себе си за първи път, първите 10 сфирот. И тогава в нас ще стане вътрешно изграждане , както първата клетка на новия организъм, от който по-нататък се ще се развие зародишът на душата.

От урока по статията на Рабаш, 31.08.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

„Учение за Десетте сфирот”, част 7, Въпроси и отговори, п.7: ”Долната част на Нуква (Ахораим), нейната НеХИ, е мястото на притегляне на нечистите сили (клипот), желаещи да получат светлината Хохма.

Доколкото тя се намира по-близо към клипот и в нея завършва светлината в света Ацилут, а от нея и надолу се намира областта на нечистите сили, както е казано: „Краката нейни се спускат в смъртта”…

В Нуква завършват всички анти-егоистични екрани, които съпровождат желанията от Света на Безкрайността в тяхното слизане надолу до нивото на Малхут на света Ацилут.

Там екраните завършват и затова егоистичните желания се „притеглят” към Нуква, защото чрез нея има вероятност да уловят светлината.

Със своите долни девет сфирот Нуква се спуска в световете БЕА (Бриа, Йецира, Асиа) и няма сила да противостои на нечистата сила (клипот). Но тя се намира с тях в особено „равновесие”.

Когато висшият се намира вътре в клипот и те могат да сграбчат нещо от него, то за сметка на това висшият може да улови клипа, да проанализира това желание и да го поправи.

Това се случва през цялото време с Малхут на света Ацилут и разбитите души – доколкото те искат да се прилепят към нея и притеглят към себе си нейната светлина, дотолкова тя може да ги притегли към себе си за поправяне.

И без тази взаимна работа, когато всеки се опитва да притегли противоположната страна към себе си, не би имало никакво изясняване и поправяне. Затова цялата наша работа (съгласно разказа описан в Тора) се състои от грехове и поправяне и така отново и отново.

Всички тези колебания насам – натам, от святост в нечистота и обратно, се случват между Нуква и разбитите души, които трябва да разкрият своето разбиване.

И разбитите части се разкриват именно за сметка на своето присъединяване в Нуква, иначе те не биха разбрали, че са разбити. И тогава се пробужда Творецът (Зеир Анпин) и за това говори Тора, казвайки че Творецът говори с Моше, укорявайки народа за поредния грях…

Нуква разкрива в душите, че тяхното желание е егоистично и това е тяхната част, която е способна да включи в себе си и може да я повдигне в Зеир Анпин.

И идва ЗА, Творецът, и изкрещява: „Какво сте направили!” Това е правилната реакция на желанията, които ще бъдат  поправени след това.

Ние просто не разбираме Тора – тя не разказва за някакви прегрешения, а само за разкриване на желанията, идващи, за да бъдат поправени.

И в този миг, когато те се разкриват, ”радваме се на разкриване на грешниците”, както пише Баал Сулам. Защото в тези „грешници”, в които не са разкрити, няма никаква надежда да се поправят.

От урока по ”Учение за Десетте сфирот”, 21.07.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→