Въпрос: Ако вървиш в тъмнина, то по какъв начин се ориентираш, за да преминеш през всички тези етапи на духовната работа, докато не разбереш, че си изчерпал всички усилия и не помолиш Твореца да ти помогне?

Отговор: Ние не виждаме Твореца и не можем да си играем с Него, както детето си играе с възрастния. Вместо Себе си Твореца ни е създал игрово поле – групата от приятели.

Затова той специално е разбил създадената от Него Душа на части, за да може да се отнася не към всяка част, а към тяхното съединение, като към Себе си. Да направи кли подобно на светлината. От любов към творението – към любов към Твореца. Затова в отношението към групата (не към отделни другари) на мен ми е нужно да се отделя от всички материални сметки, да видя „Себе си, групата, Твореца – като едно цяло”.

Да проверя отношението си и състоянието си към Твореца по моето отношение към групата. Тъй като не виждам Твореца – но другарите си виждам. И после… със Своето скриване Твореца ми дава възможност да изградя себе си независим, подобен на Него.

Искам да попадна в целта, скрита зад хоризонта. Това е възможно ако имам видим ориентир и ако настройвам себе си на него, и тогава непременно ще попадна в невидимата цел.

Този ориентир в достигането на целта, Твореца, е самата група, която Твореца изкуствено е създал за нас (от нас), давайки ни илюзия, че се ненавиждаме.

И според степента на нашето обединение, ние всички точно „ще попаднем” на Него. И ако се обединим именно за да Го намерим – това е правилната работа.

От урока по статията на Рабаш, 15.09.2010

[#21215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →