Издигайки се по духовните стъпала, човекът в същото време се спуска в своето его.

Да допуснем, че съм проявил и изправил само най-висшия, много тънък слой от своето желание.

На това ниво аз съм се свързал с групата, разкрил съм важността на целта и съм привлекъл светлината, връщаща към Източника. Все пак, за да се издигна на първата духовна степен (1/125) ми е необходимо да премина още два етапа.

И ето, разкриват ми втория слой от желания. Тук съм много по-зле, много ”по-груб”, тук аз проклинам, не желая да слушам, отхвърлям, презирам.

В сравнение с това, по-рано съм бил като малко дете, а сега са ме отблъснали много по-силно. За какво? За да ми се предостави възможност, да достигна по-голямо единство, привличайки много по-силна Висша светлина.

Така аз се придвижвам след време, разкривайки все по-силен егоизъм. Когато човек се издигне високо, злото начало се възвисява над него.

Разбира се, той е подготвен за това, но все пак по време на падението нищо не действа и той пада в минус безкрайност.

Действително падението – това съвсем не е падение, а състояние на подем, за какъвто ти все още не си готов.

Теб сякаш са те преместили в шампионския състав, тъй като твоят треньор знае, че ти вече можеш да се присъединиш към най-добрите. За теб са създадени всички условия, трябва само да се постараеш и да станеш също като тях.

От урока по статия на Рабаш, 22.09.2010

[21815]

Filed under: Кабала | Add Comment →