Ние притежаваме единствено свобода на избор относно желанията към духовното, с точка в сърцето, която можем да издигнем над всичките останали желания.

Само като повдигам точката в сърцето по-високо от самото сърце, с всичките му егоистични желания, т.е. ориентирам себе си право към Твореца, което се нарича „Исра-ел” – в същият миг моето сърце започва да се преобръща, да набъбва и да се уголемява.  

Това означава, че аз усещам падение – духовното престава да бъде важно и нищо не свети пред мен, има само пустота.

Означава, че точката в сърцето вече се е оказала по-ниско от желанията на сърцето, а егоизмът се е издигнал нагоре.  

Аз отново започвам да работя, за да изпреваря тези желания и да повдигна духовното (точката) над тях (в сърцето). Но щом направя това, моето сърце отново се отегчава – и така всеки път важността им взаимно се преобръща.

От урока от „Предисловие към книга Зоар” 10.03.2010

Filed under: Духовна работа, Зоар - No Comments→

Въпрос: Можете ли да опишете своето първо духовно преживяване, Вашата първа среща със Светлината? Какво е само по себе си това усещане?

Отговор: Първото духовно преживяване е общо за всички, тъй като по принцип хората минават през еднакви състояния.

Най-напред при срещата със светлината, човек усеща, че целият свят е изпълнен с любов. Това е една топла сила, действаща без всякакви граници.

Човек живее, вижда хора, целият свят и заедно с това усеща, че въздухът е станал по-плътен, топъл и нежен.

Такова е първото духовно усещане, което достига човек. Като правило той забравя за него.

Но във всеки случай то става, за да даде на човека някакво доказателство, поддръжка, да изгради в него нови съсъди на възприятие (келим), за да може да се придвижи.

След това първо духовно преживяване, дадено му свише, човек е длъжен да приложи много усилия и сам да достигне тези усещания, а след това и в милиарди пъти по-силни.

Но той вече ще властва над тях, ще ги разбира и работи с тях.

Всички тези впечатления, започвайки от най-първото и нататък, човек усеща вътре в развиващата се точка в сърцето, вътре в духовния съд на възприятие (кли), а не в рамката на физиологичните и психологични явления

От 8-ми урок на конгреса „Зоар 2010”, Ню-Йорк, 09.05.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Сега, след конгреса (май 2010, Американския конгрес) ние се намираме, като че ли, в началото на нов етап.

Конгресът направи в нас значителни промени. Ние също чувстваме, какви промени се случват в света в светлината на всички последни събития. А по – нататък, светът ще усеща все повече и повече проблеми.

Практически, ние сме задължени да стигнем до финалната цел. Представете си, че човечеството е бегач, когото бият по пътя, и от тези удари той получава сила, за да стигне до финала. Но той е длъжен да бяга и да достигне целта.

На него му е определено време за достигане на целта. Той трябва да дотича – той не може да избира. Единствения избор е да бяга, желаейки целта, или да чака удари и да бяга напред, за да ги избегне.

Но има и трети път: чрез обединяване ние можем да привлечем в нас сила, която ще направи изкачването към целта леко. Тя ще ни вземе на своите крила, както орел малките си, и ще ни издигне на върха!

Но проблема е в това, че ние не можем да изоставим нашия свят и да се издигнем сами на крилата на този орел, Бина. Задължени сме да поддържаме връзка с целия свят.

И ако ние мислим за всички хора и им отдадем себе си – именно тогава ще се издигнем! Ето едно противоречие,на пръв поглед

Светът стои на края на пропастта и ние сме длъжни да му помогнем да се издигне на тези орлови криле…

Откъс от беседата в Торонто, 11.05.2010

Filed under: Духовна работа в група, Конгреси и събития, Криза, глобализация - No Comments→