Когато от парцуфа излиза светлината, в него остава само минимална искра на живот, която се нарича “киста де-хаюта”.

Това е като при спящият човек, от който са излезли силите, но въпреки това той не се счита мъртъв, защото в него е останала малка част живот, за да може да се върне към нормалното си състояние.

Този информационен запис, “киста де-хаюта”, приема възвръщащата се светлина, идваща от висшият.

“Киста де-хаюта”, това е точката, разделяща две различни състояния. Като гладен човек, който изцяло е забравил за предишното си състояние на ситост и е готов да поеме ново напълнение.

Той изцяло се е освободил от предишните 10 сфирот и тогава е готов да получи 10 нови.

А тази точка, в която вече не е останало нищо от предишното състояние и още няма нищо от бъдещето се нарича минималната искра на живот.

Аз сам съкращавам желанията си и искам да приключа с всичко, което е било, така че да започна нова степен, ново отдаване.

Нищо не мога да направя със старото кли, защото вече съм се опитал да направя в него всичко, на което съм способен. Разкрил съм, че нищо не ми се удава и по този начин съм разкрил в себе си ново празно пространство.

Затова старото състояние ми се струва по-лошо спрямо новото и аз се отказвам от него и вървя напред. А понеже в следващото състояние аз възнамерявам да отдавам, аз трябва да започна от нулата.

Не разполагам с нищо, не искам да нося със себе си стария багаж – желая само да отдавам! А в отдаването няма стари придобивки, аз излизам на пътя с празни ръце, както излизам от изгнание.

Някога е съществувал такъв обичай при първите хасиди, които са били кабалисти. Човек е излизал от дома си, без да взима нищо, само дрехите си, това което е на него, тояга в ръката и повече нищо.

Не взимаш за запас дори къс хляб – излизаш и нищо повече. И не е известно какво ще стане, но ще се върнеш чак след половин година или година.

Готов ли си днес да започнеш новият път?

От урока по “Учението на Десетте Сфирот”, 15.09.2010

[#21227]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →