Човек расте така, че отначало получава нови желания и напълвания, необходими за неговото развитие, които работят за негово добро.

Ето това е направлението, дадено му от природата, която иска от него да порасне, да стъпи на краката си – както растат децата в този свят.

Това не се смята за забранен път на наслаждение, защото сме длъжни да преминем този естествен път на развитие, докато станем „възрастни”. Ние виждаме как децата обикновено са препълнени с различни желания и се наслаждават на този живот.

Но когато станем възрастни и сме длъжни да започнем да се развиваме и растем съзнателно, а не по силата на природата – всички наслаждения, които получаваме са ни във вреда, защото не ги насочваме към отдаване.

Преди, цялата отговорност е била на природата – Творецът е определял нашия път и ни е водил по него, да кажем до преди 15-20 години. И всичко, което сме вземали от живота е било за нашето развитие.

Но с приключването на този „детски” период на развитие, сме длъжни сами да започнем да определяме направлението си. Необходимо е да добавим от себе си намерение за отдаване – иначе всяко получено наслаждение няма да ни помага да растем и да се повдигаме, а ще ни убива!

То по обратен път ще ни води към това, което чувстваме, че е неправилно, че не трябва да се върви по пътя  на егоизма, а по пътя на отдаването.

Затова всички наслаждения, които човек получава след като порасне са в негова вреда – като човек, който разкървавява раната си.

Колко дълбоко трябва да потънем в това зло, за да разберем, че не трябва да продължаваме така – като пораснали деца, на които природата вече не позволява безгрижно да се наслаждават на живота, а ще поиска от тях отдаване.

Колко дълбоко ще се налага да „разкървавяваме раната”, това вече зависи от нас – дават ни се всички средства и обяснения. Водят ни към учене, книги, група – там, където можем да се замислим, какво трябва да добавим към живота си, за да се развиваме правилно.

А ние добавяме – изясняването на истина-лъжа, в допълнение към сладко-горчиво, в противоположност на децата, които разбират само сладко-горчиво.

И за да не останем деца цял живот, както е казано: „Какво да правим с децата, които пораснаха?” – трябва да започнем да работим по принципа истина-лъжа.

Но без да махаме сладко-горчиво, а над него да строим ново отношение към живота. А това е възможно само като привличаме висшата светлина чрез изучаване на Кабала.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот“”, 18.07.2010г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Как можем да се съединим един с друг? Само ако единия със своето желание се намира в другия, а другия – в него. Всеки е длъжен да включи в себе си желанието на другия и да работи с него – така те ще достигнат връзка.

Доколкото желанието и на двамата води към една цел, чрез тази взаимна грижа те създават обща сила на стремеж напред, която се явява гаранция за тяхното придвижване – поръчителство, арвут.

Съединението се осъществявя като аз вземам част от твоето желание и го усещам като свое, а всички мои желания служат за изпълняване на твоето.

А доколкото твоето желание е към целта, то се получава, че аз водя към нея теб, а ти мен. Така нашите желания се съединяват в обща цел. Затова е казано: „Направи своето желание като Неговото, за да направи Той своето желание като твоето”.

По този признак може да се провери доколко сме свързани. Между нас дистанцията е 125 стъпала (крачки) – 125 части на моето егоистично желание. Но постепенно, поправяйки го на действие „заради теб”, аз крачка след крачка се приближавам към теб, работейки за отдаване.

Това се нарича „да възлюбиш ближния като самия себе си”. Тоест аз използвам твоето желание, за да отменя своето пред твоето, и по такъв начин поправям своето желание. Моето остава, но благодарение на това, че съм прокарал този път към теб, аз съм направил своето желание отдаващо.

Нищо не се е променило, само се е добавило намерение. И разстоянието между нас е изчезнало – аз съм го премахнал със своето желание!

А какво иска този „ближен”? Той иска същото като теб – да постигне сливане с Твореца. И ти трябва да му помогнеш само в едно – да стигне до Твореца (заедно с теб). Така ние всички се съединяваме.

Затова се казва, че всички се намираме в лодка, която плава в една посока. Колкото се приближавам към теб, толкова се приближавам към Твореца.

От урока по статия от книга „Шамати”, 03.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как можем да усетим или да си представим какво е абсолютната пустота?

Отговор: Трудно е да си представим какво е това абсолютна пустота. Може би е като нещо, което искам и не получавам.

В духовния свят това е ужасно усещане, което се нарича ”Черно Сияние (зеещ) Малхут”.

То възниква, когато светлината излиза от желанието и човек усеща черна пропаст. Това е плашещо усещане за пустотата.

На нас ни се струва, че пустотата е свобода, нещо като да си излязъл в космоса и да си свободен от всичко. Но всъщност пустотата е пусто желание.

Не разбираме какво може да е това, защото Творецът винаги ни поддържа, все едно сме дечица, на възглавничка, винаги ни осигурява защита, увереност, напълване.

Той ни разкрива само неголяма пустота и страдания, и то само толкова, колкото можем да издържим и да се придвижим.

Но усещането за цялата (!) пропаст на пустото желание е ужасно усещане. Само понякога то се разкрива пред човека и само затова, за да почувства поне веднъж в живота дълбоката бездна Малхут…

Из урока по статията „Науката кабала и нейната същност”, 03.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Ако всичко в света зависи от хората, занимаващи се с духовно развитие, значи ли това, че ние сме отговорни и за всички страдания, случващи се в света?

Отговор: Ние не предизвикваме страдания, обратно – привличайки светлината прехвърляме страданията от материалното ниво на ниво духовни страдания.

Получава се, че вместо страдания от войни, болести и всякакви други проблеми, ние страдаме от това, че у нас го няма духовното. И това е което дава на човека науката кабала.

Тя му носи „стардания”, но даже не бива да ги наричаме така …това са страдания на любовта. Като да съм поканен на трапеза след няколко часа и сега нарочно не съм ял, за да съхраня апетита си.

Това се нарича любовно страдание, когато разбирам, че ми предстои да подготвя духовни келим.

И още сега, докато съм в празните келим, аз усещам лека светлинка от предстоящите срещи с хората, които обичам и от гощавката. Ето към това трябва да водим човечеството – да му покажем, че има решение как да се развива и то не притиснато от ударите на природата

Ние навлизаме в период на екологични проблеми и те могат да предизвикат страдания и гибел на хиляди хора. Виждаме, че стихийни бедствия се случват по целият свят – в Китай, Европа, Русия, Америка.

И единствения начин да се спасим от тях е да преминем към подготовка на духовните келим не в земна форма, не да чакаме докато минат десетки години в страдания и накрая да осъзнаем, че има причина и цел, и два пътя към целта: Път на Светлината и път на страданието.

Защо да се мъчим напразно? Дайте още сега да привлечем светлината, която ще ни покаже разликата между нейното състояние и нашето, за да страдаме от това, че искаме по-добро състояние, а не от това, че сега ни е зле.

Това е което наука кабала предлага на човека – път на светлината вместо път на страданието.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот””, 01.09.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какви са тези хора с разбити сърца?

Отговор: Сърцето – това са всички човешки желания. Когато разберем, че всички желания са за наслаждение, виждаме, че те са разбити.

Какво означава разбиване? Някога, първоначално, ни е свързвала силата на отдаване. Силата на връзката между нас е естествен образ от светлина, за сметка на пробуждане свише, защото така го е създал Твореца.

После Творецът се е скрил, светлината е изчезнала и после връзката е изчезнала. Разкриването на отсъствие на връзка между нас се нарича разбиване. Тук говорим относително Творението.

Отсъствието на разкритие на Твореца, на свойството за отдаване, предизвикало разпадането. Това разпадане може да се усети и сега. „Нищо страшно, всичко е наред. Само мен да не ме закачат и аз на никого няма да причиня вреда”. Това се нарича скрито разбиване.

Има състояния, когато чувстваме, че се намираме в разбиване и между нас няма връзка и съединяване.

Тук също може да има различна степен на осъзнаване на злото – без връзка между нас няма да постигнем добър материален живот, ще предизвикаме стихийно бедствие или няма да постигнем Твореца, да се издигнем духовно.

Т.е. има разкриване отгоре – изгнание, отсъствие на съединение между нас и има разкритие отдолу – това, което човечеството сега постига.

От урока по книгата Зоар, 15.08.2010г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ако духовните келим – това са форми на отдаване, то как към тях могат да се прилепят нечисти сили?

Отговор: Без нечисти сили (клипот) няма да има никаква форма! Как може да има форма, ако няма ограничения? Невъзможно е да се нарисува каквато и да било фигура, ако не се ограничи с рамки – ето до тази линия и не повече.

Но кой ни ограничава? Нашето желание да се насладим! Ако аз премина дори малко някоя граница, това вече е заради наслаждение – и аз спирам. А ето тук може да се отдава още и аз гледам в какво направление и в каква форма. Така се раждат формите на буквите.

Ти започваш от точката: „Аз имам желание за отдаване!” И какво по нататък? По нататък ти може да се изкачиш малко по-високо, по-надясно или по-наляво – и така със своите ограничения рисуваш буквите, духовният съсъд, кли, в което се съединяват заедно силата на светлината Хасдим и светлината Хохма. Има само два компонента – желание за наслаждение и намерение за отдаване.

Самият материал на кли, това е желанието за наслаждение, но над него има екран и отразена светлина, т.е. има сила на отдаване и така от точката се получава фигура.

От урока по „Учение за Десетте сфирот“”, 15.07.2010г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→