Въпрос: Защо желанието да се насладим трябва така силно да страда, да претърпява толкова много удари, докато се превърне в желание за отдаване?

Ако аз усещам, че отдаването е добро свойство, защо е толкова трудно да се откажа от желанието си за получаване?

Отговор: Ти усещаш ударите и тежестта, защото отъждествяваш себе си с желанието за наслаждение и не може да видиш, че то не ти принадлежи .

Тези две желания – получаващото и отдаващото – са ангели, сили на Твореца, които са ти изпратени.

Това са две линии, които идват до теб свише. Ти си длъжен да се отъждествиш със средната линия, която се състои от тях двете, но не им принадлежи, а се намира над тях.

Тогава ще започнеш да усещаш, че имаш нова реалност, съвършено отделена от тях.

Те само ти помагат, подобно на два магнита, които от разстояние въздействат, от двете страни, на един къс желязо.

Ти си свързан с тези сили, но само по такъв начин, че в резултат от въздействието им да установиш себе си в средната линия.

Но ти не отъждествяваш себе си с нито една от тях – нито с желанието за наслаждение, нито с желанието за отдаване.

Творецът е създал желанието за наслаждение като “нещо от нищо”. А желанието за отдаване, това е самият Той – “съществуващо от съществуващия”.

Ти нямаш отношение нито към едното, нито към другото, иначе не разполагаш с независимост. Твоята независимост е в това, посредством тях двете да създадеш своето собствено “Аз”.

Защо сега се чувстваме зле? За да се освободя от желанието да се насладя и да не отъждествявам себе си с него, а да се издигна над него.

Първоначално ударите идват във вид на срам и унижение, за да те отделят от желанието за получаване, понеже в него ти само страдаш.

Но след това е обратното: Ти искаш това желание още повече да расте, защото над него, както над магнит, ти строиш себе си.

От урока по книгата Зоар, 04.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Цялият проблем в духовното придвижване се състои в това, че ние подхождаме към кабала, към разкриване на висшия свят, като към научна теория, която трябва да постигнем с разума си и да реализираме с нашите сили.

А кабала ни предлага нещо съвсем необичайно – придобиване на нови свойства. И докато в човека не се появи това ново свойство, той не ще узнае за какво говори кабала.

Цялата кабала е методика за развитие на ново свойство в човека, на «любов към ближния» (именно то се нарича «Творец») – от Неговото пълно отричане до пълното му разкриване. Изходните ни «земни» чувства и разум изобщо не се отнасят към разкриване на Твореца.

Разкриването на Твореца – това е създаване на неговите свойства вътре в човека. Кабала е методика за формиране в нас на нови свойства на отдаване, състояния на Твореца. Цялата наша реалност се състои от две съставни – чувства и разум.

Човек създава в себе си образа на Твореца, получава нови разум и чувство, вместо предходните, и по такъв начин преминава от възприемане (усещане) на този свят към възприемане (усещане) на висшия свят.

Новото усещане в човека се нарича Творец – «Боре» означава «ела и виж». А също се нарича и «душа».

Главната трудност на начинаещия е неспособността му да свърже цялото свое развитие със светлината, която трябва да ни промени, с тази сила, която трябва да ни донесе нови чувства и радост.

Ние се вкопчваме във външните форми и искаме да възприемем текста, написан от кабалистите, със своите земни чувства и разум, приспособявайки духовното към земното съществуване.

Но във всичко, описано в Кабала, няма нито една дума за нашия свят. Нашето състояние ни е нужно само за да привлечем чрез занятия и група силата на светлината, връщаща ни към източника и да чакаме в себе си раждането на нови чувства и разум. Те ще ни дадат възприятие на новата реалност.

И цялата борба със собствената ни природа се състои в това как преди всичко да преминем към нови инструменти за възприемане на света, а след това към усещане в тях и познание.

Из урока по статията на Баал Сулам “Даряването на Тора”, 04.05.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Въпрос: В нашият свят отдаваме егоистично, като получаваме наслада от своето отдаване.

И във висшите светове, отдаването също носи наслада – какво е тук преимуществото?

Отговор: Ако на мен в този свят отдаването ми дава наслада, то аз през цялото време ще отдавам!

Но въпросът е защо го правя – за насладата? В това е цялото различие между материалния и духовния свят.

Дори и в този свят, хората са готови да дадат всичко само, за да получат наслада. Основното е насладата, а самото действие няма значение.

Ако ние обичаме някого, сме готови да му дадем всичко, включително и живота си. Вътре в нас действа, като че ли някакъв прибор, отделящ наркотика на любовта, на насладата.

Но ако не обичаме, няма да отдаваме, защото не чувстваме наслада в това.

Сега въпросът е, за какво ни трябва любовта – за отдаване или за наслада?

В това е и разликата между двата свята…

От урока по статията на Баал Сулам „Даряването на Тора”,04.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Има в Тора крилата фраза, станала доста популярна по света: „Прелом след прелом, око за око, зъб за зъб„. От гледна точка на Кабала какво означава това?

Отговор: Това е просто. Там, където има разбиване, трябва да стане поправяне – на тази степен, на това ниво, в тази форма.

Там, където желанието е изкривено, ние сме длъжни да го поправим, да го направим пригодно за използване.

Длъжен съм правилно да разпозная къде е станало разбиването и да го поправя в точно това място. Защо?

По този начин, аз изучавам какво е направил Твореца, как хитроумно всичко е устроил, как ме поставя на колене във всяко състояние, така че да поискам помощ от Него и да се уча от неговата работа.

Цялостната дейност по поправянето се нарича работа на Твореца, доколкото аз разпознавам изкривяването, хващам Го за ръка, водя Го до това място и моля Той да го поправи.

Аз предварително си представям, как това състояние трябва да се поправи и когато Той го поправя, аз го допълвам, вървя заедно с Него. По такъв начин сме свързани с Твореца.

Ако аз мога сам да направя това поправяне, нямаше да имам връзка с висшата сила. Ако Творецът може да направи това без мене, то кой съм аз и защо съществувам? И само така ние работим с Него и си партнираме.

Творецът съжалява за разбитите желания (келим) и от една страна иска да ги поправи, а от друга – в общата система, Той е неспособен да направи това без моята молба, потребности и точни указания, къде и какво да поправи.

Затова ние с Него ставаме истински партньори.

От вечерния урок по книгата Зоар, 30.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→