Доброто и злото
Зоар, глава’’Вайкра”, т. 87: Доколкото Тората е излязла от Бина, първите скрижали също са написани от Бина.
Казано е: „начертано е на скрижалите”. Чети не начертано (харут), а свобода (херут).
Това е истинската свобода, понеже представлява мястото, от което зависи свободата. Тъй като свободата от всички лоши сили се достига само с помощта на светлините на Бина.
В Тората няма спорни неща, в които да не се свеждат всички неща в едно цяло – към Малхут, и да не се стичат в един общ източник – в Есод.
Ние сме материал на творението, желание да се насладим, да напълним себе си. То може само да получава. Ако неговото намерение е само да получава за себе си, това е намерение, а не желание, и ние го наричаме „зло”.
А желанието – това е материал, който не се променя, за него не може да се каже, че е добро или лошо. Определя го намерението – добро ли е то или лошо. И в него е нашата свобода да избираме.
В желанията, намиращи се в нас, на неживо, растително и животинско ниво, ние нямаме свобода на избор, в тях нищо не можем да променим.
Това се потвърждава все повече от всички научни изследвания. Единствената възможна промяна е на човешко ниво, в намерението, което е над желанието.
Само по себе си, желанието е създадено от Твореца и ни е дадено в неизменящ се вид. А намерението над желанието ни е дадено изначално егоистично, „за себе си”, и ние сме длъжни да постановим, че това намерение е лошо, доколкото е насочено срещу обединението, срещу отдаването на ближния, отдаването на Твореца.
Но намерението може да бъде и обратно, „заради другите”, отдаване, и тогава то се нарича „доброто начало’’.
Тоест „злото начало” и „доброто начало”, доброто и злото, се определят по намерението, а самото „начало” е неизменящо се желание.
Това намерение е само на ниво човек. Намерението да се уподобиш на Твореца се нарича добро, а противоположното на Него – зло. То се реализира в обединяването или отдалечаването от другите.
Затова, от своите намерения аз трябва да избера само онези, в които имам свободата на избор да се присъединя към другите в общо намерение за взаимно отдаване, чрез което ние ще се уподобим с Твореца.
И само тук аз определям доброто или злото – или относително своят егоизъм, или онова, което постановява Твореца.
Затова, ако желаем да изправим себе си, това може да направи само Бина – висшето свойство за отдаване.
Идвайки към желанието за наслаждение, тя изменя лошото му свойство в добро, тоест намерението за получаване в намерение за отдаване.
Въпрос: При четенето на книгата Зоар, моят разум през цялото време си представя картини извън мен.
Зоар прилича на много обикновен разказ, в който през цялото време се разказва за едно и също нещо и в него има обяснения от различни нива и степени, с различни термини и ситуации.
Съобщение
Абониране чрез RSS