Кабала не е такава сложна наука! Трябва просто да бъдат изпълнявани с цялата си точност няколко съвета, които ни дават кабалистите.

Но проблема е в това, че ние се разхвърляме и се опитваме с ума си да обясним написаното. А всъщност там няма нищо трудно.

Аз се обръщам към всяка домакиня, която се намира от другата страна на теле екрана, към най – обикновения човек, който нищо не разбира, към начинаещия – тук няма нищо объркващо или сложно.

Става дума само за това, как да разкриеш в себе си нови сетивни органи . Това е на което ни учи кабала.

Както сега ние, със своите физически сензори, усещаме себе си, живеещи в този свят – така, откривайки в себе си допълнителни сетивни органи , ще  усетим друга действителност.

От това ще разберем цялата наука. Затова тя се нарича наука „кабала” ( получаване, възприемане).

А ние наобратно – винаги се стремим да се скрием зад външното – занимаваме се с хиляди други неща, но не – с главното.

Струва ни се, че трябва да направим още нещо, още малко, а по-късно да се върнем към важното.  И така минава целият ни живот…..

От урока по статията „Предисловие към ТЕС”, 07.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Няма светлина без съсъд, няма изпълване без желание. Висшата светлина е в абсолютен покой, но изпълва и обгръща цялото мироздание. Всичко зависи само от нашето желание, от нашите съсъди на възприятие.

Ако нашето желание се стреми именно към това изпълване, ние ще го усетим. А ако желанието не съответства точно на честотата или свойството на изпълване, т.е., между желанието и изпълването няма подобие на свойствата, ние не усещаме изпълване, както е в много случи в нашия свят.

Ние сме длъжни да доведем желанието си към висшата светлина, за да може тя да го изпълни. А желанието трябва да съответства на светлината, т.е. да съществува в отдаването. Откъде взимаме силата за отдаване? Кабалистите казват, че силата на отдаване съществува във всеки човек, но е много малка и в самия човек тя малка и ще остане.

Тя може да израства само за сметка на това, че човек се обединява с другите. Ако той желае да достигне отдаването и е готов да прави всичко в името на това, да получи от групата, от другарите и тяхното желание за отдаване, то ще получи от тях много такива желания – в тази степен, в която принизи себе си и издигне другарите в своите очи. Така той може да получи от тях по-голямо желание за отдаване – и по количество и по качество.

Ако той има желание да отдава, по време на четене на Книгата Зоар, светлината ще може да въздейства върху него, ще започне да подрежда в него това желание и да го изпълва.

Затова, подготовката към четенето на Книгата Зоар трябва да се провежда в групата, във взаимното включване един в друг, за да формира силно желание. И тогава ние ще преуспеем.

Ние можем да ускорим времето, да го съкратим, без да се задълбочаваме в продължителни физически страдания, а да ги трансформираме в страдания на любовта – страдания от това, че не притежаваме свойството да отдаваме, желание да отдаваме и ние сме задължени да го постигнем. Ние можем да действаме спрямо другарите в групата и така да придобием това желание.

Получава се така, че всичко е в ръцете ни. Ние може да съкратим времето. Ние можем да съкратим времето до нула. Творецът е създал единствено точката „нещо от нищото”. Всичко останало той е дал на нас, за да можем да увеличим желанието си до точката в сърцето – до мащабите на Малхут от Безкрайността. Това е възможно само за сметка на обединението.

Затова ние притежаваме само една възможност да достиганем желанието към светлината – чрез старанието да бъдем заедно в нашите малки отдаващи желания.

От урока по Книгата Зоар, 06.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Трябва да издигнем МАН (Майин Нуквин, молитва). В желанието ли се извършва това действие?

Отговор: МАН означава, че аз моля за силата на отдаване. От Малхут аз се обръщам към Бина и моля Бина за способността да отдавам. Обаче, трябва да достигна състоянието, в което напълването с тази молитва (МАН) да е достатъчно за мен; чувствам радост от това, че съм способен да издигна МАН.

Как Тора описва това състояние? Това е, когато достигнеш „дневната светлина”. „Ден” е да нямаш нищо и да си скитал в пустинята търсейки МАН (желанието да отдаваш) и го намираш. Когато го намериш, то те оживява, задоволявайки всичките ти вкусове. То съдържа всичко, което желаеш.

Какъв „вкус” има то? От къде идва? Какво е МАН? Идва в теб от Бина. Това е, когато и най-малката възможност да отправиш молба към Твореца е достатъчна за теб: „Аз имам връзка с Него. Мога да Го помоля. Нищо друго не е важно за мен.”

И все пак, не искам ли да имам желание, в което да мога да разкрия Твореца? Не. Аз съм доволен само да имам стремеж към Него. В това се състои моето напълване сега. Връзката с Твореца чрез група ме напълва.

„Но каква е тази връзка? Как може да имаш всичко? Ти нямаш нищо.” Вярно е, но мога ли да се обърна към Него като издигна МАН? Когато това е възможно, то е достатъчно. Това се нарича „скитане в пустинята”, добиване на свойствата на „Хафетз Хесед” (който не иска нищо). В пустинята си лишен от всичко,  наистина не желаеш нищо за себе си. И все пак по този начин  получаваш поправянето, чрез свойството отдаване, подобие на Твореца и това е твоето напълване.

От ежедневния урок – 06/06/2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва - No Comments→

За да разберем и почувстваме къде сме, трябва да израснем духовно. Както в материалния свят, сперматозоидът започва да расте в утробата на майката, а след това продължава да живее в по-голямо пространство, идвайки на този свят  и така става човешко същество. Подобен процес се случва с нашето вътрешно духовно развитие.

На определен етап от нашите земни животи, ние започваме да чувстваме в себе си капката духовно семе, която се нарича „точката в сърцето” – желание за духовно развитие. Това означава, че точката се е разкрила.

Ние не сме съществували в света преди нашите родители да ни дадат живот. По подобен начин  се раждаме духовно от нашите баща и майка (наречени още „Аба ве Има” в Кабала).

Духовното израстване става под влияние на сила, наречена Висша Светлина. Тя ни води през скривания и разкривания на Светлината. Тя ни „разтърсва” като ни се разкрива и ни показва реалността и тогава пак се скрива от нас. Тя си играе с нас и увеличава, и намалява нашия стремеж към нея. Светлината ни влияе като променя състоянията, през които преминаваме: добри и лоши,  яснота и  объркване.

Ако нашата реакция е правилна, ние се развиваме: още един момент, още един ден и още една седмица.

Нашето развитие може да продължи хиляди години или ние можем да го завършим за година или две. Всичко зависи от човека. Всичко, което трябва да знаем е как да реагираме на силата, която задейства нашето развитие и да започнем да свързваме всичко с един източник: „Няма никой освен Него”. Той се крие зад нашата видима обвивка от реалността.

Започвам да Го различавам и да дълбая по-дълбоко в тази реалност.  Правя това, за да почувствам тази сила и да разбера как работи тя през всичките „покрития” на този свят, включително: близки приятели, непознати, природа и дори мен самия, когато тя ме променя вътрешно.

С вътрешните промени, започвам да чувствам себе си като черна кутия, която разбира и чувства в малка степен влиянието, под което е тя. Започвам да разбирам, че моята единствена задача е да реагирам на това, което ми се случва. Подбуди идват от видимата реалност, от тези, които за са ми близки, от непознати, приятели и врагове; всички те са сенки, които спират Висшата Светлина за мен.

Ако успея да се свържа с Твореца през това скриване, това се нарича „сянка на святостта” тъй като  изграждам моята връзка с  Твореца през съпротивлението на скриването. В този момент започвам да разбирам представлението, което Той прави за мен и чрез това Го постигам.

От  урока по статия от книгата “Шамати” – 04.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как е възможно човек да използва Кабала и Тора  егоистично? Нима е възможно, без духовен екран и сила на отдаване, да привличаш в този свят силата на висшата светлина за себе си? Та нали съществува цяла система от светове и съкращения, за да не ни се позволи да получим светлина егоистично?

Отговор: Ако ти вземеш Тора и искаш да получиш от нея сила, ще я получиш, защото четеш от първоизточник, отнасящ се към духовния свят, написан от човек в духовно постижение на висшите светове.

Ако ти я използваш индивидуално, за напълване на своя егоизъм, за свои цели, то използваш нищожно малка сила. Въпреки че виждаме колко по – егоистични стават от това хората.  Мястото на ”госпожата” заема ”слугинята”.

Човек не само, че не получава  поправяне от това, а става още по – лош! Мисли, че сега си е осигурил и този свят, и бъдещия, че му се полага възнаграждение, възгордява се пред останалите, смята себе си за избраник и по-велик от всички. И всичко това прави Тора, ставаща за него смъртоносен наркотик.

Ако човек желае да използва Тора правилно, той се занимава в група, която се изгражда като една единна душа, както е казано при получаването на Тора –  да бъдете като един човек с едно сърце. За такова изучаване е дадена Тора, а иначе в нея ще бъде вашата (духовна) смърт!

От урока „Предисловие към ТЕС”, 03.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Кабала, Тора - No Comments→