Четем Зоар и си представяме като на екран някаква картина от този свят, с всевъзможни предмети и образи, материални думи и действия – та нали желанието ни все още е толкова земно.

Но молим, с помощта на книгата Зоар, към нас да дойде светлина и да ни постави вътрешен екран, като в компютъра, когато прозорците се крият един под друг.

Затова трябва да се стараем зад всяка дума да виждаме духовно свойство, доколкото това е възможно.

Но когато придобием това духовно зрение, то по прост и естествен начин започваме да виждаме зад всяка прочетена дума съвършено друга картина: сили, връзки, отношения, свойства, качества.

И тя по никакъв начин не е свързана с това, което сме виждали по-рано. Предишната форма просто изчезва – преминаваме на по-вътрешен екран и там вече се намират всички наши усещания, разбирания, нашият живот. Към това трябва да се стремим.

Тоест чакам светлината, силата, която получавам при четенето на книгата Зоар да ме вземе и да ме издърпа на малко по дълбоко, на по-вътрешен екран – и така все по-дълбоко и по-дълбоко.

И ако аз преминавам от екран на екран, вече започвам да живея там! Там се намират чувствата и разума ми, това става мой живот!

И тогава всички думи придобиват друг смисъл. Макар и да ми се е струвало, че четейки съм ги разбирал и съм се привързвал към всевъзможни предмети и действия от този свят.

Но когато преминавам на по-вътрешен екран, виждам, че всичко това е означавало съвършено други неща, по-вътрешни, а именно моите вътрешни свойства.

Трябва да очакваме от Зоар да ни измени именно така.

Из урока по книгата Зоар, 13.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →